Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр. София, 27.10.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на тридесет и първи май през
две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при секретаря Панайотова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. №18487 по описа за 2014 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от Д.Д.П., с която са предявени срещу Т.А.Ц., И.М.Ц.
и И.И.П. искове с правно основание чл.108 ЗС за установяване на право на
собственост и осъждане за предаване на недвижими имоти както следва:
1/2 ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор 68134.1945.1149, с адрес: гр. ***********, с площ от 1337 кв.м., стар
идентификатор: 68134.1945.360, а по предходен план представляващ част от УПИ
III-405 в кв. 2, местност Вилна зона Бояна, със съседи по актуалния си
градоустройствен статут: поземлени имоти с идентификатори 68134.1945.1012,
16134.1945.358, 68134.1945.361, 68134.1945.362, 68134.1945.1115,
68134.1945.364, 68134.1945.1148, 68134.1943.1372, 68134.1945.359;
1/2 ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор 68134.1945.1148, с адрес: гр. ***********, с площ от 503 кв.м.,
стар идентификатор: 68134.1945.360, а по предходен план представляващ част от
УПИ III-405 в кв. 2, местност Вилна зона Бояна, със съседи по актуалния си
градоустройствен статут: поземлени имоти с идентификатори 68134.1945.1149,
68134.1945.364, 68134.1943.1372;
Двуетажна жилищна сграда с
идентификатор 68134.1945.1149.1, построена в поземления имот с идентификатор
68134.1945.1149, с адрес: гр. ***********, със застроена площ от 94 кв.м., състояща
се от: сутерен с изграден в него гараж, котелно и склад, първи етаж – дневна,
столова, кухня, килер, тоалетна, външна стълба и тераса и втори етаж – три
спални, кабинет, баня-тоалетна, вътрешна стълба и две тераси.
Ищцата
твърди, че наследодателя й е придобил собствеността по силата на договор за
покупко-продажба от майка си, сключен с нотариален акт №26 от 29.12.2002 г. Имотът
се владее от ответниците без основание.
Ответниците
оспорват исковете, оспорват придобивното основание на наследодателя на ищцата,
като твърдят, че договорът за покупко-продажба е симулативен и не е провел
транслативен афект.
Ответниците Т.А.Ц. и И.М.Ц.
са предявили насрещен иск срещу ищцата с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр.
чл.79, ал. ЗС и искат да се установи правото им на собственост върху 5/8 ид.ч.
от за процесните имоти по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност. Твърдят,
че от 2003 г. заедно с прехвърлителката Д.М.Б.са установили съвместно владение
върху имотите и са го упражнявали явно и непрекъснато до смъртта на
прехвърлителката през 2013 г., като след това са продължили да владеят имота,
като са присъединили към своето владение и това на Д.Б., съответно на частта на
Т.Ц. от наследството на Белчева.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Установява се от нотариален акт за продажба на
недвижим имот №26 от 29.12.2002 г., че Д.М.Б.е
прехвърлила на сина си Д.А.П.собствената си 1/2 ид.ч. от УПИ III-405 в кв. 2,
местност Вилна зона Бояна, с адрес: гр. ***********, с площ от 1876 кв.м.,
заедно с построената в имота двуетажна жилищна сграда, състояща се от: сутерен
с изграден в него гараж, котелно и склад, първи етаж – дневна, столова, кухня,
килер, тоалетна, външна стълба и тераса и втори етаж – три спални, кабинет,
баня-тоалетна, вътрешна стълба и две тераси. Продажната цена е 56080 лв., за
която в нотариалния акт е вписано изявление на продавача, че е получена изцяло
от купувача преди подписване на договора. Продавачът Д.М.Б.е запазила пожизнено
и безвъзмездно вещното право на ползване върху имотите, предмет на сделката.
Описания в нотариалния акт поземлен имот УПИ III-405 в кв. 2, местност Вилна
зона Бояна, с адрес: гр. ***********, с площ от 1876 кв.м. със Заповед
№РД-50-53 от 27.02.2004 г. на кмета на Со – Район Витоша е разделен на два нови
парцела - УПИ III-405 от 1337 кв.м. и УПИ XXII-405 от 503 кв.м., които в
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-68/02.12.2010 г. са съответно с идентификатор 68134.1945.1149 (за УПИ
III-405 от 1337 кв.м.), идентификатор 68134.1945.1148 (за УПИ XXII-405 от 503
кв.м.) и идентификатор 68134.1945.1149.1 за двуетажната жилищна сграда.
Промяната в регулацията и актуалния градоустройствен статут се установяват от
писмените доказателства на л.15-18.
Установява се от
Удостоверение за наследници (л.14), че Д.А.П.е починал на 03.11.2003 г. и е
оставил за единствен наследник по закон ищцата Д.Д.П. – дъщеря.
При така установеното съдът
приема, че ищцата на основание чл.5, ал.1 ЗН е придобила по силата на
наследствено правоприемство от баща си Д.А.П.притежаваното от него на основание
покупко-продажба право на собственост върху 1/2 ид.ч. от процесните имоти с
идентификатори 68134.1945.1149 и 68134.1945.1148 и правото на собственост върху
двуетажната жилищна сграда, изградена в имота с идентификатор 68134.1945.1149.
Неоснователно е възражението
на ответниците за нищожност на сделката, сключена с нотариален акт за продажба на недвижим имот №26 от
29.12.2002 г. поради
абсолютна симулация. Ответниците твърдят, че сделката е „фиктивна“, сключена
поради започнал през 1996 г. съдебен процес за имота срещу прехвърлителката, за
да се създаде за пред третите лица привидност, че имотът е отчужден, но без у
прехвърлителката и приобретателя да има действителна воля за разпореждане с
имота. Твърдят, че за имота цена не е плащана. За да докажат твърдяния порок на
волята - липсата у страните по сделката на действителна воля за прехвърляне на
имота, ангажират писмено доказателство – Саморъчно завещание от 20.01.2003 г. и
гласни доказателства.
На първо място следва да се обсъди характера на
документа, озаглавен Саморъчно завещание. Същият е изходящ от прехвърлителката Д.Б.и
в него тя обяснява, че е прехвърлила процесния имот на сина си Димитър Попов за
запазване на имота във връзка със заведеното срещу нея дело по чл.7 ЗВСОНИ.
Авторката на документа посочва, че не е получила пари от сина си и след
приключване на делото той ще й върне собствеността. От значение за делото е
дали документът представлява „обратно писмо“, което разкрива симулацията или начало на писмено доказателство, което
прави допустими свидетели за разкриване на симулацията.
Постановената по чл.290 ГПК практика на ВКС приема, че
„обратното писмо /пълният обратен
документ/ по чл. 165, ал. 2 от ГПК е нарочно
съставен за разкриване привидността на сделката разпоредителен документ;
той съдържа писмени изявления на страните, недвусмислено разкриващи
симулативността на явната сделка и действителната им воля. Без значение е кога
е съставен - преди, след или заедно с явния договор. Когато обратното писмо
доказва привидността на явната сделка и разкрива съдържанието на прикритата, то
е достатъчно за признаване на симулацията и други доказателства не са
необходими на позоваващата се страна, нито допустими за оспорващата, защото би
се стигнало до опровергаването му със свидетелски показания“ (Решение № 763
от 4.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 356/2010 г., III г. о., ГК). ”Когато ответникът по иск за разкриване на
симулация е издал едностранно писмено изявление, в което привидността е ясно и
категорично призната, то този документ съставлява обратно писмо. С него
симулацията се разкрива пълно и ако документът е истински, той е достатъчно
доказателство за уважаване на иска. За да се третира изявлението като обратно
писмо не е необходимо то да е съставено писмено от всички страни по оспорената
сделка, а е достатъчно да изхожда от страната, която оспорва доводите за
привидност. Начало на писмено доказателство е този документ, в който
привидността не е призната, но са обективирани други изявления, които създават
индиция, че е възможно сделката да е симулативна. В съдържанието е разликата
между началото на писменото доказателство и обратното писмо, а не в това, кой е
издател на документа. Следователно едностранно съставеният документ от страната
по сделката, на която привидността се противопоставя, е обратно писмо и пълно
доказателство за симулативността на волеизявленията, щом разкрива по несъмнен
начин волята й правните последици от сделката да бъдат само афиширани, без да
настъпят. Законът не поставя изискване за времето на съставяне на документа,
разкриващ симулацията, за да има същият характер на обратно писмо. Такова е
налице не само когато писменото изявление за действителната воля на страните е
съставено преди или по време на извършване на привидната сделка, но и когато е
съставено след нейното сключване“ (Решение № 484 от 11.06.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 375/2010 г., IV г. о., ГК). Изводът от задължителната практика е, че
от съществено значение е кой е издател на документа и това трябва да е
страната, на която възражението за симулативност се противопоставя. Текстът на
документа има значение само относно това дали симулативността се признава
изрично, в който случай документът е обратно писмо и не изисква последващо
доказване, или се правят изявления, които правят привидността вероятна, в който
случай документът е начало на писмено доказателство и прави допустими свидетели
за провеждане на пълно доказване. Момента на съставяне на документа е
ирелевантен.
Процесното Саморъчно завещание не отговаря на
изискванията да бъде квалифицирано като обратно писмо или начало на писмено
доказателство по две причини. Първата и основната е, че издателят на документа
не е страната, на която възражението за симулативност се противопоставя, в
случая – наследодателя на. ищцата. Процесното завещание е съставено от
прехвърлителката, чиито правоприемник се явява ответницата. Втората причина е,
че текста на документа не разкрива липса на воля за отчуждаване на имота –
напротив, авторката изрично сочи, че поради заведеното срещу нея дело е
прехвърлила имота на сина си, като уговорката с него е бил след приключване на
съдебния спор той да й върне собствеността.
Поради това, че представеното Саморъчно завещание не
представлява обратно писмо, нито начало на писмено доказателство, събраните
гласни доказателства за действителните намерения на страните няма да се обсъждат
поради забраната, установена в чл.164 и чл.165 ГПК.
С оглед на изложеното съдът приема, че ответниците, в
съответствие с доказателствената си тежест, не са установили порока на волята,
на който се позовават – симулативност на сделката. Ето защо съдът приема, че
сключеният с нотариалния акт от 29.12.2002 г. договор за продажба на недвижими
имоти е провел вещното си действие и по силата на него наследодателя на ищцата
е придобил процесните имоти. След смъртта му собствеността е преминала към
ищцата по силата на наследствено правоприемство. Поради това съдът приема, че
ищцата, в съответствие с доказателствената си тежест, е установила правото си
на собственост върху процесните имоти.
Относно владението на имотите, по делото се установява
от писмените документи (сключени договори за охрана) и от признанието на
ответниците Т.А.Ц.
и И.М.Ц., че същите към момента на разглеждане на делото упражняват фактическа
власт върху процесния имот. Това обстоятелство е обявено за безспорно с доклада
по делото. Няма доказателства обаче за упражняване на фактическа власт от
страна на И.И.П. към момента на предявяване на иска и разглеждане на делото. От
показанията на свидетелите А.К., Д.Я.и В.Г.се установява, че в известни периоди
между 2001 г. и 2013 г. в процесния имот заедно с прехвърлителката Д.Б.е живял
ответникът П.. Няма данни обаче след 2013 г. и към момента на завеждане и
разглеждане на настоящото дело ответникът П. да извършва каквито и да било
действия по лично ползване на имота или по препятстване на достъпа на ищцата до
него.
По насрещния установителен иск за придобиване на 5/8
ид.ч. от имотите по давност:
Ответниците Т.А.Ц. и И.М.Ц.
твърдят да са придобили 5/8 ид.ч. от имотите по давност чрез упражняване на
владение от 2003
г. до 2013 г. съвместно с прехвърлителката Д.М.Б., а след 2013 г. – заедно като
семейство, като се позовават на присъединяване на владението на Д.Б.в
качеството й на наследодател на Т.Ц. за съответната й наследствена квота.
По силата на чл.79, ал.1 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години. Придобивната давност е способ
за придобиване на право на собственост или ограничено вещно право чрез
фактическото упражняване съдържанието на това право след изтичане на определен
в закона период от време. Тоест, фактическият състав на придобивната давност
включва два елемента: владение и изтичане на определен срок, като за зачитане
на материалноправните последици на давността, следва да е налице позоваване на
давността пред орган, сезиран за защита на субективно право.
По силата на чл.68, ал.1 за придобиването по давност е
необходимо на първо място да бъде установено владение върху имота: упражняване
на фактическа власт с намерение за своене на вещта.
В настоящото производство е налице особеност,
доколкото с разпореждането си с нотариалния акт №26 от 29.12.2002 г.
прехвърлителката Д.Б.е запазила вещното си право на ползване на имота. Поради
това използването на имота от страна на Д.Б.представлява упражняване на
учреденото в нейна ползва ограничено вещно право. Допускането от нейна страна
на трети лица – ответниците Т.А.Ц. и И.М.Ц. да използват
имота също е правомерно упражняване на ограниченото вещно право и представлява
държане на валидно правно основание. Няма пречка да се промени намерението на
държателя и той да започне да свои имота, но тази промяна на намерението следва
да се обективира външно по несъмнен начин и да се манифестира пред собственика
на имота, на когото се противопоставя давностното владението.
