РЕШЕНИЕ
№ 136
гр. В. Търново, 30.06.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на двадесет и
трети юни две хиляди двадесет и трета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ИВЕЛИНА ЯНЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
Г.
ЧЕМШИРОВ ДИАНКА ДАБКОВА |
|
при секретар |
МАРИЯ НЕДЕВА |
и с участието |
|
на прокурора |
СВЕТЛАНА ИВАНОВА |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ЧЕМШИРОВ |
|
|
по касационно
наказателно-административен характер дело №10118 по описа на Административен съд –
Велико Търново за 2023г. |
||
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 72, ал. 4, изр. последно от ЗМВР.
Образувано е по касационна жалба, подадена от *** Г. Н.,
в качеството му на пълномощник на А.П.Б. ***, срещу Решение №28/16.01.2023г. по
АНД №1593/2022г. по описа на Великотърновския районен съд, с което решение е
отхвърлена жалбата на А.Б. срещу Заповед
за задържане рег. №12239зз-19/16.11.2022г., издадена от разузнавач в сектор „Борба с организираната престъпност“
– В. Търново при ГД“БОП“ на МВР. В касационната жалба се правят оплаквания за
незаконосъобразност на обжалваното решение поради допуснати съществени
процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и необоснованост –
касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се за отмяна на
решението и постановяване на ново решение, по същество, с което да се отмени
като незаконосъобразно задържането на касатора и да
му се присъдят сторените в производството разноски.
Ответникът в производството пред касационната
инстанция – разузнавач в сектор „Борба с организираната престъпност“ – В.
Търново при ГД“БОП“ на МВР, не взема становище по жалбата.
Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура –
В. Търново заема становище за законосъобразност на обжалваното решение.
Административният съд – В. Търново, като прецени
допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл.
218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е основателна.
С Решение №28/16.01.2023г. по АНД №1593/2022г. състав
на Великотърновския районен съд е отхвърлил жалбата на А.Б. срещу Заповед за задържане рег. №12239зз-19/16.11.2022г., издадена
от разузнавач в сектор „Борба с
организираната престъпност“ – В. Търново при ГД“БОП“ на МВР.
За да постанови този извод като правен резултат съдът
е приел, че от данните по делото се установява наличие на достатъчно данни,
които да потвърдят посочената хипотеза на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като
съставените и приложени към административната преписка доказателства съдържат
фактически основания за издаването на заповедта.
Съдебното решение е неправилно.
С обжалваната Заповед за задържане рег.
№12239зз-19/16.11.2022г., издадена от разузнавач в сектор „БОП“ – В. Търново е постановено
задържане на касатора за срок от 24 часа на основание
чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Съгласно цитирания текст полицейските органи
могат да задържат лице за което има данни, че е извършило престъпление. Като
такива са посочени в заповедта и в съставената докладна записка наличие на
данни за извършено престъпление по чл. 301 от НК, вр.
с чл. 20 от НК, а като фактически основания, че Б. в съучастие като помагач е
подпомагала Ц.Р.Н., в качеството му на длъжностно лице, да получава облага,
която не му се следва, за да извърши действие по служба.
В
свое решение по дело С-608/21
Съдът на Европейския съюз приема, че разпоредбата на чл.
6, § 2 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от
22.05.2012г. относно правото на информация в наказателното производство изисква основанията за
задържането на лица, заподозрени или обвинени в извършването на престъпление,
да съдържат цялата необходима информация, за да имат те възможност ефективно да
оспорят законосъобразността на задържането си. Тази информация трябва да съдържа
описание на релевантните факти, известни на компетентните органи, сред които
фигурират известните време и място на настъпване на фактите, формата на
конкретното участие на тези лица в предполагаемото престъпление и дадената
неокончателна правна квалификация, като същевременно отчита стадия на
наказателното производство, така че да не се вреди на напредването на текущо
разследване. Посоченото тълкуване на цитираната разпоредба изисква при преценка
законосъобразността на задържането, вкл. и посредством заповед по чл. 74, ал. 1
от ЗМВР, да бъде установено дали на задържаното лице са били съобщени
релевантните факти, известни на административния орган и обосновали неговата
преценка да постанови задържането, а не само да се посочи правно основание за
издаване на заповедта и конкретен текст от НК, по който има образувано
досъдебно производство.
В
конкретния случай ответникът по касация е посочил, че са налице данни за
съучастие в извършено престъпление по чл. 301, вр. с
20 от НК, но по делото не са представени
доказателства дали на касатора са били съобщени
фактите, на които се обоснова извода на административния орган. Следвало е
решаващия състав да изисква доказателства дали на задържаното лице са били
съобщени фактическите основания за постановеното задържане, респ. да укаже на
ответника, че носи доказателствената тежест за изпълнение на това изискване,
съобразно правилата на чл. 170, ал. 1 от АПК. Съобразно с представянето или не
на съответните доказателства за посочените обстоятелства, съдът е следвало да
прецени законосъобразността на оспорвания акт и на постановеното задържане.
Неизясняването
на обстоятелствата относно съобщаването на фактите при задържането на касатора, прави преценката на решаващия състав постановена
при неизяснена фактическа обстановка. В разпоредбата на чл. 220 от АПК е
въведена изрична забрана за установяване на нови фактически положения, поради
което е налице процесуална пречка за постановяване на решение по същество от
касационната инстанция.
Ето защо решението на районния съд следва да се
отмени, като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия
съд, който да се произнесе по съществото на спора, като изиска, съответно укаже
на ответната страна, съобразно правилата за разпределяне на доказателствената
тежест, да сочи доказателства за посочените обстоятелства по задържането, ако
са налице такива. След това следва да се прецени законосъобразността на
задържането при съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства и
съблюдаване на тълкуването на относимите разпоредби от Директива
2012/13/ЕС, дадено в цитираното решение на СЕС.
Разноските в производството следва да се определят при
повторното разглеждане на делото от първоинстанционния съд съобразно изхода на
спора и на основание чл. 226, ал. 3 от АПК.
Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК,
вр. с чл. 72, ал. 4 от ЗМВР, Административният съд –
В. Търново,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Решение №28/16.01.2023г. по АНД
№1593/2022г. по описа на Великотърновския районен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
същия съд.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.