№ 19004
гр. София, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. Н.А
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20221110149579 по описа за 2022 година
„Т,,,,”ЕАД е предявила против В. Г. Н. обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1
от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2499.87 лева-главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от
м.05.2018 до м.04.2021, ведно със законната лихва от 05.04.2022 до изплащане
на вземането, 275.75 лева- мораторна лихва за забава за периода от
15.09.2019 до 29.03.2022, както и сума за дялово разпределение в размер от
72.16 лева за периода от м.03.2019 до м.04.2021, и 13.23 лева- лихва за
периода от 01.05.2019 до 29.03.2022, ведно със законната лихва от подаване
на заявлението до окончателното плащане.
Ищецът поддържа, че с ответникът са се намирали в облигационни
отношения, по силата на които му е доставял през процесния период
топлинна енергия за битови нужди.От своя страна последният се явява
неизправна страна, тъй като е останал задължен за стойността на доставената
и потребена топлинна енергия за релевирания период, като дължи и
обезщетение за забавено изпълнение.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът В. Г. Н. твърди, че към 30.12.2022
1
е погасил всички задължения към ищеца, за което представя доказателства.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
По силата на договор за продажба от 19.12.2009, обективиран в
нотариален акт №85, том III, рег. №7961, дело №428 от 2009 ,,,танасова е
продала на В. Г. Н. апартамент, находящ се в гр. ,,,лов”№28, на първи
надпартерен етаж.
Видно от протокол от 20.08.2002 от ОС на ЕС, с адрес:гр.София , ул.
„Любен Каравелов”№28 е взето решение да се сключи договор за
извършване на услугата „топлинно счетоводство” с „,,ОД.Договорът е
сключен на 22.08.2002.
По силата на договор от 03.06.2020 „Т,,,,”ЕАД е възложила на „,,ОД да
извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия между
клиентите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от 1 клиент в
гр.София.
По делото са представени касови бележки за заплащане на суми към
„Т,,,,”ЕАД.
Видно от писмо от „Т,,,,”ЕАД към 30.12.2022 не е имало неизплатени
текущи задължения към дружеството.
Съгласно заключението на ССЕ няма данни за постъпили суми за
покриване на задължения за процесния период.Съгласно заключението на
ССЕ стойността на топлинната енергия възлиза в размер от 2499.87 лева, а
лихвата за забава е в размер от 275.75 лева.Съгласно заключението на ССЕ
дяловото разпределение е в размер от 72.16 лева.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
Потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно
задължено лице за заплащане на цената на доставената такава във връзка с
чл.155 от ЗЕ, е собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна
енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване.
По силата на договор за продажба от 19.12.2009, обективиран в
нотариален акт №85, том III, рег. №7961, дело №428 от 2009 ,,,танасова е
2
продала на В. Г. Н. апартамент, находящ се в гр. ,,,лов”№28, на първи
надпартерен етаж.
С оглед на което ответникът се легитимира като собственик на
процесния имот на основание продажба.В качеството си на собственик
ответникът се явява и потребител на топлинна енергия.Качеството
потребител се обуславя от притежанието на вещни права – право на
собственост, съответно ограничено вещно право на ползване.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕВР.Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането
им. Съгласно чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на
общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не се установява ответникът да се е
възползвал от правото си по чл.150, ал.3 от ЗЕ.
Ответникът не оспорва количеството на доставена топлинна енергия.
Ответникът твърди, че претендираните от него суми са заплатени.
Съдът не кредитира заключението на ССЕ, че не са заплатени
претендираните суми, доколкото по делото е представено писмо от ищеца, че
към 30.12.2022 не е имало неизплатени текущи задължения към дружеството
за имот с адрес:г,,,ов”№28, ет.партер. Съдът приема, че писмото, с което
ищецът сочи, че не е имало веизплатени задължения към дружеството
представлява извънсъдебно признание, че претендираните суми са погасени
чрез плащане.
Предвид изложеното и на основание чл.235, ал.3 от ГПК съдът намира,
че следва да бъде зачетено извършеното плащане в хода на производството.
С оглед на което предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 от
ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да бъдат
отхвърлени
По разноските
3
Доколкото погасяването на сумите е осъществено в хода на
производството, съдът намира, че ответникът е станал повод за образуване на
делото.Поради това разноски следва да бъдат присъдени в полза на
ищеца.Ищецът е реализирал разноски в исковото производство в размер от
407.22 лева, от които 57.22 лева – държавна такса, 250 лева –депозит за ССЕ и
100 лева –юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът е реализирал разноски в заповедното производство в размер от
107.22 лева, от които 57.22 лева – държавна такса и 50 лева –юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т,,,,”ЕАД, ,,,6, със седалище и адрес на
управление:гр.С,,,бец”№23Б, против В. Г. Н., ЕГ,,,727, с адрес:г,,,ов”№28,
ет.партер /първи/, обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД
за признаване за установено в отношенията между страните, че В. Г. Н.
дължи на„Т,,,,”ЕАД сумата от 2499.87 лева-главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2018 до
м.04.2021, 275.75 лева- мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2019 до
29.03.2022, както и сума за дялово разпределение в размер от 72.16 лева за
периода от м.03.2019 до м.04.2021, и 13.23 лева- лихва за периода от
01.05.2019 до 29.03.2022, поради плащане.
ОСЪЖДА В. Г. Н., ЕГ,,,727, с адрес:г,,,ов”№28, ет.партер /първи/, да
заплати на „Т,,,,”ЕАД, ,,,6, със седалище и адрес на
управление:гр.С,,,бец”№23Б, сумата от 407.22 лева-разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА В. Г. Н., ЕГ,,,727, с адрес:г,,,ов”№28, ет.партер /първи/, да
заплати на „Т,,,,”ЕАД, ,,,6, със седалище и адрес на
управление:гр.С,,,бец”№23Б, сумата от 107.22 лева-разноски в заповедното
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
4
страната на ищеца- „,,ОД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5