Р Е
Ш Е Н И Е
гр. София, 05.07.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, І-ви въззивен брачен състав в закрито заседание на пети юли две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМАНА ЙОСИФОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от съдия
Хасъмска ч. гр. дело № 7373 по описа за
2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435,
ал.2, т.7 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А.Г.П., чрез
адвокат Ж.Н., срещу постановление за разноски на ЧСИ С.Я., обективирано в
съобщение изх.№ 011428/05.03.2019
г.,
по изпълнително дело № 20148440400511. Частният жалбоподател твърди, че по
делото липсва осъществено процесуално представителство от юрисконсулт на
взискателя, поради което юрисконсултско възнаграждение не следва да се
присъжда. Поддържа, че считано от образуване на изпълнителното дело,
взискателят е подал само една молба, с която е поискал справка и насрочване на
опис на движими вещи, без да отчете факта, че към този момент по делото е
постъпила цялата търсена сума от наложен запор на банкови сметки. Ето защо ЧСИ
неправилно определил юрисконсултско възнаграждение в размер на 334,22 лв.,
което следва да бъде отменено. Твърди, че по делото са наложени множество
обезпечителни мерки – възбрана на недвижим имот и запор на банкови сметки,
които в цялост се явяват несъразмерни със самия дълг и начислените за това
такси са недължими. Поддържа, че на 30.04.2014 г. ЧСИ е наложил запор на
вземанията на длъжницата в ,,Банка ДСК” АД, в изпълнение на който
цялата сума по запорното съобщение е преведена по сметка на ЧСИ, като събраната
сума не била преведена на взискателя. Независимо от гореизложеното, на
03.04.2017 г. ЧСИ, след извършена справка, отново запорирал банкови сметки на
длъжницата, като за тези допълнителни запори на длъжницата са начислявани такси
и разноски, въпреки че нужда от тях в действителност не е имало. Разноски за
наложена от съдебния изпълнител възбрана върху недвижимия имот също били
възложени на длъжницата, независимо, че дългът не е събран от реализирането на
това обезпечение. На следващо място частният жалбоподател поддържа, че ЧСИ е
събрал повече главница от изискуемата, поради което е начислил и по-висока
пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ. С така заявените доводи мотивира
искането си за отмяна на обжалваното постановление за разноски, обективирано в
съобщение за образуване на изпълнително дело изх.№ 011428/05.03.2019 г.,
като незаконосъобразно.
Насрещната страна ,,Т.С.” ЕАД
оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение.
По делото са депозирани мотиви от ЧСИ С.Я. с
рег.№ 844 на КЧСИ, с които е заявено становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, след като обсъди
доводите на жалбоподателя, взе предвид мотивите на ЧСИ и представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
Изпълнително дело № 20148440400511 по описа
на ЧСИ С.Я. с рег.№ 844 на КЧСИ е образувано по молба от 17.02.2014 г. на ,,Т.С.” ЕАД
срещу А.Г.П. въз основа на изпълнителен лист от 08.05.2012 г., издаден от СРС,
ГО, 88 състав по гр.д.№ 21146/2011
г.
С този изпълнителен лист А.Г.П. е осъдена да заплати на ,,Т.С.” АД сумата
5473,90 лв. – главница за потребена топлинна енергия, с мораторна лихва от
682,26 лв. за забава от 31.12.2008 г. до 08.02.2011 г., както и законната лихва
върху главницата от 30.12.2011 г.до изплащане на вземането, както и 223,12 лв.
– разноски по делото, а именно държавна такса в размер на 123,12 лв. и 100 лв.
адвокатско възнаграждение. С молбата по чл.426 ГПК взискателят ,,Т.С.” ЕАД
е възложил, на основание чл.18, ал.1 от ЗЧСИ, на ЧСИ С.Я. да проучи
имущественото състояние на длъжника, да извърши справки, да набавя документи,
книжа и други, както и да определи начина на изпълнението.
Със запорно съобщение изх.№ 23282/28.04.2014 г. до ,,Банка ДСК” ЕАД,
получено на 30.04.2014 г., ЧСИ С.Я. е наложил запор върху банкова сметка *** А.Г.П. до размера на сумите, присъдени с
изпълнителния лист, и до размера на сумите, представляващи разноски по
изпълнителното дело и възложени в тежест на длъжника на основание чл.79, ал.1 ГПК – сумата 334,22 лв. –юрисконсултско възнаграждение, сумата 234,81 лв.
–обикновена такса и сумата 706,57 лв. – пропорционална такса. В изпълнение на
наложения запор третото задължено лице е превело по сметка на съдебния
изпълнител на 08.05.2014 г. сумата 8066,97 лв., с което запорът е изпълнен
изцяло.
С молба вх.№ 00628/02.02.2016 г.
взискателят ,,Т.С.”
ЕАД
е поискал от съдебния изпълнител, във връзка с образуваното при него
изпълнително производство, да извърши следните действия: да бъде направена справка в НАП, с оглед
налагане на запор върху трудовото възнаграждение/пенсия на длъжника; да насрочи опис на движими вещи,
собственост на длъжника.
Със запорно съобщение изх.№ 016277/21.03.2017 г.
ЧСИ С.Я. е наложил запор върху банкова сметка *** А.Г.П. до размера на следните
суми: сумата
5473,90 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от 30.12.2011 г. до
окончателното й изплащане, която към 21.03.2017 г. възлиза на 2916,72 лв.,
сумата 334,22 лв. –юрисконсултско възнаграждение, 435,78 лв. – обикновена
такса, и 734,61 лв. – пропорционална такса. Запорното съобщение е получено от третото
задължено лице ,,Банка ДСК”
ЕАД
на 03.04.2017 г. , което в изпълнение на наложения запор е превело по сметка на
съдебния изпълнител на 10.04.2017 г. сумата 9593,65 лв., а на 20.04.2017 г. –
сумата 322,87 лв.
На 05.03.2019 г. на длъжника А.Г.П., чрез
назначения й особен представител адвокат Ж.Н., е връчено съобщение за
образувано изпълнително дело, в което е посочен размерът на задължението по
изпълнителното дело, и на дължимите от длъжника такси и разноски - сумата
334,22 лв. – юрисконсултско възнаграждение, сумата 258,81 лв. - обикновена такса, и сумата 924,75 лв. –
пропорционална такса към 01.03.2019 г.
С разпореждане от 13.03.2019 г. ЧСИ С.Я. е
приключил изпълнителното производство, вдигнал е наложените обезпечителни мерки
и е разпоредил да се възстанови надвнесена сума в размер на 6780,46 лв. по
банкова сметка *** А.Г.П. в ,,Банка ДСК” ЕАД.
При така установеното от фактическа страна
съдът приема от правна страна следното:
Съдът намира, че жалбата по чл. 435 ГПК е подадена от
процесуално легитимирано лице – длъжникът по изпълнението, в рамките на преклузивния
едноседмичен срок по чл.436, ал.1 от ГПК и срещу
подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител – постановление за разноски на
съдебния изпълнител, обективирано в съобщение за образувано изпълнително дело изх.№
011428/05.03.2019
г.
Въпросът
за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита
срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за
отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на
ГПК, като в чл.79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в
изпълнителното производство. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК
разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в хипотезите по т. 1
и т. 2. Такси по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни и
други действия, като техният размер и вид са определени в ТТРЗЧСИ – чл. 78 ЗЧСИ. Обикновените такси по изпълнението се събират само за
действия, изрично посочени в тарифата /чл. 82 ЗЧСИ/, а пропорционалните такси
се събират в процент според материалния интерес /чл. 83 ЗЧСИ/.
От данните по изпълнителното дело е
видно, че със запорно съобщение изх.№ 23282/28.04.2014 г. до ,,Банка ДСК” ЕАД, частният съдебен изпълнител е наложил запор върху банкова
сметка *** А.Г.П. до размера на сумата, дължима по изпълнителното дело, в т.ч.
и разноските по изпълнението. Видно от представеното по делото преводно
нареждане от 08.05.2014 г. третото задължено лице е превело по сметка на
съдебния изпълнител сумата 8066,97 лв., покриваща както задължението по
изпълнителния лист, така и възложените в тежест на длъжника разноски по
изпълнението, с което запорът е изпълнен изцяло.
Основателен е изложеният в частната
жалба довод, че таксите и разноските, възложени в тежест на длъжника след
изпълнение на наложения запор, са недължими и начислени без основание. Длъжникът
не отговаря за такси и разноски, направени за изпълнителни способи, които не са
приложени, или чието прилагане не е било необходимо, с оглед удовлетворяването
на взискателя, както е в настоящия случай. Съгласно чл.
79, ал. 1 ГПК разноските по
принудителното изпълнение са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато
той не е дал повод за образуване на изпълнителното производство, тъй като е
изпълнил задължението си преди това или пък, когато изпълнителните действия
бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. По своето естество
отговорността на длъжника за разноски в
изпълнителното производство е деликтна, като е ограничена до размера на
извършените в производството разноски и има обективен характер, тъй като за
реализирането й не се изисква наличието на виновно поведение от страна на
длъжника. Тази отговорност намира своето основание в това, че не изпълнявайки
доброволно задължението си, длъжникът е станал причина за образуване на
изпълнителното производство, а оттам и за
извършените от взискателя в същото разноски.
Тези разноски обаче трябва да са били във
връзка с изпълнението и да са били
необходими за принудителното реализиране на вземането. Затова длъжникът не отговаря
за онази част от разноските, чието
извършване не е било необходимо с оглед на реализиране на вземането, както и за тези, които са били извