Решение по дело №4440/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2049
Дата: 30 април 2024 г.
Съдия: Силвия Петкова Георгиева
Дело: 20241110204440
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 март 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2049
гр. София, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:С. П. Г.
при участието на секретаря Н. Н. В.
като разгледа докладваното от С. П. Г. Административно наказателно дело
№ 20241110204440 по описа за 2024 година
Въз основа на закона и доказателствата
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемата М. А. И. – родена на *****, българска
гражданка, средно образование, работи като аранжор-касиер, неосъждана, с
адрес по лична карта: ***** и живуща на адрес: гр. *****, ЕГН: ********** ,
за ВИНОВНА в това, че на 04.09.2022 г., около 18:00 ч. на детска площадка,
намираща се в гр.София, ж. к. „Люлин“, причинила лека телесна повреда на
малолетно лице - М. Б. М., родена на 3*****, а именно чрез хващане и
скубане с ръка за косата и удар с крак в областта на тялото на Мериян
Борисова й причинила травматични увреждания, изразяващи се в мековат
оток в лявата теменна област на главата (на ограничена площ около 2,5/2,5
см) и повърхностно охлузване в областта на дясно коляно (долната половина
на проекцията на дясното коленно капаче с размер 3,5/2 см), които
травматични увреждания в съвкупност реализирали медико-биологичния
признак „болка и страдание“, като деянието е извършено по хулигански
подбуди – извършено е на обществено място – спортна площадка, в
присъствието на непълнолетни лица, без деецът да е бил непосредствено
1
провокиран или предизвикан, без наличие на лични мотиви, при
демонстрация, както на собствено чувство за налагане на справедливост, така
и на безнаказаност и пренебрежение към установените от закона правила,
закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност и
достойнството на отделната личност - престъпление по чл.131, ал.1, т.4 и
т.12, вр. чл. чл.130, ал.2 от НК, поради което и на основание чл.378, ал.4, т.1
от НПК, във вр. с чл.78А, ал.1 от НК Я ОСВОБОЖДАВА от наказателна
отговорност и й налага административно наказание ГЛОБА в размер на 1500
(хиляда и петстотин лева) лв.

На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА обвиняемата М. А. И.,
със снета по-горе самоличност, да заплати сторените по делото разноски за
възнаграждения на вещи лица на досъдебното производство в общ размер на
655, 20 (шестстотин петдесет и пет лева и двадесет стотинки) лв. в полза на
СДВР.

На основание чл.190, ал.2 от НПК ОСЪЖДА обвиняемата М. А. И.,
със снета по-горе самоличност, да заплати по 5 (пет) лева държавна такса за
служебно издаване на всеки един изпълнителен лист.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок от
днес пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ ПО РЕШЕНИЕ от 30.04.2024 г. ПО НАХД №4440/2024 г. ПО
ОПИСА НА СРС, НО, 19 състав

Производството е по реда на глава XXVIII от НПК.
Софийска районна прокуратура (СРП) е внесла в съда предложение с
искане обвиняемата М. А. И. да бъде освободена от наказателна отговорност
и да й бъде наложено административно наказание, за това, че на 04.09.2022 г.,
около 18:00 ч. на детска площадка, намираща се в гр.София, ж. к. „Люлин“,
причинила лека телесна повреда на малолетно лице - М. Б. М., родена на
***** а именно чрез хващане и скубане с ръка за косата и удар с крак в
областта на тялото на М. Б. й причинила травматични увреждания,
изразяващи се в мековат оток в лявата теменна област на главата (на
ограничена площ около 2,5/2,5 см) и повърхностно охлузване в областта на
дясно коляно (долната половина на проекцията на дясното коленно капаче с
размер 3,5/2 см), които травматични увреждания в съвкупност реализирали
медико-биологичния признак „болка и страдание“, като деянието е извършено
по хулигански подбуди – извършено е на обществено място – спортна
площадка, в присъствието на непълнолетни лица, без деецът да е бил
непосредствено провокиран или предизвикан, без наличие на лични мотиви,
при демонстрация, както на собствено чувство за налагане на справедливост,
така и на безнаказаност и пренебрежение към установените от закона
правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната
неприкосновеност и достойнството на отделната личност - престъпление по
чл.131, ал.1, т.4 и т.12, вр. чл. чл.130, ал.2 от НК.
Обвиняемата И. редовно призована се явява. Ползва се от правото си да не
дава обяснения по повдигнатото й обвинение. По същество твърди, че била
отишла да говори с тях, те били три и тъй като пострадалата я била хванала,
за да не й удари шамар я хванала за косата.
Защитава се от упълномощен от нея защитник, който пледира обвиняемата
да не бъде наказвана, тъй като инцидента е при самоотбрана, деянието не е
извършено по хулигански подбуди, случката е предизвикана от пострадалото
лице с отношението към децата на обвиняемата, а когато същата е отишла да
говори с нея, пострадалата се нахвърлила срещу нея.
СРП редовно призовани не изпращат представител.
Съдът като взе предвид всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства и като ги съобрази в тяхната съвкупност приема за установена
следната фактическата обстановка:
Обвиняемата М. А. И. е родена на *****, българска гражданка, средно
образование, работи като аранжор-касиер, с адрес по лична карта: гр. ***** и
живуща на адрес: гр. *****.
Същата е неосъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност
по реда на глава XXVIII от НПК.
1
На 04.09.2022 г. след обяда децата на обвиняемата М. И. и нейният съпруг
свидетеля К. И. малолетните Д. и Х. К., съответно първият на осем, а вторият
на седем години, се намирали в гр. София на спортна (фитнес) площадка в ж.
к. „Люлин - Център“. От известно време към тази дата имало детски
пререкания между Д. К. и свидетелката М. Б., родена на 31.08.2009 г. Като
двамата си отправяли неприлични жестове с пръстите на ръцете си. Докато
децата на обвиняемата се намирали на площадката тя и съпругът й не били с
тях. След поредното пререкание, което се случило на 04.09.2022 г. преди
18:00 часа между сина на обвиняемата Д. К. и свидетелката Б., последната го
бутнала към пейка. Детето с брат си потърсили родителите си, за да се
оплачат от „каката“. Няколко дни преди това имало инцидент на същата
площадка с другото дете на обвиняемата Х. С. за което била потърсена
лекарска помощ. Около 18:00 часа същият ден обвиняемата М. И. и нейният
съпруг свидетеля К. И. с автомобила си, марка „БМВ“, модел „Е91“, с ДК №
*****, заедно с двете си деца, пристигнали на спортната площадка в ж. к.
„Люлин- Център“. Обвиняемата потърсила пострадалата Б., като за
разпознаването й помагал сина й Д. К.. Свидетелят К. И. се обърнал към
намиращите са на площадката деца, викайки по тях да не се разправят с
децата му и отправяйки към тях нецензурни изрази. В това време синът на
обвиняемата Д. К. посочил с ръка пострадалата Б., която по това време се
разхождала на площадката, придружена от свидетелката М. Х. Б., като
момичето, което го е бутнало и й казал: „Ето я!“. Обвиняемата, заедно с двете
си деца се насочили към свидетелката Б.. По това време на площадката имало
множество деца. Сред присъстващите били и тези разпитани като свидетели
П. Г. И., И. П. В., Н. Д. Н., както и придружаваща Б. свидетелка Б..
Обвиняемата хванала за косата свидетелката Б., а последната, за да се защити
успяла да се хване за дрехата на обвиняемата. Обвиняемата започнала да
дърпа пострадалата за косата на ляво и дясно, а след това надолу към земята.
Свидетелката Б. паднала на земята. Обвиняемата я попитала: „Ти моето дете
ли ще биеш?“, след което и докато М. била на земята, обвиняемата я изритала
няколко пъти в областта на краката и корема. Докато била на земята
свидетелката Б. се опитала да обясни на обвиняемата какво се е случило
между нея и синовете й. Децата се опитали да разтърват обвиняемата от
пострадалата. Към тях се отправил и свидетеля К. И., който казал на жена си:
„Стига й толкова!“ и тогава обвиняемата спряла. Двамата, заедно с децата си
си тръгнали от площадката и се качили в автомобила си.
Свидетелката Б. се обадила на родителите си. Майка й свидетелката А. Б.
дошла при нея. Тя установила, че дъщеря й е стресирана, уплашена, с
ожулени колена и с кичури коса по блузата на гърба от скубането. Отправили
се пострадалата и нейната майка, заедно с приятелките на пострадалата Б.
