Р Е Ш
Е Н И Е
№ ………….. / ……………… 2020 година
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, І-ви
касационен състав в публично съдебно заседание на дванадесети март през 2020
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ВЕСЕЛИНА
ЧОЛАКОВА
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Галина
Владимирова и прокурора Силвиян Иванов,
като разгледа докладваното от съдия Чолакова КНАХД № 250/2020 година по описа
на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1 от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с чл.208 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на „Домино 4“ ООД,
ЕИК ********* чрез адв. Г.– ДАК против решение № 2275/10.12.2019 г. постановено по НАХД № 4171/2019 г. по описа
на Районен съд-Варна , с което е изменено
НП № 447096- F 494469/09.07.2019 г. издадено от Началника
на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ на НАП, с което на дружеството е
наложена имуществена санкция в размер на 800,00 лева на основание чл.185,ал.2,
във вр. с ал.1 от ЗДДС за нарушение на
чл.33,ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на Министъра на финансите, като е намален
размера на имуществената санкция на 500,00 лева.
Касаторът, сочи в жалбата си, че решението
на въззивния съд е неправилно, като постановено в нарушение на материалния
закон и несправедливост на наложеното наказание, касационни основания по чл.348
ал.1 т.1 и т.3 от НПК. Сочи се, че съдът в противоречие със събраните
доказателства е преценил, че чл.28 от ЗАНН не намира приложение. Сочи се, че
случаят попада в обхвата на дефиницията „маловажен случай“ съгласно чл.93,т.9
от Наказателния кодекс. Счита, че целите на наказването ще се постигнат с
приложението на чл.28 от ЗАНН. В съдебно заседание не изпраща представител.
Ответникът - ТД на НАП-Варна, редовно
уведомен, оспорва жалбата в представено писмено становище. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата
.
След като обсъди оплакванията в жалбата,
становищата на страните, доказателствата по делото и с оглед служебната
проверката по чл.218 от АПК, Варненският административен съд, VІІІ-ми
касационен състав, намира, че касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМA, като
подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването, и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, касационната жалба
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови решението си, ВРС е приел
от фактическа страна, че на 23.06.2019
г. служители на ТД на НАП - Варна извършили проверка в стопанисван от
дружеството обект , а именно кафе-бар „Галакси“, находящ се в гр.Варна, ж.к.
„Владислав Варненчик“ 1-ви микрорайон, зад Пощата. В хода на проверката било
установено, че има промяна в касовата наличност в размер на 64,99 лева, чрез
изваждане от касата на парични средства, която не е отразена на фискалното
устройство в момента на извършването й. ВРС е потвърдил наказателното
постановление, като е изложил мотиви, че е издадено от компетентен орган, при
липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и отговаря на
изискванията на чл.57 от ЗАНН. Приел е, че доколкото при извършване на
проверката е констатирано различие между касовата наличност и тази, въведена
във фискалното устройство, респективно е налице промяна, която не е била
отразена, е осъществен съставът на визираното в АУАН и наказателното
постановление административно нарушение. Приел е ,че наложеното наказание е
справедливо. Приел е , че не са налице основания за приложението на чл.28 от ЗАНН.
Решението
на ВРС е правилно.
Атакуваният
съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства,
издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби,
като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При
постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и
факти, и изразените от страните становища по тях.
В
случая установената от проверяващите органи разлика между касовата наличност и
наличността въведена във фискалното устройство, е доказана по категоричен начин
от приложените по делото опис на парите в касата и дневен отчет, отразяващ
общия оборот във фискалното устройство. При това положение и предвид
обстоятелството, че посоченото фискално устройство притежава функциите
"служебно въведени / изведени“ суми, което е видно от приложения към
административно-наказателната преписка дневен отчет, правилно районният съд е
приел административно-наказателното обвинение за доказано.
Правилни
са изводите на ВРС, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения довели до нарушаване правота на
защита, като обективната съставомерност на деянието е доказано по безспорен
начин, за което липсва спор между страните. Налице е нарушение на нормата на
чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин, регламентираща задължението извън случаите на
продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума,
въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ
чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени"
суми.
Отговорността по чл.83 от ЗАНН е обективна и
безвиновна отговорност и се реализира в
случаите на допуснато нарушение при осъществяването на дейността на търговеца.
Нарушението е извършено в обект на търговеца и при осъществяването на негова
стопанска дейност, поради което именно спрямо дружеството следва да бъде
ангажирана административно-наказателната отговорност.
Имуществената санкция е наложена в
минималния предвиден в закона размер и е съответна на извършеното нарушение,
както и отговаря на изискванията за справедливост.
Посочените в решението съображения относно
липсата на предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН се споделят от
настоящата инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 28, б.
"а" от ЗАНН за маловажни случаи на административни
нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение, ще му
бъде наложено административно наказание. В този смисъл са и разясненията,
дадени с Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г., НК
на ВКС на Република България. Съгласно ТР № 1/2007 г.
на ВКС, преценката на административно-наказващия орган за маловажност на случая
по чл. 28 от ЗАНН се прави за
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че са
налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за
отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона.
Районен съд – Варна е изменил наложеното
наказание до предвидения в закона минимален размер , като е приел, че ще се постигнат целите по чл. 12 от ЗАНН. Не са налице
основания за приложението на чл.28 от ЗАНН. Съгласно чл.93,т.9 от Наказателния
кодекс "Маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление
с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Конкретното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност
от другите нарушения от този вид , с което се споделят изложените от въззивната
инстанция мотиви.
В заключение на гореизложеното, при
постановяване на обжалваното си решение въззивният съдебен състав е приложил
правилно материалния и процесуалния закон, изложил е убедителни и
последователни мотиви, анализирал е събраните в хода на въззивното производство
доказателства., т.е. не са налице релевираните от касатора отменителни
основания.
При извършената служебна проверка за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон,
за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл.218 ал.2 от АПК, съдът
намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяна,
обезсилване или обявяване на нищожност.
Ответникът по жалба не е направил разноски
по делото. Поискал е присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН вр. чл. 37 ЗПП
вр. чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя
възнаграждението в размер на минималния предвиден в закона, който е 80, 00 лв.
Тази сума следва да бъде присъдена в полза на Национална агенция за приходите,
която е юридическото лице, в чиято структура се намира органът, издал
обжалваното наказателно постановление.
Водим от горното, както и на основание
чл.221 ал.1, предл.1 от АПК, вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН, Административният съд, І-ви
касационен състав,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
2275/10.12.2019 г. постановено по НАХД №
4171/2019 г. по описа на Районен съд-Варна .
ОСЪЖДА „Домино 4“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ж.к. „В.“, бл.***, вх.*, ет.*,
ап.**, представляван от управителя Г.Е.Ф. да плати в полза на Национална
агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/
лева.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.