РЕШЕНИЕ
№ 22080
гр. София, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20241110137886 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от И. Л. К., ЕГН **********, с адрес /адрес/, за признаване за
установено по отношение на ответника „С.В.“ АД, „ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление /адрес/,, че ищеца не му дължи следните суми: сумата от 586,62 лв.,
представляваща неизплатена сума за потребена вода през периода от 01.04.2009г. до
02.06.2011г., ведно със законна лихва за периода от 15.01.2015 г. до изплащане на вземането,
сумата от 264,54 лв.- мораторна лихва за периода от 01.05.2009 г. до 08.04.2011 г. и сумата
от 325,00 лв. разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 03.08.2015г., въз основа на
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 20.01.2015г., издадена по ч.гр.д.№ 1830/2015 г. по
описа на СРС.
Ищецът поддържа, че не дължи така посочените суми, тъй като заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на която е издаден изпълнителния лист е обезсилена,
с влязъл в сила съдебен акт.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, с който признава изцяло
иска по основание и размер. Прави възражение за прекомерност нарзноските на ищеца и
претендира юрисконсултко възнаграждение.
В съдебно заседание ищците се представляват от адв. В., която поддържа подадената
искова молба. Ответника не се явява и не се представлява.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Предявеният в настоящето производство иск е с правно основание чл. 439 ГПК.
По основателно на иска, съдът намира следното:
Ответникът по делото в отговора на исковата молба прави признание на исковете,
което съдът намира, че не противоречи на закона и на добрите нрави, нито пък е свързано с
1
право, с което ответникът не може да се разпорежда. С оглед така представените
доказателства и извършеното от ответника признание, съдът намира иска за основателен,
поради което следва да бъде уважен в пълния му предявен размер, като на основание чл.
237, ал.2 ГПК съдът не следва да излага мотиви за това.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В
настоящия случай, признанието е станало след подаване на исковата молба – в отговора на
исковата молба и ответникът е станал повод за завеждане на делото - процесното вземане –
сумите, за които е образувано изпълнително дело №20248630401471 на ЧСИ С.Х., рег. № 863
от КЧСИ, са недължими поради това, че заповедта за изпънеие е обезсилена.
Изпълнителното производство пред ЧСИ е образувано по молба на през 2024г. и към
момента на подаване молба за образуването му не е съществувало вземане, което да се
реализира по принудителен ред. Предвид това, ответникът дължи на ищеца направените по
делото разноски в размер на 492,11 лв., от които сумата от 92,11 лв. за внесена държавна
такса, а сумата от 400 лв. за адвокатско възнаграждение. Съдът намира за основателно
възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като
съобразно чл. 7, ал.2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, същото следва да бъде присъдено в минимален размер,
предвид фактическата и правна сложност на спора.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „С.В.“ АД, „ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление /адрес/, че И. Л. К., ЕГН **********, с адрес /адрес/, не му
дължи следните суми: сумата от 586,62 лв., представляваща неизплатена сума за потребена
вода през периода от 01.04.2009г. до 02.06.2011г., ведно със законна лихва за периода от
15.01.2015 г. до изплащане на вземането, сумата от 264,54 лв.- мораторна лихва за периода
от 01.05.2009 г. до 08.04.2011 г. и сумата от 325,00 лв. разноски, за които е издаден
изпълнителен лист от 03.08.2015г., въз основа на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
20.01.2015г., издадена по ч.гр.д.№ 1830/2015 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА „С.В.“ АД, „ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/,
да заплати на И. Л. К., ЕГН **********, с адрес /адрес/, сумата от 492,11 лева
(четиристотин деветдесет и два лева и 11 стотинки), представляваща направени по делото
разноски, от които сумата от 92,11 лв. за внесена държавна такса, а сумата от 400,00 лв. за
адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2