РЕШЕНИЕ
№ 1242
гр. София, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря ДИЛЯ. П. ЦВЕТАНОВА
в присъствието на прокурора Д. Хр. С.
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Частно
наказателно дело № 20231110203009 по описа за 2023 година
Съдът с оглед предмета на настоящето производство приема, че
съгласно чл. 155 от Закона за здравето освидетелстваното лице се настанява
на задължително лечение, когато са налице кумулативно визираните в закона
предпоставки, а именно, така наречения медицински критерий, което
предполага наличие на психично разстройство на освидетелстваното лице по
смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 1 и/или т. 2 от Закона за здравето, а второто
условие, наречено социален критерий предполага наличие на опасност,
обусловена от установено психично разстройство на лицето от извършване на
престъпление спрямо околните или в случай, че същият бе създал
предпоставки да застраши своя живот здраве, включително живота и здравето
на околните.
Настоящият съдебен състав, като се съобрази с приложените по делото
писмени доказателства, както и с оглед експертните становища на вещото
лице от първото съдебно заседание и заключението на експертите от второто
съдебно заседание по делото и съгласно изготвената КСППЕ, намира и
приема за установено като доказано, че освидетелстваното лице В. Ю. Б.
страда от психично заболяване „шизофренно разстройство“, което
психично заболяване е визирано в кръга на заболяванията, посочени в
чл.146 от Закона за здравето.
Тоест по безспорен начин съдът извежда като установен и доказан тъй
нареченият медицински критерий, а именно, освидетелстваното лице страда
от психично заболяване, визирано в разпоредбата на чл. 146, ал. 1, т. 1 ЗЗ.
1
Съдът кредитира заключението на КСППЕ, която по категоричен начин
установи психичното заболяване на освидетелстваното лице. Експертизата е
мотивирана, обоснована и професионално защитена.
Съдът кредитира събраните в наказателното производство писмени
доказателства и КСППЕ, кореспондиращи на събрания в цялост по делото
доказателствен материал.
Налице са данни и доказателства, че освидетелствания е заболял от
психично заболяване „шизофренно разстройство“. Данните заболяването
възникват още от 2008/2009г. От този период са първите белези на
възникването на болестната трансформация. Повече от пет години към
днешна дата, от 2017 г. спрямо освидетелствания Б. са проявени с болестна
симптоматика халюцинаторни преживявания под формата на общуване с
гласове. Възникнали са мисловни нарушения, свързани с налудни идеи за
отношение, влияние и заговор. Налице е спрямо лицето несъответна
емоционална изява. Заболяването на освидетелствения Б. е прогресирало с
времето с наличие на трайни промени в усещанията и възприятията му,
неговия афект, мислене и поведение. Налице е упадък в мисленото на
освидетелствания Б. и невъзможност да се впише в социалното общуване.
По отношение на втората предпоставка наречена социален критерий
съдът се позова на събраните по делото писмени доказателства, така и на
експертното становище на вещото лице д-р Я. Д. от първото заседание по
делото и заключението на приетата КСППЕ, с оглед които съдът приема за
обосновани и мотивирани, от които е видно, че освидетелстваното лице има
опасно поведение най-вече към себе си, мотивирано от психичното му
заболяване. При освидетелствания Б. е налице суицидно мислене чрез
желание за самоувреждане с употребата на значително количество алкохол.
Изпита е била цяла бутилка концентрат от 700 мл. Освидетелстваният Б.
дълго време е употребявал ПАВ и наркотици. Спрямо него се установяват
прояви на започнала агресия към вещи от 2018г. и 2019 г. с тяхното
запалване. Освидетелстваният Б. имал притеснително поведение спрямо
жени, като от съпруга на една от тях е бил пребит. В дома си
освидетелстваният Б. влизал в чести словесни спорове с майка си Валентина
В.ова Стефанова и се карали по битови въпроси. След употреба на алкохол
освидетелстваният Б. буйствал и ставал напрегнат. Това е и повода за
хоспитализацията му в Център за спешна медицинска помощ гр.София към
01.03.2023 г. Освидетелстваният Б. на тази дата е употребил значително
количество алкохол и заявявал, че иска да се самоубие. Същият след
употребата на алкохол на 01.03.2023 г. ставал гневлив към майка си.
Освидетелстваното лице също признава за проявата на такъв гняв. То се явява
опасно за себе си и за околните от неговото семейно обкръжение.
Освидетелстваният Б. няма критично отношение към заболяването си.
Същият не употребявал лекарства. В рамките на шизофренното си заболяване
по данните от КСППЕ освидетелстваният Б. можел да прояви внезапен и
несъответен афект като реакция към себе си и/или околните. Това водело до
увеличаване на риска от възникване на противообществени прояви от
освидетелствания Б. по болестни мотиви или поради желание за
2
себеувреждане.
Настоящият съдебен състав се солидаризира напълно с изводите на
КСППЕ, като приема, че спрямо освидетелствания следва да се проведе
задължително лечение в стационарна форма за срок от два месеца в ДПБ
„Св.ИВАН РИЛСКИ“, за да се стабилизира неговото здравословно
състояние – върховен принцип във всяка правова и демократична държава,
чийто стожер е всяка отделна човешка личност в защита на конституционните
й субективни права и правни интереси.
Съдът счита, че посоченото лечебно заведение разполага с ефективен
необходим кадрови и базов ресурс за провеждане на качествено лечение на
освидетелствания в съответствие с принципите на Закона за здравето.
В тази насока, съдът се позова на основополагащия принцип по Закона
здравето – за приоритет и превенция на действията, по защита здравето на
освидетелствания/ната, и за охрана на общественият интерес от опасното
му/й поведение.
Съдът намира, че за лице, което да дава информирано съгласие за
постановеното задължително лечение на освидетелстваната, следва да се
определи – неговата майка В. В. С.. Съдът не споделя становището на
КСППЕ, че информирано съгласие за лечението на освидетелствания Б.
следва да предоставя съответното компетентно длъжностно лице от Столична
Община. Родителят С. проявява изрично желание за даване на информирано
съгласие за лечението на сина си. Същата ще може в рамките на лечението на
сина си да е близо до него и да му оказва емоционална подкрепа. По делото
не се установява от доказателствата да е налице конфликт на родителския
интерес и интереса на освидетелствания Б. във връзка с неговото заболяване и
необходимостта от лечението му. Родителят на освидетелствания Б. не се е
отказал от него. Същата е готова да оказва грижи за болния си син. Според
съда е меродавно родителят Стефанова да е лицето, което следва да дава
информирано съгласие за лечението на сина й. Не следва да се определя кое
лице да дава такова съгласие само, защото освидетелстваният Б. искал по
негова воля пред вещите лица това да е длъжностно лице от Столична
община. В тази насока, съдът се позова изцяло на решение на СГС от
11.03.2021 г. по ВНЧД № 890 по описа за 2021 г., според което съдът винаги
следва да съобразява и възможността на близките на освидетелсвания да имат
контакт с болния, за да му оказват подкрепа и опора в рамките на
процедурата по стабилизиране на здравословното състояние на най-уязвимите
лица, каквито са „душевно болните“ личности.
В заключение, съдът счита, че спрямо освидетелствания се установяват
предпоставки за провеждане на задължително лечение по Закона за здравето,
като решението на съда не е произволно и не обуславя налагането на по-
големи ограничения от установените законови такива по националното право
на съответната страна относно ограничаването на правото на свободно
придвижване на душевно болните лица, съгласно практиката на ЕСПЧ по
приложението на чл. 5, § 1, буква „е“ от Конвенцията за защита правата на
човека и основните свободи, а именно, когато не е провеждано никакво
3
лечение извън болнично заведение, или когато лечението спрямо душевно
болните лица извън болнични заведения се оказва неефективно. В тази насока
е решението на Европейския съд по правата на човека „Винтерверп
срещу Нидерландия“ от 1971 г.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав
РЕШИ:
НАСТАНЯВА НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЛЕЧЕНИЕ В
СТАЦИОНАРНА ФОРМА ЗА СРОК ОТ ДВА МЕСЕЦА в ДПБ
„СВ.ИВАН РИЛСКИ“ ОСВИДЕТЕЛСТВАНИЯТ В. Ю. Б., роден на
13.05.1988 г. в гр. Русе, българин, български гражданин, неосъждан,
неженен, без деца, средно образование, безработен, с адрес по лична карта:
гр. София, жк. Хаджи Димитър бл.11, вх. Г,ап. 72, с ЕГН: **********
ОПРЕДЕЛЯ за лице, което да дава информирано съгласие за
постановеното задължително лечение на ОСВИДЕТЕЛСТВАНИЯТ В. Ю.
Б., а именно – неговата майка В. В. С.
ПОСТАНОВЯВА НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РЕШЕНИЕТО.
Решението може да бъде обжалвано и/или протестирано в седмодневен
срок от днес пред СГС, като в случай на жалба и протест НАСРОЧВА
делото пред СГС за 28.03.2023 г. от 10:00 часа, за която дата и час страните
да се считат за редовно уведомени от днес.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ НЕЗАБАВНО преписи от съдебния акт на
законните представители на ДПБ „Св.Иван Рилски“ и ЦПЗ „София“
гр.София за изпълнение на постановеното решение, за което съдът
следва ДА БЪДЕ УВЕДОМЕН НЕЗАБАВНО за започналото лечение
спрямо освидетелстваното лице.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4