Р Е Ш Е Н И Е
№178
гр. Велико Търново, 12.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, втори касационен състав в публично заседание на осемнадесети септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ БАНЕВ
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
При секретаря Д.С.и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура I=R=, разгледа докладваното от съдия Костова касационно НАХД № 10 185/ 2020 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от
Закон за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Николинка С.К. *** против Решение № 260012/3.7.2020г.постановено по НАХД 843/2020г. по описа на Районен съд Велико Търново , с което е потвърден като законосъобразен Електронен фиш Серия Г № 0007658, с който за нарушение на чл. 483, ал1,т.1 от КЗ във вр. с чл. 638, ал. 4 вр. с чл. 638, ал.1, т.1 вр. с чл. 461, т.1 от КЗ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 250 лева.
В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение, постановено в противоречие с материалния закон, което се субсумира под нормата на чл. 348, ал.1,т.1 от НПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН. Неправилно е ангажирана административно- наказателната отговорност на касаторката в качеството й на собственик на автомобила по реда на чл. 647, ал.3 от КЗ във вр. с чл. 638, ал.1,т.1 от КЗ. На първо място, по аргумент на нормата на чл. 647, ал.3 от КЗ възможността да се наложи наказание чрез електронен фиш касае само хипотезата, при която с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на МПС , за което няма сключен действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Само в тази хипотеза се издава електронен фиш при условията и реда на ЗДвП , на основание чл. 647, ал.3 вр. с чл. 638, ал.4 от КЗ, като в този случай собственикът носи обективна отговорност за извършено макар и от друго лице нарушение, свързано с управление на МПС без задължителна застраховка. Собственикът на МПС , когато е ФЛ принципно може да бъде субект на административно нарушение- управление на МПС без застраховка „ГО“ , както и за неизпълнение на задължението за сключване на такава, но това са две отделни хипотези на административно нарушение, като само първата такава на лицето се издава ЕФ. Нормата на чл. 638, ал.1 и ал. 3 от КЗ съдържа два състава на нарушение, като първият касае неизпълнение на задължението на собственика да сключи договор за „ГО“ по отношение на автомобила ,а вторият касае несобственик, който управлява МПС без такава застраховка. Намира, че следва да се подчертае, че се носи административно- наказателна отговорност и за двете: неизпълнение на задължение по чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ , така и за управление на МПС без застраховка „ГО“. След като отговорността на касаторката е ангажирана в качеството й на собственик на автомобила, то изпълнителното деяние е бездействие и за определеността му във времето е необходимо да се установи, към кой момент е възникнало задължението – при придобиване на собствеността , при изтичане на срока на предходна застраховка или предсрочно прекратяване, поради неплащане на премия, както е в настоящия казус от 16.7.2019г. За съставомерността на това нарушение не е е необходимо да се установи управление на МПС като именно за това, законодателят е предвидил и възможност да се състави ЕФ на база на заснето с техническо средство нарушение. Неизпълнение на задължението на собственика по чл. 638, ал.1, т.1 от КЗ вр. с чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ може да се установи по документи, без да е необходимо заснемане на превозното средство в движение, но само по общия предвиден в ЗАНН ред чрез съставяне на АУАН и издаване на НП. По тези аргументи от съда се иска да отмени обжалваното решение и се постанови друго, с което се отмени ЕФ.
В съдебно заседание не се явява и не се представлява. По делото е постъпило допълнително писмено становище на процесуалния представител на касатора.
Ответник касационна жалба- ОД на МВР В. Търново, редовно призован не се представлява и не заема становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за основателност на така подадената касационна жалба. Макар и да споделя част от възраженията в нея, свързани с това, че собственикът на МПС носи отговорност при всяко управление на същото без наличието на валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност", намира, че в конкретния казус електронният фиш е незаконосъобразен. Като нарушена в него е посочена разпоредбата на чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ, а правилната квалификация е чл. 638, ал 4 от КЗ. Или с други думи извършеното деяние е несключване на договор за ЗЗГО от страна на собственика на МПС, а касаторът е наказан за това, че е управлявал МПС без сключена такава застраховка. Следователно е допуснато смешение на двата състава , което е нарушило правото на защита на наказаното лице, тъй като същото не е могло да разбере за какво нарушение е обвинено. Това води до незаконосъобразност на ЕФ, поради което предлага да се отмени обжалваното решение и съответно ЕФ.
Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, установи следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство, а по същество е неоснователна.
При проверката по чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН съдът не установи пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Предмет на настоящото производство е Решение № 260012/3.7.2020г.постановено по НАХД 843/2020г. по описа на Районен съд Велико Търново , с което е потвърден като законосъобразен Електронен фиш Серия Г № 0007658, с който за нарушение на чл. 483, ал.1,т.1 от КЗ във вр. с чл. 638, ал. 4 вр. с чл. 638, ал.1, т.1 вр. с чл. 461, т.1 от КЗ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 250 лева.
Въз основа на наличните в делото доказателства, въззивният съд установил следното: На процесната дата – 18.09.2019г. в 14:09 часа в гр.В.Търново,ул.“България“ ,кръстовище с ул. „Краков“ в посока ул.“Васил Левски“ с АТСС САИРН е установено и заснето управление на МПС лек автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № ===, за което собственикът не е бил сключил застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Видно от представеното по делото удостоверение от 20.2.2018г. на БИМ, пътна радарна система от посочения вид е одобрен тип, вписан под № 5133 в регистъра на одобрение за използване типове средства за измерване , със срок на валидност до 20.2.2028г. От приложената справка за регистрация на МПС е видно, че горепосоченият автомобил е собственост на касаторката. Към 18.9.2019г. за посоченото МПС не е имало сключен действащ договор за „ГО“ , което се установява от приложената справка от гаранционния фонд .
Въз основа на така установеното от ОД на МВР - В. Търново бил издаден и процесния Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система фиш, с който на касатора на основание чл. 483, ал 1, т. 1 от КЗ във вр. с чл. 638, ал 4 във вр. с чл. 638 ,ал.1, т. 1 от КЗ във вр. с 461, т.1 от КЗ е наложена глоба в размер на 250 лева. Няма спор по делото, че предходната застраховка ГО за автомобила е изтекла на 7.8.2019г. Тази фактическа обстановка районният съд е установил въз основа на събраните по делото документи, вкл. представените с административната преписка доказателства за годността и техническата изправност на АТСС, снимковия материал, регистър за собствеността на автомобила, датата на връчване на фиша. Настоящият съдебен състав намира за вярна установената от районния съд фактическа обстановка. Констатациите на РС съответстват на доказателствата по делото – писмени и веществени доказателствени средства, събрани по предвидения процесуален ред на НПК.
При така установените факти, които не са и спорни, ВТРС е формирал правен извод за правилност на атакувания електронен фиш. Съдът е приел, че при издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения, като от формална страна същият съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. По приложението на материалния закон, съдът е изложил аргументи за съответствие на установената фактическа обстановка по посочената в ЕФ като нарушена правна норма, а именно: чл.647, ал. 3 от КЗ във вр. във вр. с чл. 638, ал 4 във вр. с чл. 638, ал.1, т. 1 от КЗ във вр. с 461, т.1 от КЗ. Съгласно чл. 638, ал.1 т.1 от КЗ на наказание подлежи собственик на МПС, който не изпълни задължението си да сключи ЗЗ „ГО“. В чл. 647, ал. 3 от КЗ е уредена възможността да се издава ЕФ в случай на нарушения по КЗ и нормата препраща към реда и условията за издаване на ЕФ по чл. 189, а.4 от ЗДвП, без да се прилага чл. 189, ал.5 от ЗДвП. Съдът е намерил, че е спазена и процедурата по установяване на нарушението“Управление на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за ЗЗ „ ГО“ чрез АТСС, като подробно е описано в ЕФ. Съдът намира, че непосочването на разпоредбата на чл. 647, ал. 3 от КЗ в ЕФ не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като същата не съдържа състав на административно нарушение, както и санкция за него. С оглед на горното са налице всички предпоставки за налагане на наказание „Глоба“ на касатора с ЕФ, която е определена във фиксирания размер от 250 лева. Посоченото правно основание чл. 483, ал.1 т.1 от КЗ съответства на извършеното нарушение –управление на МПС , за което няма сключен договор ЗЗ „ГО“. В случая е намерил, че собственикът на МПС носи отговорност, независимо кой е управлявал МПС, поради което не му се праща уведомление с приложена декларация , в която да посочи ФЛ, управлявало автомобила. Освен това е намерил направените от процесуалния представител на касатора възражения за неотносими към казуса. Приел е, че собственикът на МПС като ФЛ може да бъде субект на нарушение –управление на МПС без ЗЗГО, както и за неизпълнение на задължението да сключи такава, което очертава две различни хипотези, като само първата подлежи на санкциониране с ЕФ. Нормата на чл. 638, ал.1 и ал. 3 от КЗ съдържа два състава на нарушения, като първият касае неизпълнение на задължението на собственика да сключи договор за ЗЗ „ГО“, нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ а втория касае несобственик, който управлява МПС без такава застраховка. Именно определянето на собственика като субект на нарушението по чл. 638, ал. 4 и ал. 6 от КЗ позволява тези нарушения да бъдат установени с АТСС, докато извършителят на нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ , който не е собственик на управляваното от него МПС би могъл да се установи не с АТСС,а чрез пряка проверка от контролните органи и съставяне на АУАН. Посочването в ЕФ на разпоредбата на чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ не представлява съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита , доколкото задължението за сключване на договор за ЗЗ „ГО“ е на лицето, което притежава автомобила, което е регистрирано на територията на РБ и не е спряно от движение.ВТРС е изложил мотиви защо не приема , че се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като е взел предвид, че се касае за формално нарушение, за което не е необходимо настъпването на вредоносен резултат. След като не са налице особени смегчаващи отговорността обстоятелства, то този институт не следва да се прилага.
Настоящата инстанция намира, че така постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно, постановено в нарушение на материалния закон.
Съображенията за това са следните: разпоредбата на чл. 483, ал.1 от КЗ вменява задължение да бъде сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на всяко лице, което е собственик на МПС, регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, като неизпълнението му е скрепено със санкция по чл. 638, ал.1 т.1 от КЗ. Ал.4 на същата разпоредба предвижда, че когато с автоматизирано техническо средство е установено управление на МПС, за което няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“, се налага санкцията по ал.1. Неизпълнение на задължението на собственика на МПС да сключи договор за ГО, който състав на нарушение се явява довършен независимо от това дали МПС е в движение или в престой или паркирано. Съответно разпоредбата на чл. 647, ал. 3 от КЗ гласи, че когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата. Електронният фиш се изпраща на собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка. Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или имуществената санкция по чл. 638, ал. 4 и 6. Член 189, ал. 5 от Закона за движение по пътищата не се прилага. Санкционната норма по чл. 638, ал. 4 от КЗ предвижда, че когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1. За лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв. съгласно чл. 638, ал. 3 от КЗ.
Следователно посредством цитираните нормативни текстове, законодателят твърде несъвършено е въвел особен ред за установяване на административно нарушение, изразяващо се в управление на МПС , за което няма сключен и действащ договор за ЗЗ „ГО“ ,за налагане на административно наказание и за заплащане на определения размер. Като изрично е посочено, че този ред е приложим само по отношение на собственика на МПС и е в отклонение от общото правило, въведено в чл. 647, ал.1 от КЗ. Както се посочи по- горе законодателят е посочил, че в случая на заснето такова движение на МПС без ЗЗ“ГО“ не се интересува кой управлява МПС, а субект на нарушението е само собственикът.
При така очертаната правна рамка, която не е прецизна спор възниква по следната група от въпроси: на първо място какво е изпълнителното деяние – действие или бездействие, от което следва въпроса досежно датата на извършване на нарушението. Разпоредбата на ал. 4 на чл. 638 от КЗ предвижда санкция за бездействието на собственика на МПС да сключи договор за ЗЗ "Гражданска отговорност", като с кумулативното изтичане на срока на действие на предходния договор за ЗЗГО и пасивно поведение на собственика на автомобила . настоящото нарушение се явява довършено. Вярно е, че закона е предвидил специален ред за установяване на такова нарушение на разпоредбите на КЗ и с автоматизирано техническо средство - чл. 647, ал. 3 от КЗ. Следователно, ако приемем, че чл. 638, ал. 4 от КЗ,във вр. с чл. 483, ал.1,т.1 от КЗ , както е посочено в ЕФ е нарушена, то в този случай изпълнителното деяние е бездействие. То като форма на деянието е пропускане на определено действие, което е необходимо за възникване, съществуване, изменение или прекратяване на определена обществена връзка, като начална дата на същото е датата на която е следвало да бъде извършено законоопределено поведение – в случая сключване на договор за ЗЗ „ГО“,който може да бъде от момента на придобиване на МПС, изтичане срока на договор за ЗЗ „ГО“, или прекратяване на същия поради неплащане на застрахователна премия, които обстоятелства на о място следва да бъдат посочени от страна на АНО, като изрично се посочи и началната и крайна дата на бездействието. След като това не е сторено е налице съществено процесуално нарушение, което е ограничило правото на защита на нарушителя и на това основание ЕФ следва да бъде отменен. Както се посочи по- горе, ако законодателят е въвел посочената специална норма, като различието от общата по чл. 638, ал.1, т.1 от КЗ е само начинът, методът на установяване на нарушението чрез АТСС, то в този случай деянието е като това по основния състав бездействие и се характеризира с начална и крайна дата. Но ако се касае за специална разпоредбата различна от общата, при която изпълнителното деяние е управление на МПС без застраховка, то в този случай е неприемливо да не се изследва въпроса за водача на МПС, който може да е собственик или друго лице, при което основният състав е различен
Както се посочва и в други решения на Административен съд Велико Търново вярната правна квалификация - основанието за налагане на наказанието в настоящия случай е разпоредбата на чл. 638, ал. 4 от КЗ,във вр. с чл.638, ал.1,т.1 от КЗ, а не чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ във вр. с чл. 638, ал. 4 от КЗ. В конкретния случай нарушението е установено с автоматизирано техническо средство и основанието за налагане на административното наказание е именно разпоредбата на чл. 638, ал. 4 от КЗ. Съдът също така намира, че за прецизност следва да се посочи и нормата на чл. 647, ал. 3 от КЗ , която препраща към чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, доколкото макар да не съдържа състава на нарушението, същата определя реквизитите на ЕФ. Служебно известно е на съда, че тази норма винаги се посочва от АНО при установяване на нарушение на правилата за скоростта.
От систематичното тълкуване на нормите на чл. 638, ал. 4 КЗ, чл. 638, ал. 1 КЗ следва, че за да бъде реализирана отговорността на дееца с електронен фиш по вменения административен състав следва да са налице кумулативно следните елементи от фактическия състав: 1-Наказаният субект да е собственик на процесното МПС,2.За процесното МПС да няма сключен валиден договор за задължителна застраховка гражданска отговорност,3.Да е установено управление на процесното МПС по пътната мрежа в страната, независимо кой е бил неговия водач 4.Управлението да е установено с АТСС, по реда на., предвиден в ЗДвП/ чл. 165, ал. 3 от ЗДвП/ тоест по реда на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда аз използване на автоматизирани технически средства за контрол и правилата за движение по пътищата. В този смисъл настоящата инстанция изцяло споделя становището на редставителя на ВТОП, че в коркретния случай са посочени разпоредби на две отделни нарушения, които са самостоятелни основания за ангажиране на административно- наказателната отговорност на нарушителя, като допуснатото смесване на двата състава е довело до нарушение на правото на защита на наказаното лице, тъй като то не е могло да разабере в какво точно нарушение е обвинено.
Съгласно нормата на чл. 647, ал. 4 от КЗ, правилата за издаване на електронен фиш при установено с АТСС нарушение на КЗ са тези по ЗДвП, а нормата на чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП предвижда същия да съдържа описание на нарушението, посочване на нарушените разпоредби. Действително същата не изисква детайлно и подробно описание на нарушението, предвид наличието на електронен запис. Последното обаче не означава изобщо липса на описание, каквото настоящия състав констатира. Наказващият орган и в хипотезата на издаден електронен фиш за установено с АТТС нарушение на КЗ е длъжен да сочи конкретните обективни признаци на вмененото нарушение, а не само цифрово да изписва нарушената материалноправна норма. В обжалвания ЕФ описание на конкретното нарушение от обективна страна не се съдържа - липсва конкретизация на изпълнителното деяние, на съставомерните от обективна страна елементи на нарушението. С посочването в ЕФ на административнонаказателната разпоредба на чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ, не може да се замества изискуемото от закона описание на нарушението, нито с посочването на нарушената законова норма /чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ/ може да санира липсата на фактическо описание на нарушението.
Формулировката, обективирана в процесния електронен фиш, която е установено нарушение на Кодекса за застраховането, очевидно не води до яснота на повдигнатото обвинение и не може да бъде приета като описание на деянието, което според административнонаказващия орган съставлява административно нарушение. Това представлява нарушение на особените процесуални правила, предвидени в ЗДвП, към който приложимият КЗ препраща. То е съществено по своя характер, доколкото липсата на описание на обективните признаци на нарушението винаги, дори и при изрично и вярно посочване на нарушените норми, води до нарушение на правото на защита на наказаното лице, респективно до отмяна на санкциониращия го акт. Със спазване изискването на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за описание на съставомерните факти се изпълнява не само гаранционната функция на разпоредбата за осигуряване правото на защита, но и за спазване на законността при ангажиране на административно наказателната отговорност по отношение забраните за повторни наказателни преследвания.
Настоящият касационен състав намира, че с оглед на гореизложеното следва да бъде отменено решението на ВТРС и се постанови друго по съществото на спора, с което се отмени обжалвания ЕФ. Както се посочи по- горе съответната на установените факти правна квалификация е по чл. 638, ал. 4 от КЗ, във вр. с чл. 638, ал.1 т.1 от КЗ във вр. с чл. 647, ал. 3 от КЗ, доколкото законодателят е предвидил специален ред за установяване на този вид нарушения.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение 2-ро от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260012/3.7.2020г.постановено по НАХД 843/2020г. по описа на Районен съд Велико Търново , ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия Г № 0007658, с който за нарушение на чл. 483, ал1,т.1 от КЗ във вр. с чл. 638, ал. 4 вр. с чл. 638, ал.1, т.1 вр. с чл. 461, т.1 от КЗ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 250 лева на Николинка С.К. ***
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.