ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 15682
гр. София, 30.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20211110155427 по описа за 2021 година
намери следното:
При извършената проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът с исковата молба и ответникът с отговора на исковата молба са представили
писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.
Ищецът е направил искане в исковата молба по чл. 192 ГПК за представяне от третите
неучастващи в настоящото производство лица „***“ АД с ЕИК ***, *** ЕАД с ЕИК *** и
„***“ АД с ЕИК *** на данни, а не на конкретни документи от значение за спора, каквато
възможност предвижда чл. 192 ГПК. Поради това исканията следва да се оставят без
уважение.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЛАГА ЗА ПОСЛУЖВАНЕ ч.гр.д.№ 9000/2021 г. на СРС, 118 състав.
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника да бъдат допуснати доказателства,
представени по заповедното дело като му УКАЗВА, че в рамките на исковото производство
следва да направи конкретните доказателствени искания, които поддържа, като при искане
за приемане на писмени доказателства следва да представи същите надлежно заверени и с
препис за ищеца.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 192 ГПК.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 13.06.2023 г. – 11,40 часа, за когато да се
призоват страните.
1
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис
от отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Производството е образувано по искова молба от „***“ ЕООД, ЕИК ***,
представляван от К.Д.М., с адрес гр. *** срещу „***“ ООД, ЕИК ***, представляван от
П.И.С., с адрес ГР.***, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с
правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ, вр. с чл. 98а ЗЕ, вр. чл. 717з
ТЗ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземане за сумата от 1501,21 лв.,
представляваща задължение за заплащане на доставена електрическа енергия за обект с
адрес: гр. *** за периода от 11.2017 г. до 12.2017 г., дължима по договор за доставка на
електрическа енергия от 08.03.2016 г., сключен между длъжника и "***" ООД /в
несъстоятелност/, ЕИК***, вземанията по който са възложени на заявителя с Постановление
от 06.01.2021 г. по т.д. № 3343/2017 г. по описа на СГС, IV-19 състав ведно със законна
лихва от 16.2.2021 г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва в размер на
450,41 лв. за периода от 14.1.2018 г. до 16.2.2021 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 9000/2021г. по
описа на СРС, 118 състав.
Ищецът твърди, че с Постановление за възлагане № *** г., постановено по т.д. №
3343/2017 г. по описа на СГС, IV-19 състав, му били възложени вземанията на „***“ ООД /в
несъстоятелност/, ЕИК***, произтичащи от доставка на електрическа енергия. Посочва, че
между „***“ ООД /в несъстоятелност/ и ответника бил сключен Комбиниран договор за
продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на
комбинирани услуги от 08.03.2016 г., по силата на който „***“ ООД /в несъстоятелност/
продало и доставило електрическа енергия на ответника за месеците ноември и декември
2017 г. на обща стойност от 1501,21 лв., за която били издадени фактури. Допълва, че в
стойността на издадените фактури се включвала освен нетната цена на доставеното
количество електрическа енергия, така също и допълнително начислявани такси и услуги, в
това число акциз, данък добавена стойност и такса „задължение към обществото“. Посочва,
че ответното дружество не изпълнило задължението си за заплащане на стойността на
потребената електрическа енергия в срок до четиринадесето число на месеца, следващ
месеца на доставка, поради което претендира същата, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК до изплащане на задължението, както и заплащането на мораторна лихва за
периода от 14.01.2018 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Моли за уважаване на исковете и
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото постъпи отговор на исковата молба от
ответника, с който предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни.
Посочва, че задълженията по фактура № **********/30.11.2017 г. на стойност 1 448,33 лв.
са изцяло погасени чрез плащане в определения в договора срок за това по банков сметка на
11.12.2017 г. Твърди, че фактура № *** г. на стойност от 52,87 лв. му е връчена едва с
2
връчването на препис от исковата молба, поради което счита, че срокът за доброволно
плащане на тази сума е започнал да тече на 10.01.2022 г., съответно върху сумата в размер
на 52,87 лв. не е възникнало задължение за заплащане на лихви. Оспорва претенцията за
лихви върху сумата по фактура № **********/30.11.2017 г. Твърди, че извършената цесия
не му е била съобщена, поради което и същата не поражда действие спрямо него. Релевира
възражение за погасяване по давност на претендираните от ищеца вземания, като счита за
приложим по отношение на тях краткия тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Счита за недоказани периода на доставка и количеството електрическа енергия, за което се
твърди да е доставено до недвижим имот на ответника по фактура № **** г. Твърди, че за
м.12.2017 г. е получил фактура за електрическа енергия и от втори доставчик. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
По иска по чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 327, ал.1 ТЗ, вр. с чл. 98а ЗЕ, вр. чл. 717з
ТЗ в тежест на ищеца е да установи, че между „***“ ООД /в несъстоятелност/ и ответника е
сключен валиден договор за продажба на електрическа енергия и балансиране на краен
клиент, че по силата на посоченото облигационно отношение с ответника „***“ ООД е
престирало уговореното по вид, обем и стойност, като за ответника е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена ведно със стойността на допълнително
начислените такси и услуги, както и че е придобил процесното вземане по посочения в
исковата молба ред.
В доказателствена тежест на ответника, при установяване горните обстоятелства, е да
установи, че е заплатил дължимите суми.
Във връзка с направеното възражение за погасяване на задълженията по давност, в
тежест на ищеца е да установи наличието на обстоятелства, водещи до спиране или
прекъсване на давността, за което МУ УКАЗВА, ЧЕ не сочи доказателства.
По иска по чл. 86 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи изпадането на
ответника в забава.
ОТДЕЛЯ като безспорно в настоящото производство, че между „***“ ООД /в
несъстоятелност/ и ответника е бил сключен Комбиниран договор за продажба на
електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги
от 08.03.2016 г.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
3
УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото заседание следва да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на това
задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК
следва да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление
дали желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния
представител/пълномощник телефонен номер.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от
отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4