Р
Е Ш Е Н И Е
№
13.06.2018г., град ПЛЕВЕН
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенски районен съд, дванадесети
наказателен състав, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ДАСКАЛОВ
Секретар:
ДАНИЕЛА ТОДОРОВА
като
разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД № 3375 по описа за 2017 - та година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВО
по реда на чл. 59 ал.1 ЗАНН
С Наказателно постановление № 15–0000068/ 26.11.2014 г. на ***НА Д. „И.П.Т.“***, на *** *** ЕИК: ***е наложена имуществена санкция в
размер на 1650 /хиляда шестстотин и петдесет/ лева на основание чл.414 ал.1 от
Кодекса на труда, за нарушение на чл.141 ал.5 КТ.
Санкционираното лице, недоволно от
така издаденото наказателно постановление (НП), е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД-ПЛЕВЕН.
Счита, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила: връчване на издаденото НП повече
от две години след неговото издаване /и в тази връзка – съмнение, че същото е
антидатирано и в разрез с разпоредбата на чл.34 ал.3 ЗАНН/; липса на надлежно
описание на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателна
отговорност – нарушения на чл.42 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН. Отделно от това,
оспорва доказаността на приетата в хода на административнонаказателното
производство фактическа обстановка, включително – обстоятелството, че
служителят П.К. е полагал работа през две пълни последователни смени, като
отбелязва, че се касае за закъснение, при съобразяване на разпоредбата на
чл.141 ал.6 КТ. На тази основа, моли за отмяна на издаденото Наказателно
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, не се представлява.
За ответната страна – ***НА Д. „И.П.Т.“***
– се явява съответно упълномощен юрисконсулт. Оспорва жалбата като счита, че НП
е издадено при спазване на процесуалните правила и се явява законосъобразно и
правилно, поради което пледира същото да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена от оправомощена
страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.
След като обсъди събраните по делото
доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира за
установено следното:
Административнонаказателното
производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 15–0000068/03.09.2015г.
от страна на Ж.Д.И. – главен инспектор при ДИРЕКЦИЯ „ИТ“ - ПЛЕВЕН, в
присъствието на свидетеля Б.А.Н. и съответно упълномощен представител на ***
/л.33 от делото/. Съставен е за това, че при извършване проверки на място в
обект *** в гр. ***на 01.09.2015 г. в 8:00 часа и на 01.09.2015 г. в 21:00 часа
е установено, че П.Б.К. ЕГН: **********, на длъжност "***" полага
труд в две последователни смени - от 07:00 ч до 19:00 ч. и от 19:00 ч. до 7:00
ч., което е нарушение на трудовото законодателство, допуснато от ***, в
качеството на работодател – нарушение на чл.141 ал.5 КТ. При съставянето на
АУАН, възражения не са направени; такива не са постъпили и по реда, и в срока
по чл.44 ал.1 ЗАНН.
Описаната по – горе фактическа
обстановка е изцяло възприета от административнонаказващия орган. На тази
основа издал обжалваното НП, с което на *** *** ЕИК: ***е
наложена имуществена санкция в размер на 1650 /хиляда шестстотин и петдесет/
лева на основание чл.414 ал.1 от Кодекса на труда, за нарушение на чл.141 ал.5 КТ.
Актът за установяване на
административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление –
издадено, от компетентни лица /чл.416 ал.1 и ал.5 КТ/. Съдът не споделя
оплакванията за допуснати в хода на административнонаказателното производство
съществени нарушения на процесуалните правила. От една страна, въпросите,
свързани с връчването на Наказателното постановление не са свързани с неговата
законосъобразност, тъй като следват издаването му, а същевременно, видно е, че
санкционираното лице не е било лишено от възможността да обжалва НП по
предвидения в Закона ред. Действително, връчване като това в настоящия случай –
а именно, почти две години след датата на издаването на Наказателното
постановление, не съответства на добрите стандарти в осъществяване на
санкционната дейност, но същевременно – не би могло и да се разглежда като процесуално
нарушение при провеждането на административнонаказателното производство. Що се
отнася до изразеното съмнение, че Наказателното постановление е антидатирано и издадено
в разрез с императивната разпоредба на чл.34 ал.3 ЗАНН, то тази позиция на
жалбоподателя е напълно неподкрепена от доказателства, поради което и не следва
да бъде обсъждана. На следващо място, Съдът счита, че както съставеният АУАН,
така и издаденото НП съдържат достатъчно ясно, подробно и недвусмислено
описание на твърдяното нарушение, поради което, в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати и нарушения по чл.42
т.3, 4 и чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН.
Ето защо Съдът приема, че издаденото
Наказателно постановление е формално законосъобразно. По неговата правилност се
събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите Ж.Д.И., Б.А.Н.,
П.Б.К. и писмени доказателства /л.8 – 9, л.12 – 18, л.31 – 32, л.42 – 44, л.69,
л.81 – 82 от делото/.
Следва да бъде отбелязано, че
показанията на свидетелите И. и Н. са подробни, категорични, безпротиворечиви и
взаимнопотвърждаващи се във връзка с това, че при осъществена проверка на място
на 01.09.2015г. около 08:00 часа и на същата дата около 21:00 часа, служителят П.К.
е намерен да полага труд в две последователни смени, т.е. – дневна /07:00 –
19:00 ч./ и нощна /19:00 – 07:00 ч./. Липсват каквито и да било основания да се
приеме, че показанията на И. и Н. са тенденциозни или съдържат неотговарящи на
обективната истина факти и обстоятелства; напротив, същите са убедителни и
Съдът им отдава вяра. В потвърждение на показанията на двамата свидетели са и
представени по делото писмени доказателства - Протокол за извършена проверка от
03.09.2015г., Констативни протоколи от 01.09.2015г., Декларации от П.К. от дата
01.09.2015г. – от 08:05часа и 21:15 часа. Специално що се отнася до споменатите
констативни протоколи, същите установяват факта на извършени две проверки
именно в отбелязаните сутрешен и вечерен часове на 01.09.2015г. и наред с това
- обстоятелството, че в проверявания обект – ВР 21-09 – ***не е налице график
на дежурствата за месец септември, а последното, на свой ред, несъмнено създава
предпоставки за нарушения по чл.141 ал.5 КТ. Ето защо и при съвкупната преценка
на събраните доказателствени материали Съдът намира за доказана по убедителен
начин фактическата обстановка, изложена в съставения АУАН и възпроизведена в
обжалваното НП, основава се на нея и няма да я преповтаря.
Що се отнася до показанията на
свидетеля П.К., внимателното запознаване със същите разкрива, че макар и да не носят белези на недостоверност,
същите и не способстват за щателното изясняване на случая. Свидетелят нито
потвърждава, нито отрича, че на процесната дата е бил на работа и съответно - в
кои времеви граници. Посочва, че е работил в дружеството – жалбоподател и че е
полагал труд на работни смени от по 12 часа; твърди, че се касае за военен
обект, който следва да бъде обхождан при предаването на всяка смяна и че се е
случвало служителите да се „изчакват“ в подобна обстановка, тъй като всички
служители живеят в гр.***и пътуват с влак до работното си място във ***. Видно
е, че показанията на свидетеля са твърде общи и макар да им отдава вяра, Съдът
държи сметка, от една страна - за тяхната твърде ниска информативност и
практическата липса на относимост към обстоятелствата, предмет на изясняване по
делото, а от друга – че сами по себе си, тези показания не опровергават
изложената по-горе фактическа обстановка.
В съответствие с изложените дотук
съображения Съдът намира, че действително, при описаните по-горе обстоятелства,
*** *** е извършило нарушение на разпоредбата на чл.141 ал.5 КТ, съобразно
която: „Забранява се възлагането на
работа през две последователни работни смени.“. Следва да бъде отбелязано,
че същата разпоредба забранява самото възлагане на работа, т.е. не е
наложително работникът или служителят да е престирал работната си сила за цели
две последователни смени, в каквато насока развива съображения жалбоподателят.
Неоснователно, по отношение на процесния случай се изтъква и приложимост на
разпоредбата на чл.141 ал.6 КТ, съобразно която „При производства с непрекъсваем процес на работа работникът или
служителят не може да преустановява работата си до идването на сменящия го
работник или служител без разрешение на непосредствения ръководител. В тези
случаи непосредственият ръководител е длъжен да вземе необходимите мерки за
идването на сменящ работник или служител.“. На първо място, от представения
по делото Правилник за вътрешния трудов ред /ПВТР/ на дружеството, не следва,
че трудовите правоотношения между работодателя *** и работниците/служителите са
във връзка с производства с непрекъсваем процес на работа. Обстоятелството, че ***
– ***представлява военен обект, само по себе си, не е в състояние да промени
този извод, дори във връзка с охраната на същия обект, какъвто е и настоящия
случай. Отделно от това и на второ място, липсват доказателства в подкрепа на
това, че на 01.09.2015г., около 21:00 часа, т.е. приблизително два часа след
приключване на работната му смяна, сътрудникът по охрана К. е следвало да
изчака идване на друг работник/служител, който да го смени. В тази насока не са
нито показанията на самия П.К., нито - други доказателствени материали, събрани
по делото.
Следователно, правилно
административнонаказаващият орган е пристъпил към налагане на административно
наказание на основание чл.414 ал.1 КТ, съобразно която разпоредба „Работодател, който наруши разпоредбите на
трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното
длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от
1000 до 10 000 лв.“. Предвид обстоятелството, че се касае за нарушение,
извършено за първи път, както и предвид неговото естество и интензитет,
правилно размерът на имуществената санкция е определен към цитирания Законов
минимум, а именно – 1650 лева, поради което не са налице основание за неговото
намаляване. Случаят не може да се разглежда и като „маловажен“ по смисъла на
чл.93 т.9 НК. Обществената опасност по правило не е елемент от
административнонаказателната отговорност на едноличните търговци и юридическите
лица, която има за правопораждащ юридически факт неизпълнението на задължения
към държавата или общината – чл.83 ал.1 ЗАНН. Същата отговорност е безвиновна,
обективна и по съображения за по – ниска обществена опасност на деянието, тази
отговорност не може да бъде изключена, още повече, че в конкретния случай
обществената опасност е типична за разглеждания вид нарушение.
В съответствие с изложените дотук
мотиви Съдът намира, че обжалваното Наказателно постановление е както
законосъобразно, така и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание
чл.63 ал.1 ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 15–0000068/ 26.11.2014 г. на ***НА Д. „И.П.Т.“***, с което на *** *** ЕИК: ***е наложена имуществена санкция в размер на 1650 /хиляда
шестстотин и петдесет/ лева на основание чл.414 ал.1 от Кодекса на труда, за
нарушение на чл.141 ал.5 КТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: