РЕШЕНИЕ
№ 1127
гр. Русе, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Мария Г. Димитрова
при участието на секретаря Красимира Цв. Стоянова
като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело №
20214520102193 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по искова молба от „Банка ДСК“АД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, с която са предявени установителни
искове срещу Н. С. СТ., ЕГН **********, от гр. Русе, ул. „Л.“ № 3, вх. 5, ет. 1,
ап. 2, в качеството му на кредитополучател.
Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК за съществуването
на следните вземания: 1/ за сумата 4118,42 лв. – главница, представляваща
вземане по чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.4 ЗПК за неплатена част
от заетата сума по Договор за кредит Експресо № 232005550990, сключен на
02.05.2019 г. между „Банка ДСК"АД /правоприемник на
„ЕКСПРЕСБАНК“АД, ЕИК *********/ с първоначална главница от 4722,56
лв.; 2/ вземане по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД за сумата от 267,08
лв. – възнаградителна лихва за периода от 26.02.2020 г. до 23.02.2021 г.; 3/
вземане по чл. 86 от ЗЗД за обезщетение за забава /лихвена надбавка за
забава/ върху просрочената главница, в размер на 22,55 лв. за периода от
26.02.2020 г. /настъпване на предсрочната изискуемост/ до 23.02.2021 г.
датата преди деня на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.
1
1037/2021 г. на РРС; 4/ сумата 13,90 лв. – вземане по чл. 368 от КЗ за
неплатени вноски по договорна застраховка за периода от 26.02.2020 г. до
23.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
24.02.2021 г. до окончателното изплащане.
Претендират се и направените в заповедното и в настоящото дело
разноски.
І. По отношение на иска по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД.
Правото произтича от следните обстоятелства: по сключен договор за
потребителски кредит ищцовото дружество „Банка ДСК"АД като
правоприемник на „ЕКСПРЕСБАНК“АД, ЕИК *********, е предоставило на
ответника сума в размер не по–малък от претендираната главница 4118,42 лв.,
а ответникът се е задължил да я върне съобразно уговорените условия на 60
равни двуседмични вноски, в размер на 94,09 лв. всяка, като падежът на
първата е на 25.05.2019 г., а падежът на последната 25.05.2024 г.; настъпване
на основания, водещи до предсрочна изискуемост на кредита в претендирания
като главница размер.
ІІ. По отношение на иска по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД.
Правото произтича от следните обстоятелства: по сключен договор за
потребителски кредит ищецът е предоставил на ответника претендираната по
първия иск сума, а ответникът се е задължил да я върне сумата заедно с
възнаграждението за ползване на сумата в размер на 267,08 лв. за периода от
26.02.2020 г. до 23.02.2021 г.
ІІІ. По отношение на установителния иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
сумата размер на 22,55 лв. обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/
върху просрочената главница, за периода от 26.02.2020 г. /настъпване на
предсрочната изискуемост/ до 23.02.2021 г. датата преди деня на подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. 1037/2021 г. на РРС
Правото произтича от следните обстоятелства: по възникнало вземане
ответникът е в забава за изпълнение.
IV. По отношение на иска за застрахователната премия за сумата 13,90
лв. – вземане по чл. 368 от КЗ за неплатени вноски от застрахователна
премия, по договора за кредит, за периода от 26.02.2020 г. до 23.02.2021 г.
При неизпълнение на основното договорно задължение на
2
застрахования за заплащане на съответната разсрочена парична вноска от
уговорената застрахователна премия застрахователят, като изправен
кредитор, може да упражни потестативното право, уредено в чл. 87, ал. 1 ЗЗД,
във вр. с чл. 368, ал. 2, т. 3 КЗ, с едностранно волеизявление да развали този
двустранен формален договор, да измени условията по договора или да
намали застрахователната сума по договора, съответно на частта от
неплатената премия, като извършването на предприетите действия е в тежест
на ищеца да ги докаже, респ. налице ли е валидно правоотношение по
договора за застраховка, както и датата на разваляне на застрахователния
договор, с оглед размера на съответната премия, на която застрахователя има
право - само за периода, за който е носил покритие.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от
ответника.
С оглед твърденията на страните съдът намира за безспорни и
ненуждаещи се от доказване между тях обстоятелствата твърдени с исковата
молба.
В съдебно заседание ответникът се явява лично, като признава
предявените искове изцяло.
В съдебно заседание, ищецът се представлява чрез процесуалния си
пълномощник юрк. А.Г., която моли съда с оглед направеното признание на
иска от страна на ответника, да бъде постановено решение по реда на чл. 237
от ГПК. Претендира направените по делото съдебни разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено следното:
Предявени са установителни искове, с правно основание чл.422 ГПК, за
съществуването на следните вземания: 4118,42 лв. – главница,
представляваща вземане по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 4
ЗПК за неплатената част от заетата сума по Договор за кредит Експресо №
232005550990, сключен на 02.05.2019 г. между „Банка ДСК“ АД
/правоприемник на „Експерсбанк“ АД, ЕИК *********/ с първоначална
главница 4722,56 лв., вземане по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД за
сумата 267,08 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от
26.02.2020 г. до 23.02.2021 г., вземане по чл. 86 от ЗЗД за обезщетение за
3
забава /лихвена надбавка за забава/ върху просрочената главница за сумата
22,55 лв. за периода от 26.02.2020 г. /настъпване на предсрочната
изискуемост/ до 23.02.2021 г. датата преди деня на подаване на заявлението
по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 1037/2021 г. на РРС, вземане по чл. 368 от КЗ
за неплатени вноски по договорна застраховка за сумата 13,90 лв. за периода
от 06.02.2020 г. до 23.02.2021 г. и за законната лихва върху посочената
главница, считано от датата на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 24.02.2021 г. до окончателното й изплащане.
Ответникът направи признание на иска в съдебно заседание.
Ищецът в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, прави
искане съдът да постанови решение по реда на чл.237, ал.1 ГПК – при
признание на иска, като му се присъдят направените по делото разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да
поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на
решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението
си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при
признание на иска.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за
произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от ГПК. В съдебно заседание
ответникът направи изрично изявление за признание на иска. С оглед
представените, като доказателство по делото заверени копия от: договор за
кредит ЕКСПРЕСО № 232005550990 от 02.05.2019 г.; приложение 1 –
погасителен план към договор за кредит № 232005550990; уведомление изх.
№ 0050-20-03780/01.10.2020 г.; разписка с изх. № 20559/05.10.2020 г. за
връчване на уведомление изх. № 0050-20-03780/01.10.2020 г.; разписка с изх.
№ 20558/05.10.2020 г. за връчване на уведомление изх. № 0050-20-
03780/01.10.2020 г; заявление за издаване на заповед за изпълнение вх. №
2687/24.02.2021 г. на РС Русе; извлечение от счетоводните книги на Банка
ДСК АД изх. № 1701-20-00141 от 24.02.2021 г.; заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ № 523 от 25.02.2021 г.;
изпълнителен лист № 204 от 26.02.2021 г.; молба за образуване на
изпълнително дело с вх. № 3340/02.03.2021 г. от регистъра на ЧСИ Иван
Хаджииванов, рег. № 832 КЧСИ, искът се явява основателен, което не се
4
оспорва от страните. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като
признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга
страна е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното
признание на иска, съдът намира предявените искове по чл.422 ГПК за
основателни и доказани и следва да бъдат уважени.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на
иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за
това.
Съгласно чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят
направените по настоящото дело разноски в размер на 226,30 лв. държавна
такса и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и разноските по ч.гр.д.
№ 1037/2021 г. на РРС, в размер на 88,44 лв. за държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл.237, ал.1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Банка ДСК“АД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, ул. „Московска“ № 19, представлявано от
изпълнителните директори Юрий Благоев Генов и Арно Рене Жюрен Льоклр,
чрез пълномощника АГЛ. Р. Г., че Н. С. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр.
Русе, ул. „Л.“ № 3, вх. 5, ет. 1, ап. 2, ДЪЛЖИ на ищцовото дружество
следните вземания: 4118,42 лв. – главница, представляваща вземане по чл. 79,
ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 4 ЗПК за неплатената част от заетата
сума по Договор за кредит Експресо № 232005550990, сключен на 02.05.2019
г. между „Банка ДСК“ АД /правоприемник на „Експерсбанк“ АД, ЕИК
*********/ с първоначална главница 4722,56 лв., вземане по чл. 79, ал. 1, вр. с
чл. 240, ал. 2 от ЗЗД за сумата 267,08 лв., представляваща възнаградителна
лихва за периода от 26.02.2020 г. до 23.02.2021 г., вземане по чл. 86 от ЗЗД за
обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ върху просрочената
главница за сумата 22,55 лв. за периода от 26.02.2020 г. /настъпване на
предсрочната изискуемост/ до 23.02.2021 г. датата преди деня на подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 1037/2021 г. на РРС, вземане по
чл. 368 от КЗ за неплатени вноски по договорна застраховка за сумата 13,90
лв. за периода от 06.02.2020 г. до 23.02.2021 г. и за законната лихва върху
5
посочената главница, считано от датата на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 24.02.2021 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Н. С. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. Русе, ул. „Л.“ № 3, вх.
5, ет. 1, ап. 2, ДА ЗАПЛАТИ на „Банка ДСК“АД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, ул. „Московска“ № 19, представлявано от
изпълнителните директори Юрий Благоев Генов и Арно Рене Жюрен Льоклр,
чрез пълномощника АГЛ. Р. Г., направените по настоящото дело разноски в
размер на 226,30 лв. държавна такса и 300 лв. юрисконсултско
възнаграждение, както и разноските по ч.гр.д. № 1037/2021 г. на РРС, в размер
на 88,44 лв. за държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6