№ 6087
гр. С., 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20211110168738 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от „Т. С.” ЕАД срещу Т. Н. Н., в
качеството на наследник на Л. К. Л., с която са предявени обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл.
150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че е било налице облигационно правоотношение с
Л. К. Л., в качеството на собственик на топлоснабден имот адрес гр. С., ж.к. „М. 2“,
бл. 234, вх. 2, ап. № 12, с аб. № 120408, възникнало въз основа на договор за продажба
на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези ОУ е доставял на ответника за процесния период топлинна енергия, за
която не е заплатена дължимата цена. Сочи, че след смъртта на Л.Л. страна по това
облигационно правоотношение е наследникът – ответницата Т. Н. Н.. Иска се от съда
да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати следните суми:
4052,02 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода
от м.05.2018 г. – м. 04.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 01.12.2021 г. до
изплащане на вземането, сума в размер на 664,01 лв., представляваща мораторна
лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 15.09.2019 г. до 04.11.2021 г., сума в размер на 51,29 лв., представляваща
главница за дялово разпределение за периода м. 10.2018 г. – м. 04.2020 г., ведно със
законната лихва за забава от 01.12.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата в
размер на 10,82 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за
реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 01.12.2018 г. до
1
04.11.2021 г.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, в който
оспорва исковете по основание. Оспорва наличието на облигационно правоотношение
с ответника въз основа на качеството собственик или ползвател на процесния имот.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Счита, че исковете следва да
бъдат отхвърлени.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД не изразява
становище.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Основателността на предявените искове за осъждане на ответника да заплати
претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна енергия и за
дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните
предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия,
извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през
процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за
плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на
ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно
доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на
претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства,
ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт –
точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане
на потребената топлинна енергия за процесния период. С оглед възражението за
погасяване по давност на вземанията, в тежест на ищеца е да установи и наличието на
обтоятелства, представляващи основание за спиране и/или прекъсване на давността по
см. на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
При така разпределелната доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са
частично основателни. Съображенията за това са следните:
Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване налиието на
облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия между ищеца и
ответника, в качеството му наследник на лице, което е било собственик на
топлоснабднеия имот.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна
енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и
договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния
правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за
доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
2
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е
обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично
волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно
която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството
потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е
собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено,
че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна
енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В
тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
В случая по делото е представен договор за продажба на държавен недвижим
имот от военно-жилищния фонд по реда на Наредбата за държавните имоти от
07.05.1992 г., по силата на който Н. Х. Н. и Л. К. Л. са закупили апартамент № 12,
находящ се в гр. С., ж.к. „М. – 2“, блл. 228, вх. 9. В договора не са посочени идеалните
части, които всеки от приобретателите придобива, поради което на основание чл. 30,
ал. 2 ЗС същите се считат за равни – по ½ ид.ч.
Приложена е по делото молба-декларация на Л. К. Л. с вх. № 21655/04.10.96 г.,
депозирана пред ответното дружество, с която е поискала да бъде открита партида за
имот с адрес гр. С., ж.к. „М. 2“, бл. 234, вх. 2, ап. № 12, като същата подкрепя извода за
наличието на облигационно отношение между ищцовото дружество и Л.Л. по
отношение на процесния топлоснабден имот.
От приложено удостоверение за наследници № 11889/06.07.2017 г. на Л. К. Л.,
починала на 03.07.2017 г., се установява, че последната е наследена от дъщеря си и
3
ответница в настоящото производство Т. Н. Н.. Съответното по силата на
наследственото правоприемство на основание чл. 5, ал. 1 ЗН ответницата Т.Н. е
придобила по наследство от майка и ½ ид.ч. от притежавания от нея недвижим имот.
Приложен е още нотариален акт № LXLVIII, дело № 19157/1997 г. от 24.07.1997
г., по силата на който Н. Х. Н. е дарил на дъщеря си Т. Н. Н. собствената си ½ ид.ч. от
недвижим имот, представляващ ап. № 12, находящ се в гр. С., ж.к. „М. 2“, бл. 234, вх.
2, ап. № 12
Представена е и данъчна декларация на Т. Н. Н.-Ангелова, в която същата е
декларирала като притежаван от нея именно процесния недвижим имот с адрес гр. С.,
ж.к. „М. 2“, бл. 228, вх. 9, ет. 5.
От приложено по делото удостоверение за идентичност на адрес, издадено от
Столична община, район „М.“, се установява, че блок със строителен номер 228, вход
З, И, К, Л, М, Н, в цифри – 8,9,10,11,12,13 в ж.к. „М. 2“ има граждански номер блок
234, вход 1,2,3,4,5 и 6, което обуславя извод, че представените договор за продажба и
договор за дарение касаят именно процесния недвижим имот.
От съвкупната преценка на приложените по делото доказателства се установява
несъмненият извод, че ответникът Т.Н. е единствен собственик на процесния
топлоснабден имот с гр. С., ж.к. „М. 2“, бл. 234, вх. 2, ап. № 12, като собствеността
върху същия не е преминала с еднократен акт, а ½ ид.ч. е придобила през 1997 г. въз
основа на правна сделка – чрез дарение от баща си, а останалата ½ ид.ч. по силата на
наслествено правоприемство от майка си Л.Л.. Доколкото обаче в настоящото
производство като основание на иска (фактически обстоятелства, въз основа на които
ищецът извежда основателността на претендираното спорно право) е посочено не
качеството на ответника на собственик на процесния имот, а качеството му на
наследник на лице собственик на имота, то настоящият ответник не може да
отговаря в това производство за повече от това, за което би отговарял наследодателят,
респективно отговорността му следва да се ограничи до ½ от заявените претенции, в
случай на установяване на останалите правопораждащи факти.
Установено е по делото също така, че по отношение на притежавания от
ответната страна недвижим имот, намиращ се в сграда в режим на етажна собственост,
е налице и решение на етажната собственост за присъединяване на сградата към
топлопреносната мрежа. В случая обстоятелството е доказано от приложения по
делото договор № 402/24.02.2000 г., сключен между етажната собственост с адрес гр.
С., ж.к. „М. - 2“, бл. 234, вх. 2 и „Т.С.“ ЕООД, както и от протокол от проведено Общо
събрание на собствениците на етажната собственост, с което етажните собственици са
взели решение да се сключи договор с дружество, извършващо услугата дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост.
В доклада по делото на основание чл. 155 като служебно известно и ненуждаещо
се от доказване е отделено обстоятелството, че общите условия на ищеца за продажба
на топлинна енергия за битови клиенти са влезли в сила.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебно-
техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и обосновано,
изготвено от специалист, притежаващ необходимите знания, и отговарящо пълно на
поставените въпроси, без да се пораждат съмнения за неговата правилност. Съгласно
същото количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се
4
измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се
отчитат ежемесечно. Вещото лице е установило по данни от дружеството, извършващо
дялово разпределение, че през процесния период в имота на ответника е имало
монтирани 4 отоплителни тела и съответно 4 топлоразпределители. В процесния
апартамент има и 2 водомера за топла вода, по които се отчита разходът на същата.
Отопляемият обем на жилището е 150 м3, на базата на който се разпределя топлинната
енергия, отдадена от сградна инсталация. Разпределението на топлинната енергия се
извършва от ищеца при спазване на реда по чл. 61, ал. 1 от Наредбата за
топлоснабдяването. Начислената сума за доставена топлинна енергия за процесния
период е в размер на 4029,36 лв. при отчитане на разликата между прогнозно
начислената стойност и действителната такава, начислена по изравнителни сметки.
По делото не се твърди и не се установява, включително предвид заключението
по съдебно-счетоводната експертиза, плащане на дължимата сума. Доколкото по
делото се констатира разминаване в стойността на главницата за доставена топлинна
енергия според заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза и
това по съдебно-счетоводната експертиза (където се сочи общ размер на дълга от
3668,47 лв.), следва да се ползва стойността, определена в съдебно-техничеката
експертиза, тъй като тя изчислява действителната стойност на база отчетените
показания, а съдебно-счетоводната е изготвена само въз основа на данни в
счетоводството на ищеца. Предвид гореизложените изводи относно стойността на
начислената топлинна енергия и отговорността на ответника до ½ от начислените суми
на релевираното от ищеца основание, искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
във вр. с чл. 150 ЗЕ за заплащане на цената за доставена топлинна енергия за
подгряване на топла вода се явява доказан по основание за сумата от 2014,68 лв.,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г.
до 30.04.2020 г.
На следващо място, при така установената основателност на иска по основание,
следва да се обсъди направеното с отговора на исковата молба възражение за
погасяване по давност на част от дълга за главница.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане на
стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване на
падежа, определен в общите условия. В случая за процесния период са приложими
общите условия в сила в сила от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите
условия в сила от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат дължимите суми за
топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно задълженията за заплащане на месечните начислени суми са установени
като срочни, като същите са изпълними от издаване на фактурата за периода на
съответното задължение, и изискуеми след изтичане на определен срок след това (45
дни след това).
Предвид характера на задължението като такова за периодично плащане,
съобразно обобщените в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС
белези, приложим е специалният тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск,
а съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното
производство относно вземането. Следователно в конкретния случай давността е
прекъсната и спряна, считано от датата на предявяване на иска – 01.12.2021 г. Спиране
5
и прекъсване на давността е възможно само преди тя да е изтекла. Предвид
приложимост на специалната 3-годишна давност в случая се обуславя изводът, че
погасени по давност са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила преди
01.12.2018 г., а непогасени по давност са тези, чиято изискуемост е настъпила след
тази дата. В случая погасени по давност са вземанията за периода от м. 05.2018 г. до
м.09.2018 г., а непогасени по давност са вземанията за периода от м. 10.2018 г. до м.
04.2020 г. Въз основа на вменената по чл. 162 ГПК компетентност на съда за
определяне размера на основателната част от иска и с помощта на заключението на
вещото лице по съдебно-техническата експертиза (таблица № № 1 и 3), съдът намира,
че непогасената по давност част от задълженията за доставена топлинна енергия по
отношение на частта, за която отговаря ответникът, възлиза на сумата от 1922,46 лв.
(непогасената по давност сума за периода от м. 10.2018 г. до м. 04.2020 г. според
данните от таблица № 3 по прогнозни изчисления и по отношение на целия имот
възлиза на 3760,94 лв., като към тази сума се прибавя разликата по изравнителна
сметка за този период от 83,97 лв., като сборът в общ размер от 3844,91 лв. се дели на 2
според квотата, за която отговаря ответникът).
По делото не се твърди и не се установява, включително предвид заключението
по съдебно-счетоводната експертиза, плащане на дължимата сума. Предвид
гореизложените изводи искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл.
150 ЗЕ за заплащане на цената за доставена топлинна енергия следва да се уважи
частично, като се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 1922,46 лв.,
представляваща стойността на доставената топлинна енергия за периода от 01.10.2018
г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 01.12.2021 г. до
окончателното плащане. За разликата над сумата от 1922,46 лв. до пълния предявен
размер от 4052,02 лв. и за периода от 01.05.2018 г. до 30.09.2018 г. искът следва да се
отхвърли като погасен по давност.
По делото ищецът претендира от ответника и вземане за възнаграждение за
дялово разпределение в размер на 51,29 лв., представляваща главница за дялово
разпределение за периода м. 10.2018 г. – м. 04.2020 г., ведно със законната лихва за
забава от 01.12.2021 г. до изплащане на вземането.
За основателността на иска следва да се установи от ищеца, че през процесния
период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот, поради
което в тежест на ответника е възникнало задължение за плащане на дължимото
възнаграждение.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
частично основателен. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл.
61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС, като
съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Ето защо,
ищецът е материалноправно легитимиран да получи претендираното възнаграждение
за дялово разпределение.
В случая, от събраните по делото писмени доказателства се установява, че през
процесния период е бил сключен договор за дялово разпределение с лице,
регистрирано по реда на чл. 139а от ЗЕ, и че тази услуга е извършвана от него.
На следващо място, от заключението на съдебно – счетоводната експертиза
6
(таблица 3) се установява, че за извършените услуги за дялово разпределение за
периода от 31.10.2018 г. до 30.04.2020 г. са издадени описаните в таблица 4 от
заключението фактури на обща стойност – 51,29 лв. Същите не са погасени по давност.
Съобразно обема, до който отговоря ответникът – 1/2, искът се явява основателен за
сумата от 25,65 лв. По делото не се твърди и не се установява посочената сума да е
погасена чрез плащане. Предвид изложеното по-горе, искът за заплащане на
възнаграждение за дялово разпределение следва да се уважи за сумата от 25,65 лв. -
главница, представляваща възнаграждение за дялово разпределение за периода от за
периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 01.12.2021 г. до
окончателното плащане, като за разликата над сумата 25,65 лв. до пълния предявен
размер от 51,29 лв. да се отхвърли като неоснователен.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
По отношение на релевирания период приложими са Общите условия за
продажба на топлинна енергия „Т. С.“ ЕАД на битови клиенти в гр. С., в сила от
12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от същите, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия е предвидено, че продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Ето защо, купувачът дължи
лихва за забава само върху сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй
като срокът за плащане на задълженията по общите фактури е определен в Общи
условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не е необходима покана, за да бъде поставен
ответникът в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
На първо място на основание чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното вземане по
давност се погасяват и акцесорните вземания, произтичащи от него. Ето защо, по
отношение на погасените по давност вземания за главница за доставена топлинна
енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.09.2018 г. не се дължи мораторна лихва на
основание чл. 119 ЗЗД. Според заключението по съдебно-счетоводната експертиза
(таблица № 4), мораторната лихва, начислена върху задълженията по обща фактура,
обхващаща начислените суми за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г., възлиза на
сумата от 664,01 лв. Според заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза и поясненията, направени в открито съдебно заседание, размерът на
непогасената част от лихвата върху главницата за дялово разпределение възлиза на
сумата от 632,40 лв. Следователно отговорността на ответника следва да се ангажира
до сумата от 316,20 лв. съобразно квотата от собствеността, придобита по наследство
от Л.Л..
По делото не се твърди от ответниците, а и от заключението на съдебно –
счетоводната експертиза не се установява дължимата от ответника мораторна лихва,
начислена върху главницата за доставена топлинна енергия, да е погасена чрез
плащане.
Предвид изложеното по-горе, искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва
да се уважи частично за сумата от 316,20 лв., представляваща обезщетение за забава за
7
периода от 15.09.2019 г. до 04.11.2021 г., като за разликата над сумата от 316,20 лв. до
пълния предявен размер от 664,01 лв. да се отхвърли като неоснователен.
Искът за мораторна лихва за периода от 01.12.2018 г. до 04.11.2021 г.,
начислена върху възнаграждението за дялово разпределение, също следва да се
отхвърли като неоснователен по следните съображения:
Макар по делото да се установи наличието на главен дълг, не е доказана втората
предпоставка за уважаване на иска, а именно – моментът, от който ответникът е
изпаднал в забава в погасяването на процесната сума. Това е така, тъй като по делото
не са ангажирани от ищеца доказателства, от които да се установява какъв е бил
уговореният срок за плащане на услугата дялово разпределение, за да може да се
определи от кой момент ответникът е изпаднал в забава в погасяването на процесната
сума за дялово разпределение, респ. ако не е бил уговорен такъв срок, то не са
ангажирани от ищеца доказателства за отправена и получена покана от ответника (арг.
от чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
По изложените съображения, искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10,82 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия,
начислена за периода от 01.12.2018 г. до 04.11.2021 г ., следва да се отхвърли като
неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право на възнаграждение има както ищецът, така и
ответната страна. Ищецът претендира разноски, като е представил доказателства за
такива в размер на 696,13 лв. в исковото производство.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 329,89 лв., представляваща дължими
разноски по исковото производство съразмерно на уважената част от исковете.
Ответната страна е претендирала разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 560лв. Релевираното от ищеца възражение по чл. 78, ал. 5
ГПК за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение е
неоснователно предвид размера на исковете. Ето защо на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
на ответника следва да бъде присъдена сумата от 294,62 лв., представляваща разноски
за производството съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. Н. Н., ЕГН ********** да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********
следните суми:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 1922,46 лв.,
представляваща стойността на доставената топлинна енергия за периода от 01.10.2018
г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 01.12.2021 г. до
8
окончателното плащане;
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 25,65 лв.,
представляваща цената за услугата дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г.
до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 01.12.2021 г. до окончателното плащане;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 316,20 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 15.09.2019 г. до 04.11.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* срещу Т. Н. Н., ЕГН
********** искове както следва:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за разликата над сумата от
над сумата от 1922,46 лв. до пълния предявен размер от 4052,02 лв. и за периода от
01.05.2018 г. до 30.09.2018 г., като частично неоснователен и частично погасен по
давност;
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за разликата над сумата от
25,65 лв. до пълния предявен размер от 51,29 лв., като неоснователен;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 316,20 лв. до пълния
предявен размер от 664,01 лв., като неоснователен.
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 10,82 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия,
начислена за периода от 01.12.2018 г. до 04.11.2021 г ., следва да се отхвърли като
неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Т. Н. Н., ЕГН ********** да заплати
на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* сумата от 329,89 лв., представляваща дължими
разноски по исковото производство съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* да
заплати на Т. Н. Н., ЕГН ********** сумата от 294,62 лв., представляваща разноски за
производството съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД като трето лице –
помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2 – седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9