Р Е Ш Е Н И E
№ 08.11.2024 година
ОКРЪЖЕН
СЪД ХАСКОВО гражданско отделение, четвърти
състав
на ……шестнадесети септември…… две хиляди двадесет и четвърта година
в публично
съдебно заседание в следния състав :
СЪДИЯ : АННА ПЕТКОВА
С
участието на секретаря…………Жулиета Делчева……….………….……..….
И
прокурора ……………………………………………………………..……..……
като
разгледа докладваното от съдия
Петкова….……………….………………..
търговско
дело ……….№ 45 по описа за 2021 година…….....…………………,
За
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по чл. 365 и сл. ГПК.
Търговско дело № 45/2021 г., по описа на Окръжен съд –
Хасково, е образувано по искова молба вх. № 262134/04.03.2021 г. на И.М.К., ЕГН
**********,***,,****‘‘ ****, подадена чрез пълномощника адв.А.Г., против Сдружение "Национално бюро
на българските автомобилни застрахователи", ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. "Граф Игнатиев" № 2, ет. 2, с която се
претендира сумата в размер на 80 587,65
лева, като обезщетение за имуществени вреди претърпени в резултат на ПТП,
настъпило на 16.05.2007 г., представляващи разходи за лечение, извършени за
периода 29.01.2019 г. - 17.01.2020 г., заедно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 16.05.2007 г. в
19:45 часа, в Република Гърция, в населеното място Общински участък
Маратополи-Гаргаляни, мотоциклет с гръцки peг.№****, собственост на Р. Г. Г.,
управляван от Й. Г. Й., се отклонил от направлението си, след което се
катастрофирал и се ударил в крайпътна мантинела, в резултат на което ищецът К.,
който бил пътник на мотоциклета, получил тежки наранявания по главата и тялото.
Изложени са твърдения, че вследствие на удара той получил малък тежък хематом
на челната дясна част, фрактура на слепоочието, фрактура в дясно и ляво на
раменната става и множество наранявания на прешлените, както следва: фрактури
на гръдните прешлени (част Т 7, фрактура на T9, дислокация на T9-10), фрактура
на напречните израстъци в долната част на гръдните прешлени; компресивна
фрактура на кръстния прешлен 02, фрактура на напречните израстъци вдясно.
Описаните травми причинили състояние с висока опасност за живота, временно
състояние на кома. След излизането от кома се установило, че ищецът не може да
движи долните си крайници и няма усет в тях. Ищецът бил преместен за
продължаване на лечението си в ****, където било установено, че вследствие на
катастрофата и травмата на гръбначния стълб ищецът получил долна параплегия с
нарушения на всички видове сетивност от ниво 10-11 надолу, страда от
тазово-резервоарни нарушения, поради което бил с катетър. В момента ищецът бил
инвалидизиран в размер на 100%, движил се с инвалидна количка и се нуждаел от
чужда помощ.
Твърди се, че за управлявания от виновния водач
мотоциклет е имало сключена местна за Република Гърция застраховка „гражданска
отговорност”, издадена от гръцката застрахователна компания INTERNATIONAL UNION
INS S.A. Представител на тази компания за **** при регулиране на щети бил ЗПАД
„Алианц ****”, който отказал да определи и плати доброволно обезщетение за
причинените вреди на ищеца. С постановения отказ се обосновава пасивната
легитимация на ответника Сдружение „Националното бюро на българските
автомобилни застрахователи” в качеството му на компенсационен орган.
Посочено е, че за обезщетяване на претърпените от
ищеца, описани по-горе неимуществени вреди от упоменатото ПТП, ответникът
Сдружение НББАЗ вече е било осъдено с влезли в сила: Решение по гражданско дело
№. 4722/2012 г. на Софийски Градски съд, I отделение, 19 състав, а за причинени
му имуществени вреди, съответно: Решение по гражданско дело № 2387/2010 г. на
Софийски Градски съд, I отделение, 6 състав, както и Решение по гражданско дело
№ 18263/2012 г. на Софийски Районен съд, 68 състав, както и Решение по
гражданско дело № 43169/2010 г. на Софийски Районен съд, 59 състав и е плащало
суми на ищеца като обезщетение за неимуществени и имуществени вреди.
Твърди се, че през периода от 29.01.2019 г. до
17.01.2020 г., или след окончателното приключване на посочените граждански дела
и след даване ход по същество на третото от посочените дела, ищецът направил
нови разходи във връзка с лечението си, което било проведено в болница в гр.
Солун, Гърция и които разходи, подробно описани в исковата молба, възлизали на
сумата от общо 41 327.00 евро, с левова равностойност 80 587.65 лева.
Изложени са твърдения, че ищецът с молба вх. № НББАЗ -
2-1691 от 20.07.2020 г. поискал ответникът НББАЗ да определи и изплати по
доброволен ред обезщетение за причинените му имуществени вреди, представляващи
разходи във връзка с лечението му. С писмо изх. № НББАЗ - 1-1476 от 03.09.2020
г. и писмо изх. № НББАЗ - 1-1571 от 16.09.2020 г. ответникът първоначално
предложил сума като обезщетение, а впоследствие отказал напълно да удовлетвори
претенциите на ищеца.
С тези доводи ищецът претендира съдът да осъди
Сдружение "Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи", ЕИК **** да заплати на ищеца сумата в размер на 80 587,65
лева, като обезщетение за имуществени вреди претърпени в резултат на ПТП, настъпило
на 16.05.2007 г. и представляващи разходи за лечение, извършени за периода
29.01.2019 г. - 17.01.2020 г., заедно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендират се разноски.
Ответникът в законоустановения срок оспорва
допустимостта и основателността на исковете. Твърди, че липсват предпоставките
на закона за предявяване на съдебен иск срещу НББАЗ в качеството му на
Компенсационен орган. Изложени са подробни доводи относно липсата на материална
и процесуална легитимация за ответника да отговаря по предявените искове, като
след извършен собствен детайлен анализ на фактите и обстоятелства ответникът заключва,
че делото следва да се прекрати поради недопустимост на предявените искове за
главница и законна лихва. В условията на евентуалност исковете се оспорват
изцяло по основание и по размер. Навежда се възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия, тъй като последният бил без предпазна
каска, което било задължително съгласно гръцкото законодателство. Релевирано е
и възражение за изтекла погасителна давност на претенцията. Моли да се отхвърли
претенцията, като претендира присъждане на направените съдебни разноски.
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на
страните, обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в
тяхната съвкупност, с оглед разпоредбата на чл. 12 от ГПК и чл. 235 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен констативен протокол за ПТП,
издаден от Полицейско управление - Гаргаляни, от който се установява, че на
16.05.2007 г. в 19:45 часа на Общински участък Маратополи - Гаргаляни,
мотоциклет с рег. № **** (собственост на Р. Г.), управляван от Й. Г.със спътник
И.М.К. се е отклонил от направлението си, след което се блъска в /не се чете/ с
резултат травмирането на водача и спътника. Контузените са превозени до ГНН на
Кипарисия за оказване на Първа Помощ.Причините за произшествието се
разследват.Извършва се предварително следствие.".
По делото е
представен протокол № 2514/9/6-1 на Дирекция Полиция Маратополи от 28.11.2007
г. за внасяне на съдебна преписка, от който се установява, че се касае за ПТП с
телесни увреждания от 16.05.2007 г., при което мотоциклет с рег. № ****,
управляван от Й. Г.със спътник И.М.К. се блъска първоначално в стена, а след
това плъзгайки се излиза извън асфалта-в
стената на жилищен балкон, от което са ранени водачът и спътникът като водачът
на мотоциклета няма разрешително за управление на мотоциклет, като водачът и
спътникът са били без каски.
Според етапна епикриза, изготвена на 29.10.2007 г. от
д-р Ж.Колев-невролог, ищецът към посочената дата е бил със синдром на долна
параплегия, с проводников тип нарушения на всички видове сетивност от ниво
10-11 надолу. Синдром на тазово-резервоарни нарупения /болния е с катетър/.
Декубиталната му рана в седалищната област е затворена.
С Експертно решение №2377/22.11.2007 г. на ТЕЛК при
МБАЛ ,,Св.Екатерина‘‘–Димитровград за установената долна параплегия вследствие
компресионна фрактура на ТХ 9 след ПТП на ищеца е определена 100% трайно
намалена работоспособност с чужда помощ.
От Удостоверение, издадено от GMTP MIKE (еднолично
частно капиталово дружество), управляващо Рехабилитационен център „Анагенниси”
се установява, че ищецът И.К., гражданин на
РБ с паспорт №*******, е бил пациент в Рехабилитационен център „Анагениси” от
04.03.2019 г. до 10.06.2019 и от 02.09.2019 до 20.01.2020 г., където е
претърпял операция и е бил на лечение. Посочените услуги са извършени въз
основа на сключени договори за предоставяне на медицински услуги, с изготвени
към тях програми за лечение, а заплащането им се установява от приетите по
делото разходни документи – фактури и платежни нареждания.
С молба, изпратена по пощата на 22.07.2020 г. (л.347),
ищецът предявил претенциите си пред ЗАД „Алианц ****“, с искане за плащане на
обезщетение за процесните имуществени вреди, по която била заведена щета
под №1050/08/217/500044. С писмо с изх.
2-101.4101-1340/24.08.2020 г. ЗАД „Алианц ****“ отказало да плати исканото
ищеца обезщетение с мотив, че гръцката застрахователна компания „INTERNATIONAL
UNION INS S.A.“ е закрита, а претенции
по отношение на посочения застраховател следвало да бъдат заявени пред Гаранционния фонд на Република Гърция.
С молба до НББАЗ вх. № 2-1691 от 20.07.2020 г. (л.84)
ищецът е отправил извънсъдебна претенция, с която претендирал да му бъде
изплатено обезщетение за имуществени вреди-разходи за лечение за периода
29.01.2019 г.-17.01.2020 г., като резултат от телесните увреждания, описани в
исковата молба, в общ размер на 63 348,20 евро с левова равностойност 123 528,99
лв.
С писмо изх. № 1-476 от 03.09.2020 г., получено на
04.09.2020 г., НББАЗ е уведомило пълномощника на ищеца-адв. Йовчев, че
Гаранционният фонд на Гърция, с цел финализиране на случая, предлага пълно и
финално плащане в размер на 70 000 евро, ако се постигне споразумение за отказ
от всякакви бъдещи претенции за имуществени или неимуществени вреди във връзка
с процесното ПТП, като тази сума включва и капитализиране (окрупняване в крайна
абсолютна сума) на месечните плащания, които НББАЗ извършва съгласно съдебното
решение по гр. д. № 2387/ 2010 г. на СГС, I ГО, 6 състав.
С писмо до НББАЗ вх. № 2-2103 от 04.09.2020 г. (л.323)
адв. Иван Йовчев е уведомил НББАЗ, че сумата от 70 000 евро ще бъде приета
срещу отказ от всякакви бъдещи претенции за имуществени и неимуществени вреди,
с изключение на пожизненото обезщетение за болногледач.
Поради липса на постигнато съгласие, с писмо изх. №
1-1571 от 16.09.2020 г. НББАЗ е уведомило адв. Йовчев, че Гаранционният фонд на
Гърция отказва всякакви претенции за плащане на обезщетение, както предявената
пред НББАЗ, така и всякакви бъдещи такива, тъй като давностният срок според
приложимото гръцко право е изтекъл. Информирали са го, че ще продължат да
изплащат за сметка на Гаранционния фонд на Гърция месечните вноски за болногледач
съгласно съдебното решение.
С Решение от 29.03.2016 г. по гр. д. № 4722/2012 г. на
СГС, 19 състав ответникът НББАЗ, на основание чл. 284, ал.1, т.1 от КЗ
(отм.) вр. с чл. 284, ал.2 от КЗ (отм.),
е осъден да заплати на И.К. сумата от 270 000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в
резултат на ПТП, реализирано на 16.05.2007 г. в Р Гърция, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 08.11.2008 г. до окончателното им изплащане,
като искът за горницата до 300 000 лв. е отхвърлен поради уважено възражение за
съпричиняване, а до пълния предявен размер от 1 000 000лв.-като неоснователен и
недоказан. С Решение № 1270/05.06.2017 г. по в.гр.д. №4200/2016 г., образувано
по жалби срещу решението от 29.03.2016 г. на СГС, САС е осъдил НББАЗ да заплати
на И.К. допълнително 130 000лв., ведно със законната лихва, обезщетение за
неимуществени вреди. Решението поради недопускането му до касационно обжалване
е влязло в законна сила.
С Решение №644/31.01.2013 г. по гр.д. №2387/2010 г. по
описа на СГС I ГО, 6 състав НББАЗ е осъдено да заплати на ищеца сумата 800лв. пожизнено, месечно обезщетение за имуществени вреди за придружител и
болногледач, считано от 01.03.2010 г., ведно със законната лихва върху
всяка месечна сума, считано от 01.03.2010 г., дължима от 1-во число на всеки
месец до окончателното плащане. Решението след инстанционен контрол е влязло в
законна сила така, както е постановено.
С Решение от 29.05.2015 г. на CPC, II ГО, 65
състав, на основание чл 284, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2 от КЗ (отм.) НББАЗ
е осъдено да заплати на ищеца сумата в размер на 22 400лв., представляваща обезщетение за претърпените от
реализирано на 16.05.2007 г. ПТП имуществени
вреди - разходи за придружител и
болногледач за периода 07.10.2007 г. - 01.03.2010 г., ведно със законната
лихва. Решението след инстанционен контрол е влязло в законна сила така, както
е постановено.
С Решение № 80764 от 02.05.2020 г. по гр. д. № 43169/
2010 г. на СРС, 59 състав, НББАЗ е осъдено да плати на ищеца 1271,84 лв. обезщетение за имуществени вреди - разходи във връзка с
лечението му, извършени за периода 28.03.2009 г. – 03.10.2009 г., ведно със
законната лихва.
По делото са събрани гласни доказателствена средства
чрез разпита на свидетеля Виктория Белянова, в родство с ищеца-негова
братовчедка. Според показанията на свидетелката, преценени от съда при условията на чл.
172 от ГПК, през 2019 година ищецът е
провел рехабилитации в гр.Солун, Гърция от март 2019 г. до средата на януари
2020 г., като в периода 04.03.2019 г.-01.04.2019 г. Белянова е била негов
придружител, тъй като е медицински специалист и професионално е обработвала
раните му сутрин и вечер, и ги поддържала, за да няма септичен процес.
Свидетелката всеки ден карала ищеца с лекия си автомобил до рехабилитационен
център „Анагенеси“, където провеждали основно апаратна физиотерапия с „Локомат“
и „Екзоскелет“. Към 2019 г. такава апаратура в **** е нямало и затова са
търсили най-евтин вариант, който да бъде най-близо, за да могат да отидат с лек
автомобил, доколкото ищецът не можел да се движи по летища. След катастрофата И.
никога не е бил изправен и тези уреди го изправили във вертикално положение и
той започнал да стъпва. Свидетелката се върнала в **** на 30-ти март, грижите
за ищеца били поети от брат му, а след него от лице на име Елена, която била
ангажирана срещу заплащане на възнаграждение. Поради извършени пластични
операции по затваряне на декубиталните рани ищецът останал в Гърция до 10-ти
юни. Последващия престой в рехабилитационния център бил в периода от месец
септември до средата на януари 2020 г. Свидетелката заявява, че И. живее
жилището на майка му и брат му в гр. Харманли. Там е живеел в периода преди
постъпването в центъра, както и след това без прекъсване.
По искане на страните по делото бе назначена комплексна
съдебномедицинска и икономическа експертиза. В изготвеното заключение вещите
лица са посочили, че по делото се установяват и потвърждават травмите, описани
от предходните медицински експертизи, допуснати в хода на горепосочените
съдебни производства. Посочено е, че към момента на експертизата няма
възстановяване на уврежданията на гръбначния мозък и декубитус в лявата
глутеална област; трайно е затруднено движението на гръбначния стълб, налице е парализа на долните крайници, която е
невъзстановима. Касае се за налична долна вяла параплегия с пълна липса на
сетивност, невъзможност за контролиране на тазовите резервоари и пълна
детеродна неспособност. Прогнозата за тях е песимистична - ще останат до края
на живота на пострадалия. Причината за това е в гръбначно-мозъчната травма в
областта на 9-ти и 10-ти гръдни прешлени, парализа на ниво 9 торакален прешлен
надолу с липса на сетивност и движение на долните крайници. Състоянието на
ищеца налага постоянна грижа и рехабилитация. Посочено е още, че така
извършените от него разходи през този период от почти една година за
рехабилитация и лечение в Медицински център „Анагениси” АД в Солун, Гърция са
предприети по негова преценка за подобряване състоянието му от декубиталните рани
и желание за възстановяване на двигателните му функции. Вещите лица са
констатирали, че всички приложени към настоящата искова молба фактури и
платежни нареждания към МЦ „Анагенеси” Гърция са свързани с извършване на
посочените в исковата молба разходи за този период, като е посочено, че общо
направените преводи към GMTP MIKE са в размер на 39 327евро, а към Елена Розанова
- 2000евро, която е била придружител на ищеца, т.е. сумарно извършените
плащания възлизат на 41 327 евро или 80 828,58 лева.
Вещите лица са установили, че рехабилитационна услуга
аналогична на предлаганата в Гърция-чрез апарати, които могат да изправят във
вертикално положение неподвижния болен и да придадат движение на крайниците му,
се предоставя само от 2 специализирани болници за рехабилитация в **** – СБР
„Сердика” - гр. София и СБР „Петрич”-гр.Петрич. През месец юли 2019 г. единствено в Специализирана болница за рехабилитация
„Сердика” София се доставя и започва да работи апарат Екзоскелет „Хал
Сайбърдайн” за рехабилитация на пациенти с двигателни проблеми. В СБР ,,Петрич‘‘ има
роботизирана машина за раздвижване на хора с двигателни затруднения от 2021 г.
Констатирано е, че
представените от ищеца писмени доказателства за извършените от него плащания
чрез банкови преводи в процесния период са отразени в счетоводството на
дружеството управляващо медицинския център „Анагенеси” - GMTP MIKE. Същите са в
размер на 39 327 евро с левова
равностойност 76 916,93 лева.
При разпита им в
съдебно заседание вещите лица поддържат депозираното заключение и дават подробни
разяснения по дадените отговори и състоянието на ищеца.
Видно от
предоставената справка от НЗОК (л.580, том II) на 10.09.2016 г. ищецът е
прегледан от д-р Живко Желязков със специалност ,,хирургия‘‘, който е поставил
диагноза ,,други уточнени локални инфекции на кожата и подкожната тъкан‘‘, като
същия месец - 09.2016 г. той е бил прегледан и от ОПЛ три пъти. Останалите
данни от посочената справката сочат, че в периода 06.04.2009 г. до 12.10.2010
г. са извършени прегледи с диагноза „параплегия и тетраплегия” и от 13.03.2015
г. до 30.09.2020 г. - диагноза „спастична тетраплегия”. В обобщение
регистрираните прегледи от държавната здравна каса са 2 пъти от физиотерапевт
през 2009 г., от хирург веднъж през 2016г.
и всички останали - при личния лекар-общо 17 на брой.
По делото по реда на Европейската конвенция за обмен на
правна информация между държави от компетентните институции на Гърция е предоставена информация за
приложимото гръцко право. Според получената
информация към 16.05.2007 г. приложимите норми от гръцкото законодателство по
въпросите, свързани със застрахователно покритие в контекста на задължителна
застрахова ,,Гражданска отговорност‘‘ се урежда от Закон 237/1986, който
предвижда следното:
Съгласно чл. 6 пар.2 Застрахователното покритие трябва да
включва гражданска отговорност срещу трети лица, поради смърт или телесна
повреда или имуществени щети, която включва и парично обезщетение за душевни
страдания или морални вреди.
Съгласно чл. 6, пар.5 Застрахователната сума е най-малко
равна на тази, която се определя всеки път с решение на министъра на
търговията, за всеки вид риск, покрит от задължителната застраховка. За всяко
ПТП, обаче, не могат да се определят суми, по-ниски от предвидените по-долу: От
01.01.1996г. 500.000евро за телесни повреди, независимо от броя на жертвите и
100.000евро за материални щети. От 01.01.1993г. 31% от тези суми (84/5/ЕЕС №
1,параграф 2,№5,параграф 3).
Съгласно чл. 6 пар.7 В случай, че увреденото лице е
постоянно пребиваващо в държава-членка, различна от Гърция, и е претърпяло щети
от автомобил, който е с регистрация на територията на Гърция или в друга
държава-членка и е застрахован от застрахователна компания, установена в
Гърция, застрахователното дружество е длъжно, в рамките на три (3) месеца от
уведомлението за изплащане на застрахователно обезщетение да представи писмено
мотивирано предложение за обезщетение или да представи писмен мотивиран отговор
по точки, съдържащи се в заявлението.
Съгласно чл. 10 пар. 1 Увредено лице, съгласно
застрахователен договор и до негов размер има право на собствена претенция
срещу застрахователя, а според пар. 2 Тази
претенция се погасява по давност след пет (5) години от деня на произшествието,
при спазване на разпоредби на действащото законодателство, относно спиране и
прекъсване на погасителната давност.
Съгласно чл. 19 пар. 1 б. ,,г‘‘ Спомагателният фонд е
длъжен да изплати на лица, които са били увредени, обезщетение по пар. 2 от
този член, поради смърт или телесна повреда или вреди на имущество (вещи) от
пътнотранспортни произшествия, когато: застрахователят фалира или за негова
сметка изпълнението е безрезултатно, лицензът за извършване на застрахователна
дейност е отнет поради нарушение на закона. Съгласно чл. 19 пар. 2 Обезщетението не може да надвишава
минималните граници на застрахователните суми към момента на злополуката,
съгласно чл. 6, пар. 5, а съответният иск подлежи на давност, съгласно чл. 10,
пар. 2. Лихвите, които в случаи на предходния параграф от този член,
Спомагателният фонд е длъжен да плати, се изчисляват при всички случаи при
лихвен процент от шест процента (6%) годишно. Съгласно чл. 19 пар.7 б. ,,а‘‘
Спомагателният фонд е длъжен да изплати обезщетения, изисквани от компетентни,
на държави-членки, институции предоставящи посочено обезщетение, до сума, която
е била изплатена на постоянно пребиваващи в тези държави, поради причинени щети
от автомобили, с регистрация на територията в Гърция и са застраховани.
В изпратената
информация от Р Гърция е посочено, че според юриспруденцията на гръцките
съдилища законодателното определяне на максималната граница на отговорността на
Спомагателния фонд като процент от общото обезщетение, дължимо на пострадалия,
противоречи на а) законодателството на ЕС, тъй като катализира ефективността на
директиви, които определят покритието по задължителната застраховка «Гражданска
отговорност», б) конституционния принцип на пропорционалност, тъй като не е
нито подходящо, нито необходимо за осигуряване устойчивостта на Спомагателния
фонд, и в) Първия допълнителен протокол на ЕКЗПЧ, тъй като клони към
необосновано лишаване от имущество на пострадалите, без мотиви от обществена
полза.
В правната информация
е посочено, че приложимото гръцко материално право относно гражданската
отговорност от ПТП като отговорност за непозволено увреждане включва
разпоредбите на специалния закон ГПН/1911 с допълнително прилагане на общите
разпоредби на Гражданския кодекс, или само общите разпоредби на Гражданския
кодекс за непозволено увреждане, като изборът е предоставен на ищеца. Съгласно
чл. 12 от ГПН/1911, този закон (ГПН/1911) не се прилага в полза на пътници в
авариралото МПС.
Съгласно чл. 937 от
Гражданския кодекс исковете за непозволено увреждане по този закон подлежат на
петгодишен давностен срок, който започва да тече от момента, в който
пострадалият е узнал за вредата и за лицето, което дължи обезщетението. Искът
се погасява по давност след изтичане на двадесет години от деянието. Когато
вредоносно действие води до непредвидими неблагоприятни последици, нова отделна
давност започва да тече от узнаването за щетата и за лицето, което дължи
обезщетението.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск правно
основание чл. 284, ал. 1, т. 1 вр. чл.284, ал. 2 от КЗ/отм./, вр. чл. 86 от ЗЗД
вр. чл. 105, ал. 1 от КМЧП за заплащане
на обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на проведено
допълнително лечение за рехабилитация на травми, причинени на ищеца И.К. при
ПТП на 16.05.2007 година. Съгласно чл. 284, ал. 3, т. 2 от КЗ/отм./, Бюрото в
качеството си на Компенсационен орган заплаща обезщетение на увредено лице,
пребиваващо в Република ****, когато застрахователят на виновния водач или
неговият представител за уреждане на претенции в Република **** не е изпълнил
задълженията си в срока по чл. 271, ал. 1 КЗ.
Като неоснователно
съдът намира възражението на ответника за недопустимост на предявения иск,
аргументирано с твърдение за липса на заявено извънсъдебно искане за уреждане
на претенцията. Въпросът за допустимостта е процесуален и при решаването му по
силата на чл.29 от КМЧП е приложимо българското законодателство. Правните
норми, регулиращи правото на застрахователно обезщетение, се определят от
действащия към настъпването на застрахователното събитие нормативен акт.
Съгласно наведените в исковата молба фактически твърдения на ищеца, обуславящи
основанието на предявения иск, застрахователното събитие е настъпило на
16.05.2007г., т.е. при действието на КЗ (отм.) и са приложими разпоредбите на
чл. 284 и чл. 285 от КЗ (отм.). В производството по чл. 285 от КЗ (отм.) не е
предвидено като условие за допустимостта на иск срещу НББАЗ провеждането на
предварителна процедура с искане за плащане, така както предвижда разпоредба на
чл.516, ал. 8 от КЗ. Аналогично е и разрешението относно разпоредбата на чл.
498, ал. 3 от действащия КЗ, неприложима за настъпили преди 01.01.2016 г.
застрахователни събития. За такива събития се прилага отмененият КЗ, в какъвто
смисъл е и константната съдебна практика например решение № 25 от 12.01.2024 г.
по гр. д. № 4660/2022 г. на ВКС, ГК, І г. о., определение № 60566 от 21.10.2021
г. по т. д. № 34/2021 г. на ВКС, ТК, І т. и много др. Същевременно обстоятелствата
по чл. 284, ал. 1, т. 1, вр. чл. 271, ал. 1 от КЗ (отм.), на които също се
позовава ответникът, са по основателността на предявените искове, а не по
тяхната допустимост.
Следва да се отбележи
и, че въпросът за допустимостта на иска вече е бил разгледан по друго дело
водено между същите страни във връзка със същото събитие, като ВКС се е
произнесъл изрично в смисъл, че българският съд е компетентен да разглежда
искове срещу НББАЗ - определение № 886 от 09.11.2011 г., постановено по ч. т.
д. № 130/2011 г. от ВКС - т. е., на първо място с определението е изразено
разбирането че българският съд е международно компетентен да разглежда искове
срещу НББАЗ, и на следващо място - че такива искове срещу НББАЗ могат да бъдат
предявени пред съда, т. е. че те са на общо основание допустими. Ето защо
настоящия състав приема, че ответникът е пасивно легитимиран по заявената
претенция.
По същество, съдът
намира следното:
В процесния случай
увредения от ПТП ищец е български гражданин, който пребивава на територията на
Република ****, което обстоятелство се потвърждава от показанията на
разпитаната по делото свидетелка. Застрахователният договор на виновния водач е
сключен със застрахователя International Union (Международен съюз А.А.Е.,
установен в Р. Гърция, т. е. държава членка, различна от Република **** и е бил
валиден към датата на ПТП, като ирелевантно и неотносимо към функционалната
отговорност на ответника е обстоятелството, че 6 години след сключването на
договора е отнет лицензът на гръцкото застрахователно дружество. На следващо
място, застрахованото моторно превозно средство на виновния водач към момента
на ПТП обичайно се е намирал в държава членка, различна от Република **** и
застрахователното събитие е настъпило извън Република **** в държава-членка.
Между страните по
настоящото дело вече има постановени и влезли в сила решения, подробно описани
по-горе. Формираната с тези решения сила на пресъдено нещо обвързва настоящите
страни по отношение на всички факти, включени в основанието на чл. 284, ал. 1,
т. 1 от Кодекса за застраховането, при наличието на които се поражда
отговорността на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи
във връзка с процесното събитие (в този смисъл напр. са Решение № 89 от
11.07.2011 г. по т. д. № 716/2010 г. на ВКС, I ТО; Решение № 133 от 26.10.2011
г. по т. д. № 133/2011 г. на ВКС, II ТО). Следователно, между ищеца и ответното
дружество вече са установени следните обстоятелства: налично увреждане,
получено при ПТП, настъпило извън територията на Република ****, причинено
противоправно и виновно, от лице управлявало МПС, намиращо се обичайно извън
територията на РБ, личността на увреждащия водач, личността на увреденото лице,
налично застрахователно покритие от страна на чуждестранен застраховател по отношение
на отговорността на управлявалия чуждестранното МПС виновен водач към момента
на настъпване на ПТП (чл. 284, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 284, ал. 2 от КЗ отм.),
като изброените факти не се оспорват и от страните.
Увреждането, получено
при процесното ПТП се потвърждава и от заключението по КСМИЕ. Вещите лица са
посочили, че са установили и потвърждават травмите, описани от предходните
медицински експертизи, допуснати в хода на горепосочените съдебни производства.
Същите съвпадат с тези изложени от ищеца в исковата молба, а засягащи предмета
на настоящия спор са следните : фрактура в дясно и ляво на раменната става и
множество наранявания на прешлените, както следва: фрактури на гръдните
прешлени (част Т7, фрактура на T9, дислокация на T9-10), фрактура на напречните
израстъци в долната част на гръдните прешлени; компресивна фрактура на кръстния
прешлен 02, фрактура на напречните израстъци вдясно, в резултат на които ищецът
получил долна параплегия. От
заключението на вещото лице д-р Е. се установява, че към момента на
експертизата няма възстановяване на уврежданията на гръбначния мозък и
декубитус в лявата глутеална област. При разпита му в съдебно заседание
експертът изнася допълнителни данни относно установеното в хода на изследването
и според които в случая се касае за изключително тежка травма, която води до
прекъсване на подаването на нервен сигнал на ниво от гръбнака. От кръста надолу
е преустановено усвояването на хранителни вещества, кислород, тъканна обмяна в
клетките и тъканите на долните крайници на мускулатурата. Това състояние е
настъпило през 2007 г. и от тогава има окончателна оценка. Вещото лице сочи, че
ищецът донякъде е стабилизиран, защото с усилия на волята си той се поддържа.
Разяснява, че се изискват активни процедури, а той на практика няма никакви
активни движения. Опитва се да поддържа краката си в някакво жизнено състояние
с процедури, които прави в дома си. Като неспасяемо се определя състоянието на
констатираната рана, която била много дълбока и непрекъснато секретираща. Ищецът се е уговорил с хирург за системното й
третиране, посещения в дома му за смяна на превръзки и периодични антибиотични
курсове. Вещото лице изрично подчертава, че тези декубитални рани, ако не се
лекуват и поддържат, водят до септично състояние и смърт. Сочи, че ищецът е в
едно необратимо тежко състояние, което поддържа с неимоверни усилия. Направил е
конструкция в дома си и всеки ден ходи в стаята си по тези тръби напред-назад,
ходи с ръцете си, а краката ги влачи. Приучил се е да се хване за тези тръби, да
се набере и почвал да ходи, като имал програма всеки ден. В рехабилитационния
център в Гърция са се опитали с екзоскелет да го вертикализират, но е нямало
ефект. Становището на вещото лице е, че теоретично може да има ефект от
въпросните апаратни процедури.
Данни относно
състоянието на ищеца преди лечението в
МЦ „Анагенеси” - GMTP MIKE се съдържат в показанията на св. Белянова,
която сочи, че декубиталните му раните са били огромни. Съветът на
специалистите-хирурзи, вкл. и нейното мнение като физиотерапевт-рехабилитатор и
детски-хирург, е бил ищецът своевременно да предприеме раздвижване на
крайниците, с цел по-бързо оздравяване на раните. Съдът намира, че тези
показания следва да се кредитират напълно, тъй като са безпротиворечиви,
логически свързани и подкрепящи се от писмените доказателства и експертизата по
делото. За необходимостта от активни движения при състоянието на ищеца,
породено от пълната липса на функционалност от кръста надолу в резултат на
претърпяното ПТП на 16.05.2007 г., се подчертава и от вещото лице д-р Е., който
изтъква още и това, че са били използвани всички налични възможности на МЦ за
благоприятстване на състоянието му. От
друга страна рехабилитацията и предоставените медицински услуги от МЦ
„Анагенеси”, въз основа на сключените договори с дружеството GMTP-партньор и
посредник на МЦ „Анагенеси”, са били осъществени съгласно изготвена програма
съгласно препоръките на лекарите, практикуващи в МЦ (кардиолог, невролог и
ортопед) след извършен преглед на ищеца.
Предвид изложеното съдът
намира, че претенцията за имуществени вреди се явява доказана по основание. По
делото по категоричен начин е установено, че претендираните от ищеца разходи са
пряко свързани с причинените му увреждания при процесното ПТП. Обстоятелството
дали лечението е постигнало желания резултат не влияе върху правото на ищеца на
обезщетение за направените разходи. Въпреки ниската степен на вероятност за
подобрение, каквото е становището на в.л. д-р, след като такава е била налице,
отчитайки и липсата на алтернативи за евентуално положително изменение в
състоянието му, съдът намира, че рехабилитацията е била предприета адекватно.
От представените по
делото разходни документи - фактури и фискални бонове, приети и приложени като
доказателства по делото се доказват размера на имуществени вреди, произтичащи
от причинените увреждания. Вещите лица по КСМИЕ дават категорично заключение, основано
на доказателствата по делото, за извършването на претендираните разходи за
проведеното лечение в посочения рехабилитационен център в гр. Солун Гърция.
Безспорно установено е и, че подобен вид физиотерапевтични процедури с апарати,
с които могат да изправят във вертикално положение неподвижния болен и да
придадат движение на крайниците му, не са съществували и не са били предлагани
в **** в началото предприетото лечение от ищеца в Гърция.
Като неоснователно
намира съдът възражението на ответника за изтекла погасителна давност на
претендираното вземане.
Видно от изпратената
от правна информация приложимото гръцко материално право относно гражданската
отговорност от ПТП като отговорност за непозволено увреждане включва
разпоредбите на специалния закон ГПН/1911 с допълнително прилагане на общите
разпоредби на Гражданския кодекс, или само общите разпоредби на Гражданския
кодекс за непозволено увреждане, като изборът е предоставен на ищеца. В случая,
съобразявайки разпоредбата на чл. 12 от ГПН 1911, според която специалният
закон не се прилага в полза на пътници в авариралото МПС, съдът намира, че той
е неприложим по настоящото дело, доколкото ищецът е бил пътник на мотоциклета,
причинил ПТП.
Приложими към
настоящия спор са разпоредбите на общия Граждански кодекс на Гърция. В чл. 914
от него е предвидено, че който навреди на другия незаконно и виновно, има
задължение да го обезщети, като съгласно чл. 937 от ГК петгодишният давностен
срок започва да тече от момента, в който пострадалият е узнал за вредата и за
лицето, което дължи обезщетението, като абсолютната погасителна давност е 20
години от деянието. Според съдебната практика на Върховния съд на РГ когато
вредоносно действие води до непредвидими неблагоприятни последици, нова отделна
давност започва да тече от узнаването за щетата и за лицето, което дължи
обезщетението.
Към настоящия спор е
приложим петгодишният давностен срок, установен за непредвидимите
неблагоприятни последици, започнал да тече от извършването на разходите, като
най-старото плащане е на 07.05.2019 г. за фактура №100665. В разглеждания
случай не съществува възможност разходите за лечение да бъдат предвидени и
предварително установени, поради което предходното обезщетение за претърпени
имуществени вреди не може да обхваща и новонастъпилите, освен присъдените при
условията на бъдеща периодичност такива. т. е. при новонастъпили имуществени
вреди, дори те да не са настъпили в резултат от влошаване на състоянието,
обезщетяване се дължи, стига те да са пряка и непосредствена последица от увреждането,
което в случая е установено по несъмнен начин. С оглед на това исковете,
предявени с искова молба вх. № 262134 на 04.03.2021 г. са в този петгодишен
срок и възражението за погасяването им по давност е неоснователно.
Следва да се
отбележи, че по делото е установено и настъпването на отрицателно изменение в
здравословното състояние на ищеца.
Съгласно приетата по делото Етапна епикриза, изготвена от д-р
Ж.Колев-невролог, към 29.10.2007 г. раната в седалищната област е била
затворена, но според свидетелките показания, касаещи състоянието на ищеца преди
лечението в МЦ „Анагенеси” - GMTP MIKE
през 2019год., декубиталните му рани са били огромни. От друга страна по делото
е установено и че на 10.09.2016 г. на ищеца е извършен преглед от д-р Живко
Желязков със специалност ,,хирургия‘‘, който е поставил диагноза ,,други
уточнени локални инфекции на кожата и подкожната тъкан‘‘, видно от
предоставената справка от НЗОК (л.580, том II), като същия месец - 09.2016 г.
той е бил прегледан и от ОПЛ три пъти, които данни преценени заедно с
показанията на св.Беливанова сочат прояваването на първите признаци на
усложнение в здравословното състояние на ищеца, предпоставили нуждата от
провеждане на въпросното допълнително лечение. Следователно дори да се приеме,
че към 10.09.2016 г. е било налице степен на предвидимост на вредите, и в този
случай претенцията не е погасена по давност.
Възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, поради неносене на предпазна
каска е разгледано и решено със сила на присъдено нещо с влязлото в сила
Решение № 29.03.2016 г. по гр. д. № 4722/2012 г. на СГС, 19-ти състав. В
мотивите на решението съдът е приел, че възражението за съпричиняване е
основателно само по отношение на черепно-мозъчната травма и неоснователно - по
отношение на другите травматични увреждания, тъй като по отношение на гръдната
травма и тази на гръбначния стълб поставената предпазна каска е без значение за
тяхното избягване.
Поради всичко
гореизложено съдът намира, че събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност обосновават извод, че извършените от ищеца разходи са пряко свързани
с причинените травми от процесното ПТП, с оглед на което предявените искове за
главница и лихва следва да бъдат изцяло уважени.
С оглед този изход на
делото следва да бъде уважено и искането за присъждане на разноските на осн.
чл. 78, ал. 1 от ГПК, съгласно представеният списък по чл. 80 от ГПК.
Воден от горното,
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Сдружение
"Национално бюро на българските автомобилни застрахователи", ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Граф Игнатиев" №
2, ет. 2, да заплати на И.М.К., ЕГН **********,***,,****‘‘ ****, сумата
от 80 587,65 лева, като
обезщетение за имуществени вреди претърпени в резултат на ПТП, настъпило на
16.05.2007 г., представляващи разходи за лечение, извършени за периода
29.01.2019 г. - 17.01.2020 г., заедно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба -04.03.2021 година, до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА Сдружение
"Национално бюро на българските автомобилни застрахователи", ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Граф Игнатиев" №
2, ет. 2, да заплати И.М.К., ЕГН **********,***,,****‘‘ ****, сумата 7872,11
лева, представляваща сторени
разноски за производството по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд – гр. Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страната.
СЪДИЯ: