О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Попово, 27.01.2021 г.
Поповският районен съд, в закрито заседание на двадесет и седми януари през
две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯВОР ТОМОВ
като разгледа докладваното от с
ъ д и я т а ЧНД № 30 по описа за 2021 г. на
ПпРС, за да произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на 243,ал.4 и сл. от НПК.
Образувано е
по постъпила в законоустановеният срок жалба от пострадалия А.А.Ч. ***, чрез адв.М.Й. ***, против
постановление от 07.01.2021 г. на прокурор от РП Т., ТО П. за прекратяване на
наказателното производство по ДП № 305/2020
г. по описа на РУ МВР П. образувано и водено за това, че на „**************** на А.А.Ч. ***, при който
му е причинена средна телесна повреда –избиване на зъб 11 /първи горен десен
зъб/, без който се затруднява дъвченето и говоренето“ – престъпление по чл.129, ал.2,вр. с ал.1 от НК. В подробно мотивираната жалба пострадалия изразява несъгласие с
изводите на прокуратурата, като твърди, че постановлението е постановено при
неизяснена фактическа обстановка; поддържа, че не са анализирани детайлно
показанията на свидетелите-очевидци, както и медицинската документация от МБАЛ
гр.Р. удостоверяваща изпадането му в безсъзнание вследствие нанесения удар.
Моли постановлението да бъде отменено и делото върнато в предходната
процесуална фаза за продължаване на разследването.
Съдът, след запознаване с жалбата и
доказателствата, събрани по приложеното в цялост ДП № 305/2020 г. по описа на
РУ МВР Попово, прие за установено следното:
Досъдебното производство
е било образувано на 03.09.2020 г. по
повод постъпила в прокуратурата жалба от пострадалия А.Ч. и било водено за
това, че „*********** е нанесен побой на А.А.Ч.
***, при който му е причинена средна телесна повреда –избиване на зъб 11 /първи
горен десен зъб/, без който се затруднява дъвченето и говоренето“ – престъпление
по чл.129, ал.2,вр. с ал.1 от НК.
В хода на
проведеното разследване било установено, че пострадалия Ч. ***. На 25.07.2020
г. през деня пострадалият, заедно със свои приятели – свидетелите Г. Б.и Г. Д.
се намирали в местността **********“ /до стадиона на с.Е./, където употребили
значително количество алкохол – бира. По-късно същият ден тримата, с л.а. на
пострадалия,но управляван от св.Г.Б. се придвижили до с.************, където
спрели пред хранителен магазин в центъра, стопанисван от ЕТ „Пашата“ със
собственик св.М. И. Пострадалият и двамата му приятели седнали на маса пред
магазина, където продължили да пият бира. Малко по-късно пред магазина дошли
свидетелите Т.М. и И.И., който бил кметски наместник на с.З.С., като двамата си
взели кафе и седнали на друга маса. В един момент пострадалият Ч. влязъл в
магазина и закупил евтин салам, с който започнал да храни уличните кучета
преминаващи по улицата. Това станало повод за отправена от св.Исмаилов реплика
по посока на пострадалия, че утре може да няма пари и да остане гладен
/показания на св.Т. М., л.42 от ДП/. Тази реплика подразнила пияния пострадал,
който от своя страна започнал да отправя обиди към св.Исмаилов, когото неколкократно
напсувал. В един момент двамата се изправили и застанали един срещу друг, при
което св. И. ударил пострадалия с ръка, като ударът му попаднал в лявата страна
на неговата шия. Вследствие нанесения му удар пострадалия паднал на земята,
след което веднага се изправил и седнал на цимента пред заведението. Продължил
да отправя закани за саморазправа по посока на св.Исмаилов, като в нито един
момент не изпаднал в безсъзнателно състояние, нито имал някакви видими телесни
увреждания. След това пострадалия и св.Г.Балджи се качили отново на л.а., с
който били дошли в с.З.С. и се върнали обратно до с.*********** бил пиян, трето
лице откарало пострадалия за преглед в МБАЛ Р.
Около 01.12 ч. пострадалия бил приет по спешност в ХО при МБАЛ Р., от
където и след проведено лечение бил изписан на 29.07.2020 г. /епикриза
л.17/. По време на първоначалния преглед
съобщил за нанесен побой по главата и лицето, както и заявил краткотрайна
загуба на съзнание /пак там/. На 27.07.2020 г. пострадалият бил прегледан от
съдебния лекар д-р ***********, която в издаденото СМУ № 69/2020 г. /л.16/
отразила, при прегледа са установени няколко увреждания, както следва: „- вертикално счупване на клиничната коронка
на зъб 11 /първи горен десен зъб/ с оток на венечната лигавица; - разкъсване и
свличане на лигавицата към предверието на устната кухина на горната устна с
набелязан подлигавичен кръвоизлив от лявата страна; - кръвонасядане на очните
области тип „травматични очила“; - охлузване на кожата външностранично на
лявата орбита; клинични данни за сътресение на мозъка; - възможно влошаване на
зрението; - анамнеза за кръвотечение от носа след инцидента“ - увреждания, които са му причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота /т.е. към този момент е преценена
само лека телесна повреда по смисъла на чл.130,ал.1 НК/. Съдебният лекар издал направление за преглед
на пострадалия от лекар по дентална медицина /л.20/, като такъв бил извършен на
30.07.2020 г. от д-р Осман Дишли. В издадения след прегледа амбулаторен лист
/приложен л.18/ лекарят по дентална медицина потвърдил заключението на съдебния
лекар, че се касае за вертикално счупване на клиничната коронка на зъб 11
/първи горен десен зъб/ със съпътстващо оголване на нерва, което затруднява
дъвченето и говоренето, като лечението е свързано с изграждане на коронка на
този зъб. След събиране на допълнителни доказателства била назначена и СМЕ,
която била извършена от д-р Владимир Горанов от МБАЛ Търговище, който в
подробно мотивирано заключение /приложено л.51-52/ приел, че при нанесен удар
на 25.07.2020 г. с ръка по лицевата част на главата на пострадалия Ч. е получил
„вертикално счупване на коронката на
първи горен десен резец с оголване на нерва на счупения зъб и оток на венечната
лигавица“, което е довело до трайно затрудняване на дъвченето във фазата на
отхапването. Относно останалите заявени от пострадалия увреждания като загуба
на съзнанието /мозъчно сътресение/ и влошаване на зрението на база очно
заболяване, което не е в пряка връзка с травматичния инцидент, в.л. приело, че
от приобщената медицинска документация и свидетелските показания, може да се
приеме, че се касае за лекостепенно мозъчно сътресение, което му е причинило
временно разстройство на здравето, неопасно за живота; доколкото при прегледа
на 29.09.2020 г. пострадалият не е съобщил за влошаване на зрението, в.л. е
приело, че същото няма отношение към нанесения удар.
При тези
обстоятелства, на 10.12.2020 г. гл.разследващ полицай изготвил мнение за
прекратяване на воденото ДП, поради това, че въпреки установения характер на
телесната повреда по см. на чл.129,ал.2,вр. с ал.1 НК, то не са налице
достатъчно доказателства, които по един категоричен начин да обосноват
авторството на деянието от страна на св.Исмаилов. След получаване на
материалите по делото, с атакуваното от пострадалия постановление от 07.01.2020
г. наблюдаващият прокурор Пламен Трифонов възприел доводите на разследващия
полицай, които допълнил и намерил, че действително не са налице убедителни
доказателства за авторството на нанесената на пострадалия средна телесна
повреда, при което и осн.чл.243,ал.1,вр. с чл.24,ал.1,т.1 от НПК воденото ДП е
било прекратено.
При така
установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира, че мотивите
на наблюдаващия прокурор за прекратяване на наказателното производство следва
да бъдат споделени, тъй като всички доказателствата по делото са обсъдени
задълбочено и в тяхната съвкупност, поради следните съображения:
Известно е, че
целта на съдебния контрол по реда на чл.243, ал.4 и сл. НПК е да се извърши
проверка за правилността, обосноваността и законосъобразността на
постановлението на прокурора, с което се поставя край на наказателното
производство, а тази проверка не може да се осъществи без обсъждане и решаване
на делото по същество. Съдът е длъжен да провери дали са обосновани и законосъобразни
изводите на прокурора, респективно дали е спазен материалния и процесуалния
закон. В обхвата на тази проверка се включва и преценката дали разследването на
досъдебната фаза е проведено обективно, всестранно и пълно, за да се спази
принципът за разкриване на обективната истина. Съдът обаче няма правомощия да
замести прокуратурата в преценката й кое лице и за какво престъпление следва да
привлече към наказателна отговорност. Упражняваният специфичен съдебен контрол
е за спазването на закона при упражняване правомощията на прокурора, като
господар на процеса на досъдебната фаза и в частност тези му правомощия да
прекрати наказателното производство и по този начин да прегради пътя на бъдещо
съдебно производство за средна телесна повреда с правна квалификация по
основния състав на чл.129,ал.2,вр. с ал.1 НК /но не и например за средна
телесна повреда квалифицирана във връзка с чл.132,ал.1,т.1 НК, за която в
случая и ако прецени пострадалия може да подаде частна тъжба в ПпРС след
влизане в сила на прокурорския акт и уведомяването му по реда на чл.81,ал.3 от НПК/.
Видно е, че в ДП са
разпитани като свидетели всички присъствали на мястото на инцидента лица, като
от техните показания действително не може да се направи категоричен и несъмнен
извод за механизма на причиненото увреждане. Всъщност, освен показанията на
самия пострадал, НЯМА други преки данни потвърждаващи неговата теза за внезапно
и безпричинно получен удар с юмрук в лицето от страна на св.Исмаилов, респ. и
относно изпадането му в безсъзнателно състояние, продължило от „удара“ до
транспортирането му до *********************…“. Другият очевидец на случилото се –
св. ************ /показания л.43/ пряко е възприел обиди и псувните отправени
от пострадалия към св.И., както и нанесения от последния един-единствен удар в главата
на пострадалия, който описва като шамар,
след който Ч. е седнал на земята. Потвърждава също, че след това св.*******************…“.Разбира се /при отчитане на възможна
заинтересованост/ следва да се анализират и логичните и изцяло последователни
показания на св.***************** /л.46-47/, в които не отрича, че е възможно
репликата му към пострадалия, който е хранел уличните кучета да го е
провокирала да започне да отвръща с изключително цинични изрази и псувни към
него и неговото семейство, както не и отрича, че му е нанесъл един удар с ръка.
Не отрича, че вследствие на този удар /за който сочи, че е попаднал в шията на А./,
пострадалия е паднал на земята, но веднага след това се е изправил; бил е в
съзнание; като както той така и неговите двама приятели са били в явно нетрезво
състояние. Свидетелят Исмаилов също е
категоричен за това, че „…от момента, в който
ударих шамар на А. и до момента, в който той се качи в колата с Г. той не се е
оплакал да му има нещо. Не е твърдял, че съм му бил счупил зъб или пък носа.
Нямаше никакви видими наранявания по него. През цялото време и до преди да
тръгне с колата той продължаваше да ми се заканва…“.
В контекста на гореизложеното,
съдът изцяло споделя направената от наблюдаващия прокурор аргументирана
преценка за това, че при така събраните и обсъдени доказателства и
невъзможността за събиране на нови такива, липсва основание за повдигане и
поддържане на обвинение спрямо св.Исмаилов за причинена средна телесна повреда
по смисъла на чл.129,ал.2,вр. с ал.1 НК.
В конкретният случай съдът приема, че въпреки направените усилия са изчерпани
всички допустими процесуални средства за премахване на съмнението, че именно
соченият като извършител от пострадалия – св.*********** е нанесъл
претендираното увреждане на телесната неприкосновеност. Предвид установеното
пияно състояние на пострадалия и липсата на данни за периода от потегляне от
с.З. С. до приемането му в *************** съдът приема за напълно възможна и
мислима хипотезата, претендираните увреждания да са причинени по друг начин, от
друго лице, на друго място и то именно във времето, за което той твърди, че е
бил в безсъзнателно състояние и няма спомени.
Мотивиран от посоченото, съдът счита, че постановлението на прокурор
Пламен Трифонов от 07.01.2021 г. за прекратяване на наказателното производство
по ДП № 305/2020 г. по описа на РУ МВР П. е законосъобразно и обосновано,
поради което следва да бъде изцяло потвърдено.
Водим от горното и на осн.чл.243,ал.6,т.1 от НПК,
съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА постановление от 07.01.2021 г. на ********************, за прекратяване
на наказателното производство водено по ДП № 305/2020 г. по описа на РУ МВР П.,
като правилно, обосновано и законосъобразно.
Определението подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от
съобщаването му на пострадалия и Районна прокуратура Т. – пред Окръжен съд Т.,
по реда на чл.243, ал.7 НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: