№ 1812
гр. Пазарджик, 16.11.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Ненка Цветанкова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
Сложи за разглеждане докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело
№ 20225220103639 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
Ищците Л. Г. К., П. В. А. и А. Б. А. - редовно призовани чрез
процесуалния си представител, не се явяват. За тях се явява адв. В. И. от САК
- надлежно упълномощена по делото.
Ответникът „Уникредит Булбанк“ АД - редовно призован чрез
процесуалния си представител, не изпращат законов представител. За тях се
явява адв. В. Л. – надлежно упълномощена, с представено пълномощно по
делото.
Вещото лице Б. С. Д. - редовно призована, се явява лично.
АДВ. И.: Моля да дадете ход на делото. Не е налице процесуална
пречка.
АДВ. Л.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване
фактическата страна на спора.
АДВ. И.: Поддържам исковата молбата и уточнителните такива.
Поддържам и всички изявления, които са правени в хода на процеса така,
1
както са направени.
АДВ. Л.: Оспорвам ИМ. Поддържам двата подадени писмени отговора
и становището си в т. 2, депозирано на 27.10.2023 г., а именно, че следва да се
прекрати производството по основния иск по т. 2 от първоначалната ИМ с
оглед изявленията на ищцовата страна, че се поддържа само евентуалният
иск. Поддържам и становището си за недопустимост на инцидентен
установителен иск, тъй като той съдържа формулиран осъдителен
диспозитив, което противоречи на разпоредбите на ГПК относно
възможността за предявяване на инцидентен установителен иск след като
вече е образувано и е налично висящо исково производство. Запозната съм с
доклада на делото, обективиран в определение от 03.07.2023 г. и нямам
възражения по същия. Поддържам и становищата си относно направените от
ищцовата страна доказателствени искания.
СЪДЪТ приканва страните към спогодба.
АДВ. Л.: Нямам указания от доверителя ми за спогодба.
СПОГОДБА НЕ СЕ ПОСТИГНА.
СЪДЪТ докладва делото съгласно мотивирания с определение №
1705/03.07.2023 г. проекто-доклад.
АДВ. И.: Поддържам заявленията си и искането си за допълване на
проекто-доклада.
АДВ. Л.: Вече изразих становище във връзка с доклада и оспорвам
направеното искане за корекции на доклада, както съм посочила в
становището си от 27.10.2023 г.
АДВ. И.: Уважаема госпожо съдия, вие сте се произнесла по
доказателствата, но аз считам, че сте се подвела по тълкуванията на ответника
и сега ще направя възражение по тях. В направените в становище от
27.10.2023 г. оспорвания и възражения на ответника и особено във връзка с
нашето искане за допускане на разпит на свидетеля относно произхода и
собствеността на средствата по плащанията, по които съдът се е произнесъл с
определение от 01.11.2023 г., като считам, че така извършените възражения
от ответната страна са манипулативни и неоснователни, и представят пред
съда тълкувания, които нямат действителна база в нормативната база, моля
като имате предвид следното, а именно, че невярно е твърдението на
2
ответника, че собствеността върху парични средства не може да бъде
установена със свидетелски показания, а с писмени документи. Няма такива
разпоредби в нормативната база на България. Вярното е, че чл. 164, ал. 1, т. 3
и т. 4 от ГПК говори и има предвид установяването на договори над 5000 лв.
или доказването на извършването на плащания над 5000 лв., а не
собствеността на парите, с които са извършени самите плащания. Но дори и
да би могло да се приеме подобно тълкувание, следва да се има предвид, че в
настоящия случай извършените платежи са на стойности много, много по-
малки под 5000 лв. Ето защо тези ответникови аргументи са неприложими
към конкретния казус, а и всъщност те са и незаконосъобразни и ако това е
имал предвид съдът при постановяване на определението за проекто-доклада
и определението от 01.11.2023 г., при оставяне без уважение искането за
допускане до разпит на свидетелката Й. к., то моля съдът да преразгледа
определението за допускане до разпит на свидетел, с което се цели в отговор,
което е особено важно в случая, на ответниковите оспорвания по отношение
на дяловете на ищците в претенциите по исковете да се докажат, защото в
противен случай се получава от една страна безпочвено, незаконосъобразно и
неподкрепено от закона. Ответникът прави някакви възражения по
отношение на собствеността на парите, с които са извършени плащанията, от
друга страна прави всичко възможно да не бъдат представени доказателства и
опровергани твърденията му. Считам, че това е нарушение принципа на
равнопоставеност на страните в процеса и принципа за точно прилагане на
закона спрямо всяка една от страните. В случай, че това е имал предвид
съдът, моля да преразгледате определението си за оставане без уважение
направеното искане и да бъде допуснат до разпит исканият от нас свидетел.
От друга страна обаче, ако съдът е имал предвид, защото е лакончино
произнасянето в определението, че въобще всичко по отношение доказване
на плащанията относно собствеността на средствата, с които са извършени
плащанията на част от вноските, съдът намира за неотносимо към предмета
на делото, поради което следва да се остави без уважение. Ако съдът е имал
предвид аргументите, които са изложени във връзка с неоснователното и без
връзка със закона оспорване от страна на ответника на така наречената
кредиторова солидарност на процесуалния кредитор, в случая ищците, такава
фигура не съществува в българското законодателство. Ако това е имал
предвид съдът и е съобразил аргументите, които е изложил в заявление от
3
28.09.2023 г., то тогава считам, че в прерогативите на съда е да прецени дали
следва да се събират доказателства при тази хипотеза. По отношение на
останалите, извършени от ответника оспорвания в последното му становище,
ще взема подробно становище в хода по същество на делото.
АДВ. Л.: Госпожо председател, тъй като изслушахме изявлението на
ищцовата страна посочвам, че в него не се съдържат никакви нови факти и
обстоятелства, които да налагат изменението на определението на съда от
01.11.2023 г. досежно направеното искане за събиране на гласно
доказателство. До настоящия момент нито една част от нито един иск не се
базира на твърдения за собственост върху пари. Парите са особен вид вещи,
които представляват общо важащ еквивалент за размяна на материални блага,
правата върху които се предават с простото им физическо предаване от ръка
на ръка. Каквито и изявления да направи г-жа к., те няма как обективно да
бъдат проверени. Нито в исковата молба, нито в уточнителната молба, нито в
допълнителната молба с предявения инцидентен установителен иск се
навеждат твърдения за конкретна собственост, за конкретни пари, защото
това ще означава свидетелят да дава обяснения за конкретни купюри. Ето
защо, ви моля да оставите искането за преразглеждане на определението ви
без уважение.
АДВ. И.: След като колежката счита, че купюрите са начин за доказване
на собственост върху пари и че собствеността върху парите на практика няма
нищо общо с дяловете тук в това вземане, за които ответникът претендира, че
трябва непременно разделно да бъдат посочени, нека да даде обяснение какво
точно има предвид с оспорванията си във връзка с така наречената
солидарност на кредитора при положение, че в закона има само солидарност
на длъжник. Хем се твърди, че не се иска да се доказва собствеността, с други
думи дяловете в общото вземане, хем в същия момент се иска да се
опровергае някаква солидарност, която имат върху вземането ищците. Аз не
мога да разбера какво точно се оспорва и на какво аз трябва да отговоря и да
представя контрааргументи и доказателства при това положение. Оставям на
съда да прецени. Моля, ако трябва нещо да доказвам в тая посока, да се дадат
указания какво трябва да се докаже.
СЪДЪТ по отношошение на проекто-доклада и направените в тази
насока възражения:
4
СЪДЪТ счита, че проекто-докладът по делото следа да бъде допълнен
като се включи уточнението, че ищците считат вземането в размер на 4486,56
евро, върху които е начислена мораторна лихва в размер на 1924 евро за
изискуемо, считано от 09.04.2015 г. - датата на поканата за плащане до
настъпване на погасителна давност; в абзац 6 на стр. 3 от определение №
1705/03.07.2023 г. относно посочената сума, съдът констатира допусната
техническа грешка и следва да се чете 8393,52 евро; ищцовата страна
претендира разноски.
Относно възражението по проекто-доклада, обективирано в заявление с
вх. №22592/28.09.2023 г. т. 1, буква „г“ - че при отделяне на безспорното по
делото не е включено обстоятелството, че е налице СПН по частичната
недействителност на договорните клаузи, както и относно разпределената
доказателствена тежест на ищците, съдът намира възраженията за
неоснователни, тъй като проектодакладът е изготвен с оглед твърденията и
възраженията на страните, а изложеното от процесуалния представител на
ищеца касае произнасянето на съда по същество.
В тази връзка, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА проекто-доклада по делото, обективиран в определение №
1705/03.07.2023 г. в горепосочения смисъл.
АДВ. И.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация,
ведно с извършените днес корекции.
АДВ. Л.: Нямам възражения.
СЪДЪТ счита, че изготвеният по делото проекто-доклад, ведно с днес
извършеното допълнение, ще следва да бъде обявен за окончателен, поради
което
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА изготвения с определение № 1705/03.07.2023 г. проекто-
доклад, ведно с днес извършеното допълнение, за окончателен доклад по
5
делото.
По отношение искането на адв. И. съдът да ревизира определението си
от 01.11.2023 г. в частта, с която е оставил без уважение искането за
допускане до разпит на свидетеля Й. к., съдът счита, че съображенията, по
които е оставил това искане без уважение касаят неотносимост на
свидетелските показания към предмета на делото, в каквато насока са и
мотивите на съда в определението, чиято отмяна се иска, а не по другите
изложени в днешното с. з. от адв. И. съображения, поради това, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ без уважение искането на адв. И. за отмяна на определение №
2796/01.11.2023 г. в частта, с която е оставено без уважение искането за
допускане до разпит на свидетеля Й. к..
АДВ. Л.: Аз не възразявам да се приемат като доказателства по делото
представените преписи на писмени документи с двете ИМ, уточнителните
молби, с изключение на тези, които съм посочила. Дала съм становище, че
неотносими са представените заключения по предходни дела, като възразявам
да бъдат приети като доказателства, тъй като се нарушава принципа за
непосредственост. Те са назначавани в други производства, поради което
считам, тяхното приемане като писмени доказателства е недопустимо.
АДВ. И.: Моето становище е да се приемат. Така или иначе
възражението на ответника е безпочвено, защото именно във връзка с
изпълнение на изискването за непосредственост е назначена и допусната
ССчЕ, която предстои в момента да изслушаме и приемем. В този смисъл
обаче не считам, че е ирелевантно като доказателство представянето на
експертиза, въз основа на която в предходно с. з. са установявани абсолютно
по идентичен начин неоснователни надвземания от страна на ответника за
друг период по същия договор, и в което се съдържат и данни за размерите на
извън исковите суми по това производство, именно по което е прогласена
частичната нищожност на клаузите и съдебните актове по което ведно с
установените общи суми по така представеното заключение съставлява база
за извършване на претенцията. Като моля съда да има предвид, че това
6
експертно заключение от предходното дело е представено не по друга
причина, а именно във връзка с изпълнението указанията на съда да се
уточнят абсолютно всички суми и в исков период, и извън исков период,
макар да няма пряко отношение към предмета на настоящото дело, които
указания бяха извършени именно въз основа на поредни манипулативни,
неоснователни, заблуждаващи претенции и твърдения и тълкувания на
ответника, с което се причини и достатъчно дълго шиканиране на процеса.
След като именно за изпълнение на указания на съда в резултат на
ответникови възражения е представено въпросното експертно заключение,
сега в момента да се иска изключване на същото от доказателствената маса по
настоящото дело, считам, че това вече съставлява не просто пореден опит за
шиканиране, а е буквално груба злоупотреба с процесуални права от страна
на ответника. Моля да оставите без уважение така предявената му
претенцията.
АДВ. Л.: На първо място апелирам настоящият състав да даде указания
на ищеца към спазване на разумен тон в настоящото производство.
Твърденията за заблуди, подвеждания и незаконосъобразни твърдения стоят
изобщо извън гражданския процес. Всяка страна има право да заеме
съответна защитна позиция и да се придържа към нея. Във властта
единствено на съда е да направи преценка за относимост или неотносимост,
допустимост или недопустимост на доказателствени искания. Стореното от
мен искане да не бъдат приемани, а не да бъдат изключвани дотолкова,
доколкото тези заключения все още не са приети като доказателства по
делото, беше само и единствено на въпроса на съда по приемането на
доказателствата. Искрено заявявам, че ответникът няма никакво намерение да
шиканира настоящия процес. ИМ молба беше оставена без движение поради
невъзможност на ищеца да уточни претенциите в съдебна зала, след което се
правят множество доказателствени искания далеч след указания срок. Ако
някой шиканира процеса, това е ищцовата страна, но моля съдът да даде
възможност на вещото лице да защити заключението си.
АДВ. И.: Госпожо съдия, моля да укажете на ответника да се запознае
със сроковете по ГПК, когато се опитва да твърди и да внуши, че в случая е
налице някаква преклузия при положение, че в момента провеждаме първо по
делото с. з. Повече няма да коментирам нищо.
7
По отношение на писмените доказателства, представени с
първоначалната искова молба, с исковата молба, с която е предявен
инцидентен установителен иск, както и с уточнителните молби, съдът намира,
че същите са относими и допустими към предмета на делото, поради което
следва да бъдат приети. Що се отнася до представените с исковата молба по
инцидентния установителен иск доказателства, които представляват
заключения на експертизи, съдът счита, че няма пречка същите да бъдат
приети като писмени доказателства по делото и да бъдат ценени и обсъждани
именно като такива доказателства.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените
писмени документи с два броя ИМ, уточняващи молби, както и с ОИМ.
СЪДЪТ докладва депозирано заключение от в.л. Б. Д. с вх. №
8974/13.04.2023 г. във връзка, с което е постъпила молба от 18.04.2023 г. от
вещото лице за промяна на заключението по задача 3.
СТРАНИТЕ /по отделно/: Да пристъпим към изслушване на
заключението на в.л. Д., запознати сме с него и с молбата.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ ЗАКЛЮЧЕНИЕТО НА ВЕЩОТО
ЛИЦЕ ПО ДОПУСНАТАТА СЪДЕБНО-СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ, КАКТО СЛЕДВА:
Б. С. Д. – на 52 години, българка, българска гражданка, омъжена,
неосъждана, без родство със страните по делото.
Вещото лице предупредено за отговорността по чл. 291 от НК.
В.Л. Д.: Известна ми е наказателната отговорност, която нося.
Поддържам изцяло изготвеното от мен писмено заключение и молбата с
корекцията на задача 3, поради техническа грешка.
АДВ. И.: Аз имам много въпроси, защото първоначално не бях видяла,
но когато се подготвях за днешното с. з. установих една основна грешка,
която е повлякла неправилни изчисления по абсолютно всички въпроси от
8
основната, до коригиращата молба, до допълнителната експертиза.
Понеже в основната експертиза от 13.04.2023 г. и най-вече в таблиците
са ползвани объркващо наименованията, да уточним какво означава
„Приложен лихвен %” в заглавията на колона 4 и колона 6 в Приложение 1,
към задача 1. Това е действително приложеният процент от банката или този,
който е прилаган от експертизата, при извършване на изчисленията?
В.Л. Д.: Това е лихвеният процент в колона 4, заглавието на колоната е
лихвеният процент, който е изчислен за нуждите на експертизата.
АДВ. И.: Същото предполагам важи и за колона 6?
В.Л. Д.: В колона 6 е посочен лихвеният процент, с който е олихвен
остатъкът от главницата към предходната дата. Лихвеният процент, който е
посочен на 05-ти януари в колона 6, показва лихвеният процент, позволете ми
да обясня.
АДВ. И.: Моля Ви, аз искам само да ми уточните това е лихвеният
процент, който е ползвала банката или този, който е ползвала при
изчисленията си експертизата.
В.Л. Д.: В приложение 1 са изчисления само на експертизата.
АДВ. И.: Разбрах Ви. В приложение 1, ред 3 и следващите на колона 4
от Таблица № 1 сочите, че от 01.12.2008 г. и в следващите месеци е
настъпила промяна в приложимия лихвен процент поради промяна с ±0,5 п. в
Юрибор. При изчисленията на вноски, лихва, главница и такси в колони 7-11
обаче - прилагате лихвен процент от колона 6, който е валиден за предходния
месец. Искам да обясните разминаването между лихвените проценти, които
са приложими към тези падежни дати, които сте констатирала в колона 3. В
колона 4 са тези, които вещото лице е приело за приложими към тези
падежни дати след промяната на Юрибор, защо обаче в колона 6 са изместени
с 1 месец назад?
В.Л. Д.: В лихвените проценти в колона 6 показват приложения лихвен
процент върху остатъка от главницата към първо число на предходния месец,
защото ако тръгнем от първи ред – усвоеният кредит е 65 000, това е колона
10, ред 1. На 01. октомври имаме дължима вноска по главница и дължима
вноска по лихва. Дължимата вноска за лихва в лева е получена като остатъкът
от главницата от предходния месец, т. е. на 08. септември, защото тогава е
9
усвоен кредитът, е умножена по 11%. Затова казваме, че просто така съм ги
дала в табличката и оттук нататък лихвата в лева, която се получава в колона
9, е резултат от олихвяване на остатъка главница към 1-во число на
предходния месец след като са отразени погасителните вноски за лихва и за
главница на падежна дата. Дали не ви обърках повече. Ще го обясня отново,
за да стане по-ясно. На 01-во число е датата на падеж, на 01-во число се внася
определена сума по главницата, която се намалява от главницата, която е в
колона 10 „остатък от главница в евро“. И на практика на 01-ви октомври
кредитът е с остатък 64 958 в колона 10.
АДВ. И.: От кога важи този въпросен остатък според вас?
В.Л. Д.: На 01-ви октомври, защото … /прекъснато е вещото лице/.
АДВ. И.: Това означава, че това е остатък, който е валиден от 01-ви
октомври до 01-ви ноември, нали така?
В.Л. Д.: Точно така и този остатък на колона 6 съм дала лихвения
процент, с който този остатък е олихвен и в колона 9, лихва в евро е
резултатът. Нека да обясня там, където има промяна на лихвения процент.
Остатъкът от главницата на 01-ви декември е посочен в колона 10 на ред 3 и
той е 64 875,14. Това е остатъкът от главницата на 01.12.2008 г., давам го за
пример. Този остатък, върху него се начислява лихва от 10,099 %, която
лихва е формиран лихвен процент в резултат на изменение на прага с повече
от ±0,5 п. в Юрибор и затова се получава това разминаване, защото
резултатът от лихвата в лева е посочен на 01-ви януари, но приложимият
лихвен процент е приложен върху главницата, която е на 01-ви декември и
затова тази главница, която е останала от 01-ви декември се олихвява с
лихвен процент, който е бил в сила от 01-ви декември, именно 10,099%
годишно, формиран в резултата на изменението повече от ±0,5 п. на месечния
Юрибор от 01.12.2008 г. Проверете го и ще разберете.
АДВ. И.: В такъв случай, ако можете да погледнете извлеченията от
сметка към ИМ, може ли да кажете колко е дължимата първа месечна вноска
към 01.10.2008 г., колко е платената първа лихва и платената първа главница
към 01.10.2008 г.?
В.Л. Д.: В приложение 2 съм представила погасителния план и
извършените плащания. Първата платена лихва на 01.10.2008 г. е 397,22 евро
и главница 245,30 евро.
10
АДВ. И.: Защо се получава такава разлика между вашия посочен размер
на платена лихва и платена главница и съответно размер на остатъчна
главница, която следва да се олихвява следващия месец при първата вноска
още?
В.Л. Д.: Така е събрана от банката, аз не мога да кажа. Това е сумата,
която е погасена, събрана от разплащателната сметка на кредитополучателя и
погасена от банката на 01.10.2008 г.
АДВ. И.: Кога е сключен договорът и кога е платена първата вноска.
Какъв е периодът за олихвяване между сключване на договора и първата
вноска?
В.Л. Д.: Срокът е 20 дни съм си записала.
АДВ. И.: А тази сума, която сте изчислила, за какъв период е, първата
от 01.10.2008 г.?
В.Л. Д.: Тази лихва, която аз съм положила в таблицата, в приложение
1, е за 30 дни.
АДВ. И.: При това положение колко следва да е остатъчната главница
след като срокът е 20 дни?
В.Л. Д.: Момент сега. Разбрах ви, съгласна съм. Вие искате да кажете,
че първата вноска, която съм я изчислила, съм я изчислила на 30 дни.
АДВ. И.: Точно така и от там остатъчната главница, която е останала за
олихвяване към следващия месец, е в по-голям размер отколкото следва, след
което не е спазена поредността на лихвените проценти. Аз това абсолютно
мога да го докажа дори и в момента и оттам нататък всички изчисления
влекат след себе си още от самото начало грешка. Поради тази причина
всички цифри не са съответни на поставената задача.
В.Л. Д.: Момент, само нещо искам да проверя. Разбирам какви са
претенциите на адв. И., но считам, че всички тези изчисления са й били
известни още в хода на изготвяне на първото заключение. Действително това
на ред 1 от приложение 1 е лихвата, която е за 30 дни. Но целият погасителен
план, цялото приложение 1, е изготвено по зададеното условие да се
преизчисли при лихвен процент ±0,5 п. Юрибор.
АДВ. И.: Което се случва след 01-ви ноември. Първата дата, на която
има промяна е 01-ви декември, до 01-ви декември 2008 г. има 2 платени
11
вноски, изчислени върху база остатъчна главница, която не е коректно
изчислена още към първата вноска. От там сте повлекли грешка при всички
изчисления, защото се изчислява при невярна база. А отделно това, което
обяснявате за кръстосаното смятане на остатъчната главница. Примерно да
кажем от 01-ви ноември с лихвен процент към 01-ви декември също няма как
да бъде вярно, защото лихвен процент от 11% в случая налице е бил валиден
само два месеца - октомври и ноември 2008 година. Валиден от 01-ви
декември е правилно и коректно засеченият от вас лихвен процент, който е
образуван въз основа на стойността Юрибор 27-ми ноември, предходния
месец по Общите условия на Банката, в т. 9.2, от които изрично е казано, че
при такава промяна лихвеният процент, който е повлечен от нея влиза в сила
на първия работен ден на следващия месец. С други думи …/прекъсват я/.
АДВ. Л.: Госпожо съдия, много се извинявам! Има ли адв. И. още
въпроси към вещото лице или няма?
В.Л. Д.: Това, което казвате в момента не е вярно, защото вие не го
проверихте, защото лихвата е … /прекъсват я/.
АДВ. И.: Добре, лихвата към 01-ви декември е 10,099 % , нали така?!
В.Л. Д.: Да. Моля ви да ме изслушате! Остатъкът от главницата към 01-
ви декември след отразяване на погасителна вноска по главница, остатъкът по
главница е 64875,14 евро, този остатък…./прекъсват я/.
АДВ. И.: Само, че аз твърдя, че към 01-ви декември е 64667,87 евро.
В.Л. Д.: Изслушайте ме! В случая говорим за лихвения процент, за
който вие спорите, че не е приложен правилно и пак ви казвам, че остатъкът
по главница е 64 875,14 евро.
Съдът предупреждава страните да се изслушват.
АДВ. И.: Момент, добре, нека да го сметнем. Остатък главница, който е
валиден за олихвяване 01-ви декември 64 917,40 евро.
В.Л. Д.: Не е така.
АДВ. И.: Това сте посочили.
В.Л. Д.: Вие не гледате правилно. Ето, 01-ви декември остатък главница
след погасяването е 01-ви декември.
АДВ. И.: Ама как 01-ви декември след като е извършено плащане ще
12
вземете 64 875,14 евро да олихвявате, за следващия месец е редно, но за
предходния как така?!
В.Л. Д.: Това ви обяснявам, вие не ме разбирате. Ето, обяснявам ви
…/прекъсват я/.
АДВ. И.: На 01-ви декември 64 917,40 евро.
В.Л. Д.: Това не е вярно!
АДВ. Л.: Ама, госпожо съдия, моля ви! Непрекъснато се повишава тон,
ние не можем да чуем нищо, ако чуваме са само твърдения. За какво ни е
експертиза тогава?
Съдът предупреждава страните да се изслушват.
В.Л. Д.: Затова тръгнах отгоре. На 01-ви декември след отразяване на
погасителна вноска по главницата в размер на 42 лева, остатъкът по главница
на 01-ви декември е 64 875,14 евро
АДВ. И.: Хайде да ги изчислим като от 65 000 - 41,24 и т.н. октомври,
декември.
АДВ. Л.: Айде да четете 03-ти ноември, защото е първият работен ден, а
не първия ден от месеца. Вещото лице ги е дало.
АДВ. И.: Колежке, тук вече не можем да говорим за намаляване на
месеца, защото вече е в сила договорът и там се изчисляват 360 дни върху
360.
В.Л. Д.: Не е вярно това. В договора е 365 на 360.
АДВ. И.: Пардон, да! Езикова грешка. Така че, тук се изчисляват пълни
месеци, колега. Не се изчислява първа вноска, която е с намален брой дни.
В.Л. Д.: Ами, ето това, което вие казвате, затова вие още на първото
заключение държахте така. Пълна вноска на база 360 дни. Затова тук вноската
е такава, за да се получи вноската ви от 637,07 лв. За да проверите дали е
изместен лихвения процент, трябва да проверите аз върху коя главница съм
изчислила и върху какъв лихвен процент, нали така?! Значи, за да стигнете до
главницата, която съм дала остатък главница към 01-ви декември, вие трябва
от 65 000 да извадите вноската от колона 8 по главницата на 10, 11 и 12
месец.
АДВ. И.: Аз искам да проверявам една по една цифрите.
13
В.Л. Д.: 65 000 - 41,24.
АДВ. И.: 65 000 х 11%, защото първите два месеца се олихвяват по 11%,
а вече при първата промяна на Юрибор, валидно към 01-ви декември това е
третото олихвяване и би следвало там да е заложен 10,099%, а вещото лице е
заложило 11%.
В.Л. Д.: Не е вярно това.
АДВ. Л.: Госпожо съдия, извинявайте, но имам над 20 години опит като
адвокат. Когато изслушваме заключение, или задаваме въпроси, или не
задаваме, или оспорваме, или не оспорваме. Ако колегата твърди, че има
неправилно изчисление, може да поиска повторно изчисление.
АДВ. И.: Точно това възнамерявам да направя и съдът трябва да бъде
убеден, че имам основание за това нещо, за да го допусне. В противен случай,
ще се получи така, че ще ми бъде отхвърлено искането.
АДВ. Л.: Ама, моля ви, не повишавайте тон! Стоим и слушаме колко не
е вярно заключението на вещото лице.
В.Л. Д.: Нека адвокат И. да си провери, защото аз твърдя, че тази
главница, върху която е начислена лихва от 10,099%, е остатъкът от
главницата, който е към 01-ви декември. Разбирате ли?!
АДВ. И.: Значи 64 917 по вашата логика трябва с колко да бъде
олихвена?
В.Л. Д.: Не 64 917, 64 917 е остатъкът от главницата към 01-ви ноември,
ние говорим за остатъкът от главницата, който е към 01-ви декември.
АДВ. И.: За да достигнете до него ми обяснете първо 01-ви ноември с
колко го олихвявате.
В.Л. Д.: С 11%. 01-ви декември главницата е с размер на 64 875,14 евро.
Умножете ги по 10,099%.
АДВ. И.: Не съм стигнала до тази главница, защото при мен са съвсем
различни главници още от първата.
В.Л. Д.: Защото вие настоявате да бъде 360 на 360 по 30 дни, нека да си
спомним, че дори и в таблицата, която сте приложили.
АДВ. И.: Ама, вие и в следващите таблици сте го посочили това нещо,
че върху 20 дни следва да е първата вноска изчислена.
14
В.Л. Д.: На 01-ви декември остатъкът от главницата ви е 64 875,14.
АДВ. Л.: Ама погледнете какво пише в заглавията на двете справки.
Едното е принципно поставеният въпрос, а в следващата справка са вече
реално платените суми по погасителен план и реалните плащания. Самите
имена са различни и това вещото лице през цялото време обяснява, че го е
дало за 30 дни, защото така е поставена задачата и така е направена справката.
В справката приложение 2 към задача 2 вече са дадени реалните плащания.
АДВ. И.: Госпожо съдия, нека някой да я прекъсне, защото тук става
въпрос за числа и очевидно неумението някой да обясни, или на мен, или на
вещото лице. 65 000 евро е сумата в самото начало. Първият път, когато се
плаща вноска, това е един месец по-късно на 01-ви октомври. Тогава това,
което се плаща, се приспада от тези 65 000 и на следващия месец между
октомври и ноември, останалата сума се олихвява с лихвения процент, който
е валиден не на 01-ви октомври, а на първи ноември. Значи от 65 000 вадим
платеното на 01-ви октомври и полученото на 01-ви октомври трябва да се
заплати, олихвено с лихвения процент ноември месец, в случая 11%, и когато
се плати остатъкът се получава за олихвяване през декември. Декември месец
вече е валиден 10,099%, а не 11%, колкото вещото лице е заложило.
В.Л. Д.: Искам да кажа едно нещо. Имаме ли спор за това, че главницата
към декември месец е 64 875,14 на приложение 1, колона 10.
АДВ. И.: Имаме.
В.Л. Д.: Говорим за приложимия лихвен процент. Не е това главницата
към 01-ви декември, не е толкова. И главницата не е вярна и лихвените
проценти не са.
АДВ. И.: Колко месеца има между октомври и декември?
В.Л. Д.: Ама първото олихвяване започва от септември. Първото
олихвяване е 20 дневно
В.Л. Д.: Очевидно адв. И. в момента не може да ме разбере. За
септември месец олихвявам главница 65 000.
АДВ. И.: Така, следващите още два месеца до декември, защо още три
месеца се олихвяват по 11%. След като трябва само два месеца по 11%, а вие
сте заложили по три.
В.Л. Д.: Ето, ви сега.
15
АДВ. И.: Не, ето тук ви е грешката. Тук при вас го има, тук при мен го
няма. Кажете ми в колона 6, защо 11% започва по-надолу. Тя е преместила
една от клетките.
АДВ. Л.: Ето това е заключението, което ние гледаме на хартия. Какво
гледате вие в някаква таблица на устройство.
АДВ. И.: Ама, то е същото. Трета, четвърта и шеста колона са различни.
АДВ. Л.: Гледайте в хартията!
АДВ. И.: Не ме учете къде и какво да гледам. Това минава всякакви
граници. Моля ви вземете някакви мерки! Аз имам още въпроси, но за да не
губя времето, изразявам следното становище. Оспорвам експертизата.
Считам, че е очевидно, че е налице разминаване между заложените лихвени
проценти в колона 4 и 6, тъй като е очевидно, че редът над № 1, който е
озаглавен, са налице в колона 4 три месеца за олихвяване по 11%, които
започват от 01.09.2008 до 03.11.2008 г. включително, докато при
изчисленията така приложеният лихвен процент е изместен с един месец
надолу и се получава, че се олихвяват сумите от 01.10.2008 г. -01.12.2008 г.
включително с 11%, поради което са налице и погрешни изчисления по-
нататък в абсолютно цялата експертизата. Правилна е първоначалната
констатация на вещото лице, че три месеца е бил приложим 11% лихвен
процент, който е валиден за олихвяваната сума за м. септември, която е 65
000 евро, за месец октомври и за месец ноември, и че от месец декември
следва да се извърши олихвява с 10,099% и съответно последвалите от
постфактум допълнителните изменения съгласно Юрибор, но видно от самото
заключение на вещото лице, изчисленията, които е извършвала, са извършени
чрез изместване на олихвяването с един месец по-късно. С други думи от
01.10.2008 г., докато размерът на остатъчните главници са посочени при
правилната последователност. Освен това още при заплащане на първата
вноска, неправилно е олихвен целият размер на кредита за пълен месец при
положение, че де факто на олихвяване следва да бъде подложен пълният
размер на кредита само след усвояването му. Приемам, че това се е случило
за 20 дни, тъй като договорът е сключен на 11.09.2008 г. Оттам нататък
остатъчните главници, върху които се извършва олихвяването, също са в
неточен размер. Дори и да бе спазена поредността и олихвяването да беше
извършено с действително валидния настъпил след промяна на Юрибор
16
размер на лихвения процент при олихвяване на завишена база на остатъчна
главница, е очевидно, че получените стойности са неправилни. Изчисленията
не са правилни, а тъй като това е още при изпълнение на първата задача в
експертизата, тези грешки са възпроизведени и постфактум при останалите
задачи и допълнителното заключение от 08.11.2023 г. Ето защо оспорвам и
двете заключения. Като доказателство за правилността на твърденията си, а и
в потвърждение на установените от самото вещо лице в колони от 1 до 4, в
приложение 1 към основната експертиза стойности на валидния към
съответния месец и съответния падеж Юрибор, и съответно валидния лихвен
процент, с който следва да бъдат олихвени остатъчните главници, представям
извадка от официално публикуваната до 18.07.2014 г. архивна статистика на
БНБ за обявените от ЕЦБ, действали в периода 2007-2014 г., (вкл. към датите
на промяна в БЛП и ЛП по процесния Договор) на междубанковия пазар
(вкл. на територията на ЕС, и съответно - в България) котировки на лих‐
вения индекс Юрибор, съставляващ, съгласно методологиите за формиране и
за промяна на ЛП, единствен, референтен компонент на БЛП по Договора.
Моля да ги приемете. Оспорвам експертизата поради наличието на
несходства, визирани в чл. 201 ГПК на основание предл. второ от него. Моля
да възложите повторно изпълнение на поставените в исковата молба задачи за
извършване на коректни изчисления по правилно приложени стойности на
Юрибор. Допълнителната експертиза я оспорвам и като недопустима, защото
е извършена по некоректно зададен въпрос.
В.Л. Д.: Категорично възразявам на това, че лихвените проценти, които
са приложени, са изтеглени с един месец напред. В таблицата приложение 1, в
колона 6, е озаглавена „приложен лихвен процент за дължимата лихва на
датата на падежа“. Т.е. лихвата, която е дължима на 01.01.2009 г., изчислена в
размер на 49,41 евро, е получена като остатъкът от главницата по кредита е
олихвен с лихвен процент в размер на 10,099%, посочен на ред 4, колона 6,
който е в сила от 01.12.2008 г.
АДВ. И.: Разбрах какво казвате. Вие на практика в изчисленията в
таблицата сте заложили във формулите колона 4, а не колона 6.
В.Л. Д.: Ами това се опитвам да ви обясня от одеве. Вие, ако го бяхте
изчислила, щяхте да видите.
АДВ. И.: Аз точно така съм го изчислила, но сумите, които се
17
получават, са различни.
В.Л. Д.: Надявам се, че сега адв. И. ще отхвърли това оспорване.
АДВ. И.: В колона 6 са изместени приложимите ЛП. В колона 4 е вярно.
АДВ. Л.: Аз нямам въпроси към основното заключение. Искам само
едно изречение да кажа. Това, което вещото лице се опитва да обясни, но се
опитва да го обясни на икономически език е, че на справка 1, в колона 6, ред
1, като засечем, това е 11% ЛП, с което е било олихвено задължението
септември месец. Съответно първата вноска е в октомври, затова вещото лице
е посочило по два начина този процент. В колона 4 е посочило първият
процент, с който започва да олихвява, той започва от септември и първата
вноска, която трябва да се плати е на 01.10.2008 г. Първото олихвяване е за
вноската за септември, второто олихвяване, което се получава на ред 2, в
колона 6, вторите 11%, са за вноската за м. октомври и съответно на ред 3,
колона 6, при падежна дата 01-ви декември това е вноската за месец ноември.
Затова действително първият праг на промяна е за вноската за декември. Но
за вноските за септември, октомври и ноември е приложен този процент от
11%, но аз така разбирам колоните. Не случайно вещото лице е посочило
принципната промяна и промяна към съответната дата на падежа, поради
което за мен не е допусната грешка. С оглед на което, считам, че вещото лице
е отговорило правилно на поставените задачи и заключението следва да бъде
прието.
АДВ. И.: Поддържам искането си да не се приема заключението поради
всичко, което изложих по-горе. Само искам да обърна внимание, че започнах
с искане да бъде уточнен терминът в колона 4 и 6. Очевидно е, че в колона 4 е
коректно изчисления приложим ЛП, а така, както е написано в таблицата, е
заблуждаващо, че действително при изчисленията е приложила този, който е
в колона 6. Сега вече се изясни едва след толкова дискусии, че всъщност тя
действително е прилагала ЛП в колона 4 и на практика този, който е в колона
6, не е ползван при изчисленията и там затова са изместени с един месец
надолу ЛП. Няма как да се твърди, че за олихвяването през декември е
ползван 11 % ЛП. Разбрах, че при формулата е заложила колона 4.
В.Л. Д.: В поставената ми задача е заложено да бъде изчислено от
01.10.2008 г.
АДВ. И.: Считам, че са налице основанията по чл. 201 от ГПК.
18
СЪДЪТ счита, че вещото лице в своето заключение е отговорило на
поставените въпроси и компетентно е изготвило заключението си. Също така
в днешното с. з. разясни начина, по който е достигнала до изводите си, респ. е
направила изчисленията, които е обективирала в заключението си, и поради
това съдът счита, че същото следва да бъде прието, а по същество ще бъде
ценено заедно с останалите доказателства по делото.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА заключението на изготвената от вещото лице Б. С. Д.
съдебно-счетоводна експертиза.
На вещото лице Б. С. Д. да се изплати възнаграждение в размер на 950
лв., съгласно представената справка-декларация, от които 350 лв. по внесения
депозит, а останалата сума от 362,50 лв. да се внесе от ищцовата страна в
едноседмичен срок от днес и сумата от 237,50 лв. да се внесе от ответната
страна в едноседмичен срок от днес, в противен случай вещото лице ще бъде
снабдено с изпълнителен лист.
СЪДЪТ докладва депозирано допълнително заключение от в.л. Б. Д. с
вх. № 26252/08.11.2023 г.
ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ ЗАКЛЮЧЕНИЕТО НА ВЕЩОТО
ЛИЦЕ ПО ДОПУСНАТАТА ДОПЪЛНИТЕЛНА СЪДЕБНО-СЧЕТОВОДНА
ЕКСПЕРТИЗА.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Е СЪС СНЕТА ПО ДЕЛОТО САМОЛИЧНОСТ.
Вещото лице предупредено за отговорността по чл. 291 от НК.
В.Л. Д.: Известна ми е наказателната отговорност, която нося.
Поддържам изцяло изготвеното от мен писмено заключение. Нямам какво да
добавя.
АДВ. И.: Бихте ли могли да разясните какво се има предвид под „реален
остатък на главницата”, заложен в така формулираната задача, която аз
считам за недопустима, защото не е конкретна. Какво на практика следва да
се направи върху кой остатък - върху база от остатъчни главници, получени
при вече приложен твърдения от ответника да е валиден завишен ЛП или по
какъв начин според вас, е следвало и как сте стигнала до остатъчните
главници, които сте приела за така наречените реални остатъчни главници, за
19
да бъдат олихвени по допълнителното заключение?
В.Л. Д.: В допълнителното заключение на стр. 2 съм записала, че при
този вариант лихвата е изчислена върху действителния остатък на редовната
главница на кредита към съответната падежна дата по счетоводните книги и
регистри на банката. Т.е. това е по счетоводни сметки остатък от главницата,
който се води в регистрите на „Уникредит Булбанк“. В първата експертиза е
на база ЛП, който е по зададени условия от жалбоподателя, а този съм го
разбрала по счетоводни данни.
АДВ. И.: Следва ли да разбирам при това положение, че вземайки за
база остатъчните главници от счетоводството на банката, сте ги олихвявала с
променливия лихвен процент по общите условия?
В.Л. Д.: Така, както е изпълнена задачата по допълнителната
експертиза, са заложени лихвените проценти, които са на база изменение +/-
0,5 п. Юрибор, заложени в първоначалното заключение в колона /прекъсват
я/.
АДВ. И.: Аз не ви питам това. Питам за остатъчните главници. Следва
ли да приемем, че механизмът, по който е извършено допълнителното
заключение на олихвяване на счетоводно водените от банката остатъчни
главници с ЛП, поставен от ищеца. Счетоводно водените главници не са ли
достигнати като размер при предварително олихвяване с действително
приложения завишен ЛП от ответника и след това върху него се извършва
ново олихвяване с променливия ЛП. Това идва именно от неуточнеността на
задачата. Какво се има предвид под „реален остатък на главницата”
ежемесечни. Не питам процентите. Следва ли да се разбира, че това е
механизмът, заложен в изчисленията. Счетоводно водените главници, които
са в резултат вече на плащане на вноски, които са с приложен ЛП в завишен
размер, предмет на спора, след което тези остатъчни главници, така получени
в резултат на такова олихвяване, ми се облагат повторно с ЛП, който
ищцовата страна твърди, че е валиден. С други думи, двойно олихвяване се
получава, ако е вярно това, което се констатира.
В.Л. Д.: Няма двойно олихвяване. Тук е поставена задача колко е бил
остатъкът от главницата, поне аз така съм я разбрала, по счетоводни данни на
банката По задачата на ответното дружество са изчислени дължимите лихви,
ако върху остатъка от главницата по счетоводни данни, се приложат ЛП към
20
съответната падежна дата, се приложи ЛП при промяна с праг +/- 0.5 п. на
Юрибор, който е представен в първоначалното заключение по задача първа.
АДВ. И.: Как са получени счетоводно водените ежемесечни остатъчни
главници, които олихвявате с този променлив лихвен процент? В резултат на
какво са получени тези въпросни месечни счетоводни главници? Данните на
банката от какво са резултат?
В.Л. Д.: Резултат са от извършено олихвяване и погасяване към
съответната датата на падежа. Щом като са по счетоводни данни на банката,
значи очевидно е по този, който е прилагала банката.
АДВ. И.: Значи взимаме един път олихвени суми, от които има някакъв
остатък, след което ги олихвяваме повторно с втори ЛП, който вече е с
различна характеристика?
В.Л. Д.: Това няма нищо общо. Главницата си е главница.
Погасителните вноски по главницата, отразени в счетоводната система на
банката, са такива, каквито са, и остатъкът от главницата по счетоводни
данни това, което е останало от кредита, се погасява на съответната падежна
дата с техния лихвен процент. Тук няма двойно олихвяване, къде виждате
двойно олихвяване?! Тук имаме едни главници, лихви изчислени по
променлив ЛП.
АДВ. И.: Ама, чакайте. Откъде ги взимате тези числа? Не е ли логично,
по математическите правила, да са в резултат още от самото начало като се
определи с този променлив ЛП, всеки следващ месец колко остава да се
олихвяват тези остатъчни главници. Защо се олихвяват тези, които са вече в
резултат на приложен ЛП от банката, пък се прилагат повторно с променлив
ЛП. Не разбирам.
АДВ. Л.: Мисля, че вещото лице вече отговори. Няма двойно
олихвяване.
В.Л. Д.: Няма двойно олихвяване.
АДВ. И.: Как тогава изпълнихте задачите от исковата молба с това
условие, което е заложено върху реалните главници? Как го изпълнихте при
положение, че сама посочвате, че тези изчисления са извършени върху
счетоводните данни на банката?
В.Л. Д.: Точно така. Аз нали ви обяснявам. Един кредит се погасява
21
всеки месец на падежна дата с определена вноска, която включва главница и
лихва. Лихвата се начислява в единия случай, както е по счетоводни данни, и
в конкретния случай, както е зададена по първоначалната експертиза.
Остатъкът от главницата, то си е чиста главница, там няма елемент на лихва.
Действително при различни нива на лихвените проценти, при единия и
другия вариант на експертизата, вноската по главницата би могла да се
промени и тя се променя и остатъкът ще се промени, но в конкретната задача
е за тези остатъци, които са по счетоводни данни. Тук е на първо число, това е
по счетоводните регистри на банката.
АДВ. Л.: Нямам въпроси към вещото лице, да се приеме заключението.
АДВ. И.: Считам, че задачата е абсолютно недопустима и
неконкретизирана и както е видно, получават се различни тълкувания. В
случая, е очевидно от заключението на вещото лице, че при изпълнение на
ищцовите задачи от ИМ са ползвани счетоводно водените остатъчни
главници на банката. Колкото и да се отрича, тя самата го е признала в своето
заключение, където изрично е посочила, че това са счетоводните данни на
банката. Няма как изпълнение на ищцовите задачи да бъде извършено върху
счетоводните данни и счетоводно водените остатъчни главници на банката, а
точно това е извършено по това заключение. Оспорвам същото. Считам, че е
недопустимо изобщо подобна експертиза да бъде приемана по делото, тъй
като е неотносима по недопустима задача. В случай, че счетете за
наложително все пак да бъде изпълнено искането на ответника да бъдат
извършени ищцовите задачи от ИМ по начина, по който ответникът настоява
да бъдат извършени, а не както са извършени в първоначалната експертиза,
при смесване на различните механизми за изчисление, ползване на база за
олихвяване постигната като размер вследствие на вече приложено олихвяване
с различен лихвен процент, то моля да дадете указания на ответника да
конкретизира така поставената си допълнителна задача, като ясно, конкретно
и точно посочи по какъв начин според него следва да бъдат извършени
изчисленията по ищцовите задачи по исковата молба и да конкретизира какво
точно влага като съдържание в термина „реалните остатъчни главници“. Дали
е реално изчислените от вещото лице съобразно приложения ЛП или
счетоводно водените като остатъчни главници от ответника. Едва след такова
уточнение, считам, че съдът следва да извърши преценка доколко е
допустима и необходима подобна задача по делото, още повече, че както
22
направих предходно възражение, в случай, че се цели повторно изчисление на
ищцовите задачи, това е едно. А в случай, че се цели преизчисление въз
основа на счетоводно водените така наречени реални главници, това е съвсем
друго.
АДВ. Л.: Съдът е дал възможност на ответника да ангажира
доказателства във връзка с уточненията на исковата молба, които той стори
като постави и допълнителната задача. Решаващият състав вече е имал
възможност да се произнесе по възражението на ищците относно
допустимостта, вещото лице е успяло да разбере поставената му задача, дало
е отговор, останалите съображения, които чухме от страна на ищците, са
въпроси по същество, поради което моля да приемете допълнителното
заключение и както всички знаем, то не е задължително за съда и той ще
прецени как ще го цени.
Относно горепосоченото във връзка с допустимостта на експертизата,
следва да се посочи, че съдът вече е извършил такава преценка, допуснал е
това доказателствено искане и е оставил без уважение искането на ищцовата
страна за отмяна на определението си, с което е допуснато това
доказателствено искане, а също така и вещото лице е изпълнило поставената
задача. Съобразявайки и становищата на страните съдът счита, че следва да
приеме допълнителното заключение, а неговата доказателствена стойност
съдът ще я прецени с крайният си съдебен акт.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА заключението на изготвената от вещото лице Б. С. Д.
