Р Е Ш
Е Н И Е № 270
гр. Сливен, 05.12.2022г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Административен съд
Сливен, в публично съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ДЕТЕЛИНА
БОЗУКОВА
при секретар Радостина
Желева и с участието на прокурора …….. като разгледа докладваното от съдия Бозукова адм.
дело № 372 по описа за 2022 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е с
правно основание чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба от
В.Т.Д. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0804-000576/14.09.2022г.,
издадена от Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Сливен, с която на
основание чл. 171, т.2а,
б."а" от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/–
прекратяване регистрацията на ППС за срок от шест месеца, считано от
14.09.2022г. и са отнети СРМПС № ******* и 2 броя регистрационни табели с номер
*******.
В жалбата са изложени
оплаквания за незаконосъобразност на заповедта, поради липса на соченото в нея
правно основание. Оспорващият твърди, че поради професионални ангажименти се
забавил с напускането на РБългария и не съобразил, че
не е подменил СУМПС, но това не го правило неправоспособен водач. За
допуснатото нарушение следвало да му бъде наложена глоба или временно спиране
от движение на МПС, но не и прекратяване на регистрацията. По тези съображения
е направено искане за отмяна на заповедта като незаконосъобразна.
В съдебно заседание
оспорващият се представлява от представител по пълномощие – адв.
М. Д. АК С., който поддържа жалбата. Претендира разноски.
Ответникът Началник Сектор
„Пътна полиция“ към ОДМВР Сливен, редовно призован, не изпраща представител. В
писмено становище оспорва жалбата, като неоснователна, като твърди, че
заповедта е издадена при правилно приложение и в съответствие с материалния
закон. Прави възражение за прекомерност на претендирания
адвокатски хонорар.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните намира за установено следното от
фактическа страна:
С оспорената Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-0804-000576/14.09.2022г.,
издадена от Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Сливен, на основание чл. 171, т.2а,
б."а" от ЗДвП на В.Т.Д. е наложена принудителна административна мярка -
прекратяване регистрацията на ППС за срок от шест месеца, считано от
14.09.2022г. и са отнети СРМПС № ******* и 2 броя регистрационни табели с номер
******* /л.36/.Заповедта е връчена на оспорващия Д. на 23.09.2022г.
Същата фактически е
обоснована със съставен АУАН №
GA 682199 от 14.09.2022г. за това,
че В.Д. управлява лек автомобил "Ауди" А4 с рег. № *******, с
чуждестранно СУМПС, което не е издадено от държава членка на ЕС или от държава по
споразумението за ЕИП или от Конфедерация Швейцария повече от три месеца от
дата на влизане в РБългария -14.04.2022г. С акта е прието, че е нарушен
чл.162 ал.1 от ЗДвП – български гражданин управлява МПС с чуждестранно СУМПС,
което не е подменено след пребиваване в страната повече от 3 месеца./л.37/
По делото са представени
и приети като доказателства справка за собственик на автомобил "Ауди"
А4 с рег. № ******* /л.25 и л.26/, справка за нарушител/водач на В.Д. /л.30/и
заповед № 343з-3031от 31.12.2021 г./л.27/.
По делото са разпитани като
свидетели И.Р.И. и Д.К.К. ***. В показанията си
същите сочат, че при патрулно-постова дейност спрели за проверка автомобил ,
управляван от оспорващия и установили, след справка с ОДЧ, че Д. пребивава в РБългария от 5 месеца, не е напускал през този период
страната и не е подменил СУМПС, което е издадено от Великобритания. По тази
причина приели, че водачът е неправоспособен. Констатирали още, че автомобилът
е с червени габаритни светлини.
След като извърши
цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на
основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл. 146 от АПК съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от връчването на заповедта
/06.10.2022г. видно от л.6/, от активно легитимирано лице - адресат на акта, за
което оспорения индивидуален административен акт е неблагоприятен, което
обуславя правен интерес за подаване на жалба. Следователно жалбата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество,
се явява неоснователна.
Оспорената заповед е
издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, според който принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б."а", т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед
от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност
или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая
Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Сливен е надлежно упълномощен, видно
от т. I.5 от цитираната в административния акт и представена по делото Заповед
№ 343з-3031/ 31.12.2021 г. на Директора на ОД на МВР Сливен.
Постановена е в писмена
форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл. 59, ал.2 от АПК реквизити, в т. ч фактическите и
правни основания за прилагането на ПАМ, чрез посочване на правно-релевантните
факти, предвидени в хипотезата на чл. 171, т.2а,
б."а" от ЗДвП. В заповедта са описани място и време на извършване на
нарушението, същата препраща към съставения АУАН и това е достатъчно за да се
приеме, че заповедта е мотивирана.
Според нормата, посочена
като правно основание за издаване на оспорения административен акт - чл. 171, т.2а,
б."а" от ЗДвП /ДВ бр.2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г/, за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения спрямо собственик, който управлява МПС без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, се прилага принудителна административна мярка
"прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" за срок от
6 месеца до една година. Следователно адресат на този вид ПАМ е собственикът на
управляваното превозно средство, както когато той лично управлява автомобила или
когато автомобилът му е управляван от лице при наличие на горните
обстоятелства. При тази нормативна уредба законът изисква от административния
орган само да установи управлението на МПС в някоя от посочените хипотези и
неговия собственик.
Видно от доказателствата
по делото - справка за нарушител на водача Д. и свидетелски показания на И. И.
и Д. К., оспорващият В.Д. е управлявал собственото си МПС, без да е
правоспособен водач. Спорът по делото се концентрира върху въпроса дали спрямо
него правомерно е постановена ограничителната мярка по ЗДвП. Посочената от
административния орган правна норма на чл. 171, т.2а,
б."а" от ЗДвП регламентира налагането на ПАМ на собственика на МПС,
което е управлявано от неправоспособно лице. В случая Д. е адресат на
съставения и цитиран като основание в заповедта АУАН, който като редовно съставен такъв, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, има доказателствена
сила до доказване на противното. Следователно съдът следва да даде вяра на акта
за нарушение и на свидетелските показания, като приема за доказано по
съответния ред, че оспорващият Д. е управлявал собственото си МПС, без да
притежава СУМПС валидно за категорията, към която спада управляваното от него
МПС. По делото е безспорно, че водачът е български гражданин, който управлява
МПС с чуждестранно национално свидетелство (СУМПС издадено от Обединено
Кралство Великобритания), което не е подменено след пребиваване повече от 3
месеца в Р. България. В случая е безспорно, че СУМПС е издадено от
Великобритания– държава, която не е членка на Европейския съюз и не е страна по
Споразумението за
Европейското икономическо пространство, считано от 31.12.2020 г., поради което следва да
се приложи разпоредбата на чл. 162,
ал. 1 от ЗДвП, според която българските граждани могат да управляват моторни превозни
средства на територията на Република България с чуждестранно национално
свидетелство, когато то не е издадено от държава- членка на Европейския съюз,
или от друга държава- страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, в срок до 3 месеца от
датата на влизането им в страната. Срокът, визиран в цитираната разпоредба, в
случая тече от деня следващ датата на края на членството на Обедненото Кралство
в ЕС и ЕИП, съответно края на свободата на движението на хора, стоки и услуги,
регламентирано с Договора за функциониране на ЕС, чиято проекция е взаимното и
безсрочно признаване на свидетелства за управление издадени в държава членка на
ЕС по силата на Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 20 декември 2006 година относно свидетелства за управление на
превозни средства. Пряка последица от изтичането на три месечния срок е дерогиране валидността на чуждестранното свидетелството за
управление на МПС за територията на Република България. Действително това не
лишава водача Д. от правоспособност да управлява МПС, но същият губи правото да
управлява МПС на територията на РБългария, тъй като
не притежава валидно СУМПС по смисъла на националното ни законодателство и
управлението на МПС от водач в хипотезата на чл. 162,
ал. 1 от ЗДвП– с чуждестранно СУМПС, след изтичане на тримесечния срок от датата на
влизането му в страната, е равнозначно на управление на МПС без свидетелство за
правоуправление. В този смисъл е Решение № 4636 от 28.03.2019 г. на ВАС по адм.
д. № 12415/2018 г., VII о.
В случая оспорващият Д.
управлява МПС с чуждестранно свидетелство и това е равнозначно на управление на
МПС без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията на
управлявания от него МПС за територията на Р България. По делото от оспорващият
не са представени доказателства, че е напускал страната, напротив в жалбата се
твърди, че поради ангажименти се е забавил с отпътуването си за Великобритания.
При тези данни и след като по делото не е установено Д. да е предприел действия да се
сдобие с българско СУМПС, без да полага изпит, се налага извод, че са настъпили
предвидените от законодателя правни последици – незачитане на чуждестранното
свидетелство за управление на територията на страната ни, което обосновава
прилагане на предпоставките на чл.171 т.2 а б.“б“ от ЗДвП. Нормата е императивна, като не предоставя на
компетентния орган право на преценка, а последният действа изцяло в условията
на обвързана компетентност. При реализиране на фактите и обстоятелствата,
представляващи основание за прилагане на мярката, административният орган е
длъжен да издаде акт, с който да приложи предвидената в ЗДвП ПАМ. Единствено
продължителността на срока на мярката се определя от органа в условията на
оперативна самостоятелност в рамките на предвидените граници от шест месеца до
една година.
По тези съображения
съдът намира за неоснователни оплакванията на В.Д. за допуснато нарушение на
материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила при издаване
на оспорената заповед след като ПАМ е приложена спрямо надлежен субект, при
безспорно установено наличие на необходимите материалноправни
предпоставки и по начин, който не накърнява правото му на защита.
С оглед гореизложеното
съдът счита, че обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка 22-0804-000576/14.09.2022г., издадена от Началник Сектор „Пътна полиция“
към ОДМВР Сливен е формално и материално законосъобразна и издаването й
съответства на целта на ЗДвП, тъй като нарушението е с висока степен на
обществена опасност - засяга безопасността на участниците в пътното движение и
създава реална заплаха за техния живот и здраве, при което в съответствие с
приложимата правна уредба административният орган е наложил принудителната
административна мярка за срок от 6 месеца т. е. в минимален размер именно с цел
превенция за неизвършване на други административни нарушения.
По изложените
доводи съдът намира, че обжалваната заповед е законосъобразна, а жалбата се
явява неоснователна и ще следва да се отхвърли.
Водим от горните мотиви
и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Т.Д.
*** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0804-000576/14.09.2022г.,
издадена от Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Сливен, с която на
основание чл. 171, т.2а,
б."а" от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/–
прекратяване регистрацията на ППС за срок от шест месеца, считано от 14.09.2022г.
и са отнети СРМПС № ******* и 2 броя регистрационни табели с номер *******, като
неоснователна.
Решението не подлежи на
касационно обжалване на основание чл.172 ал.5 изр. второ от ЗДвП.
Решението да се съобщи на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: