№ 22216
гр. София, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20241110101373 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 235 ГПК.ч
Производството е образувано по искова молба на „АПС Бета България“ ЕООД
срещу В. С. М., с която са предявени положителни установителни искове за
признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: 336, 18 лв. – главница, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземането, 23, 40 лв. –
възнаградителна лихва за периода от 07.07.2017 г. до 20.05.2018 г., 176, 74 лв. –
мораторна лихва за периода от 07.07.2017 г. до 05.03.2023 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д № 23568/2023 г. по описа на СРС, 88 с-в.
Ищецът твърди, че между „Кредисимо“ ЕАД в качеството му на кредитодател и
В. С. М. в качеството му на кредитополучател с сключен договор за потребителски
кредит № ***** от 07.07.2017 г. по реда на Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние /ЗПФУР/. За да обезпечи задълженията си по сключения договор,
ответникът решил да сключи и договор за поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД чрез
размяна на електронни изявления по реда на Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги. По силата на сключения договор за
потребителски кредит ответникът получил от кредитодателя сумата от 1000 лв., срещу
задължението да я върне на 10 месечни вноски, всяка от които в размер на 119, 86 лв. в
срок до 20.05.2018 г. Отразен в договора е фиксиран лихвен процент /ГЛП/ в размер на
41, 24 %, както и годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 50 %. В раздел Х,
чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити, приложими към договорите за
кредит, сключени с „Кредисимо“ ЕАД, било уговорено, че при забава на плащането на
погасителна вноска се дължи мораторна лихва в размер на законната лихва върху
всяка вноска и всички разноски за извънсъдебното събиране на вземането. Във връзка
със сключения договор за поръчителство между „Ай Тръст“ ЕООД и В. С. М., „Ай
1
Тръст“ ЕООД сключило договор с „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който се задължило
солидарно за всички задължения на кредитополучателя. Ответникът В. С. М. не
изпълнил своевременно всичките си задължения по договора за кредит, поради което
„Кредисимо“ ЕАД поканило „Ай Тръст“ ЕООД да погаси задълженията му. С
извършването на плащането „Ай Тръст“ ЕООД встъпил в правата на кредитора по
договора за кредит и на 23.02.2021 г., уведомило потребителя за встъпването в правата
на „Кредисимо“ ЕАД, както и за задължението му за заплащане на възнаграждение по
договора за поръчителство в размер на 136, 23 лв. – главница и 38, 45 лв. – лихва. С
договор за прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г. „Ай Тръст“ ЕООД в качеството му
на цедент прехвърлило своите вземания към длъжника В. С. М. на цесионера и ищец в
настоящото производство „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Длъжникът е уведомен за
цесията на посочената от него електронна поща, но не е постъпило изпълнение, поради
което и процесните вземания са за заявени пред заповедния съд. Тъй като заповедта по
чл. 410 ГПК е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, в изпълнение на
съдебно разпореждане ищецът е предявил настоящите установителни искове. Моли за
уважаване на предявените искове, претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от адв. К.
К., преупълномощен процесуален представител от адв. Б. К. – назначен особен
представител на ответника. В отговора се поддържа, че исковата молба е нередовна и
неоснователна. Оспорва наличието на сключен договор за потребителски кредит
между В. С. М. и „Кредисимо“ ЕАД, както и сключен договор за поръчителство между
В. С. М. и „Ай Тръст“ ЕООД. Твърди, че не стават ясни обстоятелствата относно
извършената цесия. Оспорва качеството поръчител на „Ай Тръст“ ЕООД и
твърдението, че притежава права срещу ответника. Оспорва представените Общи
условия да са действащи към момента на сключване на договора. Прави възражение за
изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Като писмено доказателство е приет Договор за потребителски кредит № ******
от 07.07.2017 г., сключен между „Кредисимо“ АД като кредитодател и В. С. М. като
кредитополучател. Съгласно Приложение № 1 към договора общият размер на
предоставения кредит е 1 000 лв. при ГЛП 41.24% и ГПР – 50 %, платим на десет
месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 119,86 лв. съгласно посочен в
т. 10 погасителен план. От своя страна, общата сума, която следва да заплати
кредитополучателя възлиза на стойност от 1 198,60 лв.
Видно от чл. 4, ал. 1 от договора, в случай, че кредитополучателят е посочил в
заявлението, с което кандидатства за получаване на кредит, че ще предостави
обезпечение на кредита, по договора са налице две възможности: да представи в 10-
дневен срок банкова гаранция в полза на "Кредисимо" ЕАД или да сключи договор за
поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице - поръчител. Срокът за
одобрение на заявлението в тези случаи е 24 часа от предоставяне на обезпечението,
каквото следва да бъде осигурено в срок до 48 часа от подаване на заявлението. В
случай, че е заявил гарантиране на кредита по този начин, но не изпълни едно от
горните условия, договорът не поражда действие между страните (чл. 4, ал. 2).
Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора, в случай, че кредитополучателят е заявил
кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаването
2
му. Ако в същия срок липсва одобряване на заявлението, договорът не поражда
действие.
По делото са приобщени общи условия за предоставяне на кредити. В раздел III,
т. 1 е предвидено, че кандидатстването за кредит се извършва на сайта или по телефон
посредством подаването на заявление по образец. Съобразно т. 6 след като в
заявлението бъдат попълнени наименованието на кредитния продукт, размерът и
срокът на кредита, кредитодателят изпраща на кредитополучателя по имейл СЕФ,
съдържащ цялата необходима преддоговорна информация, а актуалните общи условия
и договорът за кредит се предоставя чрез платформата на сайта. Според т. 9
подаването на заявление се осъществява с въвеждането на команда „Декларирам, че
съм получил СЕФ на посочения имейл, проверил съм въведените данни и приемам ОУ
и договора“ на указаното за това място на сайта от кредитополучателя или партньора,
а при кандидатстване в офис – преди въвеждането на командата съответният служител
на партньора въвежда персоналния код на партньора, предоставен му от „Кредисимо“
ЕАД. Предвидено е с извършването на тези действия да се счита, че заявлението е
подадено от кредитополучателя, а общите условия и договора за кредит – приети и
подписани от същия, след което на кредитополучателя биват предоставяни на
посочения в заявлението имейл адрес актуалните ОУ и договора за кредит.
По делото е приложена и разписка за извършено плащане № 2000000130223228
от 07.07.2017 г. с посочени наредител „Кредисимо“ ЕАД и получател В. С. М. на
стойност от 1 000 лева.
Като писмено доказателство е приет и Договор за предоставяне на поръчителство
от 07.07.2017г., сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и В. С. М., и Приложение № 1 към
него. От тяхното съдържание е видно, че търговското дружество се е задължило да
сключи договор за поръчителство с "Кредисимо" ЕАД, въз основа на който да отговаря
пред последното солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на
потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за
всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за
потребителски кредит. С раздел II, т. 1 от приложението е уговорено възнаграждение в
размер на 60,70 лв. месечно за периода на действие на договора за кредит, като
последното е дължимо на датата на падежа на съответното плащане по кредита
съгласно погасителния план по т. I. 4.
С исковата молба е приложен и Договор за поръчителство от 07.07.2017г. със
страни „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на който поръчителят "Ай
Тръст" ЕООД се задължил да отговаря пред "Кредисимо" ЕАД солидарно с
потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали
съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от
неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит
(чл. 1 от договора).
От материалите по делото се установява, че на 02.03.2021 г. между „Кредисимо“
ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, от една страна, и „АПС Бета България“ ЕООД, от друга, е
сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който
цедентите прехвърлят на цесионера вземанията по договори за кредит, от встъпване на
3
поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД в правата на кредитора по просрочени и неизплатени
договори за кредит, по договори за предоставяне на поръчителство, които са
индивидуализирани в Приложение № 1, срещу посочената в § 3 продажна цена.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Допустимостта на предявената искова претенция по чл. 422 ГПК изисква освен
наличието на общите процесуални предпоставки за съществуването и надлежното
упражняване правото на иск, така и специалните такива – подаване на възражение от
длъжника в срока по чл. 414 ГПК, предявяването на установителен иск в едномесечен
срок от уведомяването на кредитора, както и от пълно тъждество между вземането по
заповедта за изпълнение и претендираното в исковото производство. В настоящата
хипотеза процесуалните предпоставки са налице, поради което правният спор следва
да бъде разгледан по същество.
Съдът е сезиран с установителни искове, които намират правната си
квалификация в чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 146, ал. 1, вр. с чл. 143
ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК. Основателността на исковата претенция се обуславя от
установяването в условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на
следните обстоятелства: наличие на облигационно отношение, по силата на което на
ответника е предоставена парична сума за определен срок и условия срещу
задължението на ответника да я върне, както и да заплати лихва по кредита,
фактическо предаване на сумата, сключването на договорите по реда на ЗПФУР и
ЗЕДЕЕУ, наличието на уговорка за заплащане на лихва за забава върху просрочените
главници по договора за кредит, изпадането на кредитополучателя в забава, както и
наличие на сключен договор за цесия с кредитора, по силата на който вземането му е
прехвърлено. В доказателствена тежест на ответника е да проведе насрещно доказване
по посочените обстоятелства, а при доказване на горепосочените факти – че е
изпълнил задължението си.
Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. от ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор с конкретни реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или
разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Формата за действителност на договора за потребителски кредит съгласно чл. 10,
ал. 1 от ЗПК е писмена, като се счита за спазена ако документът е на хартиен или друг
траен носител, като по ясен и разбираем начин сочи клаузите, в два екземпляра по
един за всяка от страните по договора. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗПК "траен
носител" е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява, адресирана
до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от
време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който
позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация.
4
В ЗПК е предвидена възможността за сключване на договор за потребителски
кредит от разстояние по правилата на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние (ЗПФУР) – арг. от чл. 5, ал. 9 и ал. 13 от ЗПК. Договорът за потребителски
кредит отговаря на определението за финансова услуга по § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР.
Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР "средство за комуникация от разстояние" е всяко
средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е
налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя. При
сключване на потребителски договор за кредит от разстояние доставчикът на услугата
следва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно
приложение 2 на чл. 5 от ЗПК.
Съгласно чл. 3 ЗЕДЕУУ писмената форма на документ е спазена, ако е съставен
електронен документ, съдържащ електронно изявление. Електронното изявление е
представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа несловесна
информация (чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕУУ). Същото се счита за подписано при условията
на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ – за електронен подпис се счита всяка електронна
информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за
установяване на авторството му.
Електронното изявление е предоставено в цифрова форма словесно изявление,
което може да съдържа и несловесна информация, а електронното изявление, записано
на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено,
съставлява електронен документ – чл. 2, ал. 1 и 2 и чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП. Същото се
счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 – за електронен подпис се счита
всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното
изявление за установяване на неговото авторство. Законът придава значение на
подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен
квалифициран електронен подпис съобразно чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП, но също така
допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на
обикновения електронен подпис стойността на саморъчен – арг. от чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП.
Когато посочените предпоставки са налице, се приема, че е създаден подписан
електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът му
признава – формална доказателствена сила относно авторството на изявлението – арг.
от чл. 180 ГПК и чл. 18, ал. 3 ЗПФУР. Възпроизвеждането на електронния документ
върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1
ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от
страната. Ако другата страна не поиска представянето на документа и на електронен
носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението
и неговото съдържание /Решение № 70 от 19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г. на ВКС,
IV г. о./.
В настоящата хипотеза ответникът не е поискал представянето на електронните
документи, възпроизведени на хартиен носител – заявление, договор, общи условия,
по реда на чл. 184, ал. 1 ГПК, а представянето на оригинала на документите съгласно
чл. 183, ал. 1 ГПК, която разпоредба е приложима относно писмените документи.
Същевременно обаче следва да се държи сметка, че с отговора на исковата молба
5
същият е оспорил съществуването на твърдяната облигационна връзка между страните
– релевира възражение да е изразявал съгласие за сключването на такъв договор,
респективно да го е подписал, поради което в тежест на ищцовото дружество е
възложено да ангажира допълнителни доказателства относно авторството на
въпросното изявление, както изрично му е указано с определението по чл. 140 ГПК.
По делото не са представени доказателства в тази насока, поради което следва да се
отрече доказателствената стойност на заверените преписи на оспорените електронните
документи, в това число и Договора за потребителски кредит № ******.
В подкрепа на твърденията за валидно правоотношение между страните е
приобщена Разписка за извършено плащане от 07.07.2016г. Съобразно чл. 240, ал. 1
ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или
други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от
същия вид, количество и качество. По аргумент от посочената разпоредба тази
двустранна сделка е реална и неформална, като елемент от фактическия състав е
предаването на заемната сума или заместимите вещи. Възникването на валиден
договор за заем обаче е обусловено от постигането на съгласие относно елементите,
формиращи същественото му съдържание – а именно получаване на паричните
средства при поемане на задължение за тяхното връщане. От събраните в хода на
производството писмени доказателства не може да се направи обоснован извод, че
страните са постигнали съгласие за сключване на договор за заем. На първо място, не
се установява в условията на категоричност и еднозначност предаването на заемната
сума. Така представеният частен свидетелстващ документ удостоверява единствено, че
заемната сума е наредена чрез системата за електронни плащания „ePay.bg” към
„Изипей“ АД с получател В. С. М., но не изяснява значимия за производството факт
дали същата е усвоена, по какъв начин е усвоена - чрез плащане в брой, респективно
чрез заверяване микросметката на заемополучателя.
От друга страна, в приобщената разписка не е вписано основание за така
извършения превод. За да служи като доказателство относно извършено плащане,
разписката следва да инкорпорира данни за основанието и размера на задължението,
кредитора, длъжника, респективно платеца, време и място плащане. Непълното в
съдържанието не променя характера на документа и същият би се ползвал с
доказателствена сила, ако удостоверява факти, въз основа на които би могло да се
индивидуализира задължението и размера на платената сума /в този смисъл Решение
№ 350 от 30.10.2013г. по гр. д. № 1474/2013г. на ВКС, IV г.о., Решение № 218 от
21.01.2019г. по т.д. № 304/2018г. на ВКС, I т.о./. При съблюдаване на тези съждения
следва да се приеме, че в разглежданата хипотеза не може да се извърши
индивидуализация на задължението в изпълнение на което са преведени паричните
средства. Следва да се държи сметка, че когато предаването на парична сума е
установено, но липсват данни на какво основание е осъществено, то не може да се
презюмира, че задължението е възникнало от заемен договор, доколкото при
многообразието на гражданските отношения и прокламираната в чл. 9 ЗЗД свобода на
договарянето житейски е възможно предаването на сумата да произтича от всякакъв
друг договорен или извъндоговорен източник на задължения, дори и да представлява
изпълнението на нравствен дълг. В тази връзка, установяването на обстоятелството, че
6
дадени парични средства са предадени, не освобождава ищеца от задължението да
проведе доказване на основанието, на което са предадени, в настоящия случай че
собствеността върху същите е прехвърлена на другата страна по облигационната
връзка със задължението да ги върне обратно /в този смисъл Решение № 192 от
07.11.2014г. по гр. д. № 2519/2014г. на ВКС, III г.о, Решение № 274 от 19.12.2013г. по
гр. д. № 12852/2012г. на ВКС, IV г.о., Решение № 52 от 22.05.2009г. по т.д. №
695/2008г. на ВКС, I т.о., Определение № 521 от 18.02.2025г. по к.т. д. № 1485/2024г.
на ВКС, II т.о./.
Съобразявайки гореизложените съображения и след съвкупна преценка на
събраните в хода на производството писмени доказателства, настоящият състав
намира, че ищецът не съумя да установи в условията на пълно и главно доказване
възникнало облигационно отношение между страните по договор за потребителски
кредит, респективно договор за заем. Исковите претенции се явяват неоснователни и
подлежат на отхвърляне.
За прецизност на изложението съдът намира за необходимо да отбележи, че при
анализа на доказателствената съвкупност не се доказа и наличието на останалите
предпоставки за уважаване на исковата претенция – в това число и възникването на
суброгационно право в полза на ищцовото дружество. Съобразно чл. 146, ал. 1 ЗЗД
поръчителят, който е изпълнил задължението, встъпва в правата, които кредиторът има
срещу длъжника, като обемът на суброгационното право е очертан с разпоредбата на
чл. 143, ал. 1 ЗЗД и обхваща главницата, лихвите и разноските, които е направил, след
като го е уведомил за предявения срещу него иск. Една от предпоставките за
пораждането на суброгационното право е изпълнението на задължение. При
съвкупната преценка на събраните в хода на производството доказателства
настоящият състав намира, че не се установи в условията на пълно и главно доказване
наличието на този компонент. По делото не са ангажирани доказателства, които да
удостоверяват по категоричен начин извършеното погасяване на задължението по
процесния договор за потребителски кредит от поръчителя, нито са направени
доказателствени искания за доказването на това обстоятелство. Доколкото
претендираните права се извеждат на базата на настъпило частно правоприемство –
договор за прехвърляне на вземания, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“
ЕАД, то приложим се явява основният принцип, че никой не може да прехвърли
права, които не притежава.
Не се установи по делото и материалноправната легитимация на ищцовото
дружество. Съобщаването на длъжника за извършената цесия не е елемент от
фактическия състав на сделката и правата преминават към цесионера от момента на
нейното сключване. Значението на уведомяването по чл. 99, ал. 4 ЗЗД се свързва с
това, че стабилизира правата в лицето на цесионера и задължението не би могло да
бъде изпълнено валидно другиму. В константната си съдебна практика ВКС
възприема, че правнорелевантно за действието на цесията е съобщаването от
цедента на длъжника, освен ако старият кредитор не овласти новия. Освен това,
уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до ответника със същата, представлява надлежно съобщаване на цесията
съобразно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие и за
7
длъжника. /в този смисъл Решение № 123 от 24.06.2009г. по т.д. № 12/2009г. на ВКС,
II т.о., Решение № 3 от 16.04.2014г. по т. д. № 1711/2013г. на ВКС, I т.о., Решение №
204 от 25.01.2018г. по т.д. № 2230/2016г. на ВКС, I т.о., Решение № 137 от
02.06.2015г. по гр. д. № 5759/2014г. на III т.о./. В събрания по делото доказателствен
материал не се съдържат данни нито за уведомления, изходящи от „Ай Тръст“ ЕООД и
достигнали до знанието на В. С. М., нито цедентът да е упълномощил цесионера да
съобщи цесията на длъжника. Отделно от това, в разглеждания случай неприложима се
явява и цитираната съдебна практика, допускаща уведомяването по чл. 99, ал. 3 ЗЗД да
се осъществи с получаване на исковата молба, тъй като към нея липсва приложено
уведомление. При това положение, не може да се приеме, че ищецът се легитимира
като носител на процесното вземане. Липсата на материалноправна легитимация
обосновава на самостоятелно основание неоснователност на предявените
установителни искове.
В изпълнение на изискването по чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК да бъдат
обсъдени всички доводи и възражения на страните, настоящият състав намира за
необходимо да изложи мотиви и досежно релевираното в отговора на исковата молба
възражение, че претендираните вземания са погасени поради изтекла погасителна
давност. Доколкото пораждането на суброгационно право е обусловено от изпълнение
на едно чуждо задължение при наличието на правен интерес, каквото изпълнение не се
доказа в разглежданата хипотеза, то такова субективно право не е възникнало и
давностен срок не е текъл.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4 от
18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски възниква в
полза на ответника, който в хода на настоящия процес е представляван от особен
представител, поради което такива не му се следват.
Мотивиран от изложеното, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД,88 с-в
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „АПС Бета България“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„България“ № 81В, срещу В. С. М., ЕГН: **********, с адрес:
**************************************************************, искове с
правно основание чл. 146, ал. 1, вр. с чл. 143 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК за признаване за
установено, че В. С. М. дължи на „АПС Бета България“ ЕООД сумата от 336,18 лв.
– главница, представляваща задължение по Договор за потребителски кредит №
****** от 07.07.2017г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД, което задължение е платено от
8
„Ай Тръст“ ЕООД на „Кредисимо“ ЕАД на основание Договор за предоставяне на
поръчителство от 07.07.2017г., сключен между В. С. М. и „Ай Тръст“ ЕООД, вземането
по който е прехвърлено от „Ай Тръст“ ЕООД на „АПС Бета България“ ЕООД с
Договор за цесия от 02.03.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 04.05.2023г. до
окончателно изплащане на вземането, сумата от 23,40 лв. – възнаградителна лихва за
периода от 07.07.2017г. до 20.05.2018г., сумата от 176,74 лв. – мораторна лихва за
периода от 07.07.2017г. до 03.05.2023г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д № 23568/2023 г. по описа на СРС, 88 с-в.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9