Решение по дело №2076/2018 на Районен съд - Бургас

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1546                                       18.06.2019 година                                         град Бургас

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Бургаският районен съд                                                        ІІІ-ти граждански състав

На тридесети май                                                  две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в състав

 

                                                                             Председател: Ивелина Мавродиева

 

при секретаря Кина Киркова   

като разгледа докладваното от съдията Мавродиева

гражданско дело № 2076 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е образувано по искова молба на „ЕОС МАТРИКС” ООД с ЕИК ********* с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ................., представлявано от управителя Р.. И.. М.. – Т.., действащо чрез пълномощника си юрисконсулт Й.., против В.И.Т. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, с която се претендира установяване дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 5282/27.11.2017 г. по ч.гр.д. № 8880/2017 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: 1 408.03 лева - главница, дължима за периода от 08.01.2012 г. до 08.01.2015 г., ведно с 1 599. 33 лева - договорна лихва за периода от 08.01.2012г. до 08.01.2015г. и законната лихва от 24.11.2017г. до окончателното изплащане на вземането. Моли се и за присъждането на направените по делото разноски.

Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърдения за наличието на облигационно правоотношение по договора за потребителски кредит, сключен между ”Юробанк Балгария“ АД / с предишно наименование „Юробанк и Еф Джи България“ АД/ и ответника на 08.07.2008 г., съгласно който последният е получил кредит в размер на 5 000 лева, като се е задължил да го върне ведно с договорна лихва, на 120 анюитенти вноски от по 81.28 лева, но не изпълнил изцяло така поетото задължение и е преустановил плащанията след 08.01.2010 г. Претенцията обхваща падежиралите вноски към 08.01.2015 г., които са останали незаплатени. На 18.01.2016г. е сключен договор за цесия между банката и ищеца, за което длъжникът следва да се счита за редовно уведомен с връчването на исковата молба, при все че преди това не е бил открит на адреса си.

          Ответникът, редовно уведомен, не е депозирал отговор на исковата молба, не изпраща представител в производството пред съда и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

          Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от съда да постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. 

          В процесния случай са налице тези предпоставки.

          Освен това, съгласно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, поради което съдът постановява настоящото решение, което се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

          Вероятната основателност на исковете се установява от представените по делото писмени доказателства, а именно сключения между ответника и банката договор за потребителски кредит №     от     г., съгласно който е предоставен кредит в размер на 5 000 лева, при действащ базов лихвен процент от 9.00 % плюс надбавка от 6. 20 пункта, като същият е следвало да бъде върнат за срок от 120 месеца т.е. 10 години, като съгласно погасителния план към договора размерът на месечната вноска е 81. 28 лв., като падежът на първата месечна вноска е на 08.08.2008 г., а на последната такава на 08.07.2018 г. Сумата е преведена по посочената банкова сметка, ***. Не се сочи да е обявявана предсрочна изискуемост, като се търсят падежиралите вноски към 08.01.2015 г., които всъщност са предмет на договора за цесия, които също е представен по делото, за което длъжникът е надлежно уведомен с получаването на исковата молба и приложенията към нея. Преди това същият е търсен по постоянния си адрес, като пратките изпращани на него са върнати с отбелязване, че са непотърсени. Така или иначе ответникът е уведомен за цесията с получаването на исковата молба и приложенията към нея. Липсват доказателства за плащането на търсените суми.

При тези данни съдът намира, че исковете се явяват вероятно основателни, с оглед на което и съдът постановява настоящото неприсъствено решение.

При това се налага извода, че се дължат и направените в заповедното производство разноски в размер на 60. 15 лв., които съгласно дадените указания в т. 12 от тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да бъдат присъдени в настоящото производство.

          При този изход на спора основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото разноски и следва на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 52. 16 лв.

          При това общата дължима сума за разноските възлиза на 112. 31 лв.

Съдът констатира, че ищецът не е внесъл изцяло дължимата за производството държавна такса, като следва на основание чл. 77 от ГПК да бъде осъден да заплати сумата от 31. 90 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл. 239, ал. 1 от ГПК, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

         

          Приема за установено, че В.И.Т. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, дължи на „ЕОС МАТРИКС” ООД с ЕИК ********* с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ............., представлявано от управителя Р.. И.. М..–Т.., сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 5282/27.11.2017 г. по ч.гр.д. № 8880/2017 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: 1 408.03 лева - главница, дължима за периода от 08.01.2012 г. до 08.01.2015 г., съгласно сключен договор за потребителски кредит №     от 08.07.2008 г. между ”Юробанк България“ АД / с предишно наименование „Юробанк и Еф Джи България“ АД/ и В.И.Т., ведно с 1 599. 33 лева - договорна лихва за периода от 08.01.2012г. до 08.01.2015г., придобити с договор за цесия от 18.01.2016 г., и законната лихва от 24.11.2017г. до окончателното изплащане на вземането.

          Осъжда В.И.Т. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, да заплати на „ЕОС МАТРИКС” ООД с ЕИК ********* с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ..............., представлявано от управителя Р.. И.. М..–Т.., сумата от 112. 31 лв. /сто и дванадесет лева и 31 ст./ за направените по делото разноски, от които 60. 15 лв. за производството по ч.гр.д. № 8880/2017 г. и 51. 26 лв. за гр.д. № 2076/2018 г., двете по описа на Бургаския районен съд.

          Осъжда „ЕОС МАТРИКС” ООД с ЕИК ********* с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ......, представлявано от управителя Р.. И.. М..–Т.., да заплати държавна такса по сметка на съда в размер на 31. 90 лв. /тридесет и един лева и 90 ст./

          Препис от решението да се връчи на страните.

          Решението не подлежи на обжалване, но може да бъде атакувано по реда на чл. 240 от ГПК.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./

Вярно с оригинала:ЕХ