№ 387
гр. Пловдив, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Теофана Б. Спасова
при участието на секретаря Надя Др. Точева
като разгледа докладваното от Теофана Б. Спасова Административно
наказателно дело № 20215330207931 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1030-
008523/01.09.2021г. на Началника на група в Сектор „ПП“ ОДМВР гр.
Пловдив, с което на ИЛ. КР. Г. ЕГН ********** е наложено административно
наказание “ГЛОБА” в размер на 800лв. и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 3 месеца за извършено нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност на
атакуваното постановление и допуснати съществени процесуални нарушения
при съставянето му, поради което съдът е сезиран с искане за отмяната му.
Въззиваемата страна ОДМВР гр. Пловдив не изпраща представител и не
изразява становище по жалбата.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност и доводите на страните намира за установено следното:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА – депозирана е в срок, изхожда
от легитимирано лице и против подлежащ на съдебен контрол акт, а
разглеждана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното Наказателно постановление е издадено против Г. за това,
1
че на 03.11.2020г. в 13.50часа в гр. Пловдив на ул. „Асеновградско шосе” до
№ 1 управлява лек автомобил „Пежо 307“ с рег. № ..... със скорост 115км/час
при разрешена скорост 50км/час в населено място. Нарушението е установено
с автоматизирано техническо средство № TFR-1-M № 581 и заснетият
материал е показан на водача.
Видно от приложения към административната преписка Акт за
установяване на административно нарушение № АА849299/12.08.2021г.,
същият е съставен против жалбоподателя за посоченото нарушение.
При така възприетата и изложена по - горе фактическа обстановка и
след анализ на всички събрани в хода на производството доказателства, съдът
намира, че са налице основания за отмяна на атакуваното наказателно
постановление изцяло като незаконосъобразно, по следните съображения:
На първо място административно-наказателното производство изисква
по безспорен начин да бъде установена самоличността на нарушителя, както и
обстоятелството, че именно той е извършил вмененото му деяние. В
настоящия случай това не е така, тъй като по никакъв начин не се доказа, че
именно Г., макар и да е собственик на превозното средство, реализирало
нарушение за скорост, е извършил нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП. В тази
връзка по делото не са представени доказателства за това, че именно
жалбоподателят е бил в автомобила, нито че на инкриминираното място
наистина е била разположена мобилна система за видеоконтрол. Въпреки
горепосочената липса на доказателства, и в АУАН, и в НП изрично е
посочено, че точно А. е превишила скоростта.
От друга страна, видно от материалите по делото, твърдяното
нарушение е установено посредством автоматизирано техническо средство №
TFR-1-M № 581. Същевременно по делото са ангажирани доказателства, че
същото представлява мобилна система за видеоконтрол. Съгласно чл.189, ал.4
от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в
отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
2
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от
министъра на вътрешните работи. Съгласно чл.189, ал.4, във връзка с чл.182,
ал.2, т.2 от Закона за движение по пътищата, водач, който превиши
разрешената скорост извън населено място, се наказва, за превишаване от 11
до 20 km/h - с глоба 50 лв.. съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби
на ЗДвП - „Автоматизирани технически средства и системи са уреди за
контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес”, тоест контролният орган не се намесва в
работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го
позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се
изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния
орган. В мотивите към проекта на закона за изменение и допълнение на ЗДвП
се посочва, че една от причините за въведените изменения е именно
Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд, с
което реализирането на административнонаказателната отговорност за
нарушения на Закона за движението по пътищата чрез издаване на електронен
фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било
преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите.
Посочва се, че използването на мобилни технически средства е
автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролен орган се
свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното техническо
средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен със стационарните
средства способ. Всички автоматизирани технически средства - мобилни и
стационарни, са преминали метрологична проверка съгласно Закона за
измерванията, в това число и софтуера за обработка на доказателствения
материал и са въведени в експлоатация при стриктно спазване на
3
нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на всяко
техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по
метрология, осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща
снимковия материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната
метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните,
така и на мобилните системи е един и същ: измерване на скоростта от
сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща
измерването, респективно превозното средство. Обработката и издаването на
електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна
система.
В конкретния казус, обаче, не е изпълнено е изискването на чл.165, ал.2,
т.8 от ЗДвП, който гласи, че се обозначават чрез поставяне на пътни знаци,
оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата
на Министерството на вътрешните работи участъка от пътя, на който се
осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез
автоматизирани технически средства или системи.
На следващо място, както беше посочено, административната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана със съставянето на АУАН на
12.08.2021г. за деяние, което се твърди същият да е извършил на 03.11.2020г.
Тоест налице е нарушени ена императивната норма на чл.34 от ЗАНН,
съгласно която „не се образува административнонаказателно производство,
ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от извършване на
нарушението или откриване на нарушителя“. В конкретния случайАУАН е
съставен повече от половин година след датата на инкриминираното деяние,
като в този период за наказващият орган не е съществувала никаква пречка да
установи както самото му извършване, така и да събере информация относно
самоличността на твърдения нарушител.
В настоящия случай посочените изисквания на закона не са били
спазени и по този начин се е стигнало до издаването на незаконосъобразно
Наказателно постановление, което следва да бъде отменено.
По гореизложените съображения, след като съобрази всички събрани в
хода на производството гласни доказателства и становищата на страните,
съдът стигна до извод, че следва да се отмени изцяло Наказателно
постановление № 21-1030-008523/01.09.2021г. на Началника на група в
4
Сектор „ПП“ ОДМВР гр. Пловдив, с което на ИЛ. КР. Г. ЕГН ********** е
наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 800лв. и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца за извършено
нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП.
По делото се твърди, но при извършената служебна проверка от страна
на съда не се установяват допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила при съставяне на АУАН и издаване на НП. В този смисъл, е налице
формално съответствие на АУАН и НП с нормите на ЗАНН и в тях в
достатъчна степен са индивидуализирани вмененото нарушение и неговият
извършител.
Предвид императивната норма на чл.63 ал.3 от ЗАНН настоящият
състав дължи произнасяне по направеното от пълномощника на
жалбоподателя искане за присъждане на разноски. Предвид изхода на делото
– отмяна на атакуваното Наказателно постановление и съгласно приложените
пълномощни и списък с разноски въззиваемата страна - ОДМВР гр. Пловдив
следва да бъде осъдена да заплати на ИЛ. КР. Г. ЕГН ********** сумата от
300лв., представляваща направените от последния разноски по делото за
адвокатско възнаграждение. Според настоящия състав именно това е
дължимият размер на разноските по делото, доколкото същото е разгледано в
едно съдебно заседание, без разпит на свидетели и не представлява
фактическа и правна сложност.
По изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1030-008523/01.09.2021г. на
Началника на група в Сектор „ПП“ ОДМВР гр. Пловдив, с което на ИЛ. КР.
Г. ЕГН ********** е наложено административно наказание “ГЛОБА” в
размер на 800лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3
месеца за извършено нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР гр. Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на ИЛ. КР. Г. ЕГН
********** сумата от 300лв., представляваща направените от последния
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС в 14 дневен срок от
5
получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6