Решение по дело №830/2025 на Софийски градски съд

МОТИВИ към решение по НЧД 830/2025г. на Софийски градски съд –
Наказателно отделение, 38-ми състав

Производството е по реда на чл.32, ал.1;вр.чл.16,ал.1 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решение за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/.
Образувано е по повод постъпило в Софийски градски съд
удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции,
издадено въз основа на решение № ТА/561230226470 от 23.02.2024г., влязло в
сила на 21.03.2024г. за налагане на финансова санкция, от компетентен
несъдебен орган на Република Австрия – BEZIRKSHAUPTMANNSCHAFT
TAMSWEG. Към удостоверението е приложено копие от решението за
налагане на финансова санкция в размер на 200 евро на лице, посочено
единствено като „управляващия директор на дружеството„Д.Е.Л.“ ЕООД“,
представляваща наложено административно наказание „глоба“ в размер на
200 евро, съгласно Закон за моторните превозни средства на Република
Австрия /KFG/.
В съдебно заседание представителят на Софийска градска прокуратура
излага становище, че са налице основанията за признаване на решението и
моли същото да бъде прието за изпълнение.
Засегнатото лице „Д.Е.Л.“ ЕООД не се явява , редовно призован за
съдебното заседание.
Представляващият „Д.Е.Л.“ ЕООД упълномощен защитник - адвокат И.
моли да не бъде признавано решението, като се позовава на
обстоятелството,че юридическото лице не е било санкционирано.
Съдът, след като прецени съдържанието на удостоверението,
становището на страните и разпоредбите на закона, установи следното от
фактическа и правна страна:
„Д.Е.Л.“ ЕООД е юридическо лице регистрирано в Република България,
със седалище в гр.София, ул.“*******, и с вписан за управител лицето Н.С.
сръбски гражданин и без други данни за самоличността му.
С решение от 23.02.2024г., издадено от несъдебен орган на Република
Австрия на „управляващия директор на дружеството„Д.Е.Л.“ ЕООД“ е била
наложена финансова санкция - административно наказание „глоба“ в размер
на 200 евро за това, че в „качеството им на носещи отговорност за ЮЛ“, не е
предоставил на наказващия орган изисканата от него информация за лицето,
което на 26.10.2023г., е ползвал превозно средство/ремарке с ДК № *******, в
района на Тамсвег, което превозно средство/ремарке е собственост на
търговското дружество „Д.Е.Л.“ ЕООД, с което е извършено
административно нарушение по Закон за моторните превозни средства /KFG/
на Австрия.
1

Въз основа на посоченото решение е издадено и Удостоверение по чл. 4
от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции (във формуляра,
даден в приложението към решението).
Постъпилите документи относно признаването на решението на чуждия
несъдебен орган, не съдържат всички изискуеми от закона и Рамковото
решение реквизити. Налице е акт на несъдебен орган за извършване на
административно нарушение, с наложена парична санкция, както и съответно
удостоверение. От текста на удостоверението и от текста на издаденото
решение не се установяват достатъчно ясно и непротиворечиво данни за
самото засегнато лице. Това е така, тъй като в издаденото удостоверение
засегнатото лице е определено като физическо лице с фамилия „Д.Е.Л.“ ЕООД
и със собствено име „до управляващия директор на дружеството“, а не като
юридическо такова. В издаденото от наказващия орган решение, за адресат на
същото, е отразена същата информация за засегнатото лице. Същевременно в
текста на издаденото удостоверение и в съдържанието на решението е
посочено,че административното нарушение се изразява в неправомерно
бездействие, допуснато от физическо лице, носещо отговорност за
юридическото лице, определено от наказващия орган, като „управляващ
директор на дружеството“, но без посочване на неговата самоличност.
Съдът намира, че в конкретния случай е налице основание за отказ за
признаване на решението за налагане на финансова санкция, съгласно
разпоредбата на чл.35,т.1 от ЗПИИРКОРНФС/чл.7,ал.1 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета/.
В удостоверението,а и в самото решение, издадени от австрийския
орган липсва посочване на ясна и непротиворечива информация , касаеща
самоличността/идентификационните данни на засегнатото лице, което изправя
настоящия съдебен състав пред невъзможност да установи задължителната
идентичност между лицето/било то физическо или юридическо/,
санкционирано в Австрия и това, което би следвало да участва в съдебното
производство, като засегнато лице. От издадените от австрийския орган
удостоверение и решение не става ясно кое е санкционираното лице- самото
търговско дружество „Д.Е.Л.“ ЕООД или физическото лице, което го
управлява и представлява. Доколкото в цитираните документи, издадени от
австрийския орган се твърди, че наложената „глоба“ е административно
наказание,за извършено административно нарушение, то би следвало
санкционираното лице да е физическото лице, представляващо търговското
дружество, тъй като ,съобразно българското законодателство единствено
физическо лице може да носи административно наказателна отговорност за
извършено от него административно нарушение. В този случай,
самоличността на това физическо лице би следвало да бъде установена от
административно наказващия орган преди издаване на самото решение и
същата /самоличността/ да е изрично и конкретно посочена в издадения
административен акт, както и в издаденото удостоверение, което не е било
2

направено.
При така установените фактически обстоятелства настоящият съдебен
състав намери,че е налице основание за отказ за признаване на решението за
наложената на засегнато лице с фамилия „Д.Е.Л.“ ЕООД и със собствено име
„до управляващия директор на дружеството“ финансова санкция, като
съобрази допуснатата от страна на издаващия орган непълнота в
удостоверението, дължаща се на също такава неяснота и в издаденото
решение, относно съществени фактически обстоятелства, значими за
установяване самоличността на засегнатото лице и за обосноваване
идентичността му с лицето, което е извършило нарушението и е било
санкционирано за него ,както и създадената ,чрез тази непълнота, реална
възможност да бъде допуснато явно несъответствие между действителния
автор на нарушението и лицето, което би било привлечено в България да
отговаря за него. Такова несъответствие не може да бъде отстранено от
българския съд в рамките на това съдебно производство, тъй като би излязъл
извън своите правомощия. В изключителната компетентност на
административно наказващия орган е установяването, при това без никакво
съмнение, самоличността на лицето, привлечено към отговорност и наказано
за извършено административно нарушение и едва след това съдът в България
може и трябва да установи наличието или липсата на съответната фактическа
и/или правна връзка на това лице с Република България. В тази процедура
българския съд не може да замести административно наказващия орган , като
за първи път със своя съдебен акт индивидуализира санкционираното лице,
тъй като по съществото си такова негово произнасяне би представлявало ,не
признаване и приемане за изпълнение на влязло в сила решение на
австрийския орган, а самостоятелно налагане на административно наказание
за нарушение, което не е било установено от българския съд в резултат на
проведен пред него административен процес.
Горепосочените обстоятелства аргументират извода на настоящия
съдебен състав,че в конкретния случай са налице предпоставките на чл.35,т.1
от ЗПИИРКОРНФС//чл.7,ал.1 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета/,
поради което решение № ТА/561230226470, от 23.02.2024г., влязло в сила на
21.03.2024г. , издадено от компетентен несъдебен орган на Република Австрия
– BEZIRKSHAUPTMANNSCHAFT TAMSWEG, за налагане на финансова
санкция на лице с фамилия „Д.Е.Л.“ ЕООД и със собствено име „до
управляващия директор на дружеството“, с което му е наложена „глоба“ в
размер на 200,00 евро, за извършено от него административно нарушение по
Закон за моторните превозни средства /KFG/ на Австрия, не следва да бъде
признато и допуснато за изпълнение от Република България.
Наред с това необходимо е да бъде посочено и това,че в принципен план
такова решение на българския съд не създава пречка пред издаващата държава
да поднови своето искане за признаване и приемане за изпълнение на тяхното
наказателно решение в случай,че компетентния австрийски орган отстрани
констатираните непълнота в издаденото удостоверение и неяснота в
3

решението си.
Поради горните фактически и правни съображения съдът постанови
решението си.

4

Номер на акта:	129
Дата:	10 февруари 2025 г. (в сила от 10 февруари 2025 г.)
Съдия:	Виктор Бисеров Чаушев

Дело:	20251100200830
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	3 февруари 2025 г.

Решение по дело №830/2025 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите