№ 2811
гр. ...., 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20241110138198 по описа за 2024 година
Ищецът ...., ЕИК ...., е предявил срещу ответника ...., ЕИК ...., по реда на чл. 422 от
ГПК иск по чл. 411 от КЗ, за признаване за установено, че ответникът му дължи сумата в
размер на 965,28 лева, представляваща непогасен остатък от изплатено от него
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ на по преписка по щета № ...,
представляваща имуществена вреда, вследствие на ПТП, станало на 17.01.2020 г., в гр. ....,
на спирка на ЦГМ при метростанция „....“, на бул., ....“, по вина на застрахован при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на л.а. марка „...“, с рег. № ....,
който поради управление с несъобразена за конкретните пътни условия сйкорост реализирал
ПТП със спрелия на спирката на ЦГМ л.а. марка „....“, модел „....“, с рег. № ..., застрахован
при ищеца, ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 05.01.2024 г. до
окончателно изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 21.04.2024 г. по ч. гр. дело № 1398/2024 г. на СГС, III ГО,
87 състав
Ищецът чрез упълномощения си процесуален представител твърди, че в срока на
застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско
на МПС“, е настъпило събитие – ПТП, при което уреден бил лекият автомобил, застрахован
при ищеца, Твърди, че ответникът е застраховател на гражданската отговорност на
деликвента, спрямо когото в полза на ищеца възниква регресно вземане за платеното в полза
на автосервиза на 31.03.2020 г. обезщетение. Ищецът твърди, че е поканил ответника да
заплати регресното вземане ведно с ликвидационни разноски, но постъпило само частично
плащане. Ищецът предявил иск за 100 лева като част от общия размер от остатъка от 1345,68
1
лева, който бил уважен с влязло в сила решение. С оглед изложеното прави искане
предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от
ответника, който признава исковете по основание и размер като сочи, че не е дал повод за
завеждане на делото, поради което моли съда да възложи разноските в тежест на ищеца.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Ищецът в производството е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 05.01.2024 г. г. срещу ответника, по което е
образувано ч. гр. дело № 1398/2024 г. на СРС, III ГО, 87 състав и на 21.04.2024 г. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с предмет описаните
вземания за посочените от съда периоди и възникнали на описаните основания, ведно със
законна лихва от 05.01.2024 г. до изплащане на вземането.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника и в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК,
същият е подал възражение по образец, поради което на ищеца са дадени указания да
предяви установителен иск с предмет вземанията, за които негова полза е издадена
заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото дело, които са процесуално
допустими.
Предявен по реда на чл. 422 от ГПК е установителен иск с правно основание чл. 411
от КЗ, по който в тежест на ищеца е да докаже, че в срока на застрахователното покритие на
договора за имуществено застраховане, вследствие виновно и противоправно поведение на
лице, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника към датата на ПТП,
е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното
обезщетение в размер на действителните вреди, настъпили в причинна връзка с поведението
на виновния водач, както и че е отправил към ответника регресна покана за плащане на
вземането, която е получена от последния.
В тежест на ответника и при установяване на горните факти е да докаже
положителния факт на плащане на обезщетението.
В настоящия случай, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, както безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени всички обстоятелства, включени във фактическия
състав на спорното право, както и обстоятелството, че претендираните вземания са платени
от ответника в хода на процеса, поради което фактът на погасяване на възникналото в негова
тежест задължение е установен без съмнение.
Ето защо искът, който се поддържа от ищеца, следва да бъде отхвърлен като погасен
чрез плащане в хода на процеса.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора, по аргумент от чл. 78, ал. 2 от ГПК, на основание чл. 78, ал.
2
1 ГПК, ищецът има право на разноски в производството. Това е така, защото независимо, че
искът е отхвърлен, с поведението си – незаплащане на дължимата сума в срок и подаване на
възражението по чл. 414, ал. 2 от ГПК, ответникът е дал повод за завеждане на делото, а
исковете на ищеца се отхвърлят не защото са неоснователни, а защото са погасени чрез
плащане от ответника, извършено на 23.07.2024 г., след депозиране на исковата молба и
връчване на препис от нея на страната (в този смисъл и разрешенията в определение № 270
от 05.10.2016 г. по ч.гр. дело № 3846/2016 г. на I ГО на ВКС и цитираните в него актове на
ВКС в сходни хипотези).
В случая ищецът е заявил, че разноските по заповедното производство, както и тези
за държавната такса в исковото производство са погасени изцяло от ответника, поради което
не следва да се присъждат. Ищецът е сторил и разноски за адвокат в производството по иска
по чл. 422 ГПК в размер на 480 лева с вкл. ДДС, платените по банков път плащането на
които се установява съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. на
ОСГТК на ВКС от представените банкови извлечения. Ето защо на ищеца следва да се
присъди посочената сума от 480 лева.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление в гр. ....,
у.... срещу ...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление в гр. ...., б...., по реда на чл. 422
от ГПК иск по чл. 411 от КЗ, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата в размер на 965,28 лева, представляваща непогасен остатък от изплатено от него
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ на по преписка по щета № ...,
представляваща имуществена вреда, вследствие на ПТП, станало на 17.01.2020 г., в гр. ....,
на спирка на ЦГМ при метростанция „....“, на бул., ....“, по вина на застрахован при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на л.а. марка „...“, с рег. № ....,
който поради управление с несъобразена за конкретните пътни условия сйкорост реализирал
ПТП със спрелия на спирката на ЦГМ л.а. марка „....“, модел „....“, с рег. № ..., застрахован
при ищеца, ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 05.01.2024 г. до
окончателно изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 21.04.2024 г. по ч. гр. дело № 1398/2024 г. на СГС, III ГО,
87 състав, както погасен чрез плащане, извършено в хода на процеса.
ОСЪЖДА ...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление в гр. ...., ..., да заплати на
...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление в гр. ...., .... на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, сумата от 480,00 лева – разноски в производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4