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза.
На вещото лице Б. С. Д. да се изплати възнаграждение в размер на 210
лв., съгласно представената справка-декларация, от които 150 лв. по внесения
депозит, а останалата сума в размер от 60 лв. да се внесе от ответната страна
в едноседмичен срок от днес, в противен случай вещото лице ще бъде
снабдено с изпълнителен лист.
АДВ. И.: Имам искане за допускане на допълнителна задача така, както
е указано в определението. След като приемате, че това представлява
разширяване на задачата на експертизата, моля да допуснете и допълнителна
23
задача по вариант 2 по допусната задача № 3 от исковата молба, да изчисли
сбора от мораторната лихва върху надвзетите суми за периода между
01.10.2008 г. – 01.11.2010 г. включително от лихва суми с период на
олихвяване от 09.04.2015 г. - дата на поканата за плащане до 11.03.2022 г. -
датата на ИМ и на извършената компенсация.
АДВ. Л.: Възразявам срещу допускането на такава допълнителна задача
с оглед на обстоятелството, че вече става въпрос за обикновен математически
сбор на вече дадени суми. Мисля, че образователното ниво на всички
участници е такова, че можем сами да го направим.
АДВ. И.: Сбор за мораторната лихва до момента, колега.
АДВ. Л.: Предоставям на съда.
АДВ. И.: Във връзка с извършеното оспорване на основната и на
допълнителната експертиза считам, че са налице условията по чл. 201 от ГПК
и на основание предл. второ от същият текст, моля да възложите повторно
изпълнение на поставените в исковата молба задачи за извършване на
коректни изчисления по правилно приложени стойности на Юрибор, за което
изчисление по допълнителната експертиза, доколкото чисто математически е
абсурдно да се твърди, че е правилно изчисление на суми чрез вземане за
основа за олихвяване на суми вече олихвени със спорен лихвен процент. По
допълнителната задача вече я поисках по-горе.
АДВ. Л.: Моля да бъде оставено без уважение искането за изпълнение
на повторно заключение по поставените задачи към основното заключение на
ССчЕ. Както стана ясно, в крайна сметка ищцовата страна беше допуснала
пропуск в това да разбере в коя колона и за коя вноска за олихвяне се отнася,
което обаче беше изяснено в днешното с. з., включително с много подробните
разяснения на вещото лице. По отношение на допълнителната експертиза
вещото лице в днешното с. з. ясно посочи, че е правило изчисления по
счетоводните данни на ответната банката, отразяващи главницата, а не сума,
включваща главница и лихва, върху която повторно да се изчислява лихва. Не
е налице нито неясно, нито некомпетентно заключение, както по
първоначално поставената задача, така и по допълнителната задача. Моля
това искане да бъде оставено без уважение. Всички съображения на адв. И. са
по съществото на спора.
АДВ. И.: По допълнителната ССчЕ щях да искам повторна, но след като
24
няма уточнение на въпроса, няма смисъл
Съдът се оттегля в 10-минутна почивка
Съдебното заседания продължи в 17:00 часа в присъствието на
процесуалните представители на страните и в. л. Д.
Съдът счита доказателствените искания на ищцовата страна за
назначаване на допълнителна и повторна ССчЕ за допустими. Предвид днес
направените оспорвания по заключенията на в. л. Д. основателно се явява
искането на адв. И. за назначаване на повторна експертиза, която да отговори
на поставените от ищеца в исковата молба въпроси. Относимо към предмета
на делото и основателно е искането за назначаване на допълнителна
експертиза, която да отговори на днес формулирания от страната въпрос.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАЗНАЧАВА повторна ССчЕ с вещо лице М. Л., по която вещото лице
да отговори на поставените от ищеца в исковата молба въпроси.
Определя възнаграждение за вещото лице в размер на 200 лв., вносими
в 7-дневен срок от днес от ищцовата страна по назначената повторна ССчЕ.
АДВ. И.: Моля за по – дълъг срок, тъй като доверителите ми са в
чужбина.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Вносими в 14-дневен срок от днес от ищцовата страна.
ПОСТАВЯ допълнителна задача на вещото лице М. Л., а именно да
отговори на днес поставения от ищцовата страна въпрос:
Да изчисли сбора от мораторната лихва върху надвзетите суми за
периода между 01.10.2008 г. – 01.11.2010 г. включително от лихва суми с
период на олихвяване от 09.04.2015 г. - дата на поканата за плащане до
11.03.2022 г., датата на ИМ и на извършената компенсация.
Определя възнаграждение за вещото лице в размер на 200 лв., вносими
в 14-дневен срок от днес от ищцовата страна по допълнителната задача.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице Л. след представяне на доказателства по
делото за внесен депозит
25
По представените писмени доказателства от адв. И. в днешното с. з.:
АДВ. Л.: Възразявам да се приемат, защото са с неизвестно авторство.
Не разбрах защо се представят. Правя възражение за преклудиране, тъй като
са могли да бъдат представени с ИМ или уточняващата, тъй като по спомен
става въпрос за 2007 г.
АДВ. И.: От разпечатката е видно откъде е изтеглен, от архива на БНБ
е, а че има отношение към предмета на настоящото дело е очевидно, защото
това са официалните котировки на БНБ.
Съдът счита за относими и допустими представените днес от ищцовата
страна писмени документи, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото разпечатка от архива
на БНБ за периода от 2007-2014 г.
АДВ. И.: Госпожо съдия, във връзка с направеното ми запитване от
предходното заседание за ел. достъп до делото, искам да ви информирам, че
съм получила отговор от вашето IT и категорично възразявам IT да ми
тълкува нормативна база. Вие сте човекът, който определя достъпа кой какво
да вижда или не по делото. Не съм си подала заявление за достъп до делото и
продължавам нищо да не виждам. Отделно от това дори не виждам и никакви
разпореждания и определения на съда не само по настоящото дело, а по
всички други дела на РС Пазарджик. Моля да вземете някакви мерки, защото
вие сте единственият такъв съд в страната.
СЪДЪТ указва на адв. И. да подаде нарочна молба във връзка с
оплакванията касаещи ел. достъп до делото, която да е адресирана до
съдебния администратор на РС Пазарджик.
СТРАНИТЕ /по отделно/: Нямаме други искания на този етап.
СЪДЪТ счита делото за не изяснено от фактическа страна, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 25.01.2024 г.
АДВ. Л.: В 16:00 часа съм в СРС на тази дата.
26
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 01.02.2024 г. от 14:00 часа, за която
дата и час страните – уведомени чрез процесуалните си представители.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице М. Л. след внасяне на депозити по
делото, като в призовката й се укаже да изготви заключението си в
законоустановения срок по ГПК.
Протоколът написан в с. з., което приключи в 17:25 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
27