Р Е Ш Е Н И Е
ГР.БЕРКОВИЦА, 05.07.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
гр.Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 28 май…..……..…………………………………… през две хиляди и деветнадесета
година……….…….………………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ел.ФИЛИПОВА
при секретаря Н.
Андреева………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа
докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 801 по описа за 2018г…………..……………………..и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото се развива на основание чл.422 от ГПК и има за
цел да установи съществуването на вземането на ищеца към ответника, за което
вече му е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д 687 по описа на БРС за 2018
година.
Ищците в производството “Фронтекс интернешънъл” ЕАД, гр. София твърдят,
че на 10.01.2017 година между тях и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е сключен
договор за прехвърляне на вземания, по
силата на който е прехвърлено вземане към ответника, възникнало на 24.04.2014
година. Вземането произтича от договор за паричен заем CASH-10633842. Твърдят, че в
изпълнение на изискването на чл.99, ал.3 от ЗЗД за извършената цесия е
направено уведомление до ответника, изпратено по „Български пощи”, което
уведомление е върнато с отбелязване, че пратката е непотърсена. По силата на
сключения между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД договор за
паричен заем, с подписване на договора на ответника е предадена сумата от
944.02 лева, която последният следвало да върне на 24 месечни погасителни
вноски. Поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на договорните му
задължения ищците предявили правата си в заповедно производство – 687/2018
година, където съдът издал заповед за изпълнение за 560.41 лева главница, ведно
със законната лихва, считано от 23.08.2018 година до окончателното й изплащане,
210.56 лева договорна лихва за периода 05.06.2014 г. – 05.05.2016 година,
233.69 лева лихва за забава за периода 06.06.2014 г. – 07.08.2018 година. При
условията на чл.415, ал.1, т.2 ГПК ищецът предявява настоящия иск и моли съда,
да постанови решение, с което признае за установено по отношение на ответника
вземането му в посочените размери. Претендира осъждане и за направените в
заповедното и настоящото производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът К.Т.С. чрез назначения и особен
представител адв. А.Х. оспорва предявения иск. Прави възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на част от претендираните договорна
възнаградителна лихва и лихва за забава.
Доказателствата по делото са писмени. Прието е и заключение по
назначена съдебно – икономическа експертиза. След анализа на събраните в хода
на производството доказателства, съдът намира за установено следното :
Безспорно се установи в
производството, че между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е
сключен договор за паричен заем на 24.04.2014 година за сумата от 852.00 лева.
Заетата сума следвало да бъде върната на 24 месечни вноски, всяка в размер на
77.08 лева. Със сключване на договора ответницата се задължила и със сумата от
92.00 лева, представляваща застраховка „Защита на плащанията”. От заключението
на вещото лице е видно, че ответницата направила общо 13 погасителни вноски, с
които платила сума в общ размер на 1125.12 лева. Вноските са правени в рамките
на действие на договора, но не непременно на падежните дати, като са налице и
вноски в значително по – висок размер от уговорения. С договор за цесия от
10.01.2017 година вземането на кредитора било прехвърлено на ищеца в
производството. Последният предявил правата по прехвърленото вземане в
заповедно производство, където на 23.08.2018 година по ч.гр.д.687/2018 година
по описа на РС – Берковица, съдът издал заповед за изпълнение за сумата 560.41
лева главница, ведно със законната лихва, считано от 23.08.2018 година до
окончателното й изплащане, 210.56 лева договорна лихва за периода 05.06.2014 г.
– 05.05.2016 година, 233.69 лева лихва за забава за периода 06.06.2014 г. –
07.08.2018 година
От представените по – горе писмени доказателства и експертно
заключение, съдът обосновава извод, че между ответника и „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД на 24.04.2014 година е възникнало облигационно отношение по повод
предоставен потребителски кредит. Отношенията са подчинени на общите правила на
Закона за задълженията и договорите – договор за заем и на специалните
разпоредби на Закона за потребителския кредит. Ищецът в производството пък
черпи правата си по силата на извършена цесия.
Съдът намира, че сключения на 14.02.2014 година договор за
потребителски кредит между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и ответника в
производството е недействителен съгласно изричната разпоредба на чл.22 и чл.19,
ал.4 от Закона за потребителския кредит. Текстът предвижда, че договорът е
недействителен, ако не са спазени изискванията на лимитативно изброени
текстове от закона. Към отношенията са
относими и разпоредбите на чл.143 – 148 от Закона за защита на потребителите.
В конкретния случай е налице предоставяне на потребителски кредит при
ГПР в размер на 122.91 % и годишен лихвен процент 75.21%. Съгласно разпоредбата
на чл.19, ал.4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по – висок от
петкратния размер на законната лихва, определена с ПМС ( в случая последната е
около 10 % или ГПР не може да надвишава 50%). Клаузите, които предвиждат размер
над посочения, са нищожни по силата на изричната разпоредба на чл.19, ал.5 ЗПК.
Както бе посочено по – горе, разпоредбата на чл.24 ЗПК предвижда
изрично, че към отношенията са приложими разпоредбите на чл.143 – 148 от ЗЗП.
Разпоредбата на чл.146 ЗЗП предвижда, че са нищожни неравноправни клаузи в
договора между търговеца и потребителя, освен ако последните не са уговорени
индивидуално. Същият текст приема, че клаузите не са уговорени индивидуално,
ако са били предварително изготвени и потребителят не е имал възможност да се
запознае със съдържанието им. Изрично и разпоредбата на чл.143, т.9 ЗЗП
предвижда неравноправност на клаузи, с които потребителят не е имал възможност
да се запознае предварително.
Представеният бланков договор, липсата на подписи под страницата,
съдържаща най – съществените условия от договора, сочат на безспорния извод, че
ответницата в качеството на потребител и на заемател по потребителски кредит не
е имала възможност да се запознае с условията на договора, т.е. сключеният
между страните договор съдържа неравноправни клаузи, които по силата на закона
се явяват нищожни. В случая те са именно клаузите, съдържащи съществените
белези на сключения между страните договор. Отделно от това, липсват каквито и
да било данни, че на ответницата е представена преддоговорна информация,
каквато предпоставка е предвидена като задължителна за валидността на договора.
При констатиране на нищожни клаузи и недействителност на целия договор
по смисъла на чл.22 ЗПК, ответникът дължи връщане само на чистата стойност по
кредита, но не дължи връщане на лихви и разноски – чл.23 ЗПК. При констатирана
недействителност на целия договор поради наличие на неравноправни клаузи,
следва да се приеме, че ответника дължи връщане само на заетата сума.
Разпоредбата на чл.19, ал.5 ЗПК щеше да е приложима (т.е.съдът щеше да изчисли
лихва върху петкратния размер на законната лихва), ако беше констатирана
нищожност единствено на клаузата, касаеща ГПР.
От заключението на вещото лице е видно, че ответницата е направила
вноски на обща стойност 1125.12 лева. Получила е 852.00 лева. Видно е, че с
направените вноски е заплатила както заетата сума, така и сумата за покупка за
застраховка.
С оглед гореизложеното предявеният иск се явява неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
По тези съображения съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Хенрик Ибсен”
№ 15, ет. 7, представлявано от изпълнителния директор Александер Викторов
Грилихес срещу К.Т.С., с ЕГН ********** *** иск за сумата от 560.41 лева главница, ведно със законната лихва, считано от 23.08.2018
г. до окончателно й изплащане, 210.56 лева договорна лихва за периода
05.06.2014 г. – 05.05.2016 година, 233.69 лева лихва за забава за периода
06.06.2014 г. – 07.08.2018 година, за които е издадена заповед за изпълнение от
20.09.2018 година по ч.гр.д. № 687 по описа на БРС за 2018 година, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на обжалване пред МОС в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
След влизане в сила на решението да се
докладва ведно с ч.гр.687/2018 година за произнасяне по чл.416 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :