ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ІІ - 1757 24.09.2019 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори въззивен граждански състав
На: двадесет и
четвърти септември две хиляди и деветнадесета година
в закрито съдебно
заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: Т. РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Секретар
Прокурор
разгледа въззивно гражданско дело номер 1065 по описа за 2019 година.
На основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е.
КРАЛЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 1015/03.05.2019
г., постановено по гр.д.№ 2544/2018 г. по описа на РС-Бургас, е извършена
съдебна делба между съделителите Т.Д.П. и П.И.П. по отношение на съсобствените
им недвижими имоти, като е постановено следното:
ПРЕКРАТЯВА
производството по по гр.д. № 2544/2018 г. по описа на БРС, в частта,
касаеща искането по чл.344, ал.2 ГПК на съделителката Т.Д.П. – за разпределяне ползването на делбения имот,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор 07079.653.518.2.3 по КККР на
гр.Бургас, административен адрес на имота: гр.Бургас, ж.к.“Меден рудник“, бл.115,
вх.Б, ет.2, ап.26, предназначение – жилище, апартамент, с площ от 59.55 кв.м.,
при описани граници, ведно с прилежащите избено помещение и съответните идеални
части от общите части на сградата и правото на строеж върху терена, посредством
осъждане на съделителя П.И.П. да й заплаща месечно обезщетение от 160 лв. до
окончателното извършване на делбата.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна претенцията по сметки на Т.Д.П., с правно
основание в чл.31, ал.2 ЗС, предявена против П.И.П., за осъждането му да й
заплати 5434.50 лв. – обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения имот,
за периода от 01.11.2015 г. до 18.12.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, начиная от 18.12.2018 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна претенцията на Т.Д.П. с правно основание в
чл.349, ал.1 ГПК – за възлагане в дял на самостоятелен обект с идентификатор 07079.653.518.2.3 по КККР на
гр.Бургас, административен адрес на имота: гр.Бургас, ж.к.“Меден рудник“, бл.115,
вх.Б, ет.2, ап.26, предназначение – жилище, апартамент, с площ от 59.55 кв.м.,
при описани граници, ведно с прилежащите избено помещение и съответните идеални
части от общите части на сградата и правото на строеж върху терена.
ИЗНАСЯ на публична продан следните съсобствени на Т.Д.П. и П.И.П. недвижими
имоти:
- самостоятелен обект с идентификатор 07079.653.518.2.3 по КККР на
гр.Бургас, находящ се в сграда № 2, построена в ПИ с идентификатор 07079.653.518,
административен адрес: гр.Бургас, ж.к.“Меден рудник“, бл.115, вх.Б, ет.2, ап.26,
предназначение – жилище, апартамент, с площ от 59.55 кв.м., при съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж – 07079.653.518.2.4, под обекта – 07079.653.518.2.1,
над обекта – 07079.653.518.2.6, ведно с прилежащите избено помещение № 26 с
площ от 2.49 кв.м. и 1.443 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж върху терена;
- самостоятелен обект с идентификатор 07079.653.298.1.48 по КККР на
гр.Бургас, находящ се в сграда № 1, построена в ПИ с идентификатор 07079.653.298,
административен адрес: гр.Бургас, ж.к.“Меден руднеик“, бл.174, вх.А, ет.0,
обект М8, предназначение – за търговска дейност, с площ от 32.79 кв.м., при
съседни самостоятелни обекти: на същия етаж – 07079.653.298.1.47 и 07079.653.298.1.49,
под обекта – няма, над обекта – 07079.653.298.1.2 и 07079.653.29.1.3, ведно с
прилежащите 0.456 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
върху терена.
С решението
са възложени в тежест на всеки от съделителите дължимите държавни такси върху
стойността на дела им и по исканията по сметки.
І. Постъпила е въззивна жалба вх.№ 23946/04.06.2019 г. от
Т.Д.П., с която първоинстанционното решение се обжалва единствено в частта по претенциите по сметки, с която е отхвърлена
претенцията й с
правно основание чл.31, ал.2 ЗС, предявена против П.И.П., за осъждането му да й
заплати сумата от 5434.50 лв. –
обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения жилищен имот, за периода от
01.11.2015 г. до 18.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
начиная от 18.12.2018 г. до окончателното плащане.
Въззивницата
изразява недоволство от решението РС-Бургас като счита същото за неправилно,
необосновано и незаконосъобразно в обжалваната му част. Посочва, че по делото
са представени доказателства за отправена до ответника нотариална покана във
връзка с претендираното обезщетение и до момента не е получила никакво плащане
от негова страна, като се оспорват доводите на ответника, че претенцията й била
преклудирана с оставянето й без разглеждане в бракоразводното дело. Посочва се
също, че пред първата инстанция са събрани и гласни доказателства за това, че
само ответника ползва процесния имот. В тази връзка се сочи, че независимо от
горното, районният съд е приел искането на ищцата за недопустимо, тъй като
претенцията и следвало да бъде за разпределение на ползването, а не за
присъждане на привременно ползване и обезщетение. А същевременно, при поискване
ищцата е имала еднократен достъп до имота, но само за да си вземе вещите, а не
за да го ползва, както неправилно е бил приел съда. В тази връзка въззивницата
отново посочва, че по делото са събрани доказателства, че цялата покъщнина и
вещи на ответника са в процесното жилище, а тя е имала еднократен достъп до
него само, за да си вземе вещите, а не да го ползва, като е изпратила
нотариална покана до ответника за лишаването й от ползване на имота и въз
основа на това е поискала парично обезщетение. Сочи се също, че от насрещната
страна няма нито възражение, нито насрещна позиция, с изключение позоваването
на бракоразводното решение по гр.д.№ 3563/2017 г. на БРС, което според
въззивницата е изцяло неоснователно и несъстоятелно, поради което се счита, че
БРС неправилно се е позовал на посоченото бракоразводно решение. Моли въззивния
съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част, с която е
отхвърлена претенцията по сметки с правно основание чл.31, ал.2 ЗС и същата да
бъде уважена. Не са направени нови доказателствени искания. Претендират се
разноските за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемия П.И.П.,
не се взема становище по въззивната жалба.
ІІ. Постъпила е и частна жалба вх.№ 23947/04.06.2019 г.
от Т.Д.П., с която първоинстанционното решение се обжалва в частта му с характер на определение, с което е прекратено
производството по делото относно искането й по чл.344, ал.2 ГПК за разпределяне ползването на жилищния делбен имот, посредством осъждане
на ответника П.И.П. да й заплаща месечно обезщетение от 160 лв. до
окончателното извършване на делбата. Жалбоподателката
изразява недоволство от обективираното в решението БРС определение, като счита
същото за неправилно, необосновано и незаконосъобразно, поради което моли за
неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за определяне на
привременно ползване. В частната жалба жалбоподателката Т.П. е изложила доводи
и съображения, абсолютно идентични с тези в депозираната от нея въззивна жалба
относно наличието на доказателства за ползване на процесното жилище само от
ответника и за лишаването й от ползването на имота. Изразява се несъгласие с
извода на районния съд, че претенцията на ищцата е следвало да бъде за
разпределение на ползването, а не за присъждане на привременно ползване и
обезщетение, поради което искането й било недопустимо, като се сочи, че съдът
неправилно се е позовал на бракоразводното решение по гр.д.№ 2544/2018 г. на
БРС. Жалбоподателката моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение
в обжалваната му част, имаща характер на определение, с което е отхвърлена
претенцията й по чл.344, ал.2 ГПК и да върне делото на районния съд за
произнасяне от друг състав с оглед уважаване на искането й и присъждане на
поисканото обезщетение за лишаването й от ползване на имота до приключване на
делото за делба. Не са направени доказателствени искания.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната
страна П.И.П., не се взема становище по частната жалба.
Първоинстанционното
решение е връчено на въззивницата Т.Д.П. на 31.05.2019 г., като въззивната жалба
и частната жалба са подадени на 04.06.2019 г., т.е. в срока по чл.259, ал.1 и
чл.275, ал.1 ГПК. Жалбоподателката е лице с правен интерес от обжалване на
решението, поради което жалбите са допустими.
Предвид горното и след проверка
допустимостта на подадената въззивна жалба и частна жалба, съдът намира, че
делото следва да бъде разгледано в съдебно заседание, поради което и на основание
чл.267, ал.1 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 1065/2019
г. по описа на БОС постъпилата въззивна жалба и частна жалба от Т.Д.П..
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис
от определението, като същите се уведомят на посочените от тях адреси, вкл. и
чрез процесуалните им представители и по телефона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.