Р Е Ш Е Н И Е
№ 1191
Град Пловдив, двадесет и пети май 2018 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд - Пловдив, първо отделение, ІХ състав, в публично заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател; Велизар
Русинов
при
участието на секретаря Марияна Георгиева като разгледа докладваното от
Председателя адм.
дело № 2285 по
описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по жалба на Н.И.П., с постоянен адрес:***, чрез адв.А.Й., против Заповед № 744/5.07.2017г. на Кмета на
Община Родопи, с която на основание чл.225а, ал.1, във вр.
с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат строеж, представляващ
“Плътна ограда към ПИ № 018077 (полски път), ПИ № 018080 (полски път) и към
имот № 018157 (улица) в частта от кота +0,60м. до кота +2,20м., находящ се в УПИ
018102-І-жилищно строителство, местност “Варниците”, землището на с.Белащица,
Община Родопи, който строеж е подробно описан в Констативен акт №
6/15.02.2017г., съставен от служители в Община Родопи. По доводи в жалбата се
твърди, че процесната заповед е незаконосъобразна,
поради което се иска нейната отмяна. Претендират се разноски. Формулирани са
доказателствени искания, в т.ч. да се даде възможност на жалбоподателя да се
запознае с административната преписка, евентуално да ангажира искане за
допускане на СТЕ. Към жалбата са приложени писмени доказателства.
Ответникът -
Кмета на Община Родопи, чрез процесуалния представител, изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на спорната заповед.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересована
страна М.Х.П. не взема становище по основателността на жалбата.
Жалбата е
процесуално допустима. По същество жалбата е неоснователна.
Като
съобрази доказателствата, становищата и доводите на страните и приложимия
закон, при служебната съдебна проверка на осн. чл. 168
АПК
за валидност на оспорения административен акт и за неговата законосъобразност
на всички основания по чл. 146
АПК,
Съдът намира следното от фактическа и
правна страна:
Във връзка с искане за извършване на
проверка относно законността на извършено строителство в УПИ №018102 жил. строителство, местност „Живака“, с. Белащица,
собственост на Н. и М. П., на 15.01.2017 г. специалисти от „КС"
при Община Родопи са извършили проверка на обект: Плътна ограда към УПИ
018077/полски път/, УПИ 018080/полски път и към имот №018157-улица, намиращ се
в УПИ 018102-I-жилищно
строителство, масив 18, местност „Варниците“, землището на с. Белащица. Констатирано е, че строежът е собственост на М.Х.П., и Н.И.П., съгласно нотариален
акт, вписан № 82, том 5, дело № 1081/2008 г., с административен адрес:
гр.Пловдив, ул.Цар Асен"№30, ет.3, ап.12, като същите са възложители на строежа
и строители на същия.
Отразено в
КА, че в УПИ 018102-1, жилищно строителство, към УПИ 018077-полски път, УПИ 01
8080-полски път и към поземлен имот с № 018157-улица, е изградена плътна ограда
от северната, източната и южната страна на имота. Оградата е с тухлена зидария,
измазана с вароциментов разтвор, а на северната част
е направен цокъл от облицовъчни плочи. Цялата височина на оградата варира между
2,10 м и 2,20м. Частта над 0,60м. е между 1,50м и 1,60м. Дължината от южната
страна е около 26,00м, към източната част е около 79м, а в северната част е
около 23м.,според геодезическо
заснемане.
В графа „Установени нарушения“ е
посочено, че е изградена плътна ограда без издадено разрешение за строеж към
полски пътища и улици. Проверката е проведена в присъствието на Н.П..
При проверката не са представени
строителни книжа. Констатирано е, че строежът е изпълнен без одобрени проекти и
без разрешение за строеж, в нарушение на изискванията на чл.48, ал.7 и ал. 8 от ЗУТ, чл. 147, ал.1, т.07 и чл. 225а ЗУТ и заповед № 463/2004 г. на Кмета на
Община Родопи.
Съставени са КА № 6 от 15.02.2017
г. и КА № 7 от 15.02.2017 г., като констатираните в КА № 7 от 15.02.2017 г.
обстоятелства не са коментирани в
спорната заповед.
КА са подписани от проверяващите
специалисти и са връчени по реда на § 4 от ЗУТ,чрез залепване на
вратата на обекта и поставяне на инф.табло на Община Родопи,поставено на входа на Община Родопи, т.к. при посещение
на обекта от съответните длъжностни лица, оспорващия не е открит.
Срещу КА №6 от 15.02.2017 г. е
постъпило възражение от Н.П., в което се оспорват изводите на длъжностните
лица, извършили проверката. Постъпило е възражение с вх. № 24-12-15# от 20.04.2017 г. от Н.П. и срещу КА № 7/15.02.2017 г.
(л.14).
Последвало е издаването на процесната Заповед № 744/05.07.2017г. на Кмета на Община
Родопи, с която на основание чл.225а, ал.1, във вр. с
чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат строеж, представляващ
“Плътна ограда към ПИ № 018077 (полски път), ПИ № 018080 (полски път) и към
имот № 018157 (улица) в частта от кота +0,60м. до кота +2,20м., находящ се в УПИ
018102-І-жилищно строителство, местност “Варниците”, землището на с.Белащица,
Община Родопи, който строеж е подробно описан в Констативен акт №
6/15.02.2017г., съставен от служители в Община Родопи.
В хода на съдебното производство
като доказателства по делото са приобщени длъжностни характеристики на
служителите, съставили КА, Заповед № 463 от 19.07.2004 г. на Кмета на
Община Родопи, Заповед № 1186/06.11.2006 г. на Кмета на Община Родопи за
одобряване на ПУП-ПРЗ на имот № 018103, местност „Варниците“, землището на с.
Белащица, представляващ земеделска земя с утвърдена площадка за проектиране на
процедура промяна на предназначението съобразно изискванията на ЗОЗЗ и ППЗОЗЗ.
Представени са също нотариално заверени декларации от Й. Г. Й. и К. С. Б. за
време на изграждане на оградата преди март 2001 г.
Наред с горното по делото е допусната СТЕ по искане на оспорващия,
като заключението по същата беше прието в о.с.з. в присъствието на проц. представител на страните без възражения, което съставът
кредитира като компетентно,безпристрастно и кореспондиращо с останалите
доказателства по делото.
Заключението на в.л. инж. В.Г. е ,че ПИ №018077 и № 018080, към които са изградени оградите, предмет на процесната заповед не са улици, а полски пътища. Същите са
предвидени в плана-Карта на възстановената собственост /КВС/на землището на с.
Белащица, с която е възстановена собствеността върху земеделски земи.
Констатирано е, че няма одобрен ПУП за промяна на тези полски пътища в улици.
При огледа е констатирано, че полски път -ПИ №018077 е подобрен с
трошенокаменна настилка, но няма създаден уличен профил с обособени
елементи:пътно платно, бордюри,тротоари, осветление и др., характерни за улица
елементи Полски път -ПИ № 018080 не е реализиран на място. Констатирано е, че
ПИ № 018157, съседен на ПИ 18.123,УПИ -018102-жил.строителство от изток е
предвиден за улица с влязъл в сила ПУП, одобрен със заповед №1186/06.11.2006 г.
Установено е, че към настоящия момент не е реализирана въпросната улица.
Експертът
е дал заключение, че оградата по
южната граница на имот №18.123,УПИ-018102-жил.строителство,описана в процесната заповед изпълнява функция и на подпорни стена.
Посочено е, че оградите описани в
обжалваната заповед са изградени по границите на ПИ КИ 18.123/УПИ -018102 /.
При огледа е установено, че по
северната граница е реализиран входа на имота с широчина 4.40 м., представляващ
транспортна врата. Според заключението на ВЛ „..Предвид този вход в констативен
акт № 6/15.02.2017 г. оградата по северната граница е посочена с дължина 23 м.
Оградите са реализирани по имотните граници.Размерите на оградите посочени в
констативен акт № 6/15.02.2017 г. съответстват на тези по плановете . Всички
огради са плътни, върху бетонова основа,изградени с тухлена зидария с дебелина
25 см, измазана с вароциментов разтвор. На северната
ограда е направен цокъл 0.60 м, облицован с плочи; обща височина на оградата
варира от 2.10 до 2.20 м. Оградата е трайно закрепена към земната повърхност с
бетонова основа.
Формирано е заключение, че за
такава ограда не се изисква одобрен проект, но се изисква разрешение за строеж.
Съдът намира следното от правна страна: Съгласно чл.
225 а ал.1
от ЗУТ
Кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за
премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на
чл.225 ал.2, или на части от тях. В конкретния случай заповедта е издадена от
компетентен административен орган, Кмета на Община Родопи. Констатирано е, че
жалбоподателят/оспорващият/ е изпълнил процесният
строеж без строително разрешение в нарушение на изискванията на чл. 148 ал.1 от
ЗУТ. В хода на процедурата
по издаването на оспорената заповед е съставен констативен акт /КА/. Същият е предвидени
от специалния закон на чл. 225, ал.
2 от ЗУТ
доказателство /огледен протокол/ за съществуването и
вида на строежа. Констативният акт е императивна процесуална предпоставка за
законосъобразен фактически състав на крайния акт на процедурата по ЗУТ - заповедта за
премахване на строеж. В случая КА е редовно съставен и връчен на жалбоподателя
по реда на § 4
от ЗУТ.
Преценена по същество, заповедта е правилна и
законосъобразна. Безспорно по делото е, че оспорващият е собственик на
незаконния строеж, подробно описан по-горе, по това обстоятелство не се спори,
не се ангажираха никакви доказателства, обосноваващи извод, че са налице
надлежни строителни книжа. Чл. 148, ал.
1 от ЗУТ
забранява съществуването на строежи, които не са разрешени, съобразно
изискванията на закона. Наличието на предвидените по закон строителни книжа е
абсолютна предпоставка за законността на един строеж.
Урегулираните поземлени имоти могат да се ограждат към
улицата и към съседните урегулирани поземлени имоти.
За изграждане на огради между съседни имоти законът
предвижда като общо правило същите да се разполагат с равни части в двата
имота. Когато оградата е плътна с височина над 0,6 м, тя се допуска въз основа
на изрично писмено съгласие на собствениците на засегнатите имоти и ако
разстоянието от оградата до жилище в първия етаж на сграда в съседния
урегулиран поземлен имот е по-голямо или равно на височината на плътната част
на оградата. С нормата на чл. 48 ал. 4 от ЗУТ е допуснато изключение от горното
общо правило, а именно - при липса на съгласие на собственик на засегнат имот
строителството на плътна ограда между съседни имоти с височина на плътната част
над 0,6 м се допуска при спазване на изискванията на ал. 3, изречение второ от
същия законов текст, като в този случай оградата задължително се разполага изцяло
в имота на възложителя. Съгласно чл. 147 ал. 1 т. 7 и ал. 2 от ЗУТ за издаване
на разрешение за строеж за ограда не се изисква одобряване на инвестиционен
проект, като в този случай се представя становище на инженер-конструктор с
указания за изпълнението, каквото не се съдържа в административната преписка.
По силата на чл. 153 ал. 1 ЗУТ, в случаите, когато не се изисква одобряване на
инвестиционен проект, разрешение за строеж се издава само въз основа на
искането за разрешение и документ за собственост.
В случая, няма съмнение, че процесната ограда е
строеж по смисъла на това определение и квалифициран като такъв по чл.147,
ал.1, т.7 от ЗУТ. Съответно,
правилно е определен като строеж от шеста категория. Същият не е от
категорията на тези, посочени в чл. 151 от ЗУТ и следователно е било възможно
да бъде осъществен, само ако е разрешен по реда и при условията, установени в
ЗУТ. Такава е изричната разпоредба на чл. 148, ал.1 от закона. Установи се, че строежът е осъществен без строително
разрешение и строителни книжа, и без да е надлежно узаконен.
Няма спор, че преди издаване на заповед за премахване
на незаконен строеж административният орган следва да извърши проверка за
търпимост по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ, без издаване на формален акт и служебно,
вкл. по см. на § 127 ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ в
конкретния случай, предвид дата на издаване на оспорената заповед /така
Решение.№ 4837/12г., Решение № 4998/12г., ВАС, Второ О., др./.
В
разпоредбата на § 16 от ПР на ЗУТ са предвидени няколко хипотези. Според ал.1 „Строежи,
изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били
допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и
нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са
търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване.“ Предвид
установения и твърдян от самите жалбоподатели момент на построяване на оградата
преди 20-22г., в този й вид, очевидно е,
че тази хипотеза не е налице за жалбоподателя.
Според ал.2 “Незаконни строежи,
започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени до
влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по
действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са
декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998
г.” Доколкото, за да е налице тази хипотеза, е необходимо да е деклариран
спорният строеж до указания срок, а това нито се твърди, нито се установява да
е направено, то и тази хипотеза не е налице.Същото се отнася и до третата
хипотеза на ал.3 на § 16,в който случай също се изисква деклариране на строежът
в 6-месечен срок от обнародване на закона. Приложение не намира и разпоредбата
на §184 от ПР на ЗИД на ЗУТ, тъй като според същата „Строежи, извършени
незаконно до влизане в сила на този закон, могат да бъдат узаконени по искане
на собственика, ако са допустими по разпоредбите, които са действали по
времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби.“ „(2) Производството по узаконяване на
строежите по ал. 1
започва по заявление от собственика до органа, който е издал или е следвало да
издаде разрешението за строеж, подадено в 6-месечен срок от влизане в сила на
този закон.“, но такова заявление отново не се констатира да е налице.
Съгласно § 127 от ПР на ЗИД на ЗУТ. „(1) Строежи, изградени до 31 март
2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите,
които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите
разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване
или забрана за ползване.“ и (2)
Строежи по § 184 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за
изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (ДВ, бр. 65 от
2003 г.), незаявени за узаконяване до влизането в сила на този закон, могат да
бъдат узаконени по искане на собственика, ако са били допустими по
разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по
действащите разпоредби съгласно този закон.(3) Производството по узаконяване на строежите по ал. 2 започва по заявление
от собственика до органа, който е издал или е следвало да издаде разрешението
за строеж, подадено в едногодишен срок от влизането в сила на този закон.“,
т.е. до 26 юли 2014г. Да е подадено заявление за
узаконяване в срока по § 127 нито се твърди, нито се доказва.
Всъщност
няма пречка, въпреки че имотът е придобит през 2008 г. в случай, че е оградата
е била изградена до март 2001 г., както се твърди от жалбоподателят, същата да
е била декларирана от собственика, съответно заявена за узаконяване.
Доказателства в тази посока не бяха ангажирани от жалбоподателя.
Не
на последно място, според представените от жалбоподателя документи за
собственост, имотът е закупен през 2008 г., като няма данни в имота да е
съществувала процесната ограда.
В
тази посока от жалбоподателя бяха представени нотариално заверени декларации,
че оградата е изградена преди март 2001 г., които следва да се ценят съвкупно с
другите доказателства.
Според § 127, ал. 9
от ЗИД на ЗУТ, времето за извършване на незаконния строеж се установява
с всички доказателствени средства, допустими по Гражданския процесуален кодекс,
включително и с декларации. От събраните по делото доказателства съдът намира, че оспорващият не
доказа безспорно в кой период е изпълнено процесното
строителство. Съдът констатира, че така представените декларации са
съставени след извършената проверка на 15.02.2017 г., съответно на дата
13.03.2017 г. и 23.03.2017 г., поради което не доказват безспорно твърденията
на жалбоподателя относно времето на изграждане на строежа, предвид
представените НА.
Следва да се има предвид, че в процесния случай се явява неприложима и разпоредбата на чл.
151, ал. 1, т. 4 и т. 11 от ЗУТ, предвид на установените по делото височина на
плътната част на оградата, която според заключението на експерта изпълнява
функция и на подпорна стена.
С оглед на това към датата на
постановяване на оспорената заповед е безспорно, че процесния
строеж, който е шеста категория съгласно
чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ, извършен без разрешение за строеж, което е било
необходимо в съответствие с разпоредбата на чл. 137, ал.3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, поради и което е налице незаконен
строежи по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, който подлежат на премахване
по реда на чл. 225а от ЗУТ.
Предвид на това настоящият съдебен
състав намира извода на административния орган, че процесния
строеж, описан в заповедта, е незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т.
2 от ЗУТ и подлежи на премахване, за правилен и законосъобразен.
Както
се посочи процесният незаконен строеж не попада и в изключителната хипотеза по § 16,
ал. 1 от ПР на ЗУТ, както и по § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, предвид установения
период на изграждане – след 31.03.2001 г. по установявания, направени в
настоящото съдебно производство, които не са оборени от жалбоподателя, поради
което и при липса на регламентирана в ЗУТ възможност за узаконяване след 2001
г., е налице безспорно незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1 във връзка
с ал. 2, т. 2 от ЗУТ, подлежащ на премахване. Заедно с това и според чл. 48,
ал.7 от ЗУТ към улицата височината на плътната част на оградата трябва да бъде
до 0,6 м. От приетата СТЕ, неоспорена от страните, се установи, че плътната
част е по-висока от 0,60м. В тази част същата се явява незаконна, както
правилно е посочил административния орган.
Противоречието на строежа с разпоредбите, действали в
периода на построяването му сочи на едновременното отсъствие на всяка от
кумулативните предпоставките за признаване на търпимостта като юридически факт
с изключващо възможността да се разпореди премахването му действие. При отсъствието
и на строителни книжа, което не е спорно, обектът е незаконен в хипотезата по
чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ.
С оглед на коментираното по-горе съдът стига до
извода, че процесният обект, имащ характер на строеж
по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2,
т. 2 ЗУТ, осъществен е без строителни книжа.
Съдът намира, че атакуваната заповед е законосъобразна
и постановена съответно с целта на закона. Проведеното оспорване и депозираната
жалба, която го материализира са неоснователни.
С оглед изхода от спора и на
основание чл. 143, ал. 4 АПК жалбоподателят следва да заплати на ответника
своевременно поисканите разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение,
определени от съда в размера, предвиден в чл. 78, ал. 8 ГПК, в редакцията след
изменението на кодекса, обн. в Държавен вестник бр.
8/2017 г., във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ.Предвид
действителната фактическа и правна сложност на спора, за производството по
настоящото дело в полза на РДНСК – ЮЦР – Пловдив следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 150 лв. Следва да се присъдят и разноски по назначената
експертиза в размер на 150 лв.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал.
2 от АПК,
Административен съд - Пловдив, в настоящия
състав;
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на Н.И.П.,
с постоянен адрес:***, против Заповед №
744/5.07.2017г. на Кмета на Община Родопи.
Осъжда Н.И.П.
, с постоянен адрес:***, да заплати на Община Родопи сумата в размер на 300(триста)
лева, представляващи възнаграждение на вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение.Препис от
акта да бъде изпратен на страните.
Решението може да бъде оспорено с кас.жалба пред Върховен административен съд на РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия;