Разпореждане по дело №245/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 2/20.01.2010 год., постановена по Н.ч.х.дело № 982/2009 год., Кърджалийският районен съд е признал Ш. Х. А. от с.С., О.К., обл.К., за виновен в това, че на 28.05.2009 год. в землището на с.С., О. К., причинил разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК, на Б. Ю. М. от с.С., О.К., с ЕГН * - лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на лигавицата на долната устна - престъпление по чл.130 ал.1 от НК, като на основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание "глоба" в размер на 500 лв. Осъдил е Ш. Х. А. да заплати на Б. Ю. М. от с.С., О.К., обл.К. сумата от 400 лв., представляваща обезщетение за причинените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 28.05.2009 год., да окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски, в размер на 483.70 лв., а гражданският иск за обезщетение за неимуществени вреди в останалата му част и за разликата до пълния му предявен размер от 1 200 лв., както и за обезщетение за претърпени от престъплението имуществени вреди в размер на 300 лв., е отхвърлил, като неоснователен. Осъдил е с присъдата подсъдимият Ш. └. да заплати по сметка на Кърджалийския районен съд държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, в размер на 50 лв, както и разноски по делото, в размер на 40 лв.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият Ш. Х. А. от с.С., О.К., обл.К., който чрез защитника си я обжалва като неправилна – незаконосъобразна и необоснована. Твърди се в жалбата, че по делото съществували недвусмислени доказателства, от които било видно, че Ш. А. не е нанасял удар в лицето на Б. М.. Защитника на подсъдимия изразява становище, че подс.А. следва да бъде признат за невиновен и оправдан по така предявеното му обвинение, тъй като не се доказало по несъмнен начин, че той е причинил телесното увреждане на М., което било напълно възможно да е причинено при други обстоятелства и на друго място, с оглед големия период от време от датата, за която се твърди, че А. му е причинил увреждането, и датата на прегледа при съдебен лекар. Алтернативно развива подробни съображения за причиняване на телесното увреждане от подсъдимия на пострадалия при неизбежна отбрана, което не било обществено опасно и не представлявало престъпление. Като друга алтернатива защитникът на подсъдимия А. изразява становище за извършване на деянието в състояние на уплаха или смущение, ако се приеме, че подсъдимият е превишил пределите на неизбежната отбрана. Моли съда да отмени изцяло обжалваната присъда, вместо което да бъде постановена нова такава, с която подсъдимият А. да бъде признат за невиновен и оправдан по така предявеното му обвинение, както и да бъде освободен от гражданска отговорност. Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа лично от подсъдимия и от неговия З. така, както е подадена. Не сочи нови доказателства.

Ответника по жалбата – тъжителят Б. Ю. М., чрез повереника си изразява становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна и законосъобразна, като моли същата да бъде потвърдена. Претендира направените разноски пред въззивната инстанция. Не сочи нови доказателства.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността й и доводите, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото по частен ред обвинение. Събрани са необходимите и възможни, искани и посочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл. 102 от НПК, като не се налага извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка от настоящата инстанция. От събраните от първоинстанционния съд доказателства по делото се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Ш. Х. А. роден на хх.хх.хххх год. в с.Р.л, О.К., като постоянно живее в с.С., О.К.. Има завършено основно образование, пенсионер е, женен, не е осъждан. По местоживеене се ползва с добри характеристични данни. Тъжителят Б. М. също живее постоянно в с.С., О.К., като с подсъдимия били съседи и не били в лоши взаимоотношения.

На 28.05.2009 год. тъжителят М. бил в землището на с.С., О.К., на общинска ливада, за окосяването на която бил наел трактор с косачка, управляван от св. Ю.Х.. Същата ливада предната година била окосена от подсъдимия Ш. А., който имал намерение да окоси ливадата и тази година. Поради това, виждайки, че ливадата се коси от тъжителя М., подсъдимият, който пасял крави наблизо, отишъл при тъжителя и между двамата започнал спор за това кой ще коси общинското място. През това време трактористът - св.Юсуф Халил, косял с трактора с косачка, като внимавал да не попадне на камък. На около 50 метра от тъжителя и подсъдимия, в долния край на същата ливада, косял и свидетелят М. М. - брат на тъжителя Б. М.. При възникналия спор подсъдимият ударил тъжителя с ръка в лицето - в областта на долната устна на тъжителя, в дясната й половина, и тъй като последният имал в себе си малка брадвичка, подсъдимият хванал брадвата, за да не може тъжителят М. да се защити с нея и се опитал да я издърпа от ръцете му. При това дърпане тъжителят загубил равновесие и паднал на земята, но веднага станал, при което се намесили св.С. Х. - син на подсъдимия, и св. М. Ш., които разделили тъжителя и подсъдимия. В това време на мястото пристигнал и братът на тъжителя - св.М. М., който, макар че бил на около 50 метра по-надолу, видял нанесения удар от подсъдимия в лицето на тъжителя. Когато св.М. М. се приближил до тъжителя и подсъдимия, последният го попитал и той ли иска да яде бой, след което св.Х. казал на баща си да си тръгва. Трактористът - св. Х., междувременно свършил с коситбата и видял, че на ливадата се били събрали много хора, които разговаряли на висок тон и спорели за сеното. Тъжителят отишъл при св.Х., платил му, качил се на трактора и двамата тръгнали от ливадата. Тъжителят М. се опитал да обясни на св. Х. причините за спора с подсъдимия, но последният му казал да не го занимава, че това не го интересува и не иска нищо да знае, като не обърнал внимание на приказките му. Същият не забелязал кръв по лицето на тъжителя. След като се прибрал, тъжителят М. сигнализирал за случилото се в РУ на МВР - К., в резултат на което по сигнал за сбиване и възникнал скандал в с.С., О.К., около 17.00 часа били изпратени полицейските инспектори - свидетелите М.М. и Г.Я., както и автопатрул на РУ на МВР в състав: свидетелите Т.М. и К.М.. Първите двама разговаряли с тъжителя М. и подс.А. като забелязали, че тъжителят М. имал на долната си устна прясна рана. При проведения с двамата разговор, полицейските служители разбрали, че подс. А. ударил Б. М., като подсъдимият обяснил, че това било при самозащита, тъй като Б. М. имал в себе си брадвичка, докато спорили. Самият подсъдим заявил пред полицейските органи, че двамата се сбили и си нанесли удари, като поводът бил кой да коси сеното от общинска ливада. На подс. А. и тъжителя М. били съставени протоколи за полицейско предупреждение, както и актове за установяване на административно нарушение по чл.3 т.7 от НПООР - Г.К..

По жалба на тъжителя М. в Районна прокуратура - К. била образувана преписка с № 943/2009 год., по която била извършена проверка, като с надлежно постановление на наблюдаващия прокурор било отказано образуването на досъдебно производство за престъпление по чл.129 ал.2, във вр. с чл.20 ал.2 и чл.311 ал.1 от НК.

Видно от представените по делото заверени копия от амбулаторен лист и 2 бр. направления, издадени от д-р Димитър Ковачев, осъществяващ стопанска дейност като "Д. К." - К., тъжителят М. се явил на общ медицински преглед на 01.06.2009 год. /понеделник/ и съобщил за болки в корема и киселини, с придружаващо заболяване - увреждания на междупрешленните дискове в шийния отдел. Също на 01.06.2009 год. /понеделник/ тъжителят посетил рентгенолог и в резултат на образното изследване било установено, че в цервикален отдел на гръбнака на Байрямали М. има начални спондилозни промени.

На 02.06.2009 год. /вторник/ тъжителят М. бил прегледан от съдебен лекар и било издадено съдебно-медицинско удостоверение № 138/2009 год., видно от което при прегледа на тъжителя М. била констатирана разкъсно - контузна рана на лигавицата на долната устна. В съдебно-медицинското удостоверение съдебният лекар удостоверил твърденията на тъжителя, че при инцидента му били счупени зъбни протези на горната и долната челюст.

На 20.07.2009 год., при преглед на тъжителя от лекар по дентална медицина било констатирано, че е счупена изкуствената долна протеза на същия.

Видно от писменото заключение на вещото лице по назначената в хода на първоинстанционното съдебно следствие съдебно-медицинска експертиза по писмени данни, на Б. Ю. М. била причинена разкъсно-контузна рана на лигавицата на долната устна, в дясната й половина; описаното увреждане било получено при действието на твърд тъп предмет - удар или натиск в областта на долната устна и раната е довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК - временно и неопасно за живота, като предвид локализацията, тежестта и размерите на увреждането се приемало, че продължителността на оздравителния период била за около 10-15 дни. В съдебно заседание изготвилото писменото заключение вещо лице д-р Николай Маринов допълва, че юмрукът е твърд тъп предмет, като в заключението бил записал, че увреждането е причинено при удар или натиск в областта на долната устна, предвид на данните по делото за наличието на зъбни протези, както на горната, така и на долната челюст, както и данните, че протезите се намирали вече извън устата на пострадалия след инцидента. Освен това, със стискане и извиване на врата, за което ставало въпрос при разпитите на свидетелите, било възможно при натиск на долната устна в областта на съществуваща протеза на долната челюст да се получи увреждането. Вещото лице сочи също, че при падане също се получавало съприкосновение с твърд тъп предмет в тази област и най-вече предвид това, че увреждането - разкъсно-контузната рана, не била голяма, а била малка, същата би могла да се получи и при един сравнително по-слаб удар или натиск в тази област. Вещото лице изразява становище, че посоченото увреждане е възможно да се получи и вследствие на падане. Външно нараняване по кожата нямало, имало вътрешно такова на лигавицата, като било възможно при един несилен удар в тази област, тъй като лигавицата била лесно ранима, да се получи една такава малка разкъсно-контузна рана, каквато имало в случая, без да останат следи по кожата и по горната лигавица. Това било така, тъй като лигавицата била по-лесно ранима от кожата и по кожата не оставала следа от това механично въздействие.

Горната фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимия Ш. А., дадени в хода на съдебното следствие, проведено от първоинстанционния съд, на които настоящата инстанция дава вяра отчасти; от показанията на разпитаните по делото от първоинстанционния съд свидетели Ш., Х., М. М., М., Я., М. и М., дадени в хода на първоинстанционното съдебно следствие, които съдът кредитира изцяло; от показанията на св.С. Х., дадени пред първоинстанционния съд, на които съдът дава вяра отчасти, от писменото заключение на вещото лице д-р Маринов по назначената от първоинстанционния съд съдебно-медицинска експертиза по писмени данни и от показанията му в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, които следва да бъдат кредитирани изцяло; както и от писмените доказателства, приети от първоинстанционния съд.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Ш., Х. М. М., М., Я., М. и М., дадени в хода на първоинстанционното съдебно следствие, като намира, че същите са логични, последователни и кореспондиращи както помежду си, така и с останалите доказателства по делото. Така, свидетелите Ш. и М. установяват по несъмнен начин факта на възникналият конфликт между тъжителя и подсъдимия на инкриминираните дата и място по повод на това кой от двамата да коси ливадата, като св.Ш., който първоначално бил на около 20 метра от двамата, установява, че не е видял удар от страна на подсъдимия спрямо тъжителя, но свидетелства за хващане от подсъдимият на брадвичката на тъжителя, която била пред корема на тъжителя, и дърпане помежду им, при което тъжителя паднал на земята, след което той се намесил и ги разделил, заедно със сина на подсъдимия – св.Х.. Св.М. М. пък установява, че бил на около 50 метра от подсъдимия и тъжителя, като видял, че подсъдимият е нанесъл един удар с ръка в областта на лицето /или както твърди свидетелят: „… в зъбите…”/ на тъжителя, както и че когато се приближил към тях, подсъдимият го попитал дали и той иска да яде бой. Показанията на посочените свидетели /които са и непосредствени очевидци на случилото се/ относно локализацията, броя и вида на нанесеният на тъжителя удар, съответстват напълно и се подкрепят от констатираното от съдебния лекар телесно увреждане при извършения на 02.06.2009 год. преглед на тъжителя М., отразено в издаденото му съдебно-медицинско удостоверение, респ. на времето и начина на причиняването му. От друга страна, от показанията на свидетелите М.и Я. се установява, че при проведените от тях разговори с тъжителя и подсъдимия при отиването им в с.С. по подадения сигнал за сбиване, свидетелите забелязали прясна рана по устната на тъжителя, за която самият подсъдим обяснил, че ударил тъжителя, но го бил направил при самозащита. Що се отнася до показанията на свидетелите Х., М. и М., то същите не установяват факти и обстоятелства, относими към извършването на инкриминираното деяние от подсъдимия.

Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия А., дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, в частите им, в които твърди, че при възникналият спор с тъжителя, последния се опитал да го удари с брадвичка, която държал в ръцете си, при което хванал брадвичкатÓ за дръжката, започнали да дърпат и двамата с тъжителя, като последния загубил равновесие и паднал на земята по лице, след което станал и се разделили; както и че не бил удрял тъжителя М. в областта на лицето. Обясненията на подс.М. в посочените части са нелогични, непоследователни и не са подкрепени от останалите доказателства по делото, кредитирани от съда, а напротив – опровергават се от последните по категоричен начин. Така, твърденията на подсъдимия за опит на тъжителя да го удари с брадвичката не се подкрепят от каквито и да било доказателства по делото, освен от показанията на св.Х. – негов син, съображения относно които ще бъдат изложени по-нататък в мотивите. Такива данни не се съдържат в показанията на св.Ш. и М. М., които са непосредствени очевидци на случилото се, и първият от които свидетели не е в родствени връзки със страните по делото и не се е показал като явно заинтересован от изхода на делото. Що се отнася до падането на тъжителя М. по лице на земята, то действително данни за падане на последния на земята се съдържат и в показанията на св.Ш. и св.Х., но самият син на подсъдимия твърди в показанията си, че тъжителят е паднал настрани /а не по лице/ върху ръката си, докато св.Ш. не уточнява начина на падане на тъжителя при дърпането на брадвичката с подсъдимия. Поради това, а и от описаният от подсъдимия механизъм на падане на тъжителя на земята – при взаимното и насочено в противоположни посоки дърпане на дръжката на брадвата на тъжителя, при което силата на тъжителя е била насочена назад, и при взаимната им позиция – един срещу друг, на много близко разстояние, не е възможно при загубване на равновесие вследствие дърпането тъжителят да падне напред, респ. не е възможно при това падане да е причинено констатираното увреждане на тъжителя, каквато теза се опитват да развият подсъдимия и неговият З.. Опровергават се по несъмнен начин от показанията на свидетелите М. М., М. и Я., както и от заключението на вещото лице д-р Маринов твърденията на подсъдимия, с които отрича да е нанасял удар в областта на лицето на тъжителя. Както бе посочено и по-горе в мотивите, св.М. М. е пряк очевидец на нанасянето на удар от подсъдимия в областта на лицето на тъжителя; показанията на св.М. и Я. пък възпроизвеждат твърденията на самият подсъдим при проведения разговор с него, при който подс.А. е потвърдил нанасянето на удар на тъжителя, макар и твърдейки, че е сторил това при самозащита; а заключението и показанията на вещото лице подкрепят установените от посочените доказателства механизъм и време на причиняване на телесното увреждане на тъжителя. Ето защо съдът намира, че обясненията на подс.А. в посочените части представляват опит на същия да изгради защитна версия в своя полза, целяща да го оневини.

Не следва да бъдат кредитирани и показанията на св.С. Х. – син на подс.А., в частта им, с която установява, че видял тъжителя М. да посяга с брадва на баща му, в областта на гърдите, тъй като в посочената част показанията му не се подкрепят от други доказателства по делото, а напротив – опровергават се от показанията на другите очевидци – свидетелите Ш. и М. М., обсъдени по-горе в мотивите и кредитирани от съда. Освен това, свидетелят Х. е син на подсъдимия и е явна заинтересоваността му от изхода на делото. Още повече, че показанията му не съдържат логично обяснение за начина на причиняване на телесното увреждане на тъжителя, така както е установено от останалите доказателства по делото.

При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че подсъдимият Ш. А. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 130 ал.1 от НК – на инкриминираните дата и място – на 28.05.2009 год. в землището на с.С., О.К., обл.К., причинил на тъжителя Б. М. от с.С., О.К., обл.К. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК – разкъсно-контузна рана на лигавицата на долната устна, до какъвто правилен и обоснован краен извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да постанови присъдата си, съдът е извършил цялостен анализ и оценка на всички събрани по делото доказателства, като е изложил подробни съображения кои от тях приема и кои отхвърля, ведно с мотивите си за това, като същите се споделят напълно от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни в тяхната цялост.

От обективна страна пре±тъплението е осъществено от подсъдимия, чрез нанасяне на удар на тъжителя с ръка в областта на лицето, при което е увредил телесната му неприкосновеност, причинявайки му разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл.129 от НК. Налице е вредоносния резултат от деянието – причинена лека телесна повреда на тъжителя по смисъла на чл. 130 ал.1 от НК. В тази връзка следва да се отбележи, че направеният с въззивната жалба довод на подсъдимия Ш. А. – че ако се приемело, че подсъдимият е причинил на тъжителя инкриминираното телесно увреждане, то това било сторено при условията на неизбежна отбрана, е неоснователен. Както бе посочено по-горе в мотивите, по делото не са събрани категорични и несъмнени доказателства тъжителят да е предприел непосредствено и противоправно нападение спрямо подсъдимия, при което същият да е действал при условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл.12 ал.1 от НК – да защити личността си чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели, респ. при превишаване на тези предели. Не е основателен и довода на защитата на подсъдимия – че в причиняване на телесната повреда на тъжителя от подсъдимия внасяло съмнение и обстоятелството, че тъжителят е бил освидетелстван от съдебния лекар едва на 02.06.2009 год. /т.е. след повече от 4 денонощия от времето на твърдяното инкриминирано деяние/, тъй като самото вещо лице в съдебно-медицинското удостоверение е посочило, че констатираното увреждане на тъжителя по време и начин е възможно да е възникнало така, както е съобщил освидетелствания, а именно: че на 28.05.2009 год. около 17.00 часа бил бит с ръце от познати му лица. Още повече, че от показанията на св.М. и Я. се установява по несъмнен начин, че около един час след конфликта между подсъдимия и тъжителя по устната на последния е имало видимо прясно нараняване.

От субективна страна престъплението подсъдимият Ш. А. е извършил при форма на вината – пряк умисъл: съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Умисълът на подсъдимия се обективира в поведението му – от силата и насоката на удара /удар с ръка в областта на лицето на тъжителя/, при което подсъдимият, с оглед нивото на физическото и психическо му развитие, е съзнавал и целял неминуемото настъпване на вредоносния резултат. Установен по несъмнен начин е и мотивът за извършване на деянието – раздразнението на подсъдимия от обстоятелството, че тъжителят коси ливадата, която предната година подсъдимият бил окосил, и която смятал да окоси и през тази година.

При така установената по несъмнен начин фактическа обстановка, с обжалваната присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимия Ш. А. за виновен в извършването на престъплението, в което е обвинен, като на основание чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание “глоба”. Правилно и в съответствие със закона, първоинстанционния съд е съобразил, че са налице предпоставките за приложението на разпоредбите на чл. 78а от НК по отношение на подсъдимия А. за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Това е така, тъй като за извършеното от подсъдимия престъпление законът предвижда наказание “лишаване от свобода” до две години и алтернативно - наказание „пробация”. Налице са и останалите предпоставки за приложението на разпоредбите на чл. 78а от НК - подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV-ти на Глава VIII-ма от НК, като от престъплението няма причинени имуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от деянието и да не са възстановени. А щом са налице предпоставките на чл. 78а от НК, то приложението на посочената законова разпоредба за извършено от пълнолетно лице престъпление е задължително и няма алтернатива. При определяне размера на административното наказание „глоба” съдът е взел предвид смекчаващите и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства – чистото му съдебно минало, типичната степен на обществената опасност на деянието, ниската степен на обществена опасност на дееца, добрите му характеристични данни, начина на извършване на престъплението, малката тежест на вредните последици – едно нараняване на лигавицата на долната устна, причините и мотивът за извършване на престъплението, като правилн¯ е приел, че на подсъдимия следва бъде наложено административно наказание при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, в минималния предвиден в закона размер, а именно: наказание “глоба” в размер на 500 лв. Настоящата инстанция намира, че така наложеното на подсъдимия А. наказание напълно съответства на тежестта на извършеното престъпление, както и на степента на обществена опасност на деянието и дееца, като същото е достатъчно за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК – да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите; да се въздейства предупредително-възпиращо спрямо него и възпитателно-предупредително спрямо другите членове на обществото.

Обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна и в частта й, с която е осъден подсъдимият Ш. А. да заплати на тъжителя Б. М. обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди, в размер на 400 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането, до окончателното й изплащане като е отхвърлен предявения от тъжителя против подсъдимия граждански иск за претърпените от престъплението неимуществени вреди, за разликата над 400 лв. до пълния му размер от 1 200 лв., като неоснователен и недоказан. При определяне на дължимото обезщетение на тъжителя за претърпените от престъплението неимуществени вреди в размер на 400 лв., първоинстанционния съд е спазил установения в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД принцип за възмездяване на вредите по справедливост. Така, видно е от материалите по делото, че от виновното и противоправно поведение на подсъдимия А., на тъжителя е било причинено разстройство на здравето – разкъсно-контузна рана на лигавицата на долната устна, т.е. налице е увреждане на телесната неприкосновеност на тъжителя, несъмнено довело до болки, страдания и неудобства, макара и не особено големи по интензитет и продължителност. Ето защо, настоящата инстанция споделя напълно извода на първоинстанционния съд, че така присъденото на тъжителя обезщетение е в пълна мяра необходимо и достатъчно да възмезди причинените му от престъплението неимуществени вреди, като не са налице условия за неговото намаляване. Правилно съдът е отхвърлил предявеният граждански иск за обезщетение за претърпени от пострадалия неимуществени вреди в останалата му част и за разликата до пълния му предявен размер, както и иска в частта му за имуществени вреди от престъплението, с оглед неоснователността на същите. Впрочем, в посочената част присъдата не е обжалвана от тъжителя, поради което не е необходимо излагането на подробни съображения в тази връзка.

Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, наложеното на подсъдимия Ш. А. наказание не е явно несправедливо и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена.

При този изход на делото, следва подсъдимият Ш. А. да бъде осъден да заплати на тъжителя Б. М. направените от същия разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция, в размер на 200 лв.

Водим от изложеното, и на основание на основание чл.чл.334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 2/20.01.2010 год., постановена по Н.ч.х.дело № 982/2009 год. по описа на Кърджалийския районен съд.

ОСЪЖДА Ш. Х. А. от с.С., О.К., обл.К., с ЕГН *, да заплати на Б. Ю. М. от с.С., О.К., обл.К., с ЕГН *, сумата в размер на 200.00 лв., представляващи направени по делото разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.