№ 1186
гр. Варна, 24.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20223100500647 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“ към
МВР срещу Решение № 79 от 11.01.2022г. по гр.д. № 10530/2021г. по описа на ВРС, ХII-ти
състав, с което на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР въззивникът
е осъден да заплати на ПЛ. СТ. П. с ЕГН ********** сумата от общо 1289.69 лева
представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в
размер на 157 часа за периода 19.07.2018г. – 07.07.2020г., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 19.07.2021г. до
окончателното плащане на задължението.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност, поради нарушение на
материалния закон и необоснованост. Съдържа доводи, че за процесния период ищецът
изпълнявал служебните си задължения на 12-часови работни смени, съгласно месечни
графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано. В резултат на сумирано
изчисляване, чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното
време за процесния период, е формиран резултат, който при надвишаване на нормата
работни часове му е заплащан на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, като извънреден
труд. Приложимият специален закон уреждащ процесните отношения е ЗМВР, а КТ не
намира субсидирно приложение по отношение на държавните служители. Наличието на
специална нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в
МВР, изключва приложението на общите норми на НСОРЗ. Не е налице непълнота в
специалната уредба, която е изчерпателна и урежда в пълнота правоотношенията по повод
1
полагането на труд в системата на МВР. Ищецът претендира заплащане на извънреден труд
за време, попадащо в рамките на 12/24-часовите му дежурства положени по график.
Нормативно основание за заплащане на нощния труд като извънреден няма нито в ЗМВР,
нито в КТ. Евентуално поддържа довод, че в конкретния случай не са налице
предпоставките за преобразуване на нощния труд в извънреден по КТ и НСОРЗ, доколкото
по ЗМВР дневното и нощно работно време са с еднаква продължителност и не е налице
работа по трудови норми. Моли в заключение да се отмени обжалваното решение и вместо
него се постанови друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.
В отговор на жалбата от ПЛ. СТ. П. оспорва доводите в нея. Поддържа други, с които
обосновава правилност законосъобразност на решението на ВРС, постановено в
приложение на правилото, че при липса на уредба в специалния закон се прилага общия
такъв, в случая КТ. Посочил, че субсидиарно приложение в случая намира общото трудово
законодателство, поради наличие на празнота в специалната уредба. Отправил в тази връзка
иска решението да се потвърди.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото,
имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на
съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. В жалбата не са
обективирани искания по доказателствата. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане
в открито съдебно заседание.
В жалбата се съдържа искане за спиране на производството по делото до
приключване на преюдициално дело С-262/20 на Съда на ЕС, Люксембург, образувано по
отправено преюдициално запитване от РС, гр. Луковит. На съдебния състав е служебно
известно обстоятелството, че по цитираното дело на СЕС е налице постановено Решение на
съда от 24.02.2022г. и същото не е висящо понастоящем. В този смисъл приема, че към
настоящия момент искането за спиране на делото до приключване на преюдициалното
произнасяне е неоснователно и следва да се остави без уважение.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 12.04.2022г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, обективрано във въззивната жалба за спиране
на настоящото производство до окончателното приключване на преюдициално дело С-
262/20 на Съда на ЕС, Люксембург, образувано по отправено преюдициално запитване от
РС, гр. Луковит.
2
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация или
към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора и
ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по
между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3