Р Е Ш Е Н И Е
Номер ………..
02.11.2018
г. град К.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Казанлъшкият районен съд II граждански състав
На четвърти
октомври Година две хиляди и осемнадесета
В публичното
заседание в следния състав
Председател:
Стела Георгиева
Секретар: М.а М.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от районен съдия Георгиева гражданско дело № 3466 по описа за 2017
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск
с правно основание чл.23 от Семейния кодекс.
В исковата си молба ищцата Г.И.Й. твърди, че с ответника по делото са
съпрузи и по време на брака им с нотариален акт № 19, т. 7, н. д. № г. на
нотариус П. К. закупили следния недвижим имот: ЖИЛИЩЕ АПАРТАМЕНТ – поземлен
имот с идентификатор 35167.505.111.1.28, който обект се намирал в сграда № 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 35167.505.111 с площ от 64,64 кв.
м., брой нива на обекта 1, с административен: адрес град К., п. к., при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 35167.505.111.1.12; № 35167.505.111.1.29;
под обекта: 35167.505.111.1.25; над обекта: № 35167.505.111.1.31, ведно с
принадлежащото му избено помещение № 28 и заедно с припадащите се към обекта
общи части от сградата и от правото на строеж върху терена. Под
„закупихме" имала предвид, че освен нейното, в нотариалния акт било
посочено и името на съпруга ѝ като купувач. Заявява, че в действителност,
цялата продажна цена за този апартамент била платила с нейни лични средства,
получени от продажба на недвижим имот, придобит преди брака им, дни преди да
закупи този, предмет на настоящото дело.
Сочи, че видно от нотариален акт № 2418, т. 13, н. д. № 1942/2007 г. на
нотариус Т. Б., Районен съд – В., на 03.10.2007 г. тя продала собственото си
жилище за сумата от 34 000 лв., която сума ѝ била преведена на нейно име
в „Б.“. Същата тази сума 5 дена по-късно тя превела по сметка на продавачите за
закупуването на апартамента, предмет на настоящия иск. Сумата, която превела на
продавачите, била 34 000 лв., въпреки че в нотариалния акт, като продажна цена,
били посочени само 11 435 лв.
Твърди, че с оглед на горното, налице била пълна трансформация на лично
нейно имущество в съпружеско такова, тъй като макар и закупен по време на
брака, този имот бил платен изцяло със средствата от продажбата на нейно лично
имущество, съгласно разпоредбата на чл. 23 ал. 1 СК. Обстоятелството, че
ответникът бил записан като купувач редом с нея в нотариален акт № , т. , н. д.
№ г. на нотариус П. К. не го правело съсобственик, тъй като липсвал „съвместен
принос“ в закупуването на имота, в който смисъл било и ТР № 5/29.10.2014 г. на
ВКС/2014 г.
Заявява, че макар, че такъв иск е възможно да бъде заведен и по време на
брака, правният ѝ интерес от завеждане на настоящия иск се обуславя от
обстоятелството, че е завела иск за развод срещу съпруга си – ответник в
настоящия процес, след приключването на който безспорно щял да се постави
въпроса за съдбата на това жилище, още повече че в хода на бракоразводния
процес той поставял въпроса да му заплаща наем за ползване на жилището, което е
платила с нейни лични средства.
Моли съда да признае за установено
по отношение на ответника че имот:
ЖИЛИЩЕ АПАРТАМЕНТ - поземлен имот с идентификатор 35167.505.111.1.28, с
площ от 64,64 кв. м. който обект се намирал в сграда № 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор 35167.505.111 брой нива на обекта 1, с
административен адрес: град К., п. к., , при съседни самостоятелни обекта в
сградата: на същия етаж: 35167.505.111.1.12; № 35167.505.111.1.29; под обекта:
35167.505.111.1.25; над обекта: № 35167.505.111.1.31, ведно с принадлежащото му
избено помещение № 28 и заедно с припадащите се към обекта общи части от
сградата и от правото на строеж върху терена, е нейна лична собственост, тъй
като било закупено с лични нейни средства, от продажба на лично нейно
имущество, придобито преди брака. Претендира направените по делото разноски. В
съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат Ц. М., която моли съда
да уважи предявения иск като основателен и доказан. Претендира за направените разноски
по делото. Подробни съображения излага в писмена защита по делото
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. В съдебно заседание пълномощника
на ответника адвокат Н. М. моли съда да отхвърли предявения иск като недоказан.
Излага съображения в писмена защита по делото. Претендира за направените по
делото разноски.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е
представен нотариален акт за продажба на недвижим имот №, том , рег. №, дело №
от г. от. по описа на нотариус П. К., с рег. №, с район на действие Районен съд
– К., с които М.С.С. и Б.Н.Б. – С. от една страна като продавачи, а от друга
страна Г.И.Й. и И.К.Й. като купувачи продават следния недвижим имот находящ
се град К., състоящ се от две стаи,
кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 64.64. кв.м. заедно с
прилежащото избено помещение №28 с полезна площ 3.78 кв.м. за сумата
11 435 лева. /лист 3 от делото/.
По делото е
представен нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот №, том , рег.
№ , дело № от г. по описа на нотариус Т. Б., с рег. , в района на действие В.
районен съд от 03.10.2007г. От същия се установява, че Г.И.Й. продава на Т. Х.
Г. собствения си недвижим имот находящ се в град В., от жилищна сграда - ЕПЖС – , вход А за сумата 34 000 лева
/лист 4 от делото/.
От представеното по
делото платежно нареждане издадено от „Б.“ АД се установява, че на 08.10.2007г.
Г.И.Й. е превела сумата от 34 000 лева на М.С.С., като основание е
посочено продажба на недвижим имот /лист 6 от делото/.
От представеното по
делото удостоверение изх.№ 685/16.02.2018г. издадено от Районен съд – К. се
установява, че с решение №12/12.01.2018г., постановено по гр.дело №1402.2017г.
е прекратил сключения граждански брак между Г.И.Й. и И.К.Й., което решение е
влязло в законна сила на 06.02.2018г. в частта за прекратяване на брака.
По делото са събрани
и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите К.И. К. и М.С.С..
От показанията на
свидетеля К. /син на ответника/ се установява, през 2007г. „Г. и баща ми закупиха
жилище“. Знаел, че апартамента е платен по банков път, като банковия превод бил
от В. Знаел, че Г. имала там гарсониера, която продала. Твърди, че изтеглил
7 000 лева от ОББ, като парите дал на баща си на ръка „за да му помогна с
тези пари да доплатят“ за закупуването на имота.
Свидетеля М.С.
твърди, че през г. продал апартамент на Г.Й. и И.Й.. Не си спомнял точно как е
било извършено плащането. „Спомням си, че и двамата участваха заедно в
плащането на апартамента“. Купувачите заявили, че ще участват със собствени
средства „няма да ползват кредити, и набързо ще стане всичко“.
При така установената
фактическа обстановка се налагат следните правни изводи :
Съгласно разпоредбата
на чл.21, ал.1 от СК, съпружеска имуществена общност /СИО/ са вещните
права, придобити от съпрузите по време
на брака в резултат на съвместен принос, независимо на чие име са придобити.
Следователно законът поставя две условия, за да бъде дадена вещ или имот СИО –
имотът да бъде придобит през време на брака и имотът да е придобит с общи
средства на съпрузите.
Искът
по чл.23, ал.1 от СК има за цел да установи едно фактическо положение, което се
явява правоизключващо по отношение на съпружеската имуществена общност и
основание за признаване на изключително
право на собственост по отношение на цялата вещ, макар и юридическият
придобивен момент на правото на
собственост да е настъпил по време на
брака между страните. Условието,
с което законът в чл.21, ал.1 от СК свързва възникването на правото да се
признае индивидуална собственост на един от съпрузите в резултат на
преобразувано лично имущество, е
конкретното влагане на лични, извънсемейни средства /по смисъла на чл.22, ал.1
от СК/ в придобиването на вещта по време на брака. Меродавен момент за
влагането на личното имущество е този на юридическо придобиване на вещното
право в зависимост от конкретния придобивен способ.
Оборването на
презумпцията от СК за съвместен принос при придобиването на процесния недвижим
имот може да стане, както с писмени, така и с гласни доказателства, каквато е
константната практика на ВКС /в този смисъл решение № 13/1980г. на ГО на ВКС,
решение № 535/17.06.1994г. по гр.д.№ 403/94г. на ГО на ВКС, решение № 116/07.02.1991г.
по гр.д.№ 1403/1990г. на ГО на ВКС/.
От събраните по
делото писмени доказателства се установява, че страните по делото са придобили
собствеността върху процесния недвижим имот по време на брака. Не е спорно, че
ищцата Г.И.Й. е притежавала жилище нейна лична собственост, видно от договор за
продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от
08.11.1990г., а имено апартамент № 20 находящ се в град В., , в жилищна сграда ЕПЖС
– 16, етаж 7, вход А. Процесният
недвижим имот е лична собственост на ищцата, тъй като същият е придобит преди
сключване на брака между страните.
Не е спорно между
страните по делото, че недвижимия имот лична собственост на ищцата по делото е
продаден, а това се установява и от нотариален акт за покупко – продажба на
недвижим имот №, том , рег. №, дело № от г. по описа на нотариус Т. Б., с рег. ,
в района на действие В. районен съд от 03.10.2007г. за сумата от 34 000
лева.
От представеното по делото платежно издадено от „Б.“ АД е
видно, че сумата от 34 000 лева е преведена от ищцата в полза на продавача
М.С.С. към датата на покупката на процесния недвижим имот, находящ се в град К.
- 08.10.2007г. В този смисъл са и показанията на свидетелите. Свидетелят К.
твърди, че ищцата имала гарсониера в град В., която продала. Неговите показания
се подкрепят и от показанията на свидетеля С. продавач на процесния недвижим
имот. Същия твърди, че купувачите заявили, че ще участват със собствени
средства и няма да ползват кредити при закупуването на недвижимия имот.
Безспорно се установи и момента и основанието, в който ищцата е вложила личното си имущество за придобиване на вещното
право – по време на брака между страните, за придобиване собствеността върху жилище
находящо се в град К..
Ответника твърди, че посочената
в нотариален акт за продажба на недвижим имот №, том , рег. №, дело № от г. от г.
по описа на нотариус П. К., с рег. №, с район на действие Районен съд – К.
продажна цена на имота е симулативна. Твърди, че продажната цена на имота е
50 000 лева, като при покупката на процесния недвижим имот е участвал със
свои средства : продажба на личен имот и предоставен му заем в размер на
7 000 лева от сина му. В тази връзка по делото е представено удостоверение
от „Обединена българска банка“, от което
се установява, че К. И. К. е ползвал
потребителски кредит в размер на 7 000 лева, съгласно договор за предоставяне
на потребителски кредит от 21.09.2007г. който е приключил на 27.09.2015г. Съдът
не кредитира показанията на свидетеля К., в частта им относно твърдението, че е
предал на баща си сумата от 7 000
лева за закупуване на процесното жилище, тъй като в тази им част същите не се
подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал. По делото
липсват доказателства, че сумата от
7 000 лева е предадена от свидетеля К. на ответника. На следващо място
дори и да се приеме, че свидетеля е предоставил тази сума на ответника липсват доказателства,
че същата е вложена за закупуването на процесния недвижим имот т.е, че средставата
от изтегления банков кредит са вложени в закупуването на процесния имот. По
делото е представен нотариален акт за продажба на недвижим имот с учредяване
право на ползване в полза на трето лице №, том , рег. №, дело № от г.
по описа на нотариус Н. Б., с рег. №, с район на действие Районен съд – К.. По
делото обаче липсват доказателства, че продажната цена от този имот е вложена
от ответника за закупуване на семейното жилище. Недоказано е и твърдението на
ответника, че е разполагал със свои лични средства, който е вложил за закупуването
на имота. Относно това твърдение по делото не са ангажирани доказателства.
По делото не бяха
събрани доказателства двамата бивши съпрузи да са имали свои семейни средства,
с които да са заплатили продажната цена за придобиване на семейното жилище.
Ответникът не доказа да е получил други средства, които като лични да е вложил
в придобиването на процесния недвижим
имот. Същият не оспорва обстоятелството, че сумата от продажбата на
личен недвижим имот на ищцата находящ се в град В. е вложена изцяло в закупуването
на жилището находящо се в град К., По тези съображения съдът приема, че липсва съвместен принос при придобиването на
процесният недвижим имот.
Като взе предвид
гореизложеното, съдът счита, че предявения иск по чл.23, ал.1 от СК за признаване на установено по отношение на
ответника, че ищцата е индивидуален собственик на апартамент №, находящ се в
град К., , поради пълна трансформация на лични средства при придобиване на собствеността
върху същия, е основателен и доказан.
В разпоредбата на
чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за съда да се произнесе в
тежест на кого възлага разноските.
Съдът намира за
основателно искането на ищеца за присъждане на разноски, съгласно чл.78, ал.1.
Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имало такъв, се заплащат
от ответника съразмерно с уважената част от иска. Предвид гореизложеното съдът счита, че
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски в размер на 2 176 лева, представляващи
държавна такса и възнаграждение за един адвокат.
Съгласно чл.80 от ГПК
страната, която е поискала присъждане на разноски представя на съда списък на разноските най -
късно до приключване на последното заседание
в съответната инстанция, като в настоящия случай и двете страни са представели списък на
разноските.
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по
отношение на И.К.Й., ЕГН ********** ***,
съдебен адрес ***, офис 1, чрез адвокат Н. М., че Г.И.Й., ЕГН
**********, съдебен адрес ***, чрез адвокат Ц. М. е изключителен собственик
на следния недвижим имот: апартамент № , находящ се на четвъртия етаж на
жилищна сграда, построена върху държавна земя в кв. 335 по плана на град К.,
булевард, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения , със застоена
площ от 64,64 кв.м., заедно с принадлежащото избено помещение № 28, с полезна
площ 3,78 кв.м., ведно с припадащите се на апартамента 0,59% ид. части от
общите части на сградата и съответните идеални части от правото на собственост
върху мястото при съседи на апартамента: от долу Нейко и М. Р., от горе К. и М.
Г., от страни – М. И.; на избеното помещение: Н. и М. Ройдеви и коридор, а
съгласно схема № г. на самостоятелен
обект сграда с идентификатор, по Кадастралната карта и Кадастралните регистри,
одобрени със заповед РД г. на изпълнителен директор на АГКК, самостоятелен
обект се намира в сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор,
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива на обекта
1; посочена в документа площ 64,64 кв.м.; прилежащи части: избено помещение ,
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:; №; под обекта:; над обекта: №.
ОСЪЖДА И.К.Й., ЕГН
********** ***, съдебен адрес ***, офис 1 чрез адвокат Н. М. да заплати
на Г.И.Й., ЕГН **********, съдебен адрес
***, чрез адвокат Ц. М. сумата от 2 176 лева, представляваща направени по
делото разноски.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – С. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен съдия :