№ 860
гр. Русе, 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Гражданско дело №
20234520100661 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.3 във вр. с чл.1 ал.1 т.3 от
ЗУТОССР.
Ищецът твърди, че на 04.01.2022 г. подал до насрещната страна
Заявление вх.№ 2113-17-7, с което поискал да му бъде отпусната лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст.При извършената проверка се оказало,
че той не разполага с трудова книжка за времето от 1977 г. до 1992 г., поради
което следва да представи удостоверение обр. УП-2, издадено от съответния
работодател. Сочи, че не може да се сдобие с този документ,нито с друг,
който да удостовери трудовият му стаж при АПК ********, производствен
участък ......, тъй като при възникнал пожар на 17.03.2005 г. в Кметство ......,
бил унищожен изцяло съхранявания при тях архив на работодателя. Това
станало причина ищецът да получи Разпореждане № 2140-17-164/16.03.2022
г. на ТП на НОИ Русе, отдел „Пенсии“, с което му било отказано отпускане
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Сочи, че е бил назначен на работа в АПК **********, производствен
участък ......, на 10.03.1979 г. до 23.04.1982 г. със заплата от 125 лв. и е
натрупал там трудов стаж от 3 години 1 месец и 13 дни. След това през
периода 12.02.1990 г.-17.12.1992 г. ищецът бил ... в ТКЗС-...... с месечно
възнаграждение от 360 лв. и е натрупал трудов стаж от 2 години 10 месеца и 5
1
дни.
Счита, че изложените факти обосновават правния му интерес да
предяви установителен иск по реда на ЗУТОССР.
Иска да се признае за установено по отношение на ТП на НОИ-Русе, че
за времето от 10.03.1979 г. до 23.04.1982 г. е работил в АПК **********-ПУ-
...... на длъжност “...........“, на пълно работно време и месечно заплащане на
трудовото възнаграждение, и за времето 12.02.1990 г. до 17.12.1992 г. при
същия работодател, но на длъжност “...“, на пълно работно време и месечно
заплащане на трудовото възнаграждение, които периоди да се зачитат за
трудов стаж.
Ответникът ТП на НОИ-Русе са оспорили претенците изцяло, а
впоследствие са изразили съгласие за периода, касаещ 1980 г.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
Искът е подаден пред местно компетентния съд по смисъла на чл.3 ал.1
от ЗУТОССР и ищецът е обосновал правния си интерес от предявяването му-
липсата на документи, които да удостоверят трудовия му стаж през
процесния период при АПК ********, ПУ-......, тъй като лицето не разполага с
такива, а при възникнал пожар на 17.03.2005 г. в Кметство ......, бил унищожен
изцяло съхранявания при тях архив на работодателя. В тази връзка са
приложени Удостоверение № 9/ 20.04.2022 г., издадено от Кметство-гр......., и
Постановление № Д-2455/ 10.06.2005 г. на РРП-Русе.Липсата на нужните по
закон документи обосновала постановяването на отказ от страна на ответника
на Ш. А. С. да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
(л.5).Искът се явява допустим.
В хода на производството ищецът е представил за справка книга-
ведомост, осигурена му от Кметство-......, в която, макар и при налични
съществени обгаряния на хартията, съдът е установил вписвания, че е била
водена през 1980 г. в ТКЗС-....../АПК ********.Лицето е потвърдило
наличните срещу името му подписи за изплатени трудови възнаграждения
през нея година.
При наличие на това писмено доказателство, съдът е допуснал до
разпит св.М.Т..Същата установява, че на 23.04.1982 г. приела стола на АПК в
...... от ищеца.Приложен е заверен препис от трудовата книжка на лицето.Там
е отразено, че на посочената дата жената е била назначена за домакин на стол
при АПК **********-ПУ-.......Постъпила при този работодател през 1981 г.,
но ползвала отпуск за отглеждане на малко дете.
Според св.М.Т., до 23.04.1982 г. ищецът бил управител на същия
2
стол.Работел там от години и със сигурност през 1980 г. Работният ден
започвал в 7,30 ч. до 14,30 ч., по 8 ч.Заплатите се изплащали всеки
месец.Според свидетелката, ищецът заемал същата длъжност от м.март 1979
г. до 23.04.1982 г.Уточнява, че това й е известно, тъй като приела работата от
него, ползвала негови калкулации на продуктите,на които имало записани
дати и години.М.Т. не знае къде ищецът е продължил д аполага труд след
23.04.1982 г.
Ответната страна е заявила, че нямат възражения за заявения по
исковата молба период от 01.01. до 31.12.1980 г.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
За да бъде уважен предявеният иск по чл.3 във вр. с чл.1 ал.1 т.3 от
ЗУТОССР, е необходимо да се установи, че за процесния период ищецът е
работил при посочения работодател, мястото, на което е работил,
продължителността на работния ден, каква конкретна работа е изпълнявала и
начина на заплащане на положения труд, като тези обстоятелства могат да се
удостоверят с начало на писмени доказателства и при наличие на такива-и
със свидетелски показания.
В процесния случай ищецът е ангажирал безспорни писмени
доказателства, че от м.януари до м.декември 1980 г. е работил в АПК
**********-ПУ-...... на длъжност “...........“, на пълно работно време и месечно
заплащане на трудовото възнаграждение.Начинът на полагане на труд си
заплащането се установяват от разпитаната в производството свидетелка.
Страните спорят за останалия заявен по исковата молба период.В тази
връзка ответникът е изразил становище, че показанията на М.Т. се явяват
недопустими извън изнесените от нея данни за 1980 г.Съдът намира
възражението за основателно.
Според чл.6 ал.1 от ЗУТОССР, по исковете за установяване на трудов и
осигурителен стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са
представени писмени доказателства, които установяват вероятността на
трудовия/осигурителния стаж и които са издадени от работодателя/осигурителя, при
който е придобит стажът, и по време на полагане на стажа. С Решение №
401/22.02.2016 г. на ВКС по гр.дело № 228/2015г., IV г.о., е прието, че с
новата уредба по чл.6, ал.1 ЗУТОССР, аналогична на чл.4 ал.1 и ал.2 от
УУТССР (отм.), законодателят е предвидил изискване за допустимост на
свидетелските показания по делата за установяване на трудов/осигурителен
стаж, само при наличие на писмени доказателства, които установяват
вероятността на същия.За тези писмени доказателства, които са посочени в
ал.2 на чл.6 ЗУТОССР, ВКС е приел, че изброяването им е примерно, а не
изчерпателно, но е разяснил, че за същите съгласно ал.1 на чл.6 от ЗУТОССР
е предвидено кумулативното наличие на следните две предпоставки-да са
3
издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и да са
издадени по време на полагане на стажа.
В процесния случай липсват такива писмени доказателства извън
книгата-ведомост за 1980 г.В ал.2 на същата разпоредба е казано, че когато с
една искова молба се иска установяването на трудов/осигурителен стаж за
отделни периоди от време, за да се допуснат свидетели, необходима е
наличността на писмено доказателство, относимо за
всеки период от време.
По делото е представен заверен препис от л.14-л.15 от трудовата
книжка на свидетелката.В нея е отразено, че тя е постъпила на работа в АПК
********** на 01.05.1981 г.Това обстоятелство също прави показанията й
недопустими за част от периода.В чл.6 ал.3 от ЗУТОССР е посочено, че за
свидетели се допускат само лица, притежаващи писмени
доказателства относно това, че са работили или изпълнявали длъжност при
същия работодател/осигурител през периода, през който е положен
претендираният стаж.
При тези данни, съдът намира, че ищецът е провел пълно и главно
доказване на релевантните обстоятелства само за периода м.януари-
м.декември 1980 г. Предвид на обстоятелството, че се установява трудов стаж
до 31.12.1999 г., то съгласно действащите до тогава разпоредби, заявеното по
исковата молба време трябва да бъде признато за трудов стаж при
пенсиониране.В останалата част искът трябва да се отхвърли.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ТП на НОИ-Русе,
че Ш. А. С., ЕГН **********, от гр......., обл.Русе, със съдебен адрес: гр.Русе,
бул.“Фердинанд“ № 34, чрез адв.А. Г. от АК-Русе, е работил в АПК
**********-ПУ-...... за времето 01.01.-31.12.1980 г. на длъжност “...........“, на
пълно работно време и месечно заплащане на трудовото възнаграждение, през
който период има прослужен трудов стаж от 12 месеца, който да му се зачете
за трудов стаж, и ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част, като неоснователен.
Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните .
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4