Р
Е Ш Е Н И Е
№_____
гр. Луковит, 24 април 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на двадесет и първи януари две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИСЛАВА ЦАРИГРАДСКА
при секретаря М.Д.,
като разгледа докладваното от съдия Цариградска гр.д. № 154/2019 г.
по описа на съда и за да се произнесе,
съобрази следното:
Предявен е установителен иск по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК
Ищецът „А1 Б.“
ЕАД, представляван от адв. Д. Ц., твърди, че има вземане от ответника А.С.М. в
общ размер на 1 741,78 лева, за които в негова полза била издадена Заповед
за изпълнение. Вземането произтича от рамков Договор №М4664084 от 03.08.2015 г.
за предоставяне на електронни съобщителни услуги и продукти. Ответникът бил
регистриран при ищеца с индивидуален абонатен номер *********. Към рамковия
договор били сключени допълнителни приложения: Приложение №1/03.08.2015 г. за
цифрова телевизия, със срок на действие до 03.08.2017 г.; Договор за
електронни съобщителни услуги от 21.12.2015 г., по силата на който ответникът
избрал тарифен план за СИМ карта с №********** със срок на действие до
21.12.2017 г; с Договор за електронни съобщителни услуги от 09.03.2016 г. с
предоставена СИМ карта №********** и срок до 09.03.2018 г., като към картата с
номера бил закупен и продукт на изплащане с Договор за продажба от същата дата,
по силата на който му била предоставена вещ на изплащане – пакет Lenovo A536 DS
Black + SIM 64K MAT 15.
Поради
неплащане на задължения по договора в срок, били начислявани такси от 1,90 лева
при възстановяване на услугата.
Ответникът не
заплатил задължения, за които ежемесечно били издавани фактури за периода от
12.05.2016 г. до 11.11.2016 г. в общ размер на 597.53 лева по които се търси
изпълнение, като обръща внимание, че ответникът не е оспорил фактурите, каквото
право има съгласно т. 26.6 от ОУ.
Поради
неизпълнение на задълженията и на основание т. 40ж, вр. т. 54.1 от ОУ и
съгласно чл. 6.3 от подписаните договори ищецът прекратил едностранно
договорите и на основание чл. 92 ЗЗН и чл. 3.1 от приложението от 03.08.2015 г.
и от 21.12.2015 г., както и чл. 6.3.1. от приложениението от 09.03.2016 г.
Неустойката
била изчислена като сума от оставащите абонаментни такси до края на
първоночално уговорените срокове на договорите и възлиза общо на 789,84 лева.
Била начислена и неустойка за невърнато оборудване на телевизионните услуги в
размер на 90,00 лева, както и 125.00 лева – отстъпката от цената на
предоставеното крайно устройство.
Била начислена
лихва за забава върху сумата от 597,53 лева в размер на 139,41 лева за периода
от 28.05.2016 до 21.11.2018 г.
Моли да бъде
признато за установено, че ищецът има вземане от ответника, за което е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№749/18 на РС Луковит, като бъдат присъдени и
разноски по списък в размер на 80,35 лева, представляващи държавна такса.
Ответникът А.М.,
получил препис от исковата молба и доказателствата на 03.07.2019 г. на адрес по
месторабота в гр. София, след като не е намерен на постоянния си и настоящ
адрес ***. В предоставения му 1-месечен срок не е депозирал отговор на исковата
молба.
В съдебно
заседание ищецът не се представлява, депозира писмено становище и молба делото
да бъде разгледано в негово отсъствие. Поддържа исковата молба и
доказателствените искания.
Ответникът не
се явява. При опит за призоваване за съдебно заседание не е намерен на адреса
по месторабота, на който му е било редовно връчено първото съобщение, съдържащо
и предупреждение, че при промяна на адреса си, следва да уведоми съда. Затова и
на основание чл. 41, ал. 2 ГПК съдът приложи фикцията, че същият е редовно
призован.
Съдът, след като обсъди
събраните писмени доказателства, становището на ищеца и процесуалното бездействие
на ответника, следното:
Към исковата
молба са представени писмени доказателства, от които се установява, че страните
са подписали: Договор №М4664084 от 03.08.2015 г., в който „М.“ ЕАД
(предишно наименование на ищеца), в качеството на „Оператор“, и ответникът А.М.,
в качеството на „Потребител“, са постигнали съгласие за предоставяне на
електронни съобщителни услуги при общите условия на оператора. Уговорено е,
че всяка услуга се уговаря в отделни приложения.
С Приложение
№1/03.08.2015 г. потребителят избрал да ползва услугата цифрова телевизия
– стандартен пакет, със срок на действие до 03.08.2017 г. и месечен
абонамент от 16,90 лева, като му било предоставено и оборудване – сателитен
приемник, което следвало да се върне в 7-дневен срок от прекратяване на
договора.
С Договор за
електронни съобщителни услуги от 21.12.2015 г. и Приложение №1 ответникът избрал
тарифен план Мтел Безкрай 30 за СИМ карта с №********** с есечна
абонаментна такса 30.00 лева и срок на действие до 21.12.2017 г.
С Договор за електронни съобщителни
услуги от 09.03.2016 г. с Приложение №1 ответникът избрал тарифен палн
Мтел Безкрай М за СИМ карта №********** с месечна абонаментна такса 15,99
лева срок до 09.03.2018 г., като към картата с номера бил закупен и продукт
на изплащане с Договор за продажба на изплащане от същата дата, по
силата на който му била предоставена вещ на изплащане – пакет Lenovo A536 DS
Black + SIM 64K MAT 15 с месечна
абонаментна такса 7,50 лева и срок на действие 24 месеца.
Поради неплащане
на задължения по договора в срок, били начислявани такси от 1,90 лева при
възстановяване на услугата.
За периода от
09-04-2016 до 11-11-2016 г. ищецът отчитал ежемесечно потребените услуги и
начислени такси по партидата на ответника, за което издал фактури на обща
стойност 597,53 лева, както следва: Фактура №**********/15.05.2016 г. на
стойност 127,93 лева, от които 7,50 лева вноска за стоката на изплащане;
Фактура №**********/13.06.2016 г. на стойност 191,42 лева, от които 7,50 лева
вноска за стоката на изплащане. Отразено е и старото задължение за предходния
период в размер на 127,93 лева; Фактура №**********/13.07.2016 г на стойност
124,00 лева, включващи и вноската от 7,50 лева, като стари задължения са
посочени 769,35 лева; Фактура №**********/11.08.2016 г. на стойност 7,50 лева,
представляваща вноската на стоката; Фактура №**********/13.09.2016 г. на
стойност 7,50 лева, представляваща вноската на стоката; Фактура
№**********/12.10.2016 г. на стойност 7,50 лева, представляваща вноската на
стоката; Фактура №**********/11.11.2016 г. на стойност 131,68 лева, от които
120,00 лева – вноски за стоката на изплащане, представляваща вноската на
стоката.
Представени са
три броя сметки за начисляване на неустойки: Сметка
№**********/17-06-2016 г., за неустойка в размер на 450,00 лева; Сметка
№**********/20-10-2016 г., за 3 броя неустойки на обща стойност 341,72 лева,
от които „неустойка устройство“ – 90,00 лева, „неустойка устройство“ – 125,00
лева и „неустойка“ 126,72 лева; Сметка №**********/20-10-2016 г. за неустойка в
размер на 213,12 лева.
От горното
следва, че между страните е
възникнала валидна облигационна връзка,
основана на Договора от 03-08-2015 г. за предоставяне на електронни съобщителни
услуги, Договора за електронни съобщителни услуги от 09.03.2016 г., към които
са подписани и допълнителни приложения, както и Договор за предоставяне на
стоки на изплащане.
Ищецът по тези договори „М.“ ЕАД (сега „А
1 Б.“ ЕАД) има качеството на оператор, който предоставя чрез мрежите си при
Общи условия една или повече услуги, а ответникът А.М. има качеството на
потребител на услуги.
От качеството на страните следва, че
отношенията между „А 1 Б.“ ЕАД и А.М. се регулират от Закона за електронните
съобщения, Закона за защита на потребителите и Закона за задълженията и
договорите.
По силата на договорите за съобщителни
услуги ответникът в периода от 09-04-2016 до 08-07-2016 г. е потребявал чрез
мрежите на ищеца услуги – телевизия,
разговори, данни, съобщения, за което са му били предоставени СИМ карти с два
телефонни номера, сателитно оборудване за приемане на цифрова телевизия и му е
била продадена стока – пакет Lenovo с
карта за данни, с уговорка продажната цена да бъде платена на 23 вноски.
С доставянето на услугите и
предаване на стоката, за потребителя е възникнало задължение да заплаща
потреблението, заедно с такси и вноска за стоката на изплащане.
Съдът прие за установено, че
няма плащане. Доказателства в тази насока са отразените стари задължения във
фактурите. Липсата на плащане е отрицателен факт, който не подлежи на пълно
доказване и при липсата на оспорване на фактурите и на твърдения за извършено
плащане, то се налага изводът, че ответникът е в забава и не е платил за
предоставените услуги и абонаментните такси.
Фактури за посочения период
съдържат изискуемата информация, съгласно особените изисквания на чл. 260а ЗЕС
и при липсата на оспорване от ответника съдът прие за установени фактите,
посочени в документите.
Неизпълнението на ответника
на основното му задължение – да заплаща цената на потребените услуги, цената на
месечните абонаменти и месечните вноски за цената на продадената стока на
изплащане, са основание да бъде уважена кредиторовата претенция за тези
вземания, която възлиза общо на 597,53
лева.
Основателността на главната
претенция води до извод за основателеност и на акцесорната такава – сумата от 139,41 лева - лихва за забава, която се дължи всякога при неизпълнение на парични
задължения на основание чл. 86 ЗЗД.
Относно
неустойките
Съдът намира, че ответникът
дължи на ищеца да плати неустойката, уговорена за невръщане на предоставеното
оборудване – сателитен приемник, както е уговорено в чл. 6. 4 от Договора от
03-08-2015 и чл. 5.3.2 от Приложение № 1 към Договора. Към договора и
приложението не е представен приемо-предавателен протокол, но след като са
фактурирани без оспорване от потребителя такси за телевизионна услуга, следва,
такива е доставяне чрез преддадено устройство. Липсва и ценоразпис за
устройството, но поради липсата на възражение от ответника съдът прие, че
цената е 90,00 лева, както е
посочена в издадената и приложена към исковата молба сметка.
Неустойката от 125,00 лева,
представляваща отстъпка от цена на устройството, продадено на изплащане, не е
уговорена в представения Договор за продажба на изплащане (л. 73), в който е
уговорено, че цената на устройството е 180,00 лева, и същата ще бъде платена на
24 вноски – първата при подписване на договора и още 23 вноски. В последната
фактура от м. 11.2016 г. ищецът е фактурирал остатъчната стойност от 120,00
лева, представляваща неплатените вноски до края на договора, който е прекратен
поради неплащане на 2 предходни задължения от по 7,50 лева.
В договора обаче няма
уговорка, че пазарната цена на устройството е по-висока от 180,00 лева и
потребителят дължи да плати разликата при предсрочно прекратяване.
Затова за сумата от 125,00 лева претенцията е неоснователна
и искът следва да бъде отхвърлен за тази сума поради недоказаност.
Останалите суми, претендирани
като неустойки – 126,72 лева (16
абонаментни такси х 14,08 лева) за прекратяване на договора за телевизионни
услуги, 450,00 лева (18 абонаметни
такси х 25,00 лева) за прекратяване на мобилните услуги за тел. ********** и 213,12 (16 абонаментни такси х 13,32 )
за прекратяване на мобилните услуги за тел.№********** също са неоснователни,
но поради противоречие с добрите нрави.
Клаузите в договорите
(приложенията), с които е уговорено, че при предсрочно прекратяване на
договора, абонатът дължи да плати абонаментните такси до края на първоначално
уговорените срокове, представляват нищожна уговорка на основание чл. 26, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД, тъй като накърнява добрите нрави.
С уговорения начин на
формиране на неустойка се надхвърлят присъщите за института функции -
обезпечителна, обезщетителна и санкционна. Заплащането на всички абонаментни
такси при прекратяване на договора и то по волята на мобилния оператор, заради
забавено плащане, води до неоснователно обогатяване.
Съгласно чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Предпоставките
и хипотезите, при които уговорената в договор неустойка е нищожна, поради
накърняване на добрите нрави, са изяснени в т. 4 от Тълкувателно решение №
1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Според дадените в него
указания, преценката дали една неустойка е нищожна от гледна точка на добрите
нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора в
зависимост от специфичните за отделния случай факти и обстоятелства и от общи
за всички случаи критерии като например естеството на обезпеченото с
неустойката задължение и неговия размер, вида на неустойката (компесаторна или
мораторна), вида на неизпълнение на задължението (съществено или за
незначителна негова част), съотношението между размера на уговорената неустойка
и очакваните вреди от неизпълнението. Клаузата за неустойка е нищожна поради
накърняване на добрите нрави във всички случаи, когато е уговорена извън
присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Според твърдения в исковата
молба и съдържанието на клаузите по договорите е видно, че с уговореното се
надхвърлят законните функции, които по правило неустойката има. За да достигне
до този извод съдът съобрази следните обстоятелства в конкретния случай:
Ищецът - мобилен оператор, е
в положение на значително икономическо надмощие спрямо потребителя и предлага
услуги на един силно ограничен пазар при минимална конкуренция. Потребителят не
може да влияе върху условията на договора. Мобилният оператор едностранно
прекратява договора, което поражда правото му на неустойка. При прекратяване на
договора предсрочно единствената вреда за мобилният оператор се изразява в
мораторната лихва на забавеното парично задължение и същата е включена в
претенцията на заявителя. Начислената неустойка надхвърля многократно този
размер и при това същата би била дължима независимо от продължителността на
забавата. С обявяването на всякакви подобри уговорки за нищожни, законодателят
цели да ограничи възможността за несправедливо обогатяване на кредитора, до
какъвто резултат се достига в настоящия случай. Това е така, защото
потребителят би дължал тези месечни абонаментни такси при положение, че
мобилният оператор му е осигурявал възможност да ползва мобилните услуги. Това
означава, че потребителят, заплащайки само абонаментна такса и без каквито и да
било допълнителни разходи, би могъл да използва мрежите на мобилния оператор,
за чиято поддръжка последният прави разходи. Когато обаче договорът е
прекратен, то потребителят не използва мрежите на оператора, следователно
начисляването на абонаментни такси води до неоснователно обогатяване за
кредитора.
В подкрепа на извода, че чрез уговорената неустойка не се цели обезпечаване на изпълнението на договора, свидетелства съдържанието на самата уговорка, посочена в молбата. Според така описаната клауза този размер на неустойката би бил дължим от потребителя дори той да е изпълнил задълженията си да плати използваните услуги и такси, но по негова воля договорът се прекрати.
Така
мобилният оператор получава облага от потребителя без да предоставя насрещна
услуга, което противоречи на добрите нрави.
Освен че противоречи на
добрите нрави, така уговорените клаузи на неустойка при предстрочно
прекратяване на договора, която се изчислява като пълен размер на остатъчните
абонаментни такси до края на първоначално уговорения срок, представлява
„неравноправна клауза“ по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, защото задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка. Неравноправните клаузи на основание чл. 146, ал. 1
ЗЗП са нищожни, като страните на основание чл. 7, ал. 3 ГПК са предупредени с
определението по чл. 140 ГПК, че съдът следи служебно за това.
Въпреки указанието на съда в
тази насока, ищецът не е въвел никакви съображения, с които да разколебае този
правен извод.
Следва
да се посочи още, че в отношенията от публично-правен характер между Комисията
за защита на потребителите и мобилните оператори трайно се приема, че
неустойката в размер на оставащите месечни абонаментни такси до края на срока
на договора, договаряна от доставчиците на услуги, представлява нелоялна търговска
практика в нарушение на забраната на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП.
По тези съображения съдът
намира, че претенциите за неустойки поради предсрочно прекратяване на
договорите са неоснователни, ответникът не дължи да заплати тяхната стойност и
поради това установителният иск следва да бъде частично отхвърлен.
По
разноските
Ищецът претендира разноски,
които възлизат общо на 114,09 лева, включващи държавните такси – 34,84 лева от
заповедното производство, и 79,25 лева от настоящото.
Общият размер на основателната
част от иска е 796,94 лева (567,53 лева главница, 139,41 лева – лихва за забава
и 90,00 лева – неустойка за невърнато устройство) при цена на целия иск 1741,78 лева. Това съотношение на
уважена/отхвърлена сума предполага и частично възлагане при същото съотношение
на разноските в тежест на ответника, който следва да бъде осъден да заплати 51,34 лева.
При тези съображения Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 288, ал. 1 ЗЕС, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че в полза на „А 1 Б.“ ЕАД, с ЕИК ****** с адрес гр. С., район „И.“, ул. „К.№*,
чрез адв. Д.Ц. със съдебен адрес:***,
пл. „С.Н.“№*, ет. *, съществува парично вземане от А.С.М. с ЕГН ********** ***, за следните суми: 597,53 лева, представляващи абонаментни такси, потребени услуги,
продажна цена на стока на изплащане по Договор М4664084 от 03.08.2015 г. за
периода от 12-05-2016 до 11-11-2016 г., заедно със законната лихва за забава от
датата на подаване на заявлението – 21-11-2018 г., 139,41 лева – лихва за забава за периода от 28-05-2016 г. до
21-11-2018 г., 90,00 лева,
представляваща неустойка за невърнато устройство – сателитен приемник за
цифрова телевизия, за които е издадена Заповед за изпълнение №480/26-11-2016 г.
по ч.гр.д.№749/2018 г. на РС Луковит, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за установяване на вземанията за сумите: 125,00 лева – неустойка за отстъпка от
цената на устройство Lenofvo A 536 DS Black, 126,72 лева –
неустойка в размер на 16 абонаментни такси х 14,08 лева за прекратяване на
договора за телевизионни услуги, 450,00
лева – неустойка в размер на 18 абонаметни такси х 25,00 лева за
прекратяване на мобилните услуги за тел. ********** и 213,12 – неустойка в размерна 16 абонаментни такси х 13,32 за прекратяване на мобилните услуги за
тел.№**********
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответника
А.С.М. с ЕГН ********** ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ищеца „А 1 Б.“ ЕАД, с ЕИК ******** с адрес гр. С., район
„И.“, ул. „К.“№* сумата 51,34 лева, представляваща разноски съразмерно с уважената част
от иска
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано
пред Ловешки окръжен съд в 2 – седмичен срок от връчването му, като съобщението
за ответника на основание чл. 41, ал. 2 ГПК да приложи в цялост към делото и да
се счита за редовно връчено, след изтичане на срока на извънредното положение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: …………………………………….