№ 519
гр. Перник, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Кристина Н. К.
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от Кристина Н. К. Гражданско дело №
20231720100480 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 439 от ГПК.
Образувано е по искова молба на А. С. К., с ЕГН: **********, подадена
чрез процесуалния й представител – адв. Д. М., срещу „Електрохолд
продажби“ ЕАД, с ЕИК: ********* /погрешно наименувано от ищеца
„Електрохолд България“ ЕООД/, с предишно наименование „ЧЕЗ Електро
България“ АД, с която се иска да бъде признато за установено, че ищецът НЕ
ДЪЛЖИ на ответника следните суми: сумата от 7412.88 лева – главница,
представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена
електрическа енергия за периода от 01.10.2003 г. до 31.07.2006 г., сумата от
1561.92 лева – обезщетение за забава за периода от 21.11.2003 г. до
19.09.2008 г. и сумата от 242.50 лева – представлява разноски, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата 13.10.2008 г. – за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК и изпълнителен лист от 03.07.2009 г. по ч.гр.д. № 5530/2008 г. по описа
на Пернишкия РС и които суми са претендирани по изпълнително дело №
713/2018 г. по описа на ЧСИ А. Василева, поради погасяването им по давност.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че по молба от ответника като взискател
срещу ищцата било образувано изп.д № 713/2018 г. по описа на ЧСИ А.
Василева. Твърди се, също че изпълнителното производството е образувано
въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 5530/2008 г. по описа
на РС Перник, за процесните суми срещу ищцата. Уточнява се, че по
изпълнителното дело от образуването му е извършено единствено проучване
на имущественото състояние на длъжника като не са събрани суми. Посочва
се, че извън тези действия други действия по изпълнителното дело не са
1
осъществявани. Предвид датата на издаване на изпълнителния лист –
03.07.2009 г. и датата на образуване на изпълнителното дело – през 2018 г.
обаче ищцата счита, че процесните вземания са погасени по давност – изтекла
след издаване на листа, но преди образуване на изпълнителното дело. В тази
връзка се излагат и доводи с оглед приложението на Постановление на
пленума на ВС № 3/18.11.1980 г. и на Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС в
настоящия случай.
Предвид висящността на изп.д № 713/2018 г. по описа на ЧСИ А.
Василева ищцата счита, че за нея е налице правен интерес от настоящото
производството. С тези аргументи се иска предявените исковe да бъдат
уважени.
С исковата молба са представени: копие от изпълнителен лист.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото е постъпил писмен отговор, с който претенциите се оспорват като
неоснователни. В тази връзка на първо място се твърди, че в настоящия
случай подлежат на преценка единствено факти и обстоятелства, настъпили
след издаване на заповедта за изпълнение ч.гр.д. № 5530/2008 г. по описа на
РС Перник.
Посочва се също, че ответното дружество не било бездействало като
било образувало срещу ищцата изп.д № 713/2018 г. по описа на ЧСИ А.
Василева, в хода на което били предприети множество изпълнителни
действия. Поддържа се, че именно ищцата следвало да докаже на коя дата е
влязла в сила заповедта за изпълнение.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени.
Претендират се разноски.
В хода на производството по делото е изискано и приложено копие от
изп. д. № 713/2018 г. по описа на ЧСИ А. Василева.
В съдебно заседание, проведено на 24.04.2023 г., ищцата чрез
процесуалния си представител изразява становище за уважаване на исковете.
Процесуалният представител на ответника не се явява в насроченото
съдебно заседание. Изразява становище за отхвърляне на исковете като
неоснователни. Поддържа, че дружеството било предприело множество
действия за спиране и прекъсване на давността. Прави възражение за
прекомерност на разноските на ищеца.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и видно от материалите по приложеното изп.д. №
713/2018 г. по описа на ЧСИ А. Василева от ответното дружество е
депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК срещу ищцата А. С. К. за вземанията, които са
предмет на настоящото производство. В тази връзка и заповедта е издадена за
следните вземания: за главница в размер на 7412.88 лева за периода от
2
01.10.2003 г. до 31.07.2006 г., за обезщетение за забава в размер на 1561.92
лева за периода 21.11.2003 г. до 19.09.2008 г., ведно със законната лихва за
забава, считано от 13.10.2008 г. до окончателното плащане на главницата,
както и за сумата от 242.50 лева разноски по делото
В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед от
14.10.2008 г. по ч.гр.д. № 5530/2008 г. по описа на РС Перник. Доколкото
заповедта е влязла в сила, по делото е издаден изпълнителен лист от
03.07.2009 г.
Въз основа на последния по молба на ответното дружество от 06.10.2011
г. – видно от печат на гърба на изпълнителния лист – е образувано
изпълнително дело № 1649/2011 г. Посоченото изпълнително дело не е
изискано от никоя от страните, нито приложено по делото. Освен това от
печата не може да се установи при кой съдебен изпълнител е образувано
същото. В тази връзка липсват данни и за съдържанието на молбата за
образуването му. В печата обаче е вписано, че делото е прекратено при
последно валидно изпълнително действие с дата 06.10.2011 г.
Въз основа на изпълнителния лист от 03.07.2009 г. по молба на
взискателя ответник от 01.06.2018 г. срещу А. С. К. е образувано и второ
изпълнително дело № 713/2018 г. – по описа на ЧСИ А. Василева. С молбата е
поискано образуване на изпълнително дело, връчване на покана за
доброволно изпълнение /ПДИ/ и пристъпване към принудително събиране.
Изпълнителен способ от взискателя обаче не е посочен, като липсва възлагане
и на правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ. Към молбата е приложен документ с
внесена такса само за образуване на делото и връчване на ПДИ. С молбата
взискателят е посочил, че длъжникът е изплатил частично вземанията по
изпълнителния лист като са останали дължими съответно са предмет на
изпълнителното дело следните суми: 5567.42 лева главница, представляваща
стойността на доставена и ползвана, но незаплатена електрическа енергия за
периода от 01.10.2003 г. до 31.07.2006 г., сумата от 1561.92 лева –
обезщетение за забава за периода от 21.11.2003 г. до 19.09.2008 г. и сумата от
242.50 лева – представлява разноски, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата 13.10.2008 г.
По посоченото изпълнително дело до длъжника е изпратена ПДИ от
15.06.2018 г. която е връчена на длъжника на 02.07.2018 г. при условията на
отказ.
От своя страна взискателят е депозирал молба с искане за предприемане
на конкретно посочени изпълнителни действия /запор, възбрана/ едва на
31.10.2019 г. Постъпили са и две последващи молби от 07.11.2019 г. и от
11.11.2019 г. с приложени платежни документи с такси за налагане на
възбрани на недвижими имоти. В тази връзка и на 22.04.2020 г. съдебният
изпълнител е наложил възбрана на недвижим имот на длъжника.
От взискателя е постъпила нова молба с искане за предприемане на
конкретно посочени изпълнителни действия /запор, възбрана/ от 20.01.2021 г.
Въз основа на същата съдебният изпълнител е наложил запор на банкова
сметка на длъжника от 08.04.2021 г.
3
Постъпила е и трета молба от взискателя с искане за предприемане на
конкретно посочени изпълнителни действия /запор, възбрана/ - от 30.06.2022
г. Въз основа на същата съдебният изпълнител е насрочил опис на имущество
на длъжника – на дата 26.10.2022 г., който няма данни да е проведен.
На този етап към момента на приключване на устните състезания по
настоящото дело липсват данни в приложение на изпълнителните способи
при съдебния изпълнител или извън изпълнителното дело да са постъпили
суми от длъжника – т.е. суми след образуване на второто изпълнително дело.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Предявеният иск е отрицателен установителен иск и е с правно
основание по чл. 439, ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на
вземанията по изпълнителен лист от 03.07.2009 г., издаден по ч.гр.д. №
5530/2008 г. по описа на РС Перник. Съдът възприема посочената правна
квалификация, доколкото от твърденията в исковата молба /а и от
представените по делото доказателства/ се установява, че към момента на
предявяване на исковата претенция е налице висящо изпълнително дело
относно процесните вземания /изп.д. № 713/2018 г. по описа на ЧСИ А.
Василева/.
По допустимостта:
Настоящият съдебен състав намира исковите претенции за допустими за
следните суми: 5567.42 лева главница за периода от 01.10.2003 г. до
31.07.2006 г., сумата от 1561.92 лева – обезщетение за забава за периода от
21.11.2003 г. до 19.09.2008 г. и сумата от 242.50 лева – разноски.
Посоченият извод се обосновава с трайната съдебна практика, в това
число на ВКС, където изрично се приема допустимостта на отрицателен
установителен иск за недължимост на вземане, признато на несъдебно
изпълнително основание, поради изтекла, след прекратяване на
изпълнителното производство, образувано въз основа на издадения на това
основание изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск е
допустим независимо дали за събирането на това вземане има висящо
изпълнително производство към момента на предявяването му. Това
разрешение е възприето, доколкото правната сфера на ищеца се явява
накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш
взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на
което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството,
в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да
установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване
възможността за иницииране на ново изпълнително производство. Без правно
значение за интереса от иска е дали кредиторът е отписал едно свое вземане,
отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран от него начин,
за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно плащане
(доброволно плащане от длъжника ще е надлежно и след позоваването на
давността, както и след влизането в сила на решение, с което искът за
недължимост на вземането е уважен поради погасителна давност, респ. след
4
влизането в сила на решение, с което искът за вземането е отхвърлен като
погасен по давност). Даже да не ги води счетоводно като задължения на
ищеца, за ответника по иска винаги е налице възможност за ново
изпълнително дело, докато изпълнителният лист не бъде обезсилен или не се
установи по исков ред недължимост на сумите по него, което от своя страна
обуславя и интереса от отрицателния установителен иск.
Освен това длъжникът има интерес от иск за несъществуване на
вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална
или извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание на
иска. При действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен
иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на
правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при
признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен
интерес на ищеца, като направи признанието /в този смисъл Определение №
549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК,
Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/ 2016 г., І т. о.,
Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV г.
о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на
Пернишкия ОС и др./.
За сумата от 1845.46 лева – главница /разликата между сумата от
7412.88 лева по изпълнителния лист и допустимата част от претенцията от
5567.42 лева/ искът е недопустим, доколкото с молбата за образуване на
второто изпълнително дело тази сума не се претендира. Действително
липсват данни как същата е заплатена, но твърдението в този смисъл,
обективирано в молбата за образуване на изпълнителното дело, представлява
неизгоден за взискателя ответник факт. В тази връзка и това обстоятелство
следва да бъде съобразено от съда, доколкото този неизгоден факт обективно
е признат преди образуване на настоящото дело и не с цел същото.
По основателността:
По иска предмет на настоящото производство е налице противоречива
съдебна практика относно приложимия период на давностния срок – дали
същият е тригодишен поради периодичния характер на вземанията или
петгодишен предвид обстоятелството, че съдебното изпълнително основание
е издадено в хода на заповедно производство, а не на исково такова /по тези
въпроси е постановено Решение № 118/07.07.2022 г. по гр.д. № 4063/2021 г.
на 3-то г.о. на ВКС, съгласно което давността е пет години дори при наличие
единствено на заповедно производство/. Налице е и противоречива практика
от кога тече срокът по чл. 433, т. 8 от ГПК – дали от последното
изпълнително действие или от последното поискано от взискателя действие
съответно относно началния момент на давността /по тези въпроси е
постановено Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о.
на ВКС/. Предвид възприетата по настоящото дело фактическа обстановка
обаче съдът не намира за нужно да обсъжда в детайли посочените
противоречия.
На следващо място съдът отбелязва, че искът, предмет на настоящото
5
дело, може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
производството, по което е издадено изпълнителното основание. В настоящия
случай съгласно чл. 404, т. 1, предл. 4 от ГПК изпълнителното основание е
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
14.10.2008 г. по ч.гр.д. № 5530/2008 г. по описа на Пернишкия РС. В тази
насока следва да се отбележи, че заповедта за изпълнение се издава по реда
на специално производство, уредено в глава 37 от ГПК, което се развива без
провеждане на открито съдебно заседание с участието на заявителя и
длъжника съответно без провеждане на съдебно дирене. В тази връзка
специален е и редът за защита на длъжника, на когото е дадена възможност да
подаде възражение срещу заповедта в двуседмичен срок[1] от връчването й.
При липса на подадено възражение в този срок заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК влиза в сила и длъжникът губи
възможността, в това число чрез предявяване на иск, да оспорва вземането,
предмет на същата, на основание обстоятелства или доказателства, които е
могъл да посочи в срока по чл. 414 от ГПК (по аргумент от чл. 424, ал. 1 от
ГПК). В тази връзка в настоящото производство подлежат на преценка
единствено факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
В конкретния случай посочената заповед за изпълнение е издадена на
14.10.2008 г. като доколкото липсват данни, а и твърдения относно датата на
връчване на заповедта, то следва да се приеме, че същата е влязла в сила на
02.07.2009 г., денят предхождащ издаването на изпълнителния лист. С оглед
гореизложеното, считано от 02.07.2009 г. за процесните вземания е започнала
да тече нова давност.
На следващо място по делото се установява, че с оглед влязлата в сила
заповед за изпълнение е издаден изпълнителен лист от 03.07.2009 г. като въз
основа на посочените документи по молба на ответното дружество на
06.10.2011 г. при неустановен съдебен изпълнител е образувано изп.д. №
1649/2011 г. В тази насока, между датата на влизане в сила на заповедта –
02.07.2009 г. и датата на образуване на изп.д. № 1649/2011 г. – 06.10.2011 г. е
изминал период от по-малко от две години.
Предвид обстоятелството, че никоя от страните не е изискала
изпълнителното дело, а от печата на гърба на изпълнителния лист не може да
се установи при кой съдебен изпълнител е образувано, което от своя страна е
пречка съдът да постанови снабдяване със същото, липсват данни какви
действия са извършени по него и дали са събрани суми. Поради това и съдът
ползва единствено информацията, съдържаща се на гърба на изпълнителния
лист, а именно, че изпълнителното дело е образувано на 06.10.2011 г., която
дата е посочена и като дата на последното валидни изпълнително действие. В
тази връзка и по аргумент от чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изп.д. № 1649/2011 г.
следва да се приеме за прекратено по право на 06.10.2013 г. /две години след
последното плащане/удръжка по арг. от Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д.
№ 1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС/.
В тази връзка при преценка на давностния срок съдът следва да
съобрази и Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. на Пленума на ВС. Съгласно
последното по арг. от чл. 116, б. „б" ЗЗД подаването на молба за образуване,
6
съответно образуването на изпълнително производство представлява
действие, което прекъсва давността относно вземането, предмет на
изпълнението, като погасителната давност не тече, докато трае
изпълнителният процес. Именно по тези съображения съдът приема, че
давността за процесните вземания е била прекъсната отново на 06.10.2011 г. –
с образуването на изп.д. № 1649/2011 г. Отново съгласно цитираното ППВС
тази давност обаче е била не само прекъсната, но същата е спряла и да тече
през време на изпълнителното производство по изп.д. № 1649/2011 г. относно
принудителното осъществяване на вземанията по силата на чл. 115, ал. 1, б.
„ж“ от ЗЗД. Това спиране на давността съдът приема за преустановено на
06.10.2013 г. с перемиране на изпълнителното дело по право.
В този смисъл е трайната съдебна практика – напр. Решение № 170 от
17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. на 4-то г.о. ВКС,, разрешението на
което настоящият състав на съда възприема. Въз основа на тази съображения
относно прекъсването и спирането на давността за вземането по
изпълнителния лист, предмет на настоящото исковото производство, момента
на преустановяване на спирането на погасителната давност за него –
06.10.2013 г. (отмяната на даденото с Постановление № 3 от 18.11.1980 г.
тълкуване), и разпоредбата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, която за разлика от чл.
116, б. „б“ от ЗЗД не свързва действието на прекъсването на давността с
резултата от предприетите изпълнителни действия, респ. с настъпилата
перемпция на изпълнителното производство, съдът приема, че новата
погасителна давност в случая е започнала да тече от момента на
преустановяване на спирането на погасителната давност – т.е. 06.10.2013 г.
Второто изпълнително дело – изп.дело № 713/2018 г. по описа на ЧСИ
А. Василева е образувано на 01.06.2018 г. В молбата за образуване на същото
обаче не се съдържа искане за предприемане на изпълнителен способ вкл.
липсва възлагане на правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ. В тази връзка следва
да се подчертае, че това второ изпълнително дело е образувано след
приемането на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно
дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно разясненията, дадени в т.10 от
последното не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Затова е нередовна молбата за изпълнение (освен при
наличието на възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил
изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 от ГПК) и такава молба подлежи на
връщане съгласно чл. 426, ал. 3 вр. чл. 129 от ГПК.
От приложеното в цялост копие от изп.дело № 713/2018 г. по описа на
ЧСИ А. Василева се установява, че взискателят е поискал прилагане на
изпълнителен способ едва с молбата си от 31.10.2019 г., когато е поискал
налагане на запор съответно възбрана на имущество на длъжника.
От 06.10.2013 г., когато за процесните вземания е започнала да тече
7
нова давност, до 31.10.2019 г., когато са поискани отново действия по
принудително удовлетворяване на процесните вземания са изтекли повече от
пет години, поради което исковете следва да се приемат за основателни. По
второто изпълнително дело действително многократно и след 31.10.2019 г. са
подавани молби за изпълнителни действия, но това е станало след изтичане на
давността, поради което и същите нямат правно значение.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски в производството са направили и двете страни.
Предвид изхода на делото такива се дължат и на двете страни.
Ищцата претендира разноски за държавна такса 373 лева /с вкл. такса
превод/ и 24 лева за копие от изпълнителното дело. Тези разноски са
действително извършени, като предвид основателната част от исковете следва
да му се присъди сумата от 317.51 лева.
Претендират се от процесуалния представител и разноски за адвокатски
хонорар – в размер от 1221.73 лева при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата - определени от съда в минималния размер по чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. От тази сума на адв. М. с оглед основателната
част от исковете следва да се присъдят 977.12 лева.
Ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в минимален размер от 100 лева. С оглед прекратената част от
делото от тази сума му се дължат 20.02 лева.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА частично като недопустимо поради липса на правен
интерес производството по иска на А. С. К., с ЕГН: ********** и адрес: гр.
***** срещу „Електрохолд продажби“ ЕАД, с ЕИК: ********* /с предишно
наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД/, със седалище и адрес на
управление – гр. София, бул. Цариградско шосе № 159, район Младост, бл.
Бенч Марк бизнес център, за признаване за установено, че ищецът А. С. К. не
дължи на ответника „Електрохолд продажби“ ЕАД сумата от 1845.46 лева –
разликата до пълния размер на главницата за периода от 01.10.2003 г. до
31.07.2006 г., за която сума е издаден изпълнителен лист от 03.07.2009 г. по
ч.гр.д. № 5530/2008 г. по описа на Пернишкия РС /въз основа на заповед за
изпълнение на парично задължение от 14.10.2008 г. /.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че А. С. К., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. ***** НЕ ДЪЛЖИ на „Електрохолд продажби“ ЕАД, с ЕИК:
********* /с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД/, със
седалище и адрес на управление – гр. София, бул. Цариградско шосе № 159,
район Младост, бл. Бенч Марк бизнес център, следните суми: сумата от
5567.42 лева – главница, представляваща стойността на доставена и ползвана,
но незаплатена електрическа енергия за периода от 01.10.2003 г. до
8
31.07.2006 г., сумата от 1561.92 лева – обезщетение за забава за периода от
21.11.2003 г. до 19.09.2008 г. и сумата от 242.50 лева – представлява
разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
13.10.2008 г. – за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист от 03.07.2009 г. по ч.гр.д.
№ 5530/2008 г. по описа на Пернишкия РС и които суми са претендирани по
изпълнително дело № 713/2018 г. по описа на ЧСИ А. Василева, поради
погасяването по давност на правото на принудително изпълнение на
вземанията.
ОСЪЖДА А. С. К., с ЕГН: ********** и адрес: гр. ***** ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК на „Електрохолд продажби“
ЕАД, с ЕИК: ********* /с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“
АД/, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. Цариградско шосе
№ 159, район Младост, бл. Бенч Марк бизнес център, сумата от общо 20.02
лева, представляваща разноски в настоящото исково производство съобразно
прекратената част от делото.
ОСЪЖДА „Електрохолд продажби“ ЕАД, с ЕИК: ********* /с
предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД/, със седалище и адрес
на управление – гр. София, бул. Цариградско шосе № 159, район Младост, бл.
Бенч Марк бизнес център ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на
А. С. К., с ЕГН: ********** и адрес: гр. *****, сумата от общо 317.51 лева,
представляваща разноски в настоящото исково производство – за държавна
такса и копие от изпълнително дело съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Електрохолд продажби“ ЕАД, с ЕИК: ********* /с
предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД/, със седалище и адрес
на управление – гр. София, бул. Цариградско шосе № 159, район Младост, бл.
Бенч Марк бизнес център ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. на адвокат Д. М., с адрес: гр. *****, сумата от
977.12 лева – адвокатско възнаграждение в производството по гр.д. №
480/2023 г. по описа на Пернишкия РС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9