№ 17310
гр. София, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20211110129285 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от К. М. И.
срещу „================ с която се иска да бъде признато за установено
спрямо ответника, че ищцата не му дължи сумите, предмет на изпълнителен
лист, издаден на 18.06.2020 г. по гр. дело 21295/2013г. по описа на СРС, 80
състав, както следва: 293,82 лева - главница за топлинна енергия за периода
от м. 01.2011 г. до м.04.2013 г., сумата от 29,59 лева – мораторна лихва за
периода от 01.03.2011 г. до 29.11.2013 г., и разноски по делото в размер на
31,47 лева, за които суми е образувано изпълнително производство №
20208410402718 по описа на ЧСИ ===========, поради обстоятелството, че
претендираната от ответника сума е погасена по давност.
Посочва се, че в хода на производството по ч.гр.д. № 21295 по описа за
2013 г. на СРС, 80 състав, длъжникът е починал и с разпореждане от
12.08.2016 г. съдът е конституирал правоприемниците на починалия, в т.ч. и
ищцата по настоящото производство при квота от ¼ от задълженията. В
исковата молба се навеждат твърдения, че заповедта за изпълнение, въз
основа на която е издаден изпълнителен лист от 18.06.2020 г. срещу ищцата, е
влязла в законна сила на 25.09.2016 г., поради което вземането на ответника
като периодично е погасено с изтичането на тригодишна давност. Поддържа,
че към момента на образуване на изпълнително производство №
20208410402718 по описа на ЧСИ ===========, а именно 22.07.2020 г.,
1
задълженията на ответното дружество са погасени по давност. Посочва се, че
приложимата към влязла в сила заповед за изпълнение давност е
тригодишната, доколкото заповедта за изпълнение не се приравнява на
решение със сила на присъдено нещо. Твърди се, че уважаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителният лист не
прекъсват давността и че заповедното производство е част от изпълнителния
процес. Направено е искане за уважаване на исковата претенция. Претендират
се разноски.
Ответникът - „================ в срока по чл. 131 от ГПК оспорва
предявените искове, като счита изложеното в исковата молба за
неоснователно. Поддържа, че вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение, се погасяват с общата петгодишна давност. Твърди, че давността
е прекъсната с образуване на изпълнителното производство, а впоследствие и
с други изпълнителни действия. Поддържа се, че съдебната практика не
поставяла като изискване съответното изпълнително действие да е дало
определен резултат, свързан със събиране на вземането или удовлетворяване
на кредитора. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски.
В открито съдебно заседание страните не са се явили лично и не са били
представлявани.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Видно от преписката по ч.гр. дело № 21295/2013 г. по описа на СРС, 80
състав, на 15.01.2014 г. е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК срещу Цанка Богданова Стамболийска в полза на ответното дружество
за следните суми: 1175,29 лева – топлинна енергия за периода от м. 01.2011 г.
до м. 04.2013 г., ведно със законна лихва от 19.12.2013 г. до окончателно
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 118,37 лева за периода
от 01.03.2011 г. до 29.11.2013 г., 125,87 лева – разноски. С разпореждане от
12.08.2016 г. на мястото на починалата в хода на процеса длъжник са били
конституирани наследниците – включително и ищцата по настоящото дело.
На 11.09.2016 г. на ищцата в качеството на длъжник е била връчена
заповедта за изпълнение. По делото липсват данни за постъпило от нея
2
възражение в срок по чл. 414 от ГПК. Предвид това считано от 25.09.2016 г.
заповедта е влязла в сила спрямо ищцата.
По делото било обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
между страните обстоятелството, че срещу ищцата в полза на
„================ е издаден изпълнителен лист на 18.06.2020г. по ч.гр.
дело № 21847/2020г. по описа на СРС, 80 състав, въз основа на който срещу
него е образувано изп. д. № 20208410402718 по описа на ЧСИ ===========,
по който ответното дружество е взискател. При изписване на номера и
годината на частното гражданско дело е била допусната техническа грешка –
видно от материалите по делото става въпрос за ч.гр.д. № 21295/2013 г.
Към доказателствената маса по делото е бил приобщен препис от
посоченото изпълнително дело. С молба с вх. № 055348/22.07.2020 г.
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД е направила искане за образуване на
изпълнително дело срещу ищцата по настоящото дело, като в молбата е
поискано извършването на изпълнителни действия – запори.
На 07.08.2020 г. са наложени запори върху банковите сметки на К. М. И.
в „БАНКА ДСК” АД и „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД.
По делото са налице данни, че и в двете банки ищцата е имала банкови
сметки, но съдебният изпълнител е вдигнал запора върху сметката в „БАНКА
ДСК” АД.
Исковата молба е била подадена на 26.05.2021 г.
С оглед приетите фактически положения районният съд достигна до
следните изводи от правна страна:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1, вр. чл. 439 от ГПК. По предявения иск в доказателствена тежест на
ищеца е да докаже правния си интерес, а в тежест на ответника е да докаже,
че са налице обстоятелства, водещи до прекъсване или спиране на давността
на вземането, предмет на производството.
Съгласно разпоредбата на чл. 439 от ГПК длъжникът по
изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право
на взискателя, ако възраженията му се основат на факти, настъпили след
издаването на съдебния акт. По своето естество с иска по чл. 439 от ГПК
ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по
изпълнителното дело, вследствие на новонастъпилите след постановяването
3
на акта факти, е престанало да съществува или че изпълняемостта му не е
настъпила. По изложените съображения предявеният иск е допустим,
доколкото наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на
вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на
правен интерес у длъжника за предявяване на иска по чл. 439 от ГПК, с който
се оспорва изпълнението.
Настоящият съдебен състав счита, че вземането за всички суми в
заповедта по чл. 410 и 417 от ГПК, независимо от вида им, се погасяват с
петгодишна давност. Нормата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД регламентира, че ако
вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
винаги 5 години, т.е. без значение от вида и характера на вземането. Макар и
да не е налице изрична правна норма в този смисъл, при влязла в сила заповед
(какъвто е настоящия случай), се получава ефект, близък до силата на
пресъдено нещо, тъй като единствената възможност за оспорване на
вземането са основанията по иска с правно основание чл. 424 от ГПК – при
новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства (Определение №
480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. на ВКС, ГК, IV ГО).
Следователно от влизане в сила на заповедта за изпълнение започва да тече
нова погасителна давност, като нейният срок е 5 години. Отделно от това
следва да се отбележи, че съгласно разпоредбите на процесуалния закон, ако
не е подадено възражение или същото бъде оттеглено, заявителят няма правен
интерес да установи вземането си по съдебен ред, като влязлата в сила
заповед за изпълнение има изпълнителна сила и въз основа на нея се издава
изпълнителен лист. Лишено от логика би била постановката кредиторът с
неоспорено вземане, който не е водил иск по чл. 422 от ГПК, да бъде поставен
в по-неблагоприятно положение от този с оспорено вземане. В разпоредбата
на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД в действителност са посочени само вземанията,
установени „със съдебно решение“, но няма основание това правило да не се
приложи и за вземанията, за които има влязла в сила заповед за изпълнение.
Исторически уредбата в чл. 117, ал. 2 от ЗЗД предхожда уредбата на
заповедното производство по ГПК (2008 г.), поради което и с оглед чл. 416 от
ГПК нормата трябва да се тълкува разширително. Предвид това следва да се
приеме, че макар издаването на изпълнителния лист да не прекъсва давността,
влизането в сила на издадената заповед за изпълнение, закрепящ дължимостта
на вземането, го прави.
4
Следователно след изтичането на преклузивния срок за подаване на
възражение против заповедта за изпълнение, последната влиза в сила и се е
получил крайният ефект на окончателно разрешен правен спор относно
съществуването на вземанията, обективирани в нея. На 11.09.2016 г. е
връчена на ищцата заповедта за изпълнение. По делото не са налице
доказателства за подадено възражение срещу заповедта за изпълнение.
Следователно същата е влязла в сила на 25.09.2016 г. и от посочената дата е
започнала да тече 5-годишната давност.
Неоснователни се явяват доводите за единство между заповедното и
изпълнителното производство, доколкото същите са уредени отделно от
законодателя като материи с различен предмет и страни.
Съгласно разясненията по т. 10 от Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК, ВКС, не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника и др.
Прекъсва давността по смисъла на чл. 116, б. „в” от ЗЗД предприемането на
което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ независимо дали е поискан от взискателя или е предприет по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ: насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане
за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ и т.
н.
След 25.09.2016 г. давността е била прекъсната на 07.08.2020 г. с
налагането на запор върху сметките на длъжника. Предвид това съдът счита,
че с исканите и предприети изпълнителни действия 5-годишният давностен
срок е бил прекъснат преди изтичането на давността. След тази дата, към
момента на подаване на исковата молба и към момента на приключване на
съдебното дирене (чл. 235, ал. 3 от ГПК) не са налице данни за напълно
изтекъл 5-годишен давностен срок.
Предвид изложеното съдът счита, че давностният срок за вземанията по
процесния изпълнителен лист не е изтекъл и процесните вземания не са
погасени по давност. С оглед на изложеното, предявеният иск се явява
5
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на
ответното дружество се дължат разноски. Същото е претендирало
юрисконсултско възнаграждение. Предвид фактическата и правна сложност
на делото и процесуалната активност на ответника, на основание чл. 78, ал. 8,
вр. чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната
помощ, следва да бъде определено и присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. М. И., ЕГН **********, адрес: гр. София,
жк. ================= срещу „================ ЕИК
=============, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец” № 23Б, иск по чл. 124, ал. 1, вр. чл. 439, ал. 1 от ГПК за
признаване за установено, че К. М. И., ЕГН **********, не дължи на
„================ ЕИК =============, сумите, предмет на
изпълнителен лист, издаден на 18.06.2020 г. по гр. дело 21295/2013 г. по описа
на СРС, 80 състав, както следва: 293,82 лева - главница за топлинна енергия
за периода от м. 01.2011 г. до м.04.2013 г., сумата от 29,59 лева – мораторна
лихва за периода от 01.03.2011 г. до 29.11.2013 г., и разноски по делото в
размер на 31,47 лева, за които суми е образувано изпълнително производство
№ 20208410402718 по описа на ЧСИ ===========, като погасени по
давност.
ОСЪЖДА К. М. И., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк.
================= да заплати на „================ ЕИК
=============, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец” № 23Б, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата в размер на
100,00 лева (сто лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7