№ 12291
гр. София, 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20211110151650 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от ...,
ЕИК ... срещу В. П. Д., ЕГН **********, в качеството й на собственик на топлоснабден
имот Апартамент № ..., находящ се в ..., с присъединен абонатен № ..., с която ищецът
моли ответницата да бъде осъдена да заплати сумата в общ размер на 2129,61 лв., от която
сума:
-сумата от 1830,10 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 03.09.2021 г.
до окончателното изплащане на вземането, и
-сумата от 299,51 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ за периода от
15.09.2018 г. до 09.08.2021 г.
В исковата молба ищецът ..., ЕИК ..., поддържа, че ответницата, в качеството си на
единствен собственик на топлоснабден имот представляващ Апартамент ..., находящ се в
..., с присъединен абонатен № ..., по смисъла на 153, ал.1 от ЗЕ се явява клиент на
закупуваната топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се,
че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и
1
потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на
топлинна енергия от ... на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са
относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за
изплащане на месечните задължения в определения за това 45 дневен срок, след изтичане на
периода, за който се отнасят, като обезщетение за забава се начислява само по изготвените
изравнителни сметки, в случай че не бъдат заплатени в същия 45-дневен срок от издаването
на ОФ-ри. Твърди, че топлоснабденият имот се намира в сграда-етажна собственост, в която
разпределението на топлинна енергия в процесния период било извършвано от „... съобразно
сключения между това дружество и СЕС /сграда в етажна собственост/ договор. Ищецът е
представил писмени доказателства и е заявил допълнителни доказателствени искания, в т.ч.
за изслушване на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, със
заключенията по които вещите лица да отговорят на поставени в исковата молба въпроси,
касаещи топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период.
В срока по чл. 131 от ГПК ответника В. П. Д., ЕГН **********, подава отговор на
исковата молба, с който оспорва същата като неоснователна и недоказана по размер.
Релевира възражение за погасителна давност за периода от 01.05.2017 г. до 31.05.2019 г. За
периода извън погасителната давност оспорва да дължи, поради качеството на предлаганата
услуга. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Третото лице помагач „... изразява становище по спора, като счита предявения иск за
основателен и доказан. Представя относими писмени доказателства относно непредоставен
достъп за реален отчет за един от отоплителните сезони, включени в процесния период и за
реален отчет за следващия отоплителен сезон, в т.ч. изготвените изравнителни сметки за
процесния имот и период.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД:
С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, съдът
е указал на ищеца, че следва да докаже качеството потребител на топлинна енергия на
ответницата за посочените в исковата молба период и имот; обема и стойността на
доставената на ответницата топлинна енергия през процесния период; заплащането от
страна на ищеца на таксата за дялово разпределение, относима към извършваното отчитане
на уредите от избрана от СЕС, ФДР. По възражението за давност, релевирано в отговора на
исковата молба в тежест на ищеца е възложено да докаже, че от настъпване на
изискуемостта на вземанията са налице обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване
на давността. В случай, че се установи основанието за претендираните вземания, на
ответницата е указано да установи способ за погасяване на задълженията си.
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /в редакцията й, относима към процесния
период/ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са
2
потребители на топлинна енергия. Законова дефиниция на понятието потребител на
топлинна енергия е дадена с разпоредбата на параграф 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /отм./, съобразно
която в редакцията й към процесния период, потребител на топлинна енергия за битови
нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена такава във връзка с
чл. 155 ЗЕ, е собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с
топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване.
Видно от приетите по делото като писмени доказателства нотариален акт за дарение
на недвижим имот № 75, том LVІІІ, дело № 11477/1993 г. от 18.05.1993 г.; нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 110, том ХІІ, дело № 2059/1960 г. от 22.06.1960
г.; удостоверение за идентичност от 20.04.2021 г.; заявление – декларация от В. Д. от
11.07.2012 г.; удостоверение за наследници № 291/27.01.2012 г. на ... П. и удостоверение за
родствени връзки на .. ...; справка от НБД „Население“ относно ... П.; удостоверение от
ГИС; Протокол от ОС на ЕС от 10.10.2003 г. и списък на етажните собственици към
него, както и Договор № 262/21.10.2003 г. сключен между ЕС с адрес в гр. София, ... и ФДР
„... за възлагане дейността по дялово разпределение, изготвяне на изравнителни сметки
/приложени по делото на л.10-23/ ответника В. П. Д. като наследник на .. ... и по дарение от
... П. /майка/ е придобила собствеността върху процесния недвижим имот, представляващ
апартамент ..., вх. „А“, в блок на столичната .... След смъртта на Р. П., бивш собственик и
потребител на ТЕ за процесния недвижим имот, ответника В. Д. е подала лично заявление-
декларация от 11.07.2012 г. на нейно име да бъде променен титулярят на открита партида за
топлоснабдения имот, находящ се в гр. София, ..., с аб. № ..., като е посочила, че досегашния
потребител е Р. П.. Заявила е още, че домакинството се състои от 3 –ма членове, както и че
отопление в имота няма да се ползва, освен топла вода, която ще се отчита по показанията
на регистриран водомер, с прогнозна месечна консумация на база от 5 куб.м.
Видно от представените от третото лице-помагач на ищеца – „..., документи, всички
индивидуални справки за отопление и топла вода, изравнителни сметки и главен отчет за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. са издавани на името на ответника В. П. Д. и същия
е била вписана като собственик на ап.6 при съставянето на Констативните протоколи от
ФДР при посещенията на СЕС за извършването на годишните реални отчети.
По делото е представен протокол от проведеното на 10.10.2003г. общо събрание на
етажните собственици от жилищна сграда, находяща се на горепосочения адрес, с приложен
към него списък, в който за апартамент ... е вписан бившия собственик ... П., която срещу
подпис е декларирала, че в апартамента има 5 бр. радиатори, но липсват разпределители и
термостат /вентили/, както и че ще заплаща ТЕ наведнъж /100%/. От приложените от "...
изравнителни сметки и Констативни протоколи, в т.ч. становището им по исковете се
установява, че в процесния период е начислявано количеството топлинна енергия,
припадащо се на имота от количеството ТЕ, отдадено от сградната инсталация и
количеството ТЕ, нужно за подгряване на топла вода. По информация на топлинния
счетоводител, в апартамента на ответника за първия отоплителен сезон /2017-2018/ не е бил
3
осигурен достъп за реален отчен на уредите, а за следващия сезон /2018/2019 г./ такъв е
осигурен и съответно отчетените показания са удостоверени с подпис на клиента /неоспорен
по делото/. За периода с неосигурен достъп, поради липса на актуална информация за
липса/наличие на уреди за дялово разпределение както и за техническото състояние на
същите в края на отчетния период, на абоната е начислявана ТЕ за сградна инсталация,
определено по емпиричен път, съгласно изискванията на закона и подзаконовите
нормативни актове, действащи към момента.
Видно от приетите по делото /неоспорени от страните/ изравнителни сметки относими
към аб. № ..., за двата отоплителни периода, както и от заключението на приетата ССчЕ,
крайния резултат от изравняването е 1724,93 лв., която сума е за доплащане.
Видно от заключението по ССчЕ /също прието като неоспорено от страните и
кредитирано от съда/ по партидата на абоната съгласно изравнителните сметки за 2-та
отоплителни периода, са осчетоводените суми за доплащане в размер на 1724, 93лв. От
суми за възстановяване, не са погасявани задължения, извън процесния период, като
съобразно с действащите цени на ТЕ през периода, утвърдени от ДКЕВР, общо начислени и
незаплатени суми за ТЕ възлизат в размер на 1830, 10 лв. /от прогнозно начислени по
фактури 908, 80 лв. + изравнителни сметки от 1724,93 лв. и – 803, 63 лв. платени суми/.
Вещото лице изготвило ССчЕ е установило, че има данни абоната да е извършил
плащания на суми за ТЕ, касаещи процесния период в размер на 803,63 лв. След приспадане
на изравнителните сметки от прогнозно фактурираните суми, според вещото лице
стойността на потребената ТЕ в имота за процесния период възлиза на 1 830,10 лв.
От представените по делото и посочени по-горе писмени доказателства неоспорени по
реда на чл. 193 ГПК, както и от заключението на ССчЕ, съдът приема, че се установяват
въведените с исковата молба твърдения ответницата В. Д., в качеството си на единствен
собственик на топлоснабдения имот – Апартамент ..., находящ се в гр. София, ж.к. „..., да са
потребител на доставяната до имота й топлинна енергия и предвид нормата на чл. 150, ал. 1
ЗЕ да и обвързана от облигационни отношения с ищеца по Договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, сключен при Общи условия, както и че в имота на ответницата се
е извършвала през процесния период 2017-2019 г. услугата „дялово разпределение“ от
избрана от ОС на сградата ФДР, в лицето на топлинния счетоводител „.... От представените
от последното документи, касаещи дяловото разпределение в имота, приети като
доказателства и неоспорени от ответницата, се установява, че действително в апартамента,
обитаван от В. Д. е извършвана дейност по топлинно счетоводство, а реалното отчитане на
индивидуалните уреди за доставеното и изразходвано количество ТЕ за отопление и топла
вода, е било възпрепятствано в един от отоплителните сезони, единствено от поведението на
потребителя, а за остатъка последния е осигурил достъп до имота за годишен отчет. От
приетите по делото доказателства представени от ФДР - документи за главен отчет, дялово
разпределение за аб. № ... и Обща справка за начислените и дължими суми, се установява, че
стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г.,
отразена в Общите фактури №№ .../31.07.2018 г. и № .../31.07.2019 г. възлиза на сумата от
4
общо 1 830,10 лв. лв., като от същата са приспаднати авансово платените през
отоплителните сезони суми. Тази сума отговаря на реално консумираната топлинна енергия
за процесния период. Издадените месечни фактури на база прогнозни количества потребена
ТЕ са били сторнирани, като са издадени съответните кредитни известия.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че между страните за процесния период е
сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни ОУ.
Предвид установяването на качеството на потребител на ответницата като
собственик на процесния имот и с оглед събраните по делото писмени доказателства съдът
приема за установено, че на ответницата В. П. Д., на горепосочения адрес е доставяна
топлинна енергия при дялово разпределение в сграда, в режим на етажна собственост и при
отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия на месечни вноски, определени по
прогнозна консумация и 1 бр. изравнителна сметка. Начислените при ищеца количества
потребена от ответницата топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните
уреди и разпределена от ТЛП при спазване поднормативната уредба. Не се установи по
делото да са правени рекламации от ответницата във връзка с отразеното по изравнителните
сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като
именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на количествата
топлинна енергия, за които на ответницата са начислени сметките за процесния период.
По възражението за давност:
Предвид горния извод на съда за основателност на исковете, касаещи доставената, но
незаплатена ТЕ и мораторната лихва върху нея, следва да бъде разгледано своевременно
въведеното от ответника, в срока по чл. 131 ГПК възражение по чл. 120 ЗЗД, за изтекла
погасителна давност.
Според съда, възражението за давност по отношение на част от главницата е
основателно, а именно относно сумата, дължима за периода от 01.05.2017 г. до 03.09.2018 г.,
която съгласно справката на ищеца, общите фактури, приети по делото като доказателства и
заключението на ССчЕ, прието като неоспорено по делото, възлиза на общо 820,64 лв.
Следователно, вземанията на ищеца, изискуемостта на които е настъпила преди повече от 3
години, от датата на подаване на исковата молба в съда, т.е. 3 години преди 03.09.2021 г., са
погасени по давност и са недължими.
Съобразно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна
енергия дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на
страните, на месечни вноски с установен в общите условия падеж. Вземанията на ищцовото
дружество съдържат изброените признаци на понятието „периодични плащания“ по смисъла
на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на погасителна давност.
Задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки
и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени
5
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер – арг. чл. 155 и чл. 156 от Закона за
енергетиката. Горните характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за
цена на доставената на потребителите топлинна енергия, съдът при зачитане на
тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, намира да са
такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, предвид на което и
същите се погасяват с изтичане на установената в същата разп. кратка тригодишна
погасителна давност.
Съгласно нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, като теченето на давността се прекъсва на основание
чл. 116 ЗЗД с предявяването на ИМ пред съда на 03.09.2021г. В този смисъл, вземанията на
ищеца за цена на доставената на ответника топлинна енергия и лихви са погасени за
месечните вноски с падеж преди 03.09.2018г. С исковата молба ищецът претендира
установяване на вземания преди тази дата, а именно от 01.05.2017 г. предвид на което
въведеното от ответницата възражение за погасяване на вземанията на ищеца по давност, се
явява основателно за периода от 01.05.2017 г. до 03.09.2018 г. и в установения от в.л. общ
размер от 820,64 лв., от която 703,83 лв. за главницата за ТЕ и 116,81 лв. за мораторната
лихва върху тази главница.
Поради изложеното предявения иск за заплащане стойността на доставената до
топлоснабдения на ответницата имот, топлина енергия до размер от 1308,97 лв., за които
задължения ответницата не е ангажирала доказателства да е заплатила, като основателен
следва да бъде уважен.
В останалата си част, поради погасяване на вземанията на ищеца поради изтекла
давност, или за сумата от 703,83 лв. иска следва да се отхвърли като неоснователен.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предвид чл. 150 от ЗЕ отношенията по повод продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие и потребителя на същата се уреждат от публично известни
Общи условия. Предвид липсата на данни по делото за възражение от ответника по чл. 150,
ал. 3 ЗЕ съдът намира, приетите от ... и одобрени от комисията Общи условия за процесния
период да са обвързващи и за ответницата В. П. Д.. С разпоредбата на чл. 33, ал.2 от същите
се определя срок за заплащане на дължимата от купувача месечна цена на доставената
топлинна енергия – 45 дни след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл.33,
ал.4 от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва, само за
задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3, ако не са заплатени в срока по ал.2, т.е. само върху
задължението по Общите фактури. В този смисъл, въпреки, че изискуемостта на вземанията
по ежемесечните вноски, настъпва след изтичане на 45-дневен срок след края на месеца, за
който се отнасят, то неплащането им в срока, не води до начисляване на лихви върху
прогнозни суми, каквито възражения е релевирал ответника в отговора. Напротив,
обезщетение за забава се дължи единствено върху стойността на задължението на
потребителя, по общите фактури, в случай, че не се плати в срока по чл.33, ал.4 от ОУ.
6
С доклада по делото, съдът е указал на ищеца, че по иска с правно основание чл. 86,
ал.1 ЗЗД следва да установи 1.парично задължение на ответника; 2. настъпила забава на
последния за изпълнение на паричното задължение /настъпил падеж/.
В случая важи принципа „Срока кани вместо кредитора“ и в този смисъл, съгл. чл.
84, ал. 1 ЗЗД, считано от деня следващ последния ден от горния срок купувачът на топлинна
енергия изпада в забава за изпълнение на задължението си за заплащане на цената на
доставената му топлинна енергия и дължи обезщетение в размерите по чл. 86 ЗЗД. Върху
непогасената по давност главница от 1126,27 лв., за посочения от ищеца период от
15.09.2018 г. до 09.08.2021 г., дължимата мораторна лихва установена от в.л. по ССчЕ
възлиза на сумата от 182,70 лв./ до който размер иска ще следва да се уважи, а за разликата
от 116,81 лв., претенцията следва да се отхвърли като недоказана.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски за производството имат и двете страни.
Ищецът е претендирал такива и е представил списък по чл. 80 от ГПК. По делото има и
приложени доказателства за сторени такива от ... в размер на 450,00 лв., от която сума 200
лв. за платена държавна такса и 250,00 лв. – депозит за възнаграждението на в.л. по ССчЕ.
Отделно, предвид факта, че ищеца е представляван в производството от юрисконсулт, на
същия му се дължи и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, съгл. чл.78, ал.8
от ГПК, който съдът определя на 100,00 лв. Така общия размер на разноските, сторени от
ищеца в настоящото производство възлиза на сумата от 550,00 лв., от която на осн. чл.78,
ал.1 от ГПК, с оглед уважената част от исковете му, му се следват разноски до размер от
338,06 лв.
На ответника, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, съответно на отхвърлената част от
исковете също се следват разноски. По делото има доказателства за платен адвокатски
хонорар от 800 лв., който е единствения разход на ответника в производството. С оглед
изхода на делото, на ответника се следват разноски в размер на 308,28 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ В. П. Д., ЕГН
********** от гр. София да заплати на ..., с ЕИК ..., представлявана от ... - изп. директор,
сумите, както следва:
- 1126,27 лв., представляваща стойност на неизплатена топлинна енергия, доставена
през периода 03.09.2018 г. - 30.04.2019 г. до топлоснабден имот находящ се в гр. София, ж.к.
"..., Апартамент ..., дължима за реално потребена топлинна енергия, ведно със законната
лихва от 03.09.2021 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения от ..., ЕИК
..., срещу ответницата В. Д., осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ в останалата част до пълния предявен размер от 1830,10 лв. или за сумата от
7
703,83 лв. и периода от 01.05.2017 г. до 03.09.2018 г., като неоснователен, поради
погасяването му по давност.
ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД В. П. Д., ЕГН ********** от гр. София да
заплати на ..., ЕИК ..., сумата от 182,70 лв. законна лихва за забава върху главницата за ТЕ,
дължима за периода от 15.09.2018 г. до 09.08.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск до
пълния предявен размер от 299,51 лв. за мораторната лихва върху главницата за ТЕ или за
сумата от 116,81 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, В. П. Д., ЕГН ********** от гр. София да
плати на ..., ЕИК ..., сумата от 338,06 лв., представляваща сторените от ищеца съдебни
разноски в производството, съответно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ..., ЕИК ... да заплати на В. П. Д., ЕГН
********** от гр. София сумата от 308,28 лв., представляваща сторените от ответника
съдебни разноски в производството, съответно на отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„..., с ЕИК ... и седалище в гр. София, ул. „....
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8