Решение по дело №855/2022 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 428
Дата: 3 октомври 2022 г. (в сила от 3 октомври 2022 г.)
Съдия: Калинка Костадинова Иванова
Дело: 20221210200855
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 428
гр. **, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – **, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Калинка К. Иванова
при участието на секретаря Пенка Ив. Чалъкова
като разгледа докладваното от Калинка К. Иванова Административно
наказателно дело № 20221210200855 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.72, ал.4 от ЗМВР във връзка с чл.22 във връзка с
чл.23 от ЗАНН, във връзка с чл.145 и сл. от АПК. Делото е образувано по жалба на Б. С. С. с
ЕГН **********, с постоянен адрес: *** срещу Заповед за задържане на лице за срок до 24
часа рег. № 244зз-26 от 05.09.2021 г., издадена на основание чл. 72, ал.1 от Закон за
Министерството на вътрешните работи от инспектор К. К. - разузнавач в ГППС, СПКП при
ОДМВР – **. Искането е за отмяна на заповедта като незаконосъобразна, тъй като е
издадена при нарушаване на въведени за това процесуални правила – била е връчена на
задържания Б. С. С. при неговото освобождаване, като по този начин той е бил лишен от
основните процедурни гаранции, присъщи на чл.5 от ЕКЗПЧОС и същевременно заповедта
не съдържала фактическите основания за прилагането на административната мярка. В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от процесуален представител адв. С. Т.
от САК, която представя доказателства в подкрепа на жалбата. Полицейският орган, издал
заповедта – полицейски инспектор К. К. от ОДМВР ** оспорва жалбата и пледира да бъде
отхвърлена като неоснователна.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, чиито анализ дава основание на съда
да приеме за установено следното от фактическа и правна страна:
На 05.09.2021г. е образувано досъдебно производство № 1899 ЗМ-348/20201г. по описа на
01 РУ към ОДМВР ** за извършено престъпление по чл.330 ал.1 от НК по повод извършен
палеж на заведение пиано-бар „**“ в ** на ул.“**“ № 7, в резултат на който са нанесени
щети в големи размери.
В хода на проведените действия за издирване на извършителите са събрани данни, че
1
палежът е предизвикан от О*** С. С. с ЕГН ********** от гр. **, ул. „** Самоличността му
е установена от анализ на записи от охранителни камери в близост до запаления търговски
обект и от улица „**“ в гр. ** и след разпити на персонала на пиано-бар „**“ от нощта на
произшествието. Данните били, че О*** С., придружен от по-възрастен от него мъж са били
клиенти в пиано-бара, където седели на маса с други клиенти и консумирали алкохол. Около
04.00ч. след конфликт със сервитьорката **, О*** С. и неговия придружител били изведени
от заведението от охранителя К. М** и си тръгнали с таксиметров автомобил. Установено е,
че около 06.30ч. на 05 септември О*** С. се е върнал сам и е подпалил електрическо табло,
намиращо се в близост до входната врата на пиано-бар „**“, откъдето огънят се е разраснал
наоколо и е подпалил помещението на бара, съседните помещения и сгради.
Работата по случая е възложена на полицейски екип с участието на инспектор К. К. -
разузнавач в ГППС, СПКП при ОДМВР – **.
Анализ на данните за престъплението довели К. до заключение, че придружител на О*** С.
е бил неговия брат Б. С. С.. Затова на 05.09.2021г. около 18.50ч. Б. С. е намерен в дома му в
село **, община ** и е задържан със заповед за задържане на лице за срок до 24 часа рег. №
244зз-26 от 05.09.2021 г., издадена на основание чл. 72, ал.1 от Закон за Министерството на
вътрешните работи от инспектор К. К.. След фактическото задържане на Б. С., в 19.15 часа
на 05.09.2021г. му е предоставена декларация с рег. № 244р22755/05.09.2021г., в която той е
декларирал, че не желае адвокатска защита, няма здравословни проблеми и му е разяснено
правото да не дава обяснения, когато задържането му е на основание чл.72 ал.1, т.4 от
ЗМВР. От разписка към заповедта за задържане, се установява, че Б. С. е получил екземпляр
от заповедта и се е запознал със съдържанието й. Той е дал обяснения по случая, като
пояснил, че действително О*** С. С. е негов брат от друг брак на баща им, но не поддържат
взаимоотношения и не го е виждал от години. Б. С. не е бил в гр. ** вечерта на 04
септември, не е посещавал пиано-бар „**“ и не е предизвикал пожара. След като се е
установило, че той не е съпричастен към разследваното престъпление, е освободен в 23.57
часа на 05.09.2021г.
Последвалите действия са установили, че в действителност О*** С. е бил придружаван в
бар „**“ от ** от гр. **, с ЕГН **********, който е негов приятел и е бил с него в бара до
около 04.20ч., когато заедно са си тръгнали – пътували са с таксиметров автомобил до гр. **
и по време на пътуването С., ядосан от отношението на персонала, е изразил ясно
намерението си да се върне в гр. **, но Лазаров е отказал да се върне с него
Установено е, че по случа е образувано на основание чл.212 ал.3 от НПК на досъдебно
производство № 1899ЗМ-348/2021г. по описа на 01 РУ – ** за престъпление от общ характер
по чл.330 ал.1 от НК и О*** С. С. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по
ч.330 ал.3 във връзка с ал.2 т.2 във връзка с ал.1 от НК.
Анализ на установената фактическа обстановка дава основание на съда направи извод, че
жалбата е допустима, разгледана по съществото си е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал.1, т.1 от Закон за Министерство на вътрешните работи
2
полицейските органи могат да задържат лице за което има данни, че е извършило
престъпление. Мярката за задържане може да бъде наложена по отношение на лице, за което
има данни, че е извършило престъпление и задържането му следва да е необходимо за
разкриването на престъпното деяние, като следва да бъде спазван принципа на съразмерност
при упражняване на правомощията на административните органи, съгласно разпоредбата на
чл. 6 от АПК. Преценката за необходимостта на мярката следва да включва оценка на риск
от укриване на извършителя, опасността за унищожаване на следи от деянието или
извършване на друго престъпление. В този случай съдът преценява, че заповедта за
задържане на Б. С. е издадена без да е имало действителни данни за неговото участие в
престъпление по чл. 330, ал.1 от НК и без поведението и действията му да са сочели за
съществуваща опасност от осуетяване на разследването, укриване, унищожаване на
доказателства и пр. Съмнението за участието на Б. С. в престъплението произтича от факта,
че О*** С. е негов брат и хипотетично е било възможно двамата братя да са били заедно при
посещението си в пиано-бар „**“ вечерта на 04 септември 2021г. Такава хипотеза е била
изложена пред полицейските органи от персонала на бара, но не е проверена, а такава
проверка е била възможна, тъй като е било известно кои са били другите лица на масата на
О*** С. – **, ** Х. Х. от гр. **, която предварително е била запазила масата в бара и е
оставила името и телефонния си номер.
На следващо място при посещението на полицейските органи в дома на Б. С. в село **,
община ** е станало ясно, че той не се укрива – намерен е в домашна обстановка заедно със
съпругата си, не е направил опит да избегне проверката, не е оказал съпротива при
задържането и е съдействал на полицейските органи.
Поради това не може да се приеме, че към момента на задържане на жалбоподателя на
05.09.2021г. са били изпълнени материалноправните условия по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и че
задържането му е в изпълнение на законовата цел да се попречи на извършителя на
престъплението да се укрие или да осуети наказателното преследване. В този смисъл
издадената заповед по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за задържане на жалбоподателя не съответства
на предвидените в хипотезата на правната норма условия и на особената цел на закона,
затова приложената със заповедта принудителна марка засяга правата и законните интереси
на Б. С. в по-голяма степен от необходимото. В този смисъл заповедта противоречи и на
принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, задължаващ органа преди пристъпване към
задържане по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР да прецени възможните други предвидени от
закона средства за постигането на целта за разкриване на престъплението. По изложените
съображения за наличие на основания за отмяна на атакуваната заповед, подадената срещу
нея жалба следва да бъде уважена и съгласно чл. 143, ал. 1 АПК ответникът следва да
възстанови на жалбоподателя разноските за производството в размер на 200 лв., за
платеното адвокатско възнаграждение.
Предвид това и на основание чл. 172, ал.1 и ал.2 от АПК, съдът

3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице с рег. № 244зз-26 от 05.09.2021 г., издадена от инсп.
К. К., на длъжност разузнавач в ГППС, СПКП при ОДМВР – **, с която на основание чл.72
ал.1 т.1 от Закона за Министерство на вътрешните работи е задържан Б. С. С. с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.**, област Кюстендил, ул.“**“ № 1, вх.Б, ет.3, ап.20.
ОСЪЖДА ОДМВР ** да заплати на Б. С. С. сумата 200.00 лв., представляващи направените
в хода на съдебно производство разноски за един адвокат.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – ** в 14-дневен срок, считано от
днес за всяка от страните.
Съдия при Районен съд – **: _______________________
4