№ 1138
гр. Варна, 22.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димо Цолов
при участието на секретаря София Н. Маринова
като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно
дело № 20213110205123 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по
жалба от ХР. АЛ. ВР., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №21-0819-
004932 от 23.11.2021 г., издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД
МВР Варна, с което за нарушение по чл.21, ал.1 от Закон за движение по пътищата ЗДвП),
на въззивника са наложени административни наказания „глоба“ в размер 1400.00 лв и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок осем месеца.
Въззивникът претендира отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно, неправилно и издадено в нарушение на процесуалните правила. Твърди,
че в издадените АУАН и НП не са отразени законоустановените задължителни реквизити,
както и че използването за установяване скоростта на движение техническо средство не е
надлежно тарирано. Твърди също, че срока осем месеца на наложеното му наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ надвишава нормативно установения срок три
месеца на съответната санкция.
Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли съда, да остави същата без
уважение като потвърди оспореното НП като правилно и законосъобразно издадено.
След преценка на приобщените доказателствата, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
На 20.10.2021 г. в 12.13 ч., гр. Варна, при движение по „Аспарухов мост“ в
района на южен пътен възел в посока изхода от града, л. а. "Тойота Рав 4", рег.№В3473ВР,
собственост на въззивника, бил управляван от същия със скорост 104 км/ч при налично в
съответния участък ограничение на скоростта 50 км/ч в населено място, съобразно чл.21,
ал.1. Нарушението било констатирано и заснето с автоматизирано техническо средство –
видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения CORDON 2, сер.
№MD1194. Служебно извършена справка за собственика на съответното МПС констатирала
данни за влязъл в сила на 30.03.2021 г. Електронен фиш №4336676 от 06.01.2021 г. с
наложено наказание глоба в размер 400.00 лв за същото по вид нарушение по чл.21, ал.1
1
ЗДвП, при което констатираното нарушение се явявало осъществено при условията на
повторност, преди да е изтекъл едногодишен срок от санкционирането с ЕФ №4336676 от
06.01.2021 г. съобразно §6, т.33 ЗДвП.
При тези констатации, въззивникът бил надлежно призован за съставяне на
АУАН и на 03.11.2021 г. спрямо него бил съставен АУАН №680166 за нарушение по чл.21,
ал.1 ЗДвП, извършено на 20.10.2021 г., обстоятелствата по чието осъществяване,
установяване и констатацията за повторност били ясно посочени в акта, който въззиникът
подписал без възражения.
На 23.11.2021 г. наказващият орган издал процесното НП, с което възприел и
възпроизвел направените в АУАН фактически констатации и наложил на въззивника
наказания „глоба“ в размер 1400.00 лв и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
осем месеца.
Визираната фактическа обстановка съдът счита за установена по категоричен
начин, както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени
възприятия показания на всеки един от свидетелите К.Л. и Р.И., така и от приобщените
документи – НП №21-0819-004932 от 23.11.2021 г., АУАН №681066 от 03.11.2021 г.,
Декларация от 03.11.2021 г., писмо рег.№819р-29807 от 25.10.2021 г., призовка до Х.В.,
писмо към АУАН сер.АА №680166 от 03.11.2021 г., справка нарушител-водач, заповед рег.
№812з-515 от 14.05.2018 г., заповед рег.№8121з-325 от 19.07.2019г.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета
от съда за разглеждане.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник
група „Пътна полиция“ при ОД МВР Варна, съобразно заповед рег.№812з-515 от 14.05.2018
г., заповед рег.№8121з-325 от 19.07.2019г..
Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:
Процесните АУАН и НП съдържат всички необходими реквизити съобразно
чл.42, ал.1 и чл.57, ал.1 ЗАНН, като са посочени изрично и ясно мястото и датата на
извършване на твърдяното нарушение, същото е описано подробно, като са отразени и
всички обстоятелства, свързани с неговото констатиране.
Относно материално-правната законосъобразност на обжалвания акт:
От доказателствата по АНП се установява, че АТСС е одобрено по реда на
Закона за измерванията, притежаващо удостоверение за одобрен тип средство за измерване и
е преминало първоначална и последваща проверка от Българския институт по метрология
или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор, удостоверено с приложените към АНП Протокол от проверка на
стационарна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения.
Използването на стационарното АТСС на съответното място за контрол, както и наличното
в участъка ограничение на скоростта до 50 км/ч, са удостоверени от означенията върху
изготвената от устройството снимка. Видно от приложената разпечатка със снимка,
установената скорост на МПС е 108 км/ч, а въззивникът е наказан за движение със скорост
104 км/ч, след като е приспадната възможната допустима грешка при отчитане на скоростта.
Съгласно чл.189, ал.15 ЗДвП снимковия материал, изготвен с техническо
2
средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно веществено
доказателствено средство в административно наказателния процес.
НП е издадено срещу въззивника-собственик на заснетото превозно средство,
който с Декларация от 03.11.2021 г. лично е потвърдил, че е упралвявал автомобила при
установяване на нарушението.
Видно от приложената справка за нарушител, нарушението е извършено след
като с влязъл в сила на 30.03.2021 г. ЕФ №4336676 от 06.01.2021 г. за същото по вид
нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП въззивникът е бил санкциониран с наказание глоба в размер
400.00 лв, при което констатираното нарушение се явявал осъществено при условията на
повторност съобразно §6, т.33 ЗДвП, преди да е изтекъл едногодишен срок от налагане на
наказанието по ЕФ №4336676 от 06.01.2021 г.
Превишаването на скоростта е с над 50 км. ч. и е допуснато в населено място,
поради което правилно въззивникът е наказан на основание чл.182, ал.4, пр.2, вр. ал.1, т.6
ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП като размера 1400.00 лв на наложената глоба е
определен в съответствие с фиксираната стойност. Противно на това, предвиденото с чл.182,
ал.4, пр.2 кумулативно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ не е наложено в
установения срок три месеца, а в значително по-продължителен и незаконосъобразно
приложен срок – осем месеца, при което, в само тази част НП следва да бъде изменено като
се намали срока на съответното наказание до предвидения срок три месеца. В останалата
част, процесното НП следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, съобразно чл.63д, ал.1 и ал.4 ЗАНН, въззиваемата
страна има право да й бъдат присъдени разноски за възнаграждение за юрисконсулт. Тъй
като делото не е с фактическа и правна сложност и е приключило ведно заседание, съдът
намира, че същото следва да е в минималния установен размер 80.00 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление №21-0819-004932 от 23.11.2021 г.,
издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Варна, , като
НАМАЛЯВА срока на наложеното на ХР. АЛ. ВР., ЕГН **********, административно
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ от осем месеца до три месеца и
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата част, на основание чл.63,
ал.2, т.4, вр. ал.7, т.2 ЗАНН.
ОСЪЖДА ХР. АЛ. ВР., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на ОД МВР
Варна сумата 80.00 лв (осемдесет лева, 00 ст.), представляваща стойност на възнаграждение
за юрисконсулт, на основание чл.63, ал.3 ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в
14-дневен срок от съобщаването до страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3