При преценката дали е установено владение, следва да
се вземат предвид характеристиките на владението, които са изрично посочени в
чл.2 от Закона за давността (отм.): непрекъснато (да не е загубено за повече от
6 месеца съгласно чл.81 от ЗС), спокойно (да не е установено по насилствен
начин), явно (да не е установено по скрит начин) и несъмнително. Както бе
посочено по-горе, прехвърлителката Д.Б.е имала учредено в нейна полза вещно
право на ползване, а ищците твърдят да са живели в имота заедно с нея. По
делото са разпитани общо четирима свидетели, доведени от насрещните страни,
като всички те установяват безпротиворечИ.един и същ факт – че в имота до смъртта
си е живяла Д.Б., заедно с внука си И.П. в известни периоди, никой от
свидетелите не дава показания в имота да са живели ищците Ц.– същите са виждани
единствено да посещават имота и да полагат грижи чрез наемане на строителни
специалисти за извършване на ремонтни работи. Нито един от свидетелите не
съобщава каквито и да било факти, които могат да се квалифицират като
манифестиране на промяна на намерението за упражняване на фактическата власт от
страна на Д.Б.или установяване от Ц.на фактическа власт, изключваща правата на
собственика на имота.
Дори и да се приеме, че ответниците Ц.са упражнявали
фактическа власт в периода от 2003 г., като са живели в имота, това владение,
за да доведе до придобиване на имота и съответно – загуба на собствеността на
ищцата, следва да е явно и несъмнително и да се осъществява постоянно – да няма
инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на други лица
на владеят вещта. Постоянното владение не изисква непременно фактическата власт
да се осъществява във всеки момент във времето - може да се упражнява и чрез
периодични посещения в имота, стига
същите да сочат на намерение имотът да се счита за свой и да не са прекъсвани
от действия на трети лица. Обективният признак на владението изисква
упражняване на непосредствена власт върху вещта, защото по този начин се
отблъсква владението на собственика. Не
е достатъчно владелецът да манифестира пред трети лица собственическото
отношение към вещта, ако за тях собственикът не може да узнае, необходимо е да
осъществява физическо присъствие в имота и да извършва явни действия по
стопанисването му, които да противопоставя на собственика. Само при такива
фактически действия собственикът ще може да узнае, че друго лице владее неговия
имот и ще има възможност да предприеме действия по защита на собствеността си. На
следващо място, за да се приложи установената в чл.83 ЗС презумпция и да се
обоснове постоянния характер на владението, не е достатъчно владелецът да
извършва еднократни въздействия върху вещта – инцидентно посещаване на имота
или извършване на отделни епизодични действия през значително отдалечени във
времето периоди. В този смисъл е задължителната за съда практика по чл.290 ГПК
- Решение № 68 от 2.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 603/2012 г., I г. о., ГК и
др.
В процесния случай няма данни ответниците да са
манифестирали пред ищцата собственическото си отношение към имота, напротив – до
2013 г., когато са сключили договор за охрана и са я препятствали да влезе във
владение, не са извършили никакви действия по ограничаване на достъпа на ищците
до сградата, не са се противопоставяли на посещенията й. Действително,
посещенията на ищцата имотите до 2013 г. са били по-редки, поради това че е
живяла и учила в чужбина. Но както изрично се сочи в цитираното по-горе Решение
№ 68 от 2.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 603/2012 г., I г. о., ГК „За разлика от собственика, който не е
длъжен да упражнява правомощията си, владелецът трябва да осъществява
владението непрекъснато“ – т.е. спорадичните посещения в имота за
собственика са достатъчни, за да се квалифицират като упражняване на
собственически правомощия и представляват пречка за загубване на правото му на
собственост. Още повече, че собствеността е била ограничена от вещно право на
ползване, което ищцата е била длъжна да зачита и да не препятства. За
ответниците обаче, които претендират да са владелци, инцидентните посещения и
ремонтни работи не са достатъчни, за да обосноват извод за явно, постоянно и
несъмнително владение.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният
от ответниците иск за придобиване на идеални части от имота чрез изтекла в
тяхна полза придобивна давност е неоснователен.
По делото няма спор, че към момента на предявяване на
иска и към момента на устните състезания фактическата власт върху процесния
имот се осъществява от ответниците Т.А.Ц. и И.М.Ц..
Доколкото насрещният иск за придобивна давност е неосновтелен, съдът приема, че
ответниците владеят имота без валидно правно основание. Искът за осъждането има
да предадат имота на ищцата е основателен.
Няма доказателства ответникът И.П. да упражнява
фактическа власт върху имота или да препятства достъпа на ищцата да упражнява
собственическите си права. Поради това иска за осъждането му да предаде имота
на ищцата е неоснователен.
По разноските:
На ищцата, с оглед изхода от
делото, следва да се присъдят направените разноски в общ размер от 11206,47 лв.
Поради което Софийският градски
съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен срещу Т.А.Ц., ЕГН:**********, И.М.Ц.,
ЕГН:********** и И.И.П., ЕГН:**********, че Д.Д.П., ЕГН:**********, е собственик по силата на по силата на наследствено
правоприемство на недвижими имоти, както следва:
1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 68134.1945.1149, с адрес: гр. ***********,
с площ от 1337 кв.м., стар идентификатор: 68134.1945.360, а по предходен план
представляващ част от УПИ III-405 в кв. 2, местност Вилна зона Бояна, със
съседи по актуалния си градоустройствен статут: поземлени имоти с
идентификатори 68134.1945.1012, 16134.1945.358, 68134.1945.361, 68134.1945.362,
68134.1945.1115, 68134.1945.364, 68134.1945.1148, 68134.1943.1372, 68134.1945.359;
1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 68134.1945.1148, с адрес: гр. ***********,
с площ от 503 кв.м., стар идентификатор: 68134.1945.360, а по предходен план
представляващ част от УПИ III-405 в кв. 2, местност Вилна зона Бояна, със съседи
по актуалния си градоустройствен статут: поземлени имоти с идентификатори
68134.1945.1149, 68134.1945.364, 68134.1943.1372;
Двуетажна жилищна сграда с идентификатор 68134.1945.1149.1, построена в поземления
имот с идентификатор 68134.1945.1149, с адрес: гр. ***********, със застроена
площ от 94 кв.м., състояща се от: сутерен с изграден в него гараж, котелно и
склад, първи етаж – дневна, столова, кухня, килер, тоалетна, външна стълба и
тераса и втори етаж – три спални, кабинет, баня-тоалетна, вътрешна стълба и две
тераси.
ОСЪЖДА на основание чл.108 ЗС Т.А.Ц., ЕГН:**********, И.М.Ц., ЕГН:********** ДА ПРЕДАДАТ НА Д.Д.П., ЕГН:**********, собствените
й недвижими имоти, както следва:
1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 68134.1945.1149, с адрес: гр. ***********,
с площ от 1337 кв.м., стар идентификатор: 68134.1945.360, а по предходен план
представляващ част от УПИ III-405 в кв. 2, местност Вилна зона Бояна, със
съседи по актуалния си градоустройствен статут: поземлени имоти с
идентификатори 68134.1945.1012, 16134.1945.358, 68134.1945.361, 68134.1945.362,
68134.1945.1115, 68134.1945.364, 68134.1945.1148, 68134.1943.1372,
68134.1945.359;
1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 68134.1945.1148, с адрес: гр. ***********,
с площ от 503 кв.м., стар идентификатор: 68134.1945.360, а по предходен план
представляващ част от УПИ III-405 в кв. 2, местност Вилна зона Бояна, със
съседи по актуалния си градоустройствен статут: поземлени имоти с
идентификатори 68134.1945.1149, 68134.1945.364, 68134.1943.1372;
Двуетажна жилищна сграда с идентификатор 68134.1945.1149.1, построена в поземления
имот с идентификатор 68134.1945.1149, с адрес: гр. ***********, със застроена
площ от 94 кв.м., състояща се от: сутерен с изграден в него гараж, котелно и
склад, първи етаж – дневна, столова, кухня, килер, тоалетна, външна стълба и
тераса и втори етаж – три спални, кабинет, баня-тоалетна, вътрешна стълба и две
тераси,
като ОТХВЪРЛЯ предявения срещу И.И.П., ЕГН:********** иск по чл.108 ЗС за предаване на така описаните имоти.
ОСЪЖДА Т.А.Ц., ЕГН:**********, И.М.Ц., ЕГН:********** и Иво И.П., ЕГН:**********, да заплатят на Д.Д.П., ЕГН:**********, на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата от 11206,47 лв.,
представляваща съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: