№ 10384
гр. София, 31.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110169912 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на
/ФИРМА/ (с предишно наименование /ФИРМА/), с която
срещу *. А. М., са предявени установителни искове с
правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.92, ал.1 ЗЗД за установяване съществуване на парично
вземане за сумата от 407,38 лева, представляваща дължими
и неплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги за период от 15.08.2020 г. до 14.12.2020 г. по
договор за мобилни услуги от 04.04.2019г. за ползване на
мобилен номер ***************, по договор от дата
04.04.2019г. за ползване на мобилен номер
****************** и по договор от дата 24.07.2020г. за
ползване на мобилен номер ******************, ведно със
законната лихва за периода от 26.07.2022 г. - датата на
1
подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до
изплащане на вземането, сумата в размер на 598,12 лева,
представляваща незаплатени лизингови вноски за периода
от 01.01.2021 г. до 31.07.2022 г. по договори за лизинг от
24.07.2020г., сключен във връзка с договорен абонамент за
номер ****************** и договор за лизинг от
24.07.2020г., сключен във връзка с договорен абонамент за
номер ******************, ведно със законната лихва за
периода от 26.07.2022 г. - датата на подаване на заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК до изплащане на вземането,
сумата в размер на 391,36 лева, представляваща неустойка
за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от
дата 24.07.2020г. за мобилен номер ******************, във
връзка с предсрочно прекратяване на договорен абонамент
от 28.08.2020г. за мобилен номер *************** и във
връзка с предсрочно прекратяване на договорен абонамент
от 24.07.2020г. за мобилен номер ******************, ведно
със законната лихва за периода от 26.07.2022 г. - датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение от 19.08.2022 г. по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 40283/2022 г. по описа на СРС, І ГО,
45 състав.
С исковата молба ищецът твърди, че между него и
2
ответника е възникнало договорно правоотношение по
договор за мобилни услуги от 04.04.2019г. за ползване на
мобилен номер ***************, по договор от дата
04.04.2019г. за ползване на мобилен номер
****************** и по договор от дата 24.07.2020г. за
ползване на мобилен номер ******************. Твърди, че
е изправна страна по договора, както и че ответникът му
дължи, дължимата сума за мобилни услуги за периода от
15.08.2020 г. до 14.12.2020 г., която била в общ размер на
407,38 лв.. Поддържа, че по повод неизпълнението на
ответника, прекратил едностранно сключения между
страните договор и начислил неустойка. Последната била в
размер на 391,36 лв. и била формирана като сбор от
неустойки за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент представляващи стойността на 3 месечни
абонаментни такси по сключените от ответника
абонаментни планове, както следва: по абонаментен план
Тотал 40.99 за мобилен номер ****************** – за
сумата от 123, 74 лв.; по абонаментен план Тотал 20.99 за
мобилен номер *************** – за сумата от 52,47 лв., и
по абонаментен план Тотал 19.99 за мобилен номер
****************** – за сумата от 59,07 лв., както и сумата
в размер на 131,64 лв., представляваща неустойка за
ползване на устройство „Alcatel 1S 2020 GREY + TCL 43
Android TV”, сумата в размер на 17,51 лв., представляваща
неустойка за ползване на устройство „HUAWEI Telenor 4G
MiFi” и сумата в размер на 6,93 лв., представляваща
3
неустойка за ползване на устройство „Аccessories Xiaomi Mi
Band 4 Black”. Посочва, че поради прекратяване
договорите за мобилни услуги, дължимите лизингови
вноски за мобилни устройство стават предсрочно
изискуеми по силата на т.12, ал. 2 от ОУ. Посочва, че
задължението по договор за лизинг от 24.07.2020 г. във
връзка с мобилен номер ****************** за устройство
„Аccessories Xiaomi Mi Band 4 Black”, било в размер на 47,31
лв., а задължението по договор за лизинг от 24.07.2020 г.
във връзка с мобилен номер ****************** за
устройство „Alcatel 1S 2020 GREY + TCL 43 Android TV”,
било в размер на 550,81 лв.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от
ответната страна, чрез назначения му особен представител,
в който искът се оспорва по основание и размер. Оспорва
облигационното отношение между страните. Твърди, че не
е потребил мобилни услуги през процесния период. Прави
възражение за изтекла погасителна давност.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно
призован, не се представлява. С молба с вх. №
80902/11.03.2024г. поддържа исковата молба и моли за
уважаване на исковете.
В съдебно заседание ответникът *. А. М., редовно
призован, не се явява, представлява се от назначения му
особен представител – адвокат Й. А. от САК, който
поддържа отговора на исковата молба и моли за
4
отхвърляне на исковете.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявените искове са допустими, като предявени при
наличието на правен интерес от легитимна страна в полза
на която е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д.
№ 40283/2022г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по
чл. 415 от ГПК, и при дадени изрични указания от съда за
предявяване на иск по реда на чл. 415, ал.1,т.2 от ГПК.
Съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса на основание чл.154,
ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже
фактите, от които произтича вземането му. В тежест на
ищеца е да докаже основанието, което поражда
претенцията му, както и размера на същата. Ищецът
следва да доказва, че между страните е валидно сключен
договор за далекосъобщителна услуга и за лизинг,
изпълнение на задълженията си по договорите, размера на
вземанията и тяхната изискуемост, а по исковете за
неустойка, че между страните са възникнали
горепосочените договорни правоотношения, че в тях
5
валидно е уговорена неустоечна клауза, размера на
неустойка и изискуемост на вземането.
От приетия по делото договор за мобилни услуги от
04.04.2019г. с предпочетен номер + *************** се
установява че между страните са били налични договорни
отношения по договор за далекосъобщителна услуга,
сключен за срок от 24 месеца до 28.08.2022г., за
абонаментен план „Тотал 20,99“, подновен с допълнително
споразумение от 28.08.2020г. като по договорен абонамент
за мобилен номер *************** на ответника е
предоставено и устройство HUAWEI Telenor 4G MiFi, с
отстъпка от стандартната цена, видно от т.7 от договора от
дата 04.04.2019г. в размер на 130,00 лева.
От приетия по делото договор за мобилни услуги от
04.04.2019г. с предпочетен номер + ****************** се
установява че между страните са били налични договорни
отношения по договор за далекосъобщителна услуга,
сключен за срок от 24 месеца до 24.07.2022г. за абонаментен
план „Тотал 40,99“, с размер на месечната абонаментна
такса от 33,99 лева, подновен с допълнително споразумение
от 24.07.2020г., като по договорен абонамент за мобилен
номер ****************** на ответника е предоставено и
устройство ALCATEL 1S 2020 Grey+TCL 43 Android TV на
изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски,
всяка от които в размер на 28,99 лева, както и с правото
след изтичане срока на лизинга срещу заплащане на
6
допълнителна вноска от 28,99 лева да придобие
собствеността върху лизинговата вещ. На ответника е
предадено мобилното устройство с отстъпка от
стандартната цена, видно от раздел II, т.1 от допълнително
споразумение от 24.07.2020г., както следва: стандартна цена
на мобилното устройство от 889,90 лева, а с отстъпка 695,76
лева, или отстъпката е в размер на 194,14 лева.
От приетия по делото договор за мобилни услуги от
24.07.2020г. с предпочетен номер + ****************** се
установява че между страните са били налични договорни
отношения по договор за далекосъобщителна услуга,
сключен за срок от 24 месеца до 24.07.2022г. за абонаментен
план „Тотал 19,99“, с размер на месечната абонаментна
такса от 16,99 лева, като по договорен абонамент за
мобилен номер ****************** абонатът е сключил и
договор за лизинг от същата дата, като му е предоставено
устройство ACCESSORIES XIAOMI Mi Band 4 Black на
изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски,
всяка от които в размер на 2,49 лева, както и с правото след
изтичане срока на лизинга срещу заплащане на
допълнителна вноска от 2,49 лева да придобие
собствеността върху лизинговата вещ. На ответника е
предоставено горепосоченото устройство с отстъпка от
стандартната цена, видно от т.7 от договора, както следва:
стандартна цена на устройството е 69,99 лева, а с отстъпка
59,76 лева, или отстъпката е в размер на 10,23 лева.
7
Изслушаната по делото съдебно техническа експертиза,
която съдът кредитира като компетентно изготвена и
съотносима на останалия, приет по делото доказателствен
материал, установява, че на абоната, за процесния период
на потребление от 15.08.2020г. до 14.12.2020г. са
предоставени за номера ***************,
****************** и ****************** 1866:40 минути
към национални мрежи и изходящ роуминг в зона ЕС;
1493:20 минути към Зона ЕС; 2000.00 МВ мобилен интернет
на максимална скорост в *. и в зона ЕС; 257000.00 МВ
мобилен интернет на максимална скорост в *.; 67800.00 МВ
мобилен интернет на максимална скорост в зона ЕС; 792.88
МВ мобилен интернет; 418 минути разговори към други
национални мобилни мрежи; 7 минути разговори към
„Грижа за клиента“; 10778 минути разговори в мрежата на
ищеца; 14 минути разговори с фиксирани мрежи; 13
допълнителни услуги и 2 минути разговори към номера
0700/0800/00800. Вещото лице е установило, че за периода от
15.08.2020г. до 14.12.2020г. абонатът е имал достъп и е
реализирал потребление в мобилната мрежа и услугите,
предоставени от ищеца, като от 08.10.2020г. абонатът е бил
със спрени изходящи услуги заради неплатени задължения,
а от 07.12.2020г. не е имал въобще достъп до мобилната
мрежа на ищеца.
Изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза
установява, че приетите по делото фактури, касаещи
период от 15.08.2020г. до 14.12.2020г., предоставени за
8
номер *************** са в размер на 59,70 лева, като
вещото лице не е установило извършени плащания от
ответника в периода от 15.08.2020г. до 14.12.2020г., а
фактурите, отнасящи се до процесния период, предоставени
за номер ****************** са на стойност от 209,64 лева,
като отново не са установени плащания, съответно
фактурите отнасящи се до процесния период, предоставени
за номер ****************** са на стойност от 138,04 лева,
като отново не са установени плащания. Вещото лице е
установило, че издадената фактура №
**********/15.01.2021г. касае сключените договори за
лизинг, по които на ответника са предоставени за
възмездно ползване устройства ACCESSORIES XIAOMI Mi
Band 4 Black и ALCATEL 1S 2020 Grey+TCL 43 Android TV,
като за първото устройство дължими за лизингови вноски
са суми в размер на 47,31 лева, а за второто е дължима
сумата от 550,81 лева. Вещото лице е изчислило и размера
на претендираната неустойка, като е посочило, че тя е
определена в съответствие с условията на чл. 1.2, във вр.
чл. 1,т.1 от Спогодба от 11.01.2018г. между Комисията за
защита на потребителите и /ФИРМА/, приложими при
прекратяване на договори за мобилни услуги, сключени
преди 11.01.2018г., като вземанията се формират като сбор
от не повече от три стандартни месечни абонаментни такси
без ДДС с добавени:1. Част от стойността на ползваните
отстъпки от месечните абонаментни планове,
съответстваща на оставащия срок до края на договора;2.
9
Част от стойността на отстъпките за предоставени на
потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок
от прекратяването до края на договора за мобилни услуги,
съответно по мобилен план „Тотал 40,99“, с месечна такса
от 33,99 за мобилен номер ****************** неустойката
е в размер на 123,74 лева, за ползването на устройство
ALCATEL 1S 2020 Grey+TCL 43 Android TV е в размер на
131,64 лева, а по мобилен план „Тотал 20,99“ с месечен
абонамент в размер на 33,99 лева за мобилен номер
*************** неустойката е в размер на 52,47 лева, а за
ползване на устройство HUAWEI Telenor 4G MiFi 17,51
лева, а за абонаментен план „Тотал 19,99“ с промоционален
месечен абонамент в размер на 16,99 лева за мобилен номер
****************** в размер на 59,07 лева, а за ползването
на ACCESSORIES XIAOMI Mi Band 4 Black в размер на
6,93 лева.
Съдът приема исковете за основателни, като доказани
по основание и размер.
От съвкупния доказателствен материал по делото,
съдът намира, че се установи наличието на договорни
правоотношения между страните, доставянето на
далекосъобщителните услуги, както и размера на сумите по
фактурите. Съответно т. 23, б. "б" и "в" от Общите условия
предвиждат абонатите да заплащат месечния абонамент,
който се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери
съобразно избрания от потребителя абонаментен
10
план/програма/пакет, и месечна цена за ползвани услуги,
представляваща сумата от стойността на всички услуги,
ползвани от потребителя през дадения месец. В т. 26 и т. 27
от Общите условия е предвидено при ползване на услуги
чрез индивидуален договор заплащането на ползваните
услуги да се извършва въз основа на фактура, която се
издава ежемесечно на името на потребителя. При
сключване на индивидуален договор всеки потребител –
страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на
която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на
фактурата не освобождава потребителя от задължението му
за плащане на дължимите суми. Плащането на посочената
във фактурата сума се извършва в срока, указан в нея, но
не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. В
случай, че сумата по фактурата не е заплатена в срок,
„/ФИРМА/“ *** има право да ограничи и/или спре достъпа
на потребителя до услуга/услугите, с изключение на
достъпа до услугите за спешни повиквания, до заплащане
на дължимите суми. Съгласно чл. 19б, б. "в" от Общите
условия „/ФИРМА/“ *** има право едностранно да
прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен, в
случай че потребителят не е платил дължими суми след
изтичането на сроковете за плащане по индивидуалния
договор, съответно съгласно Общите условия.
За да е елемент от същото задължението на ответника
да заплати стойността на потребени далекосъобщителни
услуги, ищецът следва да установи реалното им
11
предоставяне за процесния период. Задължението за
абонаментни такси е дължимо и без налично потребление.
Представените фактури не са подписани от получателя на
отразената в тях облагаема доставка. Същите съставляват
частен удостоверителен документ, в който е отразена
счетоводна информация. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за
счетоводството, даващ легална дефиниция на първичен
счетоводен документ, какъвто е данъчна фактура, същата е
носител на информация за регистрирана за първи път
стопанска операция. Данъчната фактура е частен
свидетелстващ документ, който удостоверява данъчно
събитие и начислен данък, която следва да се цени
съобразно чл. 182 ГПК. Действително всяка от фактурите
не установява осъществен факт на извършване на
облагаема доставка, което е основанието за заплащане на
нейната стойност, но предвид обстоятелството, че
фактурите са съставени от ищеца не с оглед нуждите на
процеса, а ответникът оспорва доставянето на
далекосъобщителните услуги и техния размер то съдът
допусна изслушване на съдебно-техническа експертиза. От
нея се установява, че съобразно избрания абонаментен план
и допълнителните споразумения, сключено между страните
на ищеца са доставени услуги, реално ползвани в рамките
на плана, като на практика сумата от 407,38 лева
представлява месечните абонаментни такси, които са
дължими и без потребление, а доколкото се установи, че
поради неплащане на абоната са ограничени изходящите
12
обаждания от 08.10.2020г., то се установи, че преди тази
дата е било налично потребление от абоната по избраните
от него абонаментни планове. По изложеното съдът
намира, че счетоводно отразените стопански операции са
извършени и съответно е възникнало задължението за
заплащане на стойността им, касаещи месечни
абонаментни такси и ползвани услуги по процесния
договор. Съответно по договорите за лизинг се установи
сключването им, както и че процесните мобилни
устройства са предоставени на ответника, и по силата на
договора ищецът като лизингодател се е задължил да
предостави на ответника, като лизингополучател,
процесните устройства за временно и възмездно ползване, с
опция след заплащане на последна вноска, ответникът да
придобие лизинговата вещ; с договорите за лизинг /чл. 4/
лизингополучателят е декларирал, че устройствата са му
предадени.
Доколкото дължимите суми за абонаментни такси и
потребление и за лизингови вноски се установиха по
размер, съдът достигна до извод, че исковите претенции с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД са
доказани и по основание и по размер.
По отношение на претендираната неустойка: В
разпоредбата на чл. 75 от Общите Условия /ОУ/,
приложени към заявлението е уредена правната
възможност "/ФИРМА/ *." да прекрати едностранно
13
индивидуалния договор с потребителя, когато последният
не изпълнява задълженията си по част ХIII, или при
условията на т. 19б и т. 19в. В чл. 19б от ОУ е предвидено,
че договорът се прекратява от ищеца, когато абонатът не е
платил дължимите суми след изтичане на сроковете за
плащане по индивидуалния договор, съответно по ОУ,
която именно хипотеза се установява в производството.
Отговорността за неустойка е уговорена и в т.11 от
процесните договори. От изслушаната по делото ССчЕ се
установи, че по фактура № **********/15.01.2021г. е
начислена неустойка в размер на 391,36 лева, като исковете
се доказаха от изслушаната ССчЕ и по размер. Абонат с
номер ******** не е заплатил дължимите суми за разговори
и месечни абонаментни такси и лизингови вноски по
фактури № **********/15.09.2020г.; №
**********/15.10.2020г.; № **********/15.11.2020г. и №
**********/15.12.2020г., платими от 30.09.2020 до
30.11.2020г. Следователно ответникът не е изпълнил
основното си задължение да заплати, дължимите във
връзка с договора абонаментни такси. Възражението на
особения представител на ответника – адвокат А., че
дължимите месечни суми за такси, потребление и
лизингови вноски не са изискуеми, тъй като ответникът не
е уведомен за дължимостта им е неоснователно, тъй като
задължението по своята правна същност е срочно и не е
нужна покана за изпадането на ответника в забава. От
друга страна неустойката е уговорена в договора и по
14
своята правна природа има характер на компенсаторна
такава. По отношение на нея съдът следва служебно да
направи преценка, доколко договорната клауза не
противоречи на добрите нрави, което би обусловило
нейната нищожност. Съгласно постановката на ТР № 2014
г. на ОСГТК на ВКС кредиторът по двустранен договор с
продължително и периодично изпълнение, каквито са
процесните, може да търси неустойка за обезщетяване на
вредите поради настъпило бъдещо разваляне ако такава
реално е била уговорена. Неустойката е компенсаторна по
своя характер, като целта й е да възмезди вредите на
кредитора от прекратяване на правната връзка, за което
длъжникът отговаря. Предвидимата вреда към датата на
сключване на договора за предоставяне на електронни
услуги при предсрочното му прекратяване е
нереализирания приход от ползването на предоставени
номера в рамките на срока на договора. В рамките на срока
на договора очакванията на оператора, който предоставя
електронни услуги, са да получи договорените месечни
такси, както и суми над тях във връзка с друго
реализирано потребление. В случаите, когато тези негови
очаквания не се сбъднат по вина на потребителя, довело до
прекъсване на договорната връзка, клаузата за заплащане
на неустойка в рамките на таксите за остатъка от срока на
договора, но не повече от трикратния размер на дължимите
стандарти месечни такси, не може да бъде определена като
неравноправна или противоречаща на добрите нрави, нито
15
като прекомерна. Неустойката, определяна в рамките на
три стандартни месечни вноски не съставлява по своята
същност насрещна престация от страна на потребителя без
насрещен неин еквивалент от страна на оператора. Тя е
насочена към това да компенсира вредите на оператора,
които няма да подлежат на доказване, като не може да се
приеме, че това съставлява несъответствие с присъщата й
функция и следва да се приеме за установено, че ответника
я дължи. При предсрочно прекратяване поради неплащане,
операторът не може да разчита да получи абонаментните
такси, дължими при изрядно изпълнение до края на
договора, включително и по договорите за лизинг,
сключени към договорите за мобилни услуги от 04.04.2019г.
и 24.07.2020г., с клиентски номер ******** за предпочетени
номера ***************, ****************** и
******************, доколкото установи се в
производството, че ответникът е взел мобилни устройства
„Аccessories Xiaomi Mi Band 4 Black”, HUAWEI Telenor 4G
MiFi и ALCATEL 1S 2020 Grey+TCL 43 Android TV на
преференциална цена със значителна отстъпка, при
условия, че избере абонаментна програма „Тотал“. При
незаплащане на таксите по абонамента за оператора
възниква правото да начисли неустойка, за да компенсира
вредите от неизпълнената насрещна престация по
заплащане на таксите по абонамента. Исковете за
неустойка се установиха и по размер, поради което следва
да бъдат уважени.
16
Неоснователно е и възражението на ответника за
давност. Погасителната давност е уредена в полза на
длъжника, който може да се позове на давност, ако в
определен период, считано от настъпване изискуемост на
вземането, кредиторът не е предприел действия по
реализиране на вземането. Приложимата погасителна
давност по договори за мобилни услуги и договори за
лизинг е тригодишната давност, защото се касае за
периодични платежи – Тълкувателно решение, постановено
по тълк. дело № 3/2011 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
Софийският районен съд приема, че възражението за
погасителна давност се явява неоснователно. Най-старото
претендирано задължение от страна на ищцовото
дружество е по фактура № **********/15.09.2020г., по която
е начислена сума за разговори и месечни абонаментни
такси в размер на 140,64 лева с ДДС, с падеж до 30.09.2020г.
За да счете, че възражението за давност е неоснователно,
съдът взе предвид, че заявлението за издаване на заповед за
изпълнение първоначално е депозирано пред СРС на
26.07.2022г., когато давността е прекъсната, а впоследствие
е спряла да тече. С оглед това, исковата претенция следва
да се счита предявена на 26.07.2022 г., като от датата на
която е станало изискуемо най-старото задължение до
датата на предявяване на иска, не е изтекла предвидената в
закона тригодишна давност. По изложеното възражението
за давност е неоснователно.
Исковете се установи от изслушаната ССчЕ, че са
17
доказани и по размер, поради което следва да бъдат
уважени в цялост.
При този изход на спора право на разноски се поражда
в полза на ищеца на основание чл. 78, ал.1 от ГПК. На
ищеца следва да се присъдят разноски в заповедното
производство в размер на 224,61 лева. В исковото
производство ищецът е заплатил държавна такса в размер
на 25,00 лева, 439,69 лева - депозит за назначаване на особен
представител, сумата в размер на 650,00 лева, внесена като
депозит за изслушване на експертизи, като на ищеца следва
да се присъди и заплатеното от него адвокатско
възнаграждение в размер на 480,00 лева, за реалното
заплащане на което, съобразно постановките на т.1 от ТР №
6/2013г. на ОСГТК на ВКС, са налице доказателства на л.9
от досието по делото. Или общо следва да се присъдят
разноски в исковото производство на ищеца в размер на
1594,69 лева.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните по предявените от "/ФИРМА/" ***, ЕИК
************ срещу *. А. М., ЕГН **********, искове с
правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, и
18
чл. 422 от ГПК, вр. чл.92, ал.1 ЗЗД, че *. А. М. дължи на
"/ФИРМА/" ***, сумата в размер на 407,38 лева,
представляваща дължими и неплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за
периода от 15.08.2020 г. до 14.12.2020 г. по договор за
мобилни услуги от 04.04.2019г. за ползване на мобилен
номер ***************, по договор от дата 04.04.2019г. за
ползване на мобилен номер ****************** и по
договор от дата 24.07.2020г. за ползване на мобилен номер
******************, ведно със законната лихва за периода
от 26.07.2022 г. - датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК до изплащане на вземането, сумата в размер
на 598,12 лева, представляваща незаплатени лизингови
вноски, за периода от 01.01.2021 г. до 31.07.2022 г. по
договори за лизинг от 24.07.2020г., сключен във връзка с
договорен абонамент за номер ****************** и
договор за лизинг от 24.07.2020г., сключен във връзка с
договорен абонамент за номер ******************, ведно
със законната лихва за периода от 26.07.2022 г. - датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до
изплащане на вземането, сумата в размер на 391,36 лева,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от дата 24.07.2020г. за мобилен номер
******************, във връзка с предсрочно прекратяване
на договорен абонамент от 28.08.2020г. за мобилен номер
19
*************** и във връзка с предсрочно прекратяване
на договорен абонамент от 24.07.2020г. за мобилен номер
******************, ведно със законната лихва за периода
от 26.07.2022 г. - датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
19.08.2022 г. по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 40283/2022 г. по
описа на СРС, І ГО, 45 състав.
ОСЪЖДА *. А. М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
"/ФИРМА/" ***, ЕИК ************, сумата в размер на
224,61 лева, деловодни разноски в заповедното
производство на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА *. А. М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
"/ФИРМА/" ***, ЕИК ************, сумата в размер на
1594,69 лева, деловодни разноски в исковото производство
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
20
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
21