№ 295
гр. Пазарджик, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЧАМОВА
като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20225220103712 по описа за 2022 година
Подадена е искова молба за развод с правно основание чл. 49, ал. 1 от
СК, в която ищцата С. Г. Р., ЕГН-********** от с. ...................,
обл.Пазарджик, ул......................., чрез своя процесуален представител твърди,
че с ответникът О. Д. Р., ЕГН-********** от с. ....................., ул....................,
обл. Пазарджик били сключили граждански брак на ..................г. в с.
.....................,обл.Пазарджик.
Съгласно изложеното в исковата молба, съпрузите са сключили
граждански брак на .................. г., в с. ....................., видно от акт за сключен
граждански брак N90001 от ..................г., съставен в с. ....................., общ.
Пазарджик. Преди това живеели на семейни начала, от което имат дъщеря Д.
О. Р.., ЕГН:**********, родена на .............. г., акт за раждане
№0746/08.07.2019г., на Община-Пазарджик.
Сочи се, че съвместният им живот в началото протичал хармонично и
спокойно, като полагали съвместно всеобхватни грижи за детето и домът.
Случило се обаче нещо много странно - случайно узнала, че ответника
поддържал връзка с друга жена на име Г. А. от гр. Д. и двамата ежедневно си
пишели и общували в социалните мрежи, за която жена ответника не отричал.
Положила изключително големи усилия да го откъсне от нея, провела много
1
разговори и с двамата, за да се съхрани семейството им - ответника й обещал,
че ще прекрати тази изневяра. Простила му само в името на детето им, като
малко след това всички заминали да живеят и работят във Ф.Р.Германия. Там
за известно време всичко между тях двамата било спокойно, но един ден
открила, че ответника имал няколко профила във „Фейсбук“ и от тях
продължавал да си комуникира с различни жени – около десет на брой.
Поискала му обяснение, и ответника обещал, че ще прекрати веднага всичко
това. Тя му повярвала отново, поради силната си любов и надежда в доброто.
През лятото на 2022 г. се върнали в България, и веднага установила, че
ответника е започнал нова любовна авантюра с жена на име М. от с. .............,
поради което веднага си събрала багажа и го напуснала, като отишла да живее
при родителите си. Веднага след това ответника заживял с това момиче М.,
без изобщо повече да се поинтересува за нея или за детето, не ги е търсил и
казвал пред всички познати, че повече няма да живее с нея - дори и когато
постъпила в болница заедно с детето. Грижила се перфектно за детето и
притежавала сериозен родителски капацитет в пълен обем - можела да
отглежда и възпита детето си в най-добра среда с високи екзистенциални
стандарти във всяка сфера на ежедневния живот, като при това ще получава и
помощта на родителите си, в домът на който живеели всички заедно.
Твърди се, че между тях, като съпрузи е изчезнало взаимното доверие и
уважение, разбирателство при изпълнение на семейните задължения, те са
дълбоко и непоправимо разстроени и запазването на брака е лишено от
смисъл, тъй като той е изпразнен от съдържание. Съществуването на такъв
брак е вредно за обществото и за самите съпрузи - между тях не съществува
физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и
привързаност. Брачната връзка следва да отразява отношения между
равнопоставени субекти, които доброволно са избрали да създадат семейство.
Вината в брачния процес е понятие, чието съдържание се различава
значително от приетото в правната доктрина значение на "вина". За да се
избегне елементът на субективизъм в процеса, константната съдебна практика
е възприела да се извършва преценка само на фактическото поведение,
обективирано в конкретни действия на всеки от съпрузите.
Сочи се, че те не живеят заедно, отношения не поддържат, дори и само
във връзка с дъщеря им. Ответникът не поемал отговорност относно
издръжката на дъщеря си след раздялата и евентуалните му контакти с нея ще
2
са провокирани от желанието й, детето да има контакт с баща си, от колкото
от интереса на самият баща. Налице са многобройни изневери от страна на
ответника и не поемане на отговорност от негова страна за финансова
обезпеченост на семейството - той е изоставил семейството си и живее
сериозно с друга жена. С цялото си поведение ответника показва
незаинтересованост към семейството си, липса на грижа за него и
отговорност. Ответника се намира в извънбрачни връзки, с което си действие
той отново потъпква семейните устои и демонстрира пълна липса на любов,
уважение и взаимност спрямо мен. Предвид това, бракът между нас следва да
бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника.
Твърди се, че предоставянето на родителските права по отношение на
роденото по време на брака ни дете Д. се претендира от ищцата. Водещ
критерий за предоставяне на родителските права е интереса на децата,
преценен след изследване на съответните обстоятелства изброени в чл. 59, ал.
4 от СК - полаганите до момента грижи, желанието на родителите,
привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата,
възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното
обкръжение и материалните възможности. Тя е тази, която полагала
основните грижи за детето, подкрепяна от близките си. Условията, в които
живее Д. са прекрасни, полага адекватни грижи за дъщеря си, има изградена
емоционална връзка между дете и майка, което свидетелства за висок
родителски потенциал на нея, като майка и за липса на такъв у бащата.
Твърди, че майката е тази, на която следва да се предоставят за упражняване
родителските права върху детето и местоживеенето му да се определи при
нея. На ответника следва да се определи режим на лични отношения с дъщеря
му, през който той ще може при желание от негова страна да поддържа
отношения с дъщеря си.
Сочи се, че всеки родител на основание чл.143 от СК, е длъжен да
заплаща издръжка на непълнолетното си дете, като съобразно чл.144 от СК,
минималния размер на издръжката е % от минималната работна заплата за
страната. Съобразно това обстоятелство, че упражняването на родителските
права по отношение на детето следва да се предоставят на нея, тя полага
грижи за дъщеря си и живеят заедно, намира, че бащата следва да бъде
осъден да заплаща издръжка на дъщеря си. При определяне на размера на
дължимата издръжка, следва да съобразят потребностите и възрастта на
3
детето - възраст на бърз растеж, което увеличава потребностите от дрехи,
обувки и пособия. Поради което ответника следва да бъде осъден да заплаща
издръжка на дъщеря си в размер на 300 лева месечно.
Оформен е петитум, с който се иска от съда да прекрати брака между С.
Г. Р., ЕГН:**********, и О. Д. Р., ЕГН:**********, сключен на ...............г.,
акт за граждански брак №0001/..................г. съставен в с. ....................., поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, по вина на О. Д. Р.,
ЕГН:**********, на основание чл.49, чл.3 вр. с ал.1 от СК. Моли съда, да
предостави упражняването на родителските права за детето Д. О. Р..,
ЕГН:**********, на майката С. Г. Р., ЕГН:**********, и да определи
местоживеенето на детето да е при майката, по нейният настоящ адрес, на
основание чл.59, ал. 2 от СК.
Моли съда, да определи режим на личен контакт на бащата с детето,
както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспИ.е от
10.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя, един месец през лятото по време на
лятната ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск, на основание
чл.59, ал.2 от СК.
Моли съда, да осъди О. Д. Р., ЕГН:**********, да заплаща в полза на Д.
О. Р.., ЕГН:**********, чрез нейната майка и законен представител С. Г. Р.,
ЕГН:**********, месечна издръжка в размер на 300 лева, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка закъсняла
вноска, с падеж пето число на всеки месец, до настъпване на основание за
изменение или прекратяването й, на основание чл. 143 ал. 2 от СК.
Моли съда, да определи след развода С. Г. Р., ЕГН:**********, да
възстанови предбрачното си фамилно име - И.. Моли съда, да осъди О. Д. Р.,
да заплати на С. Г. Р., всички сторени съдебно деловодни разноски поделото.
Моли съда, да постанови предварително изпълнение на решението в частта, в
която е уважен иска за издръжката на детето. Сочат се доказателства. Правят
се доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от
ответника Р..
Съдът след, като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, намери за установено следното:
Видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак,
4
страните са сключили граждански брак на ..................г. в с. .....................,
обл.Пазарджик, в подкрепа на което прилага Удостоверение за граждански
брак на Община Пазарджик.
От брака си съпрузите имат едно родено дете /видно от приложеното по
делото удостоверение за раждане/ – Д. О. Р.., ЕГН- **********, родена на
..............г.
Към настоящият момент детето Д. О. Р.., ЕГН- ********** на
навършени 3 години и 8 месеца, посещава Детска градина ...................... – с.
..............., филиал в с. ..................., обл. Пазарджик, за което е приложена
Служебна справка от детското заведение.
Представени са от ищцовата страна медицински документи, касаещи
здравословното състояние на малолетното дете,от които е видно,че детето е
боледувало от бронхопневмония в периода от 21.10.2022г. до 31.10.2022г. и
от остър бронхиолит.
От постъпилата по делото справка от ТД на НАП-Пловдив се
установява , че по отношение на ответникът Р. има данни за сключен трудов
договор за периода от 28.10.2021г. до 15.06.2022г. Няма данни за
декларирани доходи по извънтрудови правоотношения.
Майката С. Г. Р. е започнала работа на 11.01.2023г.
За изясняване на обстоятелствата по делото е разпитан в качеството си
на свидетел Н. М. В.- майка на ищцата. От показанията на свидетеля се
установява, че когато детето им било на около 4 месеца, ответникът заминал
да работи в гр. Д., като се прибирал в семейното жилище рядко. Там
установил връзка с друга жена, за което впоследствие разбрала и съпругата
му.Впоследствие ответникът изгонил съпругата си от семейното жилище.
Двамата решили да си дадат втори шанс и заминали да живеят и работят в
Германия, където прекарали около 4 месеца. След завръщането им от
чужбина, ответникът си намерил работа в с. ............., обл. Пазарджик, където
се запознал с жена на име М. от селото, с която имал интимни отношения.
Ответникът споделил на свид.Василева, че не искал повече дъщеря й за своя
жена и че искал да живее с М.. Ответникът заживял на съпружески начала с
новата си приятелка, рядко виждал детето си и не плащал издръжка.
Съдът намира, че следва да възприеме за достоверни показанията на
разпитаният по делото свидетел , тъй като от тях е видно, че свидетелят
5
познават семейният живот на страните, дава логични, подробни,
непротиворечиви и последователни показания, които следва да бъдат
кредитирани от съда.
Ответникът Р. е бил изслушан от съда по реда на чл.59,ал.6 от СК, като
изразява мнение, че родителските права по отношение на роденото от брака
дете следва да се предоставят за упражняване на майката. Проявява желание
да поддържа лични контакти с детето. Не отрича, че живее на съпружески
начала с новата си приятелка М. в жилище, находящо се в с. ....................., обл.
Пазарджик. Сочи, че получава около 800.00лв. възнаграждение на месец, като
работи на частно в сферата на строителството.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че
брака между страните е дълбоко и непоправимо разстроен.
Разкъсани са окончателно брачните връзки, изчезнало е взаимното
доверие, обич и привързаност и между съпрузите са установени отношения на
отчуждение. От събраните по делото доказателства се установява, че
съпрузите не поддържат отношения помежду си, не живеят в общо жилище,
като съпругът Р. има интимни отношения с друга жена, с която живее на
съпружески начала. Това налага извода, че бракът съществува само формално
и запазването му не е в интерес на съпрузите и на обществото. Разстройството
на брака е непоправимо, тъй като е изключена всякаква възможност за
неговото преодоляване и същото е намерило израз във фактическата раздяла
между съпрузите, което е задълбочило отчуждението помежду им. Поради
изложеното съдът счита, че запазването на брака е невъзможно и същият
следва да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен.
По въпроса за вината - Съдът намира, че вина за дълбокото и
непоправимо разстройство на брачната връзка носи единствено ответникът
О. Д. Р., ЕГН-********** от с. ....................., ул...................., обл. Пазарджик.
Събраните в процеса гласни и писмени доказателства обосновават извод за
допуснати брачни провинения от страна на ответника Р.. Въпреки че в
разпоредбите на Семеен кодекс не е въздигната „верността” като
първостепенно задължение на съпругът, нарушаването му се счита за едно от
най-тежките брачни провинения. Брачната изневяра е била поставяна между
най-сериозните причини, които могат да доведат до брачно разстройство и
развод – това е незачитане на брачния партньор. В конкретния случай, от
6
показанията на разпитаният свидетел се установява, че ответникът е
поддържал интимни отношения с други жени по време на брака си, като
впоследствие е заживял на съпружеска начала с една от тях, което не се
отрича и от самият ответник. Гореизложените обстоятелства водят до извод,
че съпругът е демонстрирал неуважение към ищцата, като й е изневерил.
Впоследствие е установил интимни отношения с друга жена на име М. от с.
............., обл. Пазарджик, с която заживели на съпружески начала, като
ответникът е напуснал без основателна причина семейното жилище.
Гореизложените обстоятелства, които ищцата твърди и в подадената от
нея искова молба, не бяха оспорени в хода на процеса от ответната страна.
Следва да се има предвид, че бракът създава определени задължения за всеки
един от съпрузите и докато същия не бъде прекратен, те не могат да се считат
освободени от тях. Съпрузите са длъжни с общи усилия, като зачитат и
достойнството на партньора си, съобразно своите възможности, имущество и
доходи да осигуряват благополучието на семейството и да живеят съвместно,
освен ако важни причини не налагат да живеят разделени. Видно от
събраните по делото доказателства, ответникът е проявил безотговорно
отношение към семейството, без да засвидетелства необходимата грижа,
зачитане и внимание към съпругата си, като е напуснал самоволно семейното
жилище, без наличието на важни причини за това.
В хода на процеса не се събраха доказателства, установяващи брачно
провинение на ищцата – като съпруга и майка. Твърденията на ответника, че
неговата съпруга също е поддържала интимни отношения с друг мъж по
време на брака им останаха недоказани в хода на производството, в подкрепа
на същите не бяха ангажирани каквито и да е доказателства. Предвид
гореизложеното, съдът намира, че вина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака има съпругът О. Д. Р., ЕГН-********** от с.
....................., ул...................., обл. Пазарджик. Възприетото и описано по-горе
поведение на ответника не е съвместимо с установените в закона и добрите
нрави норми на съпружеско съжителство.
По отношение на родителските права, личните отношения на
роденото от брака дете с родителите му и издръжката на детето -
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от СК, съдът решава въпросите по ал.
2, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на детето, като:
7
възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и
отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето
към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети
лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните
възможности. Така изброените критерии са възприети и в ППВС №
1/12.11.1974г., чието задължително тълкуване е приложимо и при действащия
Семеен кодекс (Решение № 58 от 10.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 829/2010 г.,
III г. о., ГК). Легално определение на понятието “най-добър интерес на
детето” се съдържа в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДт. Определението включва
изброяването на сходни критерии, като посочените в чл. 59, ал. 4 СК. Така
ЗЗДт сочи, че следва да се преценят желанията и чувствата на детето;
физическите, психическите и емоционалните му потребности; възрастта, пола
и миналото му; опасността или вредата, която е причинена на детето или има
вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат
за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на
обстоятелствата и др. Изброяването на критериите както в СК, така и в ЗЗДт
не е изчерпателно, като цялостната преценка относно интереса на детето се
извършва от съда след обстойно проучване и анализ на всички показатели,
които имат отношение към развитието и благосъстоянието на детето.
От приетите по делото доказателства е видно,че роденото от брака дете
Д. О. Р.., ЕГН- **********, родена на ..............г. живее понастоящем със
своята майка и със своята баба по майчина линия в семейно жилище /къща/,
находящо се в с. ..................., обл. Пазарджик. Детето се отглежда от своята
майка, а когато майката пътува в чужбина по работа, грижи за детето полага
бабата по майчина линия- Н. М. В. и други членове на разширеното
семейство. Базовите потребности на детето са задоволени, налице е изградена
емоционална връзка между детето и неговите роднини по майчина линия,
като за детето се полагат адекватни на възрастта и нуждите им грижи.
Приетата по делото фактическа обстановка води до извода, че
непълнолетното дете се чувства добре в жилището на своята майка, каквото е
фактическото положение към настоящия момент, като не са налице
предпоставки това фактическо положение да бъде променяно от съда. Детето
посещава Детска градина ...................... – с. ..............., филиал в с. ...................,
обл. Пазарджик, за което е приложена Служебна справка от детското
заведение. Предвид изложеното, упражняването на родителските права върху
8
роденото от брака дете следва да се предостави на ищцата, като детето ще
живее заедно с майка си в с...................., обл. Пазарджик. Съдът приема, че
ищцата притежава морални и възпитателски качества за отглеждането и
възпитанието на детето.
По отношение на личните отношения на детето с неговия баща -
Трайната съдебна практика при определяне на режима на личен контакт се е
насочила към даване на възможност на родителя, който не упражнява
родителските права над децата да вижда и взима същите поне два пъти
месечно, било то всяка първа и трета събота и неделя от месеца, било то
всяка втора и четвърта, като когато интересите на децата са защитени следва
да се даде възможност и за приспИ.е на последните в определените дни за
контакт. Интересите на децата следва да бъдат изследвани съобразно
различни обективни и субективни критерии. При определяне режима на
лични контакти следва да се има предвид, че роденото от брака дете е момиче
на навършени 3 години, като не следва да се прекъсва връзката между
бащата и детето. Предвид изложените съображения, съдът приема,че бащата
ще има право на лични контакти с детето Д. О. Р.., ЕГН- **********, родена
на ..............г. , всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10.00 часа в
събота до 18.00 часа в неделя, с преспИ.е, както и 1 месец през лятото,
когато майката на детето не е в платен годишен отпуск; както и по всяко
друго време при взаимно съгласие на двамата родители.
Размерът на издръжката, съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.1 от
СК се определя от нуждите на лицето, което има право на издръжка и
възможностите на лицето, което я дължи.
Съобразно Конвенцията за правата на детето /Приета от ОС на ООН
на 20.11.1989 г. Ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32
от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г./ е
признато правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите
на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие. В
чл. 27, ал.2 от същата е посочено, че родителят/родителите или другите лица,
отговорни за детето, имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките
на своите способности и финансови възможности условията за живот,
необходими за развитието на детето. Съгласно Конвенцията задължението на
родителя е не само по отношение на задоволяване на неговите първостепенни
физически потребности, но и по отношение задоволяването на неговите
умствени, духовни, морални и социални потребности, във връзка с
осигуряване на развитие на детето.
Минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от
9
минималната работна заплата за страната, която към настоящият момент се
равнява на сумата от 780.00лв. Нуждите на детето Д. О. Р.., ЕГН-
**********, родена на ..............г. , съобразно твърденията /и по конкретно
липсата на твърдения за наличие на извънредни нужди/, са в рамките на
нормалните за възрастта на това дете разходи, които включват както храна,
облекло и играчки. Обстоятелството, че детето е боледувало от
бронхопневмония в периода от 21.10.2022г. до 31.10.2022г. не обуславят
необходимост от допълнителни грижи или разходи във връзка със
здравословното състояние на детето.
От доказателствата по делото не се установява с какви месечни доходи
разполага ответникът, като по неговите думи получава около 800.00лв. средно
възнаграждение на месец, като работи на частно в сферата на строителството.
Същият се е установил трайно в България, където работи и живее, в
трудоспособна възраст е и не страда от здравословни проблеми, които да му
пречат да упражнява трудова дейност. Предвид изложеното, съдът приема, че
същият би могъл реализира доходи, позволяващи му без особени
затруднения да заплаща поне минималната за страната издръжка. Следва да
се има предвид, че ответникът не разполага с постоянни месечни трудови
доходи, няма данни и да притежава квалификация или компетентност, които
да му позволят за в бъдеще да реализира доходи в по-висок размер от
минималните за страната.
От изложеното, като взе предвид нуждите на детето и неговата възраст,
и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът
определя издръжка в размер на общо 370,00 лева месечно за малолетното
дете, от които бащата ответник следва да заплаща размер от 220,00 лева, а
майката останалите 150,00 лева, тъй като тя полага преки грижи за детето. За
разликата над 220,00 лева до предявените 300,00 лева, искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан
По отношение на фамилното име - ищцата е направила искане след
прекратяване на брака да възстанови предбрачното си фамилно име И..
Съгласно разпоредбата на чл. 53 от СК, след развода съпругът може да
възстанови фамилното си име преди този брак, като за това е достатъчно
волеизявлението на лицето, което променя името си. В случая е налице
волеизявление на ищцата, че желае да възстанови предбрачното си фамилно
име И.. Съгласието или противопоставянето на другия съпруг е
ирелевантно. Предвид изложеното, след прекратяването на брака, съпругата
10
ще следва да възстанови предбрачното си фамилно име И..
По отношение на разноските - Съгласно разпоредбата на чл. 329 от
ГПК съдебните разноски по брачните дела са възлагат върху виновния или
недобросъвестния съпруг, в случая – ответникът Р., който следва да понесе
разноските в настоящото производство, сторени от ищцовата страна, на
основание чл. 329 от ГПК. Разноските на ищеца за производството са в
размер на 825.00в., от които: 800.00 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение и 25.00лв. – държавна такса за завеждане на делото.
Ответникът следва да заплати и дължимата държавна такса при решаване на
делото, която съдът определя в размер на 40.00 лв. на основание чл.6,т.2 от
Тарифата за държавни такси. Ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса в частта за издръжката на детето в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС Пазарджик, сумата от 316.80 лв.,
представляваща държавна такса върху сбора от тригодишните платежи на
присъдената издръжка, на осн. чл.7,т.2 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между С. Г. Р., ЕГН-********** от
с. ..................., ул......................., обл.Пазарджик и О. Д. Р., ЕГН-********** от
с. ....................., ул...................., обл. Пазарджик, сключен на ..................г. в с.
.....................,обл.Пазарджик, като дълбоко и непоправимо разстроен
ПОСТАНОВЯВА, че вината за разстройството на брачните отношения
носи съпругът О. Д. Р., ЕГН-********** от с. ....................., ул....................,
обл. Пазарджик , на основание чл. 49, ал. 3 от СК.
ПРЕДОСТАВЯ на осн. чл. 59, ал. 2 СК упражняването на родителските
права над роденото от брака дете Д. О. Р.., ЕГН- **********, на майката С.
Г. Р., ЕГН-********** от с. ..................., ул......................., обл.Пазарджик ,
като определя местоживеенето на детето на адреса на майката в с. ...................,
ул......................., обл.Пазарджик .
ОСЪЖДА О. Д. Р., ЕГН-********** от с. ....................., ул....................,
обл. Пазарджик, да заплаща на детето Д. О. Р.., ЕГН- **********, чрез
неговата майка и законен представител С. Г. Р., ЕГН-**********, ежемесечна
издръжка в размер на 220.00 лв. /двеста и двадесет лева /, считано от датата на
11
подаване на исковата молба – 23.11.2022 г., до настъпването на законни
причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му
част, до пълният предявен размер от 300.00 /триста / лева, като
неоснователен и недоказан
ДОПУСКА, на основание чл. 242 ал. 1 от ГПК, предварително
изпълнение на решението в частта относно присъдените суми за издръжка.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата О. Д. Р., ЕГН-
********** от с. ....................., ул...................., обл. Пазарджик с детето Д. О.
Р.., ЕГН- **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с преспИ.е на детето в
дома на бащата , както и 1 /един/ месец през лятото, когато майката на
детето не е в платен годишен отпуск; както и по всяко друго време при
взаимно съгласие на двамата родители.
ПОСТАНОВЯВА съпругата С. Г. Р., ЕГН-********** от с. ...................,
ул......................., обл.Пазарджик , след развода, да носи предбрачното си
фамилно име – И.
ОСЪЖДА О. Д. Р., ЕГН-********** от с. ....................., ул....................,
обл. Пазарджик, ДА ЗАПЛАТИ на С. Г. Р., ЕГН-********** от с.
..................., ул......................., обл.Пазарджик , сумата от 825.00 лв.
/осемстотин двадесет и пет лева/, представляваща сторени разноски за
производството, на основание чл.329 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса в размер на 40.00 лева.
ОСЪЖДА О. Д. Р., ЕГН-********** от с. ....................., ул....................,
обл. Пазарджик, да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната
власт - по сметка на РС гр.Пазарджик, сумата от 40.00 /четиридесет/ лева,
представляваща държавна такса на осн. чл.6,т.2 от Тарифата за държавните
такси .
ОСЪЖДА О. Д. Р., ЕГН-********** от с. ....................., ул....................,
обл. Пазарджик, да заплати държавна такса на осн. чл.7,т.2 от Тарифа за
държавни такси в размер на 316.80лв. /триста и шестнадесет лева и осемдесет
стотинки / по сметка на РС гр.Пазарджик
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
пред Окръжен съд – Пазарджик
12
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
13