Р Е
Ш Е Н
И Е
№128
Гр. Перник, 16.02.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ гр. с. в
публично съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЛОРА СТЕФАНОВА
С участието на секретаря АНТОАНЕТА
ВАСИЛЕВА, като разгледа гр. д. № 5942/2017 г. по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по иск с
правна квалификация чл. 415, във вр. с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба от
“Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. Д – р Петър Дертлиев № 25, офис сграда Лабиринт, ет.
2, офис 4, представлявано от Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов
– изпълнителни директори против Г.Д.К., ЕГН ********** ***.
Ищецът твърди, че между
ответника и “Изи Асет Мениджмънт” АД е сключен договор за паричен заем №
1443726/20.05.2011 г. Твърди, че съгласно договора “Изи Асет Мениджмънт” АД е
предоставило на ответника в заем сумата от 800 лв., която последният се е
задължил да върне заедно с договорна лихва в общ размер от 600.76 лв. на 27
равни месечни вноски от по 51.88 лв., като падежът на първата вноска е 26.05.2011
г., а на последната – 24.11.2011 г.
Ищецът сочи, че съгласно чл.
33, ал. 1 и ал. 3 от договора при забава плащането на всяка погасителна вноски
заемателят дължи на заемодателят лихва за забава в размер на законната лихва.
Твърди, че ответникът е погасил
частично задължението си договора за заем, като е заплатил главница в размер на
224.22 лв. и договорна лихва в размер на 379.06 лв.
Поради частично неизпълнение на
задължението си за връщана на заетата сума, ведно с договорната лихва,
ответникът е останал да дължи сумата от 575.78 лв. – главница, договорна лихва
в размер на 221.70 лв. за периода 11.08.2011 г. – 24.11.2011 г., както и лихва
за забава в размер на 423.68 лв. за периода 12.08.2011 г. – 26.06.2017 г.
Ищецът сочи, че по силата на
договор за прехвърляне на вземания сключен между него и заемателя на 01.01.2013
г., той е придобил вземането към ответника, за което му е съобщил с изпращане
на уведомление. Твърди, че е за вземането е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника, въз основа, на
което е било образувано ЧГД № 4008/2017 г. по описа на ПРС. Сочи, че такава
била издавена, като в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът депозирал
възражение срещу нея.
Искането към съда е да признае
за установено, че ответникът дължи на ищеца, в качеството му на цесионер по
договор за прехвърляне на вземания, сключен на 01.01.2013 г. с “Изи Асет
Мениджмънт” АД задълженията си към заемателя по договор за заем № 1443726/20.05.2011 г. както следва:
575.78 лв. – главница, 221.70 лв. – договорна лихва за периода 11.08.2011 г. –
24.11.2011 г., както и лихва за забава в размер на 423.68 лв. за периода
12.08.2011 г. – 26.06.2017 г., както и законната лихва върху главницата считано
от 28.06.2017 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 4008/2017 г. по описа на ПРС. Заявена
е претенция за присъждане на направените по делото разноски в исковото и
заповедното производство.
Исковата молба е връчена на
ответника на 30.10.2017 г. В срока по чл. 131 от ГПК, изтекъл на 30.11.2017 г.
не е постъпил писмен отговор. В депозираното срещу заповедта за изпълнение на
парично задължение възражение, ответникът не е посочил основанията си за това.
В съдебно заседание, ищецът,
чрез процесуалния си представител юрисконсулт Седевчова е заявил, че поддържа
исковата молба. Поискал е съдът да се произнесе с неприсъствено решение. Заявил
е претенция за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът е бил редовно призован за
първото по делото заседание, с призовка, връчена му при условията на чл. 41,
ал. 2, във вр. ал. 1 от ГПК. С нея му е била разяснена възможността за
постановяване на неприсъствено решение и предпоставките за това. Ответникът не
се е явил с в съдебното заседание и не е поискал разглеждане на делото в негово
отсъствие.
На 28.09.2017 г. на ответника лично е
бил връчен препис от исковата молба. Едновременно с това му е разяснена
възможността за депозиране на писмен отговор и последиците от непредставянето
му, както и последиците от неявяване в съдебно заседание. Ответникът не е подал
отговор в срока по чл. 131 от ГПК. В депозираното възражение в срока по чл.
414, ал. 2 от ГПК не е посочил основанията си за направеното оспорване.
Следователно, налице са предпоставките
на чл. 238, ал. 1 от ГПК и чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение.
Съдът намира, че е налице и
предпоставката на чл. 239, ал. 1, т. 2
от ГПК. По делото са представени писмени доказателства, които не са оспорени.
Приета е и съдебно – икономическа експертиза, изготвена от вещото лице В.П.,
която съдът кредитира като пълна и обосновава, дадена от експерт с необходимите
професионални знания и опит. От събраните доказателства може да се направи
извод, че предявеният иск е вероятно основателен.
В полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените от него разноски в
исковото и в заповедното производство, съответно 150 лв. – държавна такса и 150
лв., определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство, и 25 лв. – държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение – в
заповедното производство.
По изложените съображения и на
основание чл. 239, ал. 2 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 415, във вр. с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД,
във вр. с чл. 99 от ЗЗД по отношение на Г.Д.К., ЕГН ********** ***, че дължи на
“Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. Д – р Петър Дертлиев № 25, офис сграда Лабиринт, ет.
2, офис 4, представлявано от Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов
– изпълнителни директори , в качеството на цесионер по договор за прехвърляне
на вземания, сключен на 01.01.2013 г. с “Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Джавахарлал
Неру № 28, административен център, ет.
2, офис 51, представляван от изпълнителния директор Неделчо Йорданов Спасов
сумата от 575.78 лв./петстотин седемдесет и пет лева и седемдесет и осем
стотинки/, представляваща главница по договор за заем № 1443726/20.05.2011 г., ведно с
договорна лихва в размер на 221.70 лв./двеста двадесет и един лева и седемдесет
стотинки/, считано за периода 11.08.2011 г. – 24.11.2011 г., както и лихва за
забава в размер на 423.68 лв./четиристотин двадесет и три лева и шестдесет и
осем стотинки/, считано за периода 12.08.2011 г. – 26.06.2017 г. и законната
лихва върху главницата, считано от 28.06.2017 г. до окончателното плащане, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД №
4008/2017 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
8, във вр. с ал. 1 от ГПК Г.Д.К., ЕГН ********** ***, че да заплати на “Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. Д – р Петър Дертлиев № 25, офис сграда Лабиринт, ет.
2, офис 4, представлявано от Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов
– изпълнителни директори сумата от
общо 300 лв. /триста лева/, представляваща направени разноски в исковото
производство и сумата от общо 75 лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща
направени разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
РЕШЕНИЕТО подлежи на отмяна при
условията на 240, ал. 1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на
ответника.
СЛЕД влизане в сила на настоящото
решение препис от него и ЧГД № 4008/2017 г. по описа на ПРС да се докладват на V
гр. с.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Х.С.