свидетелките Б. и Н. към 09 РУ-СДВР. Там свидетелката А. Б. подала сигнал
за случилото се и на всички им били снети сведения. След подаването на
сигнала свидетелката А. Б. завела дъщеря си М. Б. в УМБАЛСМ „Пирогов“,
където била прегледана. На следващия ден майката завела дъщеря си в
2
КСМД, където я освидетелствали. При прегледа в съдебна медицина било
установено, че свидетелката Б. има оток в лява теменна област на главата и
охлузване в областта на дясното коляно. Издадено било съдебномедицинско
удостоверение №683/2022 г., където са описани констатациите на съдебния
медик при прегледа на пострадалата. След случката пострадалата започнала
да се страхува да ходи сама на училище и да излиза сама от дома си. Била
консултирана със специалист психиатър.
Установява се от изготвената съдебномедицинска експертиза (СМЕ) от
вещото лице Ц. Г., че на пострадалата М. Б. са установени: повърхностни
травми на корема, долната част на гърба и таза, а при преглед от съдебен
медик са описани: мековат оток в лявата теменна област на главата на
ограничена площ около 2,5/2,5 см и повърхностно охлузване в областта на
дясно коляно – долната половина на проекцията на дясното колянно капаче с
размери 3,5/2 см, които представляват мекотъканни увреждания на
ограничена площ и отшумяват за около 7-10 дни след инцидента. Същите
поотделно и заедно са причинили и се отнасят към критериите на медико-
биологичния признак „болка и страдание“.
Свидетелката Б. при извършено процесуално-следствено действие:
разпознаване е разпознала обвиняемата.
Видно е било, че към датата на деянието пострадалата Б. е малолетна, а
именно няма навършени 14 години, като същата е родена на 31.08.2009 г.
Видно от комплексната съдебно-психиатрична и психологична
експертиза (КСППЕ) за свидетелката Б. е, че същата е психично здрава и е
налице психична годност да дава свидетелски показания, независимо от
малолетна си възраст към датата на деянието.
Горната фактическа обстановка се установи след преценка по реда на
чл.378, ал.2 от НПК на всички събрани на досъдебното производство и в хода
на съдебното следствие доказателства.
Съдът намира, че доказателствата извън обясненията на обвиняемата на
ДП, а именно: показанията на свидетелите, писмените доказателства, както и
заключенията по СМЕ и КСППЕ, са непротиворечиви относно фактите от
предмета на доказване. Ето защо всички те, с изключение на обясненията на
обвиняемата, не подлежат на обсъждане поотделно и в съвкупност.
Единственото разминаване между гласните доказателства от една страна
на свидетелката Б. и от друга на свидетеля К. И. е за това с кой от двамата
синове на обвиняемата и свидетеля И. е свадата със свидетелката Б. на
04.09.2022 г. Като свидетелката Б. твърди, че се касае за по-голямото дете,
което се потвърждава и от показанията на свидетелката В. и Н., които са
свидетели на показваните неприлични жестове от по-голямото от двете
момчета, които те знаят, че са братя. В обратна посока се явяват единствено
показания на свидетеля И., който твърди, че се касае за инцидент между
свидетелката Б. и синът му Х.. Предвид което в тази им част показанията на
3
свидетеля И. не се кредитират, тъй като се явяват изолирани.
Относно обясненията на обвиняемото лице, те имат двояка функция.
Същите освен доказателствено средство са и средство за защита. Доколкото
обясненията на обвиняемата не се подкрепят от кредитираните и
непротиворечиви писмени и гласни доказателства, то съдът намира, че в
случая същите се явяват изцяло нейна защитна версия, а именно, че се е
опитала да се предпази от евентуално нападение върху себе си, което описва,
от малолетната пострадала, каквото не се е състояло.
Във връзка с така описаната фактическа обстановка, въз основа на
кредитираните доказателства, съдът стига до правния извод, че обвиняемата
М. А. И. е осъществила от обективна и субективна страна престъпление по
чл.131, ал.1, т.4 и т.12, във вр. с чл.130, ал.2 от НК, тъй като на 04.09.2022
г., около 18:00 ч. на детска площадка, намираща се в гр.София, ж. к. „Люлин“,
причинила лека телесна повреда на малолетно лице - М. Б., родена на ***** а
именно чрез хващане и скубане с ръка за косата и удар с крак в областта на
тялото на М. Б. й причинила травматични увреждания, изразяващи се в
мековат оток в лявата теменна област на главата (на ограничена площ около
2,5/2,5 см) и повърхностно охлузване в областта на дясно коляно (долната
половина на проекцията на дясното коленно капаче с размер 3,5/2 см), които
травматични увреждания в съвкупност реализирали медико-биологичния
признак „болка и страдание“, като деянието е извършено по хулигански
подбуди – извършено е на обществено място – спортна площадка, в
присъствието на непълнолетни лица, без деецът да е бил непосредствено
провокиран или предизвикан, без наличие на лични мотиви, при
демонстрация, както на собствено чувство за налагане на справедливост, така
и на безнаказаност и пренебрежение към установените от закона правила,
закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност и
достойнството на отделната личност и по тази правна квалификация я призна
за виновна, поради следното:
Обект на престъплението по чл.131, т.12, във вр. с чл.130, ал.3 от НК са
отношенията, свързани с телесната неприкосновеност на личността и реда в
обществото. В процесния случай по делото се установи по категоричен и
несъмнен начин, че на Б., която е била малолетна към този момент, родена е
на ***** е била причинена лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от
НК, а именно: „болка и страдание“, вследствие на действията осъществени по
отношение телесния интегритет на пострадалата от обвиняемата на
04.09.2022 г., които по своя характер са и хулигански.
В конкретния случай, при посочените по-горе факти, извършеното от
обвиняемата съставлява едно престъпление, при две квалифициращи
обстоятелства - по чл. 131, ал.1, т. 4 и т. 12 от НК.
На първо място се касае за деяние осъществено срещу малолетно лице, а
именно пострадалата М. Б. М. е родена на 31.08.2009 г.
На следващо място деянието е извършено на публично място, без видима
4
причина, непредизвикано по никакъв начин от пострадалата, изненадващо за
нея и останалите, намиращи се на мястото лица и е довело до нарушаване на
установения ред в обществото. Действията на обвиняемата са възприети от
присъстващите на детската площадка лица, сред които и малолетни и
непълнолетни такива.
Като в процесния случая действията на обвиняемата по никакъв начин не
биха могли да бъдат квалифицирани като хулиганска проява с личен мотив,
доколкото от събраните по делото доказателства не се установи, че
обвиняемата е била предизвикана по някакъв начин от свидетелката Б..
Действията й не биха могли да бъдат квалифицирани като обикновена
укорима постъпка, провокирана по някакъв начин от поведението на Б., тъй
като не се касае за непристойна проява, характеризираща се с по-ниска степен
на обществена опасност, а за хулигански действия, които са нарушили
обществения ред и са изразили явно неуважение към личността на свидетеля.
Осъществените действия от обвиняемата, с които е обективирано грубото
незачитане на обществените норми на поведение е и с причиняване на лека
телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК на малолетната свидетелка
Б., осъществена от обвиняемата чрез активни действия: хващане и скубане с
ръка за косата и удар с крак в областта на тялото на М. Б., с които на Б. са й
причинени „болка и страдание“. В случая се касае за лека телесна повреда, в
следствие на деянието срещу физическата цялост на пострадалата, тъй като
уврежданията са от такъв характер довели до „болка и страдание“ у същата.
От субективна страна деянието е извършено умишлено по смисъла на
чл.11, ал.2 от НК тъй като обвиняемата И. е съзнавала общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и
е искала настъпването им.
Причините за извършване на деянието се съзират в стремежът на
обвиняемата да не спазва установения в страната правов ред и да
манифестира явното си неуважение към обществото, като противопостави
себе си на общоприетите правила за поведение, както и незачитане телесния
интегритет на другите членове на обществото, в случая малолетната
пострадала, както и да се саморазправя.
Не може да се приеме, че е налице неизбежна отбрана в процесния
случай, поради следното:
На първо място не се установи от обективна страна, че е имало
противоправно нападение от страна на пострадалата към обвиняемата, което
нападение обвиняемата да е следвало да отблъсне. Липсват каквито и да било
данни, че личността или правата на обвиняемата са били застрашени по
някакъв начин от пострадалата в този момент, както и личността или правата
на неин близък. Установи се, че е имало детски пререкания между
пострадалата и децата на обвиняемата, но това е било в предходен момент. На
следващо място, доколкото децата на обвиняемата са на много ниска възраст,
то не може да се вземе предвид, че същите са отразили реалността по
5
съответен начин, респективно да посочат какви действия са били
осъществявани по отношение на тях и от кого. В тази възрастова група, към
която спадат децата на обвиняемата са налице и фантастни представи и
съответно предпочитания към определени лица. Ето защо и предвид факта, че
обвиняемата не е присъствала на извършени конкретни действия или
отправени обиди, респ. закани от пострадалата към децата й не може да се
възприеме, че пострадалата е осъществявала някакъв вид тормоз над нейните
деца, за да се саморазправя с нея. Следва да се изходи и от факта, че
пострадалата е малолетна и ако обвиняемата има някакви изисквания към
нейното поведение и отношението й към нейните деца е следвало да потърси
родителите на пострадалата за разговор, респективно да не остава своите деца
без надзор на възрастен.
От друга страна не би могло да се приеме, че цялостното поведение на
пострадалата по отношение на обвиняемата е предизвикало у нея състояние
на уплаха или смущение. Съгласно константната съдебна практика
състоянието на физиологичния афект е такова, при което поради определени
външни или вътрешни фактори съзнанието на дееца е силно стеснено и макар
и да има възможност да оценява адекватно обстановката и да взема правилни
решения, тази възможност е силно снижена. Физиологичният афект е трудно
контролируемо състояние на психиката, свързано със значителен разход на
енергия и бързо протичане на процесите, свързани с вземане на решение и
осъществяването му и налице ли е страхов физиологичен афект, тогава ще е
налице и уплаха по смисъла на чл.12, ал.4 от НК. Като в случая с оглед
събраните по делото писмени и гласни доказателства /това са показанията на
свидетелите, в частта, в която се кредитират/ общото поведение на
обвиняемата в процесния случай говори за такова състояние, което дори не
навежда на мисълта, че е възможно проявлението на тази форма на афект.
Обвиняемата е започнала да се саморазправя, за каквото е и била дошла на
спортната площадка, като е търсила конкретно пострадалата Б.. Последната с
поведението си не е била предпоставка за непосредствена опасност върху
живота й или живота и здравето на близки на обвиняемата, за да е налице и
хипотезата на чл.12, ал.2 от НК.
Не може да се счете, че пострадалата с действия и думи е оказала
съответното влияние върху психиката на обвиняемата, което да спре
задръжките, които са характерни за нормалното й психично състояние и да я
нарани по начина, по който го е сторила.
Не се доказа, че обвиняемата в конкретната ситуация се е защитавал
непосредствено или е защитавал телесен интегритет на свой близък.
Възражението за това, че не се касае за хулиганска проява, е
неоснователно, първо, защото не е установен „личен мотив” и второ, защото
поначало хулиганските мотиви не са несъвместими с „чисто личните” (виж, Р
№ 65/2010 г. по н.д. № 718/09 г. на ВКС, І н.о. ).
По вида и размера на наказанието:
6
Съдът прецени, че са налице предпоставките на чл.78А, ал.1 НК за
освобождаване на обвиняемата М. А. И. от наказателна отговорност.
За извършеното от нея умишлено престъпление се предвижда наказание
лишаване от свобода до една година или пробация. Деецът е пълнолетно
лице, което не е осъждано и не е освобождавано от наказателна отговорност
по реда на глава осма, раздел IV от НК, преди деянието. От престъплението
не се причиняват имуществени вреди. Административното наказание би
способствало в по-голяма степен за осъществяване на целите на наказанието
и за осъществяване на превенцията по отношение на обвиняемата.
При определяне на размера на административното наказание „глоба”,
съдът прие превес на смекчаващите вината обстоятелства. Като смекчаващи е
приел, че обвиняемата е с чисто съдебно минало, както и с безукорно
процесуално поведение, но като отегчаващо е приел, че същата не приема за
укоримо своето поведение, както и факта, че с действията си същата е
осъществила едно престъпление, при две квалифициращи обстоятелства.
След като съобрази тези обстоятелства, съдът наложи глоба в размер около
минималния предвиден в разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК: а именно 1 500
(хиляда и петстотин лева) лв.
Съдът намира, че така определеното по вид и размер наказание ще
осъществи, както възпитателната, така и възпиращата цел визирана в
разпоредбата на чл.36 от НК да се поправи и превъзпита обвиняемата, както и
да се въздейства предупредително и възпитателно и на останалите членове на
обществото.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, доколкото обвиняемата И. е призната за
виновна, съдът я осъди за заплати сторените по делото разноски за
възнаграждения на вещи лица на досъдебното производство в общ размер на
655, 20 (шестстотин петдесет и пет лева и двадесет стотинки) лв. в полза на
СДВР.
На основание 190, ал.2 от НПК съдът осъди обвиняемата да заплати по 5
(пет) лв. държавна такса за служебно издаване на всеки един изпълнителен
лист.
Воден от гореизложените съображения съдът постанови решението си.


Районен съдия:
7
Съобщи за изтекли лични данни