Р Е Ш Е Н И
Е № 1086
гр. Пловдив, 19.03.2013 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІ бр.
състав, в публично съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и тринадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ДИЛЯНА СЛАВОВА
при
секретаря ТОДОРКА РАДЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 15223 по описа на съда за 2012 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава 25
от ГПК.
Образувано е по обективно съединени искове с правна квалификация чл. 143, ал. 2 и чл. 149 от СК предявени от Х.В.Т. с ЕГН: ********** в качеството й на майка и законен
представител на малолетното дете М.М.Д. с ЕГН: ********** против М.Н.Д. с ЕГН: **********.
В исковата молба се твърди, че страните са съжителствали на съпружески
начала и са родители на едно малолетно към настоящия момент дете – М.М.Д. –
родена на ***г. Ищцата твърди, че след раждането на детето ответника ги изгонил
от съвместно обитаваното жилище и заедно с малолетното дете заминала при
родителите си в с. Орешак, а в началото на 2012г. се преместила в жилище под
наем в гр. П. Твърди, че от фактическата раздяла до настоящия момент ответника
не е потърсил дъщеря си, не се интересува от нея и не заплаща издръжка, а
ищцата не разполага с достатъчно средства за да посреща сама ежедневните
разходи на М.. Твърди, че бащата е с техническо образование и реализира доход
като строителен работник на различни
обекти. Въз основа на гореизложените
твърдения ищцата е сезирала съда с искане да постанови Решение, с което да
осъди ответника да заплаща месечна издръжка за детето М.Д. в размер на 150
лева, считано от фактическата раздяла на страните – 19.12.2011г. до настъпване
на обстоятелства обуславящи изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното
изплащане.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК от назначения на ответника о. п. – а. С.
е постъпил писмен отговор, с който оспорва размера на претендираната издръжка.
Като взе предвид събраните по делото
доказателства обсъдени в тяхната съвкупност и по отделно, съдът намира за
установено следното:
От приложеното на л. 4 от делото
Удостоверение за раждане се установява, че страните са родители на малолетното
дете М.М.Д., родена на ***г.
От изготвения от ДСП –П. социален
доклад за детето се установява, че М. е
на **** година и от 21.01.2013г. посещава д. Я. *****. По време на срещата със
с. р. детето е облечено в подходящи за сезона дрехи. М. се отглежда от майка си.
Двете живеят в гр. П., ****. Жилището представлява наета под наем боксониера и
същото се поддържа в добър вид. Въз основа на проведените разговори и
извършените наблюдения ДСП – П. изразяват становище, че малолетната М. към момента се отглежда от
майката, която задоволява базовите й потребности от храна, облекло, медицинско
обслужване, образование и сигурност. По данни на майката детето не поддържа
контакти с бащата и роднините по бащина линия. За нормалното личностно развитие
на детето е необходимо да има възможност да осъществява потребното за нея
общуване и с двамата си родители. Подходящо е размерът на месечната издръжка за
М. да бъде съобразен с индивидуалните й
потребности предвид нейната възраст, както и с доходите на бащата.
За установяване на фактическите си
твърдения ищцата е ангажирала гласни доказателства посредством показанията на св. Г. К. /протокол от съдебно
заседание, проведено на 13.03.2013г./. От показанията на цитираната свидетелка
се установява, че в средата на месец декември 2011г. страните се разделили и Х.,
заедно с малолетната си дъщеря се установили в жилище под наем в гр. П., за
което майката заплащала месечен наем в размер на 250 лева. Свидетелката твърди,
че не е виждала бащата на М., същият не се интересувал от нея и не давал
никакви средства за издръжката й. М. от своя страна била в майчинство и
единствените й доходи били от
получаваните детски надбавки и обезщетение, а преди седмица се регистрирала в
Бюрото по труда. Детето посещавало д. Я., за която месечната такса възлизала на
50 лева. Майката едва се справяла финансово, като разчитала единствено на
помощта на приятелки и на пенсията на майка си. Свидетелката установява, че
тази седмица спрели тока в жилището на Х., тъй като неплатената сметка
възлизала на 190 лева и тя успяла да вземе заем, за да не стои детето на
студено. За ответника свидетелката знаела, че работи на частно, като строител.
Съдът кредитира показанията на св. К.,
тъй като същата възпроизвежда непосредствените си впечатления и показанията й
съставляват първичен източник на доказателства, като намират опора и в
останалите събрани в хода на производството писмени доказателства /договор за
наем и удостоверение от НОИ/.
Установява се още от приложеното на
л. 5 от делото Удостоверение от РУ „Социално осигуряване” гр. П., че за периода
от 01.11.2011г. до 30.09.2012г. ищцата е получила парични обезщетения за временна
неработоспособност и бременност и раждане на дете в общ размер на 3016,93 лева.
Досежно реализирания от ответника доход не са събрани доказателства в
хода на настоящото производство, но същият е в млада и трудоспособна възраст,
има квалификация /техническо образование/ и би могъл да реализира доход над
минималния за страната размер.
Въз основа на тези факти съдът направи
следните правни изводи:
Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК,
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо
дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Размерът
на дължимата издръжка се обуславя от съотношението между нуждите на
лицето, имащо право на издръжка и възможностите на задълженото лице, като
минималния размер на издръжката понастоящем възлиза на 77,50 лева изчислен,
като процент от минималната за страната работна заплата съобразно нормата на
чл. 142, ал. 2 от СК.
В конкретния случай съдът намира, че за
посрещане нуждите на детето М. /на 1 навършена година/ са необходими средства в размер на минимум 230
лева месечно, от които бащата следва да поеме сума в размер на 150 лева всеки
месец, а останалите, необходими за издръжката на детето средства, както и
непосредствените грижи за нея следва да се поемат от майката. При тези данни съдът намира предявеният иск за
доказан по основание и размер.
Действително детето на страните е в ниска възраст, но детето се нуждае от
пълноценен хранителен режим, а майката е безработна и сама полага
непосредствените грижи за М., поради което и ответника следва да поеме по –
голяма част от издръжката на дъщеря си.
Установи се от събраните в хода на
производството гласни доказателства, че от фактическата раздяла на страните –
19.12.2011г. ответникът не е заплащал издръжка за дъщеря си, поради което и
именно от тази дата ще се определи началния момент на задължението на същия.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК
следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта относно
присъдената издръжка.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ВСС държавна такса върху размера на присъдената издръжка, която
възлиза на 216 лева /изчислена в размер на 4 – ри процента върху сбора от три
годишните платежи/, както и по сметка на
Пловдивския районен съд сумата от 150 лева, представляваща изплатено от бюджета
на съда възнаграждение за о. п.
По
гореизложените мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.Н.Д. с ЕГН: ********** ***
да заплаща на малолетното дете М.М.Д. с ЕГН: **********, чрез нейната майка и
законен представител Х.В.Т. с ЕГН: ********** издръжка в размер на 150 лева /сто и петдесет лева/ месечно,
считано от 19.12.2011г. до настъпване на обстоятелства обуславящи изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска от падежа до окончателното изплащане.
ДОПУСКА предварително
изпълнение на решението в частта относно издръжката.
ОСЪЖДА М.Н.Д. с ЕГН: ********** *** да заплати по сметка на ВСС сумата от 216 лева
/двеста и шестнадесет лева/ представляваща държавна такса за настоящото
производство.
ОСЪЖДА
М.Н.Д. с ЕГН: ********** *** да заплати по сметка на
Пловдивския районен съд сумата от 150 лева /сто
и петдесет лева/ представляващо изплатено от бюджета на съда
възнаграждение за о. п. на ответника.
Решението подлежи на обжалване от
страните пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: п/ Д.Славова
Вярно с оригинала.
ТР