Определение по дело №1857/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 2388
Дата: 5 декември 2019 г. (в сила от 5 декември 2019 г.)
Съдия: Мариана Георгиева Карастанчева
Дело: 20192100501857
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 27 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                    

 

                                            О     П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И    Е    № 2388  

                                                         

 

                                                   град Бургас ,05.12. 2019 година     

 

 

Бургаският   окръжен    съд ,  гражданска колегия , в  закрито заседание  

на ...............05.12..................   през

две хиляди и  деветнадесета  година ,             в състав :

 

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева 

                                    ЧЛЕНОВЕ : Пламена Върбанова         

                мл.с.Марина Мавродиева                                               

                                                                                             

                   при секретаря.................................................,като   разгледа  докладваното

от............................съдията  М.Карастанчева   .....ч.гр.д. № 1857   по описа  за

                            2019 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :

 

                                                    Производството  е по чл.274 ал. 1 т. 2 вр.чл. 420 ал. 3  от  ГПК и е образувано по частната жалба на  процесуалния представител на Е.Д.М. и А.Р.С.    против определение  № 9057/30.10.2019 г. постановено по ч.гр.д. № 7398/2017 г. по описа на Районен съд –Бургас ,с което  е  оставена без уважение молбата на длъжниците за спиране на принудителното изпълнение по изп.д. № 20198000400811 по описа на ЧСИ Ивелина Божилова .

                                                    Сочи се в частната жалба ,че определението  е незаконосъобразно и неправилно -поради неравноправния характер на клаузи от договора за кредит , за което съдът е бил длъжен да следи служебно. В резултат от издаването на изпълнителен лист въз основа на нищожни клаузи длъжникът е поставен в неравноправно положение и имуществената му сфера е накърнена неоправдано в изпълнителния процес, което представлява достатъчно основание да бъде постановено спиране на принудителното изпълнение.Прави се подробен анализ на сочените клаузи и  отношенията между страните   .Моли се за отмяна на определението   и постановяване на ново ,с което молбата за спиране да бъде уважена  .

                                                    Ответникът  по частната жалба –заявителя“Юробанк България „АД не взема становище по нея.                                                    След преценка на изложените  в частната жалба съображения и данните по делото Бургаският окръжен съд  прие за установено следното :

                                                    Частната  жалба е процесуално допустима-депозирана е от легитимирана страна ,срещу подлежащ на обжалване акт и в преклузивния  едноседмичен срок по чл. 275 ГПК .

                                                    Разгледана по същество същата е неоснователна .

                                                    С разпоредбата на чл. 420 ал. 2 от ГПК се дава възможност на длъжника ,срещу който е издадена заповед за незабавно изпълнение , да поиска спиране на незабавното изпълнение ,като представи   писмени доказателства  относно фактите ,от които черпи възраженията си   .Под  писмени доказателства  следва да се имат предвид  такива ,които правят вероятно несъществуването на взимането   и чрез тях се навеждат правоизключващите ,правопогасяващите  или правоотлагащите възражение на длъжника .В този смисъл  настоящият съдебен състав споделя  виждането  ,че  тези  доказателства  следва непременно да бъдат „нови „,т.е. такива ,каквито до момента не са били представени по делото .Няма спор ,че длъжникът може да оспори изпълняемото право  с всички възражения ,които би могъл да противопостави на иска на взискателя

                                                    В крайна сметка ,за да се постанови спиране на незабавното изпълнение ,следва да са налице фиксираните в разпоредбата на чл. 420  ГПК предпоставки – обезпечение на кредитора от длъжника  по реда на чл. 180 и 181 от ЗЗД или представени  писмени доказателства ,че не се дължи,разколебаващи удостоверителната доказателствена сила  на изпълнителното основание .

                                                     В случая  въз основа на издадения изпълнителен лист и заповедта за незабавно изпълнение е образувано изпълнително дело №20198000400811 по описа на ЧСИ Ивелина Божилова .

                                                     Искането за спиране от длъжниците е направено своевременно, в срока по чл. 420 от ГПК, а именно в срока на възражението, като правилна е преценката на първоинстанционния съд ,че   разгледано по същество искането е неоснователно  .

                               Както стана дума по-горе,нормата на чл. 420 от ГПК предвижда, че за да бъде спряно принудителното изпълнение, длъжникът следва да представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите или писмени доказателства, че не дължи.

                              По смисъла на чл. 180 от ЗЗД когато законът постановява да се представи обезпечение пред съд, то може да бъде залог на парична сума или на държавни ценни книжа или ипотека. Според чл. 181 от ЗЗД залогът се учредява чрез влагане на сумата или на ценните книжа в банка, ипотеката се учредява чрез вписване на нотариално завереното съгласие на собственика на недвижимия имот за учредяването й.

              Обезпечението по чл. 180 от ЗЗД трябва да е в размер на дължимата сума, ведно с лихвите до датата на депозиране на възражението.

               Към възражението по чл. 414 от ГПК и към искането по чл. 420 от ГПК в случая липсват доказателства, че е представено надлежно обезпечение по чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД или писмени доказателства за липсата на изпълняемо право по смисъла вложен в процесуалния закон.

              В настоящия случай въведените в жалбата оплаквания се свеждат единствено до наличието на неравноправни клаузи в представения договор за кредит и допълнителни споразумения към него. Възможността длъжникът да поиска спиране на изпълнението, реализирано въз основа на заповедта за незабавно изпълнение, по смисъла на чл. 420, ал. 2 ГПК в духа на Директива 93/13/ЕИО следва да се тълкува в смисъл, че издалият заповедта за изпълнение съд може да извършва преценка дали наведените доводи за неравноправност на клаузи в потребителския договор имат отношение към претендираното от кредитора вземане и по този начин да бъде обосновано спиране на принудителното изпълнение, което да гарантира, че ще бъде постигната пълна ефективност при разрешаване на спора. При това спиране обаче длъжниците (потребители) не могат да се поставят в по-благоприятно положение от останалите длъжници, които се възползват от възможността за спиране на изпълнението по чл. 420 от ГПК, а и самото спиране не трябва да засяга необосновано интересите на кредитора. Затова само по себе си твърдението за наличие на неравноправни клаузи не е достатъчно, за да се постанови спиране на изпълнението на заповедта за изпълнение по реда на чл. 420, ал. 2 от ГПК. В този случай длъжникът трябва не само да твърди наличието на такива клаузи, но и да представи надлежни доказателства за това и да обоснове връзката между тях, за да може да бъде направена преценка дали това твърдение е вероятно основателно и въз основа на него може да се допусне спиране.

                 Настоящият съдебен състав намира, че в рамките на заповедното производство преценката за неравноправност може да бъде извършена служебно от съда само ако нищожността се извежда от текста на самата договорна клауза, без да е необходимо да бъдат събирани доказателства в подкрепа на релевираните твърдения, тъй като законовата уредба не предвижда заповедното производство да дублира и предрешава резултата от състезателния исков процес, в който възраженията на ответника ще бъдат предмет на доказване. В рамките на осъществявания от заповедния съд контрол за редовност на представените документи от външна страна преценката за наличието на неравноправни клаузи може да се извърши само ако тази неравноправност е установима от текста на самия договор. В разглеждания случай при упражняване на служебното правомощие на съда в текста на договора не се констатират клаузи с очевидно неравноправен характер, като се има предвид формалния характер на преценката, която дължи съдът в заповедното производство. От друга страна преценката за валидност е възпрепятствана и от бланкетния характер на предприетото оспорване, в което не се съдържа позоваване нито на конкретни клаузи от договора, които се оспорват като нищожни, нито на фактически твърдения, които да могат да бъдат субсумирани под някой от предвидените в чл. 143 от ЗЗП фактически състави, представляващи основания за недействителност, още повече предвид вероятността да е налице индивидуално договаряне. Произнасянето от съда в производство по чл. 420 ГПК по така направените с молбата за спиране доводи и възражения /касаещи  неравноправния характер на клаузи на  договора за кредит /би изместило спора за материалното право, който ще бъде предмет на разглеждане в евентуалното исково производство, т.е. би се предрешил изходът на спора, което е недопустимо. Би се стигнало и до преразглеждане на въпросите обсъждани от съда по заповедното производство при издаването на заповедта за изпълнение, което е недопустимо. Ето защо, изложените в молбата за спиране и в частната жалба съображения и възражения са неотносими към направеното искане за спиране на незабавното изпълнение, като същите могат да бъдат наведени като доводи и да се разгледат както в производството по жалбата по реда на чл. 419 от ГПК, така и в исковото производство за установяване на вземането на кредитора по повод направеното от длъжниците писмено възражение по чл. 414 ГПК против заповедта за изпълнение, каквото възражение те са депозирали по делото.

                Налага се изводът, че оплакванията за наличие на неравноправни клаузи следва да бъдат разгледани в рамките на висящия исков процес за дължимост на вземанията, иницииран по реда на чл. 422 от ГПК. Наличието на спор между страните за установяване на неравноправни клаузи не е пречка за упражняването на правата на кредитора по договора и допълнителните споразумения към него, нито е достатъчно само по себе си да служи като основание за спиране на изпълнението, при липса на представени в производството по чл. 420 от ГПК други доказателства за недължимост на вземането. Нещо повече, в случаите  длъжникът по заповедното производство  има възможност  в отделно производство да поиска установяване на нищожните клаузи на договора , по което жалбоподателите ще са ищци и  същите ще разполагат с възможността да го обезпечат чрез спиране на изпълнението по реда на чл. 389, във вр. с чл. 397, ал. 1, т. 3 от ГПК, но в този случай компетентен да постанови спирането не е заповедният съд, а съдът, пред който се разглежда спорът.

                С оглед гореизложеното, съдът приема, че не са налице предпоставките на чл. 420 ГПК за спиране на изпълнението, поради което молбата е неоснователна.

                  При така формираните изводи настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение на БРС е правилно и следва да бъде потвърдено.

                  По изложените правни съображения и на основание чл. 274 от ГПК, съдът

         

 

 

                                                    О   П   Р   Е   Д   Е   Л    И   :

 

 

 

                                                    ПОТВЪРЖДАВА определение № 9057/30.10.2019 г. постановено по ч.гр.д. № 7398/2017 г. по описа на Районен съд –Бургас ,с което  е  оставена без уважение молбата на длъжниците Е.Д.М. ,ЕГН ********** и А.Р.С. ,ЕГН **********,двамата с адрес –*** ,чрез адв. Константин Ангелов Стойчев,с адрес за съобщенията – гр. София ,ул.“Петър Парчевич“ №, партер  за спиране на принудителното изпълнение по изп.д. № 20198000400811 по описа на ЧСИ Ивелина Божилова .

                                                 ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  не подлежи на касационно обжалване .

 

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                                            ЧЛЕНОВЕ   :1.

 

 

                                                                                                 2.