Решение по дело №2318/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по чл. 145 и сл. АПК вр. чл.56 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на С.Ч.Д. *** против отказ обективиран в писмо изх. №АУ086015Вл/001Вл/ 05.09.2022г. на Кмета на Район „Вл. Варненчик“ при община Варна да издаде разрешение за поставяне на преместваем обект – барака с площ 13,69кв.м в УПИ II-44, кв.3 по плана на местност „Караулницата“, гр.Варна /ПИ 10135.4022.99 по КККР на гр.Варна/, поискано със заявление рег.№АУ086015/30.08.2022г.

В жалбата се твърди, че отказът е нищожен, а в условие на евентуалност – незаконосъобразен индивидуален административен акт. Постановилият го орган не разполагал с материална компетентност. Компетентен да се произнесе по искането за издаване на разрешение за разполагане на преместваем обект бил гл. архитект на общината и нито в закона, нито в наредбата на общината се предвиждала възможност тези правомощия да бъдат делегирани на друго лице. Поради това кметът на район „Вл. Варненчик“ при община Варна нямал законова компетентност нито да издаде разрешение за поставяне на преместваем обект, нито да постанови отказ за издаването му. Отказът бил нищожен и поради пълната липса на материалноправните предпоставки за издаването му, което го правело негоден да породи правни последици. Отказът не съдържал фактически и правни основания за издаването му. Липсвала обосновка на приетото в отказа, че са установени нарушения на чл.56 от ЗУТ. Липсата на основания за постановяването му правела невъзможна проверката му. Предвид всички тези пороци се претендира обявяване на отказа за нищожен, респ. отмяната му като незаконосъобразен. Моли се за уважаване на жалбата и на основание чл.173, ал.2 от АПК преписката да се изпрати на компетентния орган за произнасяне по заявление рег.№АУ086015/30.08.2022г. В съдебно заседание се явява процесуален представител, който поддържа оплакванията в жалбата за липса на компетентност, несъответствие с изискванията за форма и незаконосъобразност. Моли за обявяване нищожност на отказа, респ. за отмяната му и за присъждане на направените разноски.

Ответникът – Кметът на район „Вл. Варненчик“ при община Варна депозира писмено становище за недопустимост, респ. за неоснователност на жалбата. Сочи, че в чл.55 от Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл.56, ал.1 от ЗУТ приета от Общински съвет –Варна /Наредбата/ е предвидено разрешение за поставяне на преместваеми обекти в частни имоти да се издава от кмета на района по искане на ползвателя и съобразно скица, съгласувана по реда на Наредбата, в което фигурира и името на собственика. Изтъква, че процесното заявление касаело издаване на разрешение за поставяне на ПО за търговия – дървена барака – офис с площ 13,69кв.м в УПИ II–44“за обществено обслужващи дейности“, кв.3, район „Вл. Варненчик“, местност „Караулницата“, гр.Варна, който съответствал на ПИ 10135.4022.99 по КККР на гр.Варна и съгласно НА №***/20**г. представлявал земеделска територия, 5-та категория, с начин на трайно ползване - овощна градина и за него нямало издадено решение за промяна на предназначението на земеделската земя по реда на ЗОЗЗ и ППЗОЗЗ на Комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ при ОД „Земеделие“ – Варна. Поради това въпреки, че ПИ 10135.4022.99 по одобрения ПУП-ПРЗ представлявал УПИ II–44“за обществено обслужващи дейности“, след като не била проведена процедура по промяна на предназначението му от земеделска земя в такава за неземеделски нужди по реда на ЗОЗЗ и ППЗОЗЗ, в него не можело да се извършва строителство на обекти несвързани с ползването й като земеделска земя, с изключение на случаите по чл.2, ал.4 от ЗОЗЗ – строеж на оранжерии и на линейни обекти по чл.17а, ал.2 и за обекти, чиито функции са свързани със земеделското предназначение на земята. Поради това в становището се твърди, че в случая Комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ била компетентна да се произнесе с разрешение или с отказ да се постави преместваемия обект дървена барака-офис върху ПИ 10135.4022.99 който е земеделска земя. Твърди, че обжалваното писмо е уведомително и не съставлявало индивидуален административен акт по чл.21 от АПК, а жалбата срещу него е недопустима. Претендира се отхвърляне на жалбата като неоснователна.

Като разгледа оплакванията в жалбата и прецени по отделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, при съобразяване на приложимата правна уредба, съдът достигна до следните фактически установявания и изводи:

Административното производство започнало по повод подадено до Кмета на Район „Вл. Варненчик“ заявление рег.№АУ086015/ 30.08.2022г. от С.Ч.Д. с искане да бъде издадено разрешение за поставяне на преместваем обект за търговия – барака с площ 13,69кв.м в УПИ II–44 в местност „Караулницата“, гр.Варна. Със заявлението са представени:

- документ за собственост– НА №***/**.**.20**г. с който Ч. придобила чрез покупко-продажба собствеността върху недвижим имот – поземлен имот №022044 – земеделска земя 5-та категория с площ 1802кв.м -овощна градина, находящ се в гр.Варна, землище „Владиславово“, местност „Караулницата“;

-скица издадена 2015г. за ПИ 10135.4022.44 от КККР на град Варна, в която е отразено, че е с площ 1802кв.м, в земеделска територия и начин на трайно ползване – овощна градина, с номер по предходен план 022044;

- скица-предложение за поставяне на преместваемия обект – дървена барака състояща се от едно помещение, което служи за обществено обслужване с площ 13,69кв.м в УПИ II–44 в местност „Караулницата“, район „Владиславово“ /ПИ 10135.4022.44/, одобрена от гл. архитект на община Варна на 29.07.2022г.

По преписката е извършена служебна справка в КАИС на Агенцията за картография и кадастър, при която е установено, че поземления имот със стар номер 44, в квартал 3, представляващ парцел II в местност „Караулницата“ в район „Вл. Варненчик“ фигурира в кадастралната карта като ПИ 10135.4022.99 с площ 1223кв.м – овощна градина в земеделска територия и е частна собственост.

Служебно в преписката е приложена текстовата част на Заповед №Г-202/13.05.2016г. на Зам.-кмета на община Варна, с която е одобрен ПУП-ПРЗ за кв.1, кв.2 и кв.3 от зона Смф1 /„Джанаварски път“, „Караулницата“/, район „Вл. Варненчик“ и улична регулация от о.т.1 до о.т.21.

С писмо изх. №АУ086015Вл/001Вл/от 05.09.2022г. кметът на район „Вл. Варненчик“ при община Варна уведомил жалбоподателката, че исканото разрешение за поставяне на ПО не може да бъде издадено по представените документи, тъй като имота, в който се иска да бъде разрешено разполагане на преместваем обект – ПИ 10135.4022.99 по плана на местност „Караулницата“ / УПИ ІІ-44, кв.3“ по предназначение е със земеделски статут, защото е с начин на трайно ползване – овощна градина. Посочено е, че със Заповед №202/13.05.2016г. на Зам.-кмета на Община варна е одобрен ПУП-ПРЗ по който се предвижда УПИ ІІ-44, кв.3 по плана на местност „Караулницата“ за ПИ 10135.4022.99. Отчетено е, че в случая се иска разрешение за поставяне на дървена барака с площ 13,69кв.м с цел използване за офис, както и че е имало издадено Разрешение за поставяне №99/14.12.2017г. на преместваем обект – дървена барака за срок от 1 година. В писмото е посочено, че се касае за земеделска земя, а издаването на разрешение за поставяне в нея е регламентирано в Правилника за прилагане на закона за опазване на земеделските земи /ППЗОЗЗ/ и съгласно чл.59б, ал.2 от ППЗОЗЗ следва да има решение на комисията по чл.17, ал.1, т.1 от Закона за опазване на земеделската земя за промяна на предназначението на земеделската земя. Във връзка с констатираното при проверката на място от служители на администрацията, че конкретния имот се ползва като автопаркинг, в писмото на кмета на района е посочено, че преместваемите обекти изброени в чл.56 от ЗУТ не са свързани с ползването на земеделската земя по нейното предназначение, поради което за да се издаде разрешение за поставяне на обект по чл.56 от ЗУТ, следва да се предприеме промяна на предназначението на земеделската земя в зависимост от продуктивните й качества от Комисията към областната дирекция „Земеделие“ или от Комисията за земеделските земи, съгласно чл.17, ал.1 от ЗОЗЗ. Едва след промяна на статута на земята съгласно ЗОЗЗ и ППЗОЗЗ за строеж на „Открит паркинг за автомобили“ и процедиране на заповед по чл.16 от ЗУТ, която да се впише в кадастралната карта, е посочено, че ще се издаде разрешение за поставяне на офис във връзка с използване на имота като автопаркинг.

Писмото-уведомление за отказа е връчено на заявителя С.Д. на 09.09.2022г. и въпреки, че не съдържа указания за реда и сроковете за обжалването му е оспорено от нея с жалбата подадена на 21.09.2022г. чрез районното кметство до съда, т.е. в 14-дневения срок по чл.149 ал.1 от АПК.

В производството пред съда по искане на представителя на жалбоподателя е допусната съдебно-техническа експертиза, заключението по която е прието по делото без оспорване от страните. Съдът кредитира изводите на вещото лице като обективни и основани на писмените доказателства по делото, на специалните знания на вещото лице, направени въз основа на извършен оглед на място и измерване и справка с материалите в СГКК- Варна, в Областна дирекция „Земеделие"-Варна и в район „Владислав Варненчик” - Община Варна. При огледа на място експерта констатирал, че ПИ 10135.4022.99 се използва за автокъща за употребявани автомобили, като в северозападната му част има барака е размери 3,65/3,75м. и височина от 2,30-2,80м. от дървена конструкция с едноскатен покрив, която се ползва за офис. В районното кметство установява, че се съхранява издадено Разрешение за поставяне №99/14.12.2017г. от Кмет на район „Владислав Варненчик" на името на С.Ч.Д. за „Преместваеми обекти /ПО/ - два броя дървени бараки - поз.№1 и поз.№2 / с размери 3,00х3,00м. всяка една/” за срок от 1 година от датата на издаването му.

Вещото лице установява, че по действащата кадастрална карта и регистър одобрени със Заповед №РД-18-30/19.06.2007г. на ИД на Агенция по кадастъра поземления имот е с идентификатор 10135.4022.99, разположен в м.”Караулницата”, в район „Владислав Варненчик“ на гр. Варна; че е разположен в земеделска територия и представлява овощна градина – частна собственост, 5 категория, с площ 1223 кв. м, като стария му номер е 44, квартал 3, парцел II. Със Заповед №Г-202/13.05.2016г. на Зам.-Кмета на Община Варна експерта сочи одобрен Подробен устройствен план - План за регулация и застрояване за кв.1, кв.2 и кв.3 от зона Смф1 /”Джанаварски път”, „Караулницата”/, район „Вл. Варненчик” и улична регулация от о.т.1 до о.т.21, който е влязъл в сила на 15.02.2017г. По този ПУП-ПРЗ за ПИ 10135.4022.99 по КККР бил отреден УПИ ІІ-44, кв.3, с предназначение „за обществено обслужващи дейности”.

Вещото лице потвърждава, че до момента на изготвяне на експертизата няма започнала процедура по издаване на заповед по чл.16 от ЗУТ за индивидуализиране на имота и в ОД „Земеделие"-Варна няма издадено решение на комисията по чл.17, ал.1, т.1 от 3033 съгласно чл.59б, ал.2 от ППЗОЗЗ, с което да е разрешено временно ползване на земеделската земя попадаща в ПИ 10135.4022.99 за разполагане на преместваем обект, който не е трайно свързан с терена във връзка с ползването му за други нужди без застрояване.

Експертизата се позовава на чл.17, ал.1 от Закон за опазване на земеделските земи, съгласно който промяната на предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди се разрешава в зависимост от продуктивните качества на земята и целите на промяната от: комисии към областните дирекции "Земеделие" - когато исканата площ е до 50 дка от пета до десета категория или не е поливна и земята е в землищата на населените места на територията на съответната област – т.1.” и на чл.2, ал.1 от 3033, съгласно който „земеделските земи са основно национално богатство и се използват само за земеделски цели”.

Въз основа на изложеното вещото лице заключава, че за да се разреши разполагане на преместваем обект, който не е трайно свързан с терена е необходимо дейността да бъде съответстваща с начина на трайно ползване на имота, което в случая не е налице, тъй като имота е овощна градина, а фактически не се ползва за земеделски нужди. С действащия ПУП-ПРЗ одобрен със Заповед №Г- 202/13.05.2016 г. на Зам.-Кмета на Община Варна, за процесния имот бил отреден УПИ ІІ-44, кв.З, с конкретно предназначение „обществено обслужващи дейности”, но не е процедирана необходимата за издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект промяна на предназначение на земеделска земя за неземеделски нужди по реда на чл.17 от 3033.

При така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна и в срок, поради което оспорването пред съда е допустимо. Искането за издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект е подадено от собственика на имота. В оспореният акт не е посочен срок за обжалването му, като жалбата е подадена в срока по чл.140 от АПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

При преценка на законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл.168 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК. Съдът е длъжен да извърши проверка издаден ли е същият от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалоправните предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на закона.

В случая е подадено заявление за издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект за търговия, съгласно Наредбата за разполагане на ПО по смисъла на чл.56, ал.1 от ЗУТ на ОбС-Варна от вида - дървена барака с площ 13,69кв.м, в частен имот представляващ УПИ II–44 “за обществено обслужващи дейности“, кв.3, район „Вл. Варненчик“, местност „Караулница“, гр.Варна, който съответства на ПИ 10135.4022.99 по КККР на гр.Варна разположен в земеделска територия, с начин на трайно ползване - овощна градина, представляващ земеделска земя от 5 категория, с площ 1223 кв.м.

Съгласно чл.56, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУТ /в редакцията му към датата на подаване на заявлението/ върху поземлени имоти могат да се поставят преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи дейности, за които съгласно чл.56, ал.2 от ЗУТ се издава разрешение за поставяне въз основа на схема и проектна документация, одобрена от главния архитект на общината, при условията и по ред установен с наредба на общинския съвет. В Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ приета от Общински съвет Варна в чл.55 е предвидено, че разрешението за поставяне на преместваеми обекти в частни имоти се издава на името на ползвателя от Кмета на района по искане на ползвателя и съобразно скица, съгласувана по реда на настоящата наредба, в 14-дневен срок от постъпване на искането, като в разрешението фигурира и името на собственика. Съгласно чл.45 от Наредбата за поставяне на преместваеми обекти в имоти, които не са собственост на държавата или общината, се изисква скица-предложение с указан начин на поставяне на преместваемия обект, съгласувана с Главния архитект на съответния район. Скицата с указан начин на поставяне определя пространственото разположение на преместваемия обект в поземления имот и неговия вид, размер и функция, както и проекти за мероприятия за осигуряване на прилежащата инфраструктура и благоустрояване в зависимост от функцията на обекта. Общата квадратура на ПО и застроените до момента обекти в имота не може да надвишава допустимите норми на застрояване, посочени с устройствените параметри на зоната, в която се намира имотът. Отстоянията на обектите от сгради и от регулационни и имотни граници се определят със скицата по ал.1, съобразно правилата за строежи по ЗУТ и Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.

Предвид цитираната правна уредба с оглед сезирането на Кмета на район „Вл. Варненчик“ със заявление за издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект за търговия, съгласно Наредбата за разполагане на преместваеми обекти по смисъла на чл.56, ал.1 от ЗУТ на ОбС-Варна, обжалваното писмо-отказ се явява волеизявление издадено от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и съдържание в чл.59 от АПК. В производството по издаването му не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила. Не е нарушен чл.35 от АПК, тъй като не са налице факти и обстоятелства, които да са от значение за случая и да не са били установени, нито такива, които да са възприети неправилно от издателя на отказа.

Неоснователни са оплакванията в жалбата за неправилно приложение на закона и за противоречие на отказа с целта му. Съгласно НА №***/**.**.20**гжалбоподателя С.Д. е придобила овощна градина с площ 1802кв.м, представляваща поземлен имот №022044 по Плана за земеразделяне на землище Владиславово, община Варна – земеделска земя от 5-та категория в местност „Караулницата“, находяща се в землището на район „Вл. Варненчик“ при община Варна.

Няма спор, че за територията на местност „Караулницата“ е одобрен ПУП-ПРЗ със Заповед №Г-202/13.05.2016г. на Зам.-Кмета на Община Варна, с който са урегулирани кв.1, кв.2 и кв.3 от зона Смф1 /”Джанаварски път”, „Караулницата”/, район „Вл. Варненчик” и улична регулация от о.т.1 до о.т.21, който е влязъл в сила на 15.02.2017г., по който за имота е предвиден УПИ ІІ-44 "за обществено обслужване…..", в кв.3. Този ПУП-ПРЗ съдържа устройствените предвиждания за цялата територия на Смф1, в която попада местност „Караулницата”, за кварталите и улиците, които предстои в бъдеще да бъдат приложени. Поради това одобрения ПУП-ПРЗ със Заповедта от 2016г. не представлява акт, който да променя предназначението на земеделските земи в местност „Караулницата“, каквато земеделска земя е поземления имот №022044 по Плана за земеразделяне на землище Владиславово собственост на С.Д., който е с начин на трайно ползване – овощна градина, с каквото предназначение и начин на трайно ползване фигурира в одобрената КККР от 2017г. като ПИ 10135.4022.99. поради това правилно и законосъобразно кмета на района е посочил в писмото-отказ, че с подаденото заявление Д. иска издаване на разрешение за разполагане на преместваем обект в ПИ 10135.4022.99 с площ 1223кв.м по КККР който е частен имот нейна собственост, но тъй като е овощна градина и представлява земеделска земя от 5-та категория, за която в чл.2 от Закона за опазване на земеделските земи е разписано, че се използват само за земеделски цели, че са предназначени за производство на растителна продукция и паша на добитък, а промяната на предназначението им се допусна само по изключение при доказана нужда и при условията и по реда определени с този закон. Съгласно чл.2, ал.4 от ЗОЗЗ строителството в земеделски земи без промяна на предназначението им може да се извършва за оранжерии и за линейни обекти по чл.17а, ал.2, а за обекти, чиито функции са свързани със земеделското предназначение на земята – при условията и по ред, определени с наредба на министъра на земеделието, храните и горите и министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Правилно кметът на района установил, че за процесния ПИ 10135.4022.99 който е земеделска земя и в който се иска да бъде разрешено да се постави преместваем обект – барака, която да се използва за офис, няма данни да има постановено решение по чл.17, ал.1 от ЗОЗЗ на комисия към ОД“Земеделие“-Варна, нито на Комисията за земеделските земи, с което да е разрешена промяната на предназначението на земеделската земя за неземеделски нужди. Съгласно чл.3, ал.2 от ППЗОЗЗ без промяна на предназначението на земеделските земи върху тях не може да се извършва строителство на обекти, несвързани с ползването на земеделските земи, с изключение на случаите посочени в чл.2, ал.4 от ЗОЗЗ / за оранжерии и за линейни обекти по чл.17а, ал.2, както и за обекти, чиито функции са свързани със земеделското предназначение на земята /, когато земите са включени в обхвата на ПУП или виза за проектиране, като в площта, определена с ПУП за оранжерии, се включват и всички сгради и съоръжения, необходими за тяхното функциониране.

По аргумент от тази действаща правна уредба макар със заявлението Д. да е представила документа удостоверяващ правото й на собственост върху процесния имот и съгласувана от гл. архитект на Община Варна ситуационна схема за поставяне, определяща пространственото разположение, вида, типа, размерите и предназначението на преместваемия обект и обяснителна записка, след като не е налице решение на комисията по чл.17, ал.1 от ЗОЗЗ за промяна на предназначението на имота от земеделска земя в имот за неземеделски нужди, не са били налице всички изискуеми от закона предпоставки за издаване на поисканото разрешение за поставяне на преместваемия обект в имота.

Издадено Разрешение за поставяне №99/14.12.2017г. за поставяне на преместваеми обекти – два броя дървени бараки – поз.1 и поз.2 с размери 3/3м всяка една на името на С.Ч.Д. за срок от 1 година считано от датата на издаването му е изтекло в края на 2018г. То не представлява решение за промяна на предназначението на земята по чл.17, ал.1 от ЗОЗЗ, нито се твърди да е имало издадено такова решение за имота във връзка с издаването му. При липсата на издадено решение на комисията по чл.17, ал.1 от ЗОЗЗ за промяна на предназначението на имота от земеделска земя в имот за неземеделски нужди, фактическото ползване на имота за автокъща за употребявани автомобили и държането на дървена барака в северозападната му част не могат да обосноват извода, че имота е с променено предназначение и не е земеделска земя.

Поради това като се произнесъл с писмения отказ обективиран в писмо изх. №АУ086015Вл/001Вл/ 05.09.2022г., сезираният със заявление рег.№АУ086015/30.08.2022г. Кмет на Район „Вл. Варненчик“ в рамките на материалната си и териториална компетентност е постановил мотивиран акт, при спазване на процедурните правила и конкретно на чл.35 от АПК в съответствие с приложимите законови разпоредби на ЗОЗЗ и ППЗОЗЗ и в съответствие с целта на закона.

Предвид изложеното оспорването с жалбата е неоснователно и следва да бъде отхвърлено изцяло, тъй като не се установи наличие на основание по чл.146 от АПК за обявяване на отказа за нищожен, нито за отмяната му като незаконосъобразен.

При този изхода на спора въпреки, че е направено своевременно, искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователно.

Водим от гореизложеното, Съдът

ОТХВЪРЛЯ оспорването с жалбата на С.Ч.Д. *** с искане за обявяване за нищожен на отказа обективиран в писмо изх. №АУ086015Вл/001Вл/ 05.09.2022г. на Кмета на Район „Вл. Варненчик“ при община Варна да издаде разрешение за поставяне на преместваем обект – барака с площ 13,69кв.м в УПИ II-44, кв.3 по плана на местност „Караулницата“, гр.Варна /ПИ 10135.4022.99 по КККР на гр.Варна/, поискано със заявление рег.№АУ086015/30.08.2022г.

ОТХВЪРЛЯ оспорването с жалбата на С.Ч.Д. *** с искане за отмяна на отказа обективиран в писмо изх. №АУ086015Вл/001Вл/ 05.09.2022г. на Кмета на Район „Вл. Варненчик“ при община Варна да издаде разрешение за поставяне на преместваем обект – барака с площ 13,69кв.м в УПИ II-44, кв.3 по плана на местност „Караулницата“, гр.Варна /ПИ 10135.4022.99 по КККР на гр.Варна/, поискано със заявление рег.№АУ086015/30.08.2022г.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава ХІІ от АПК.

	Съдия: