Р Е Ш
Е Н И Е № 123
гр. Бургас, 29 януари 2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.
Бургас, в съдебно заседание на двадесет и трети януари, през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА
при секретар СТОЯНКА
АТАНАСОВА, като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА адм. д. № 3119
по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на
чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба, подадена от Г.Н.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 18-0769-002249/10.09.2018г., издадена от полицейски инспектор към сектор „ПП“
към ОДМВР Бургас, с която на основание чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, е наложена
принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за
управление до решаване на отговорността, но не повече от 18 месеца".
Жалбоподателката иска отмяна на акта, с който е наложена
принудителната административна мярка. Счита, че същият издаден при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно приложение на
материалния закон.
В съдебно заседание,
чрез процесуалния си представител адв. П., поддържа жалбата и
направените с нея, искания.
Ответникът - полицейски инспектор към сектор „ПП“ ОДМВР
Бургас, В.Н.С., редовно призован, не се
явява, не изпраща представител.
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от лице, с
доказан правен интерес от оспорване- адресат на акта, в предвидения от закона
срок.
І.ФАКТИТЕ:
На 06.09.2018г. мл. контрольор
при сектор „ПП“ към ОДМВР Бургас, в присъствието на свидетеля-очевидец П.И.,
съставил АУАН № 0716996, който на същата дата връчил на нарушителя Г.Н.М..
Последната не е вписала възражения.
Според този документ, „ на
06.09.2018г., около 18,10ч., в гр. Бургас, ж.к Зорница, бл. 10 при управление
на собствения си л.а „Пежо 306“, като извършва маневра на преден ход удря
паркирания лек автомобил „БМВ“ с рег. № СН1113АС, допуска ПТП. Водачката М.
отказва да ѝ бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол с техническо
средство дрегер „Алкотест“ 7510, с фабр. номер АВВВ 0094. Водачката има
неадекватно поведение, силно мирише на алкохол. Издаден талон за медицинско
изследване №0002185“. Деянията са квалифицирани като нарушения на чл.25, ал.1 ЗДвП и чл.174, ал.3 с.з.
Издаденият талон за медицинско
изследване (л.19) бил връчен на М. при хипотезата на чл.43, ал.2 от ЗАНН.
На същата дата, Г.М. подписала
декларация по чл.188 от ЗДвП, с която удостоверила, че на 6.09.2018г. около
18.00ч. тя е управлявала автомобила и „ без да иска е сурнала една кола“.
Заявила е и знание за наказателната отговорност по чл.313 от НК(л.20).
На 10.09.2018г., на осн.
чл.171,т.1,б.“б“ от ЗДвП, била издадена оспорената заповед въз основа на
фактите, установени с АУАН. Заповедта била връчена на адресата й на 5.11.2018г.
На 10.09.2018г. М. подала до
началника на „ПП“ Бургас възражение по акта (л.24), с което заявила, че на
06.09.2018г. не тя, а друго лице е управлявало автомобила и затова е отказала
да бъде изпробвана с техническо средство. Оплакала се е, че екземпляра от
връчения й АУАН е нечетлив, което препятствало възможността да разбере в какво
е обвинена и да се защити адекватно. Поискала прекратяване на преписката,
предвид неверните констатации, отразени в АУАН.
По подаденото възражение била
извършена проверка, в хода на която докладна записка подал на 15.09.2018г.
актосъставителя, с подробно описание на случая. Посочено е, освен фактите,
отразени в АУАН, че с М. в автомобила се е намирало и друго лице, което не се
представило и пожелало „да поеме вината за произшествието вместо г-жа М.“.
Резултатите от проверката били обобщени в докладна записка, изготвена на
25.09.2018г. от полицейски инспектор В.Н..
С административната преписка
по делото са представени и приети като доказателства справка за нарушител/водач на Г.Н.М. и
заповед № 251з-209/ 18.01.2017г., издадена от директора на ОДМВР Бургас, с
която е определен кръга от лица, оправомощени да издават заповеди за прилагане
на принудителни административни мерки по ЗДвП. В този кръг с т.1.8. са включени
и полицейските инспектори в сектори/групи „Пътна полиция“ при ОДМВР Бургас.
По искане на пълномощника на
жалбоподателката са събрани и гласни доказателства. В качеството на свидетел е
разпитан Н.И.Ц.. Последният заявява, че Г.М. е сестра на съпругата му. На
процесната дата (06.09.2018г.) той и съпругата му щели да ходят на
представление в Летния театър. Когато се прибрал след работа у дома, заварил
съпругата си и Г. да си говорят. Тъй като щели да закъснеят за представлението,
помолил Г. да им даде личния си автомобил. Тя се съгласила, но пожелала Ц.
първо да я откара до дома й (намиращ се в непосредствена близост). Той се
съгласил. Пред дома на М. (автомобилът управлявал Ц.) имало патрулна кола и Ц.
паркирал пред нея. При полицаите имало и една жена, която започнала да отправя
към М. заплашителни реплики. Впоследствие разбрал, че жената твърдяла, че М. е
ударила лекия й автомобил. Полицаите също тръгнали към Г. и поискали да и
направят проба за алкохол, въпреки че видели, че не тя управлява автомобила. На
Ц. заявили да се отстрани, ако не иска да му сложат белезници. След това
единият от полицаите изкъртил номера на автомобила на М.. Свидетелят не знае
дали последната е пила алкохол през деня. По- късно научил, че Г. отказала
проба за алкохол, защото не била управлявала автомобила и нямала представа защо
всички я нападат. Жалба за грубото отношение на полицаите и според него за
„злоупотреба със служебно положение“ не подал, защото трябвало да се прибере и
да заведе семейството на представлението и да не си усложнява неговите неща.
ІІ. ПРАВОТО:
Съдът намира, че оспорения акт
е издаден от компетентен орган по см. на чл.172, ал.1 от ЗДвП.
В.Н.С. заема длъжността
полицейски инспектор в сектори/групи „Пътна полиция“ при ОДМВР Бургас и по
силата на заповед № 251з-209/
18.01.2017г., издадена от директора на ОДМВР Бургас, е оправомощен да издава
заповеди за прилагане на принудителни административни мерки.
Оспореният акт е издаден в
предвидена от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити /по арг. от чл. 172, ал.1 ЗДвП и чл. 59, ал.2 АПК/.
В него са изложени всички
факти, които според административния орган предпоставят приложението на чл.171,
т.1, б. „б“ от ЗДвП.
В производството по
издаването й не са допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила и същата е съобразена с целта на закона – гарантиране
безопасността на движението по пътищата.
Възраженията на
жалбоподателката за процесуална незаконосъобразност, съдът намира за
неоснователни.
На първо място не е налице
твърдяната липса на мотиви. Както вече бе посочено, в акта са изложени всички
факти, въз основа на които издателят му е приел наличие на предпоставки за
приложение на разпоредбата на чл.171, т.1, б. „б“
от ЗДвП.
Предоставянето
на нарушителя на нечетливо копие от съставения АУАН, не предпоставя извод за
порок на заповедта. Фактите са посочени в последната и защитата следва да се
реализира с оглед именно на тези факти. В този смисъл правото на защита на
жалбоподателката не е нарушено. В настоящото производство АУАН е представен
като доказателство относно фактите, изложени в заповедта. Той не предпоставя
налагането на ПАМ и не е част от това производство, така както предпоставя издаването
на наказателно постановление.
АУАН
поставя началото на административнонаказателното производство и затова,
предоставянето му в нечетлив вид на нарушителя би могло да се обсъжда като
порок, накърняващ правото на защита в евентуално производство по оспорване
законосъобразността на последващо издадено наказателно постановление, но не и в
настоящото производство.
Съдът намира, че Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 18-0769-002249/10.09.2018г.,
е издадена при правилно приложение на материалния закон.
Според правилото на чл. 171, ал.1, б. "б" ЗДвП, за осигуряване
на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по отношение на водач, за който се установи, че
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или е под въздействието на наркотични вещества или техни аналози, както
и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за
медицинско изследване, се прилага принудителна мярка временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на
въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Т.е. необходимата
материалноправна предпоставка за налагане на мярката, е отказ за проверка с
техническо средство или чрез медицинско изследване.
В случая, М. е отказала да
бъде проверена с техническо средство за установяване употребата на алкохол.
Този факт не се и оспорва.
Възражението на
жалбоподателката, че по време и място, посочени в заповедта тя не е управлявала
автомобила, съдът намира за неоснователно.
Ангажираните в тази връзка
свидетелски показания не следва да бъдат кредитирани. На първо място, съмнение
относно тяхната безпристрастност предизвиква наличието на роднинска връзка (по
сватовство) между свидетеля и жалбоподателката. Отделно от това, по делото са
налични данни, сочещи на намерение на свидетеля „да поеме вината“ на М.. Не без
значение е и факта, че при съставянето и връчването на АУАН последната не е
възразила относно констатацията, че тя е управлявала автомобила. Нещо повече,
подписала е декларация по чл.188 от ЗДвП.
Декларацията
по своята правна същност представлява частен свидетелстващ документ,
съдържанието на който е недопустимо да бъде оспорвано със свидетелски
показания.
Ето защо, при така установените
факти, съдът приема, че са налице материалноправните предпоставки за налагане
на принудителната административна мярка.
Наложената мярка е такава,
за реализиране на административна принуда, предвидена в специален закон, с
оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се
прилага при изрично предвидени условия. Административният орган действа в
условията на обвързана компетентност винаги, когато тези условия са налице.
Целта на приложената
принудителна административна мярка има превантивен характер - да осуети
възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, тя няма характер
на административно наказание. Именно затова, се прилага под прекратително
условие - "до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за
не повече от 18 месеца". При
произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на
административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на
предвидения в закона срок, принудителната мярка следва да се счита за
отпаднала.
По
изложените съображения, съдът намира, че оспорената заповед не страда от
пороците, регламентирани с нормата на чл. 146 АПК, които да обосноват нейната
отмяна.
Затова и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Бургас, четвърти състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Н.М., ЕГН **********, с адрес: ***, против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 18-0769-002249/10.09.2018г.,
издадена от полицейски инспектор към сектор „ПП“ към ОДМВР Бургас, с която на
основание чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, е наложена принудителна
административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление
до решаване на отговорността, но не повече от 18 месеца".
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен
съд гр. София с касационна жалба, в 14
дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: