Р Е Ш Е Н И
Е
№283
гр.Шумен, 16 Декември 2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският окръжен съд, в публично съдебно заседание
на двадесет и шести ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: М. Маринов
Членове:1. А. Карагьозян
2. Р.
Хаджииванова
при секретаря Г. Георгиева като разгледа докладваното
от съдия Маринов В.гр.дело №329 по описа за 2019 год. на ШОС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №612 от 19.06.2019г. по гр.д.№3568/2018г.
Районен съд - гр.Шумен е уважил предявеният от Б.Н.Д. срещу ППК "НАЧАЛО", иск по чл.422, ал.1 от ГПК /чл.415,
ал.1 от ГПК/, като е признал за установено в отношенията между страните, че ППК „НАЧАЛО“ (в ликвидация) с ЕИК , със седалище и
адрес на управление с. Д.В...., представлявана от Т.Г.Т.ДЪЛЖИ НА Б.Н.Д., с ЕГН**********,***, със
съдебен адрес:***, чрез адв. Д.С. от ШАК сумата от 5000 лева /пет хиляди лева/, представляваща главница по Договор за
заем от 25.08.2016 год., сключен между страните, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 20.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, за
която сума е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение
№1180 от 21.08.2018 год. и Изпълнителен лист от 21.08.2018 год. по ЧГД
№2414/2018 год. по описа на ШРС. Ответника е осъден да заплати на ищеца 1285 лева
деловодни разноски.
Недоволен от така постановеното решение останал ответника,
който обжалва решението на районния съд, по изложени съображения, и моли да
бъде обезсилено, евентуално отменено и постановено друго, с което иска да бъде
отхвърлен.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е
депозирала отговор на жалбата, в който излага, че решението е правилно и
законосъобразно.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и
процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите
изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в
съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна.
С депозираната пред първоинстанционния съд искова
молба ищецът е предявил иск по реда на чл.415, ал.1 от ГПК срещу ППК „Начало“ /в ликвидация/, с
ЕИК, със седалище и адрес на управление: с.Д.В..., представлявана от Е.М.Х.в която излага, че на 25.08.2016 год.
в качеството си на член кооператор на ППК „Начало“, с.Д.В. сключил Договор за
паричен заем при условията на чл.31, ал.6 от ЗК, по силата на който предоставил
в заем на кооперацията сумата от 5000 лева. Сочи, че договорът бил сключен със
знанието и съгласието на членовете на УС на кооперацията и същият бил с
нотариална заверка на подписите от 30.04.2018 год. Срокът на договора бил до
09.05.2018 год., като за срока на договора заемателят не дължал лихва. Тъй като
посочената сума не му била върната на основание чл.417 от ГПК подал в Районен
съд – гр.Шумен заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист, в резултат на което било образувано ЧГД №2414/2018 год. по описа на ШРС.
Тъй като след издаване на заповедта за изпълнение от страна на ответника било
депозирано възражение, за ищеца, на основание чл.415, ал.1 от ГПК, възникнало
задължение да установи претенцията си по съдебен ред. Ето защо моли съда да
признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 5000 лева, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
20.08.2018 год. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по
делото разноски. Ответникът оспорва,
че е предоставен заем на кооперацията в размер на 5000 лева. Счита, че
посочената сума дори да се установи, че е била внесена от ищеца в полза на
кооперацията, то тя е принадлежала на кооперацията и е била внесена на друго
основание, както и че по делото липсват доказателства за дадено съгласие от
страна на членовете на УС на кооперацията за сключване на подобен договор.
Производството
по чл.415, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК съставлява продължение на развилото се пред
Районен съд - Шумен заповедно производство по ч.гр.д.№2414/2018 г. /по което е
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за горните суми/, а
предявяването на установителния иск е законова последица или от подаденото в
срока по чл.414 от ГПК възражение на длъжника, с което е оспорена дължимостта
на отразеното в заповедта за изпълнение парично вземане /както е в процесния
казус/, или с връчването на заповедта по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Предметът
на спора е очертан с обстоятелствената част на исковата молба, в която е
посочено, че претенцията на ищеца се основава на сключения между страните Договор
за заем от 25.08.2016г.
От събраните по делото
доказателства се установява следното от фактическа страна: Ищецът е бил член-кооператор и председател на ППК
„Начало, с.Д.В.. На 25.08.2016 год. сключил Договор за паричен заем при
условията на чл.31, ал.6 от ЗК, по силата на който предоставил в заем на
кооперацията сумата от 5000 лева. На 30.04.2018 год. била извършена и
нотариална заверка на подписите в договора. Сумата била преведена по банков път
от банковата сметка на ищеца по сметка на кооперацията на 25.08.2016 год.
Срокът на договора бил до 09.05.2018 год., като за срока на договора заемателят
не дължал лихва. Тъй като посочената сума не била върната на ищеца на основание
разпоредбата на чл.417 от ГПК подал в Районен съд – гр.Шумен заявление за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, в резултат на което било
образувано ЧГД №2414/2018 год. по описа на ШРС. След издаване на заповедта за
изпълнение от страна на ответника било депозирано възражение, и ищеца предявил
настоящия иск. Въз основа на издадения изпълнителен лист по ЧГД №2414/2018 год.
по описа на ШРС било образувано изпълнително дело №2018*0411773 по описа на ЧСИ
*. На 31.03.2018 год. било проведено извънредно общо събрание на ППК „Начало“,
с.Д.В., на което били взети няколко решения: за прекратяване на кооперацията,
за обявяването ѝ в ликвидация, определяне срок за приключване на
ликвидацията – до 31.12.2018 год., избор на ликвидационна комисия, избор на
представляващ кооперацията и определяне месечно възнаграждение на членовете на
ликвидационната комисия. На 26.01.2019 год. било проведено друго извънредно
общо събрание на ППК „Начало“, с.Д.В., на което било взето решение срока за
ликвидация на кооперацията да бъде удължен до 31.12.2021 год. На 24.04.2019
год. била извършена покупко-продажба на собствени на ППК „Начало“, с.Д.В. недвижими
имоти, като между страните по сделката била постигната договореност част от
продажната цена, а именно сумата от 72964.21 лева да бъде внесена по сметка на
ЧСИ * и същата да послужи за погасяване на задълженията на кооперацията по
образувани срещу нея изпълнителни дела. С част от сумата било погасено и
вземането на ищеца по образуваното изпълнително дело №2018*0411773 по описа на
ЧСИ *, образувано въз основа на
издадения изпълнител лист по ЧГД №2414/2018 год. по описа на ШРС. От
изготвените в първоинстанционното производство съдебно - счетоводни експертизи,
се установява, че по разплащателната сметка на ППК „Начало“, с.Д.В. на
25.08.2016г. е постъпила сумата от 5000лв. от ищеца, с основание: „заем“ и е
заведена в счетоводните книги с взета счетоводна операция с дата 31.08.2016г.
Дебит сч. с-ка 503/1 Разплащателна сметка "ОББ; Кредит сч. с-ка 498/1
"Други дебитори" в лева партида 26 "Б.Д." със сума 5000
лева с основание "вноска от Б.Д. заем". През 2017г. сумата от 5000
лева била прехвърлена в сч. с-ка 152/1 "Получени дългосрочни заеми" в
лева партида 3 "Б.Д.". Вещото лице излага, че не са налични данни или
счетоводни записвания за възстановяване на сумата на ищеца до 30.06.2018г. Освен
това нямало и осчетоводявания от сметка 501 „каса“ за пряко получени суми от
ищеца, с изключение на получен през декември 2017г. аванс като подотчетно лице,
който бил възстановен през януари 2018г. С внесените в касата суми се
разплащали задълженията на кооперацията към доставчици, за рента, ДНИ и др..
Съгласно счетоводните записи нямало данни за получени суми от ищеца в брой от
контрагенти на кооперацията, които да не са отчетени. От представено на
експерта извлечение от банковата сметка на ищеца за 2016г. в "Алианц Банк
България" АД, било видно, че на 01.04.2016г. получил рента за 2015г. на
стойност 14812 лева, а на 20.04.2016г. получил рента на стойност 31991,60 лева-
доходи, които не били задължителни за деклариране пред НАП. За периода
01.01.2016г. - 31.08.2016г. нямало извършвани осчетоводявания за получени суми
от контрагенти на кооперацията. Като приход по счетоводна сметка
501"каса" били осчетоводявани само получени суми от разплащателната
сметка на кооперацията. Салдо /наличност/ на касата на 31.07.2016г. било минус
- 10912,05 лева /начално салдо на 01.01.2016г. 33013,80 лева, дебитен
оборот/приход в касата/ 81500 лева, кредитен оборот/разход на касата/125425,85
лева/. Салдото към 31.08.2016г. било минус - 7118,75 лева с дебитен
оборот/приход в касата 86500 лева, кредитен оборот /разход на касата 126632,55
лева.
Анализът на така установената
фактическа обстановка налага следните правни изводи: На първо място е
необходимо да се обсъди възражението на жалбоподателя за недопустимост на
атакуваното решение. Възражението е неоснователно, доколкото еднаквата нотариалната заверка на договорите
не би могла да обуслови единствено възможния извод, че договорите са сключени
на една и съща дата като тази заверка следва сключването на договорите. Видно и
от твърдения на жалбоподателя, и от ,че договорите са били сключени в периода
от 25.08.2016г. до 8.01.2018г. и че падежите са на три различни дати и сумите
по тези договори са били преведени с преводните нареждания с различни дати, което
сочи, че се касае за различни договори за заем, а не за един такъв. На
следващо место следва да се отбележи, че доколкото настоящото установително
производството има за цел установяване на вземането към момента на приключване
на съдебното дирене /т.9 от Тълкувателно решение №4/2013 год. по т.д. №4/2013
год. на ОСГТК/, следва на основание разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК да
бъдат отчетени настъпилите в хода на съдебното производство факти и
по-конкретно – извършеното плащане от страна на трето лице в хода на
образуваното изпълнително дело след депозиране на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Безспорно установено по
делото е, а и не се спори между страните, че сумите, предмет на издадения
изпълнителен лист по ЧГД №2414/2018 год. по описа на ШРС са били събрани в хода
на образуваното изпълнително дело чрез плащане от трето лице, което е станало
след образуване на ЧГД №2414/2018 год. по описа на ШРС. В мотивите към т.9 от
Тълкувателно решение №4/18.06.2014 год. по т.д. №4/2013 год. на ОСГТК е
посочено, че по общото правило на чл.235, ал.3 от ГПК съдът взема предвид
всички факти, които са от значение за спорното право, и това са фактите,
настъпили след предявяване на иска - от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в
производството по иска, предявен по реда на чл.422 от ГПК, респ. чл.415, ал.1
от ГПК. Правото на обратен изпълнителен лист по чл.245, ал.3 от ГПК възниква за
длъжника при събрани суми в изпълнителното производство за погасяване на
вземане, което не съществува към момента на приключване на съдебното дирене в
исковото производство, но не е съществувало и към момента на осъщественото
принудително изпълнение. Обективните предели на силата на пресъдено нещо,
когато правото е отречено, обхваща установяване, че правото никога не е
съществувало, или че е съществувало от момента на неговото възникване, но се е
прекратило или погасило към момента на приключване на съдебното дирене. При
съобразяване на събраните суми в изпълнителното производство искът за
установяване на съществуването на вземането би се отхвърлил, но длъжникът няма да
има право на обратен изпълнителен лист, тъй като вземането на кредитора е
съществувало към момента на осъщественото принудително изпълнение. Предвид
изричното разпореждане в нормата на чл.422, ал.3 от ГПК за издаване на обратен
изпълнителен лист при отхвърляне на иска, то съдът не следва да съобразява
факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на
сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно
изпълнение в образувания изпълнителен процес. В подкрепа на изложеното и е
константната съдебна практика и по-конкретно Решение №99 от 12.07.2017 г. на
ВКС по гр.д. №60330/2016 г., I г.о., Решение №184 от 04.07.2017 г. на ВКС по
т.д. №60361/2016 г., IV г. о., Решение №86 от 14.08.2014 г. на ВКС по гр.д.
№6766/2013 г., IV г. о. и др., в които е прогласено принципното приложение на
чл.235, ал.3 от ГПК по отношение на фактите, настъпили след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на
удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите
по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно
изпълнение в образувания изпълнителен процес. Подобно разрешение е обусловено и
от необходимостта от стабилизиране на изпълнителното основание, въз основа на
което е събрано принудително вземането, и препятстване на възможността за
издаване на обратен изпълнителен лист в полза на длъжника. В същото време,
позитивния установителен диспозитив не би могъл да доведе до повторно събиране
на сумата, доколкото тя е събрана именно въз основа на изпълнителното
основание, предмет на настоящото производство.
В чл.33, ал.7 от Устава на кооперацията /възпроизвеждащ чл.31, ал.6
от ЗК/ е прието, че членовете на кооперацията могат да ѝ предоставят
средства под формата на заем, който не се отразява на дяловите вноски, като в
правомощията на Общото събрание на кооперацията е включено единствено
определянето на лихвите по заема. В настоящия случай не се спори между страните
по делото, че сумата от 5000 лева е била предоставена от ищеца на кооперацията
без лихва и каквито и да е други тежести, поради което се налага извода, че
предоставения заем е съобразен както с посочените по-горе разпоредби от Устава
на кооперацията, така също и с разпоредбите на чл.31, ал.6 и 7 от Закона за
кооперациите. Горните разпоредби не
предвиждат предварително или последващо решение на ОС като условие за валидност
на сключен договор за заем с член-кооператор, когато заемът е предоставен без
лихва. Решение на УС по смисъла на чл.21 ал.2 т.1 ЗК е необходимо условие
единствено при получаване на заем от трето за кооперацията лице, какъвто ищецът
не е бил към датата на предоставяне на паричната сума. Съгласно чл. 30, т.5 от
ЗК, заемите са сред източниците на средства на кооперацията. Ето защо,
предявения иск е основателен, поради което и същия следва да се уважи. Предвид
изложеното съдът намира, че решението на първоинстанционният съд е
законосъобразно и правилно, поради което и следва да се потвърди.
На въззиваемата страна следва да се присъдят деловодни
разноски във въззивното производство в размер на 580 лева, съобразно
представения списък за разноски и ангажираните доказателства за направата им.
Възражението за прекомерност на определеното адвокатско възнаграждение е
неоснователно. Цената на иска е в размер на 5000 лева, и минималното адвокатско
възнаграждение по чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 580 лева. Платеното от
ищцата възнаграждение не е прекомерно с оглед действителната правна и
фактическа сложност на делото и е в минимално установения от закона размер.
Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК,
Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №612 от 19.06.2019г. по гр.д.№3568/2018г. на Районен
съд - гр.Шумен,
ОСЪЖДА ППК „Начало“ /в ликвидация/, с ЕИК , да
заплати на Б.Н.Д. с ЕГН, сумата от 580 лева /петстотин и осемдесет лева/, представляваща направените
пред въззивната инстанция разноски.
На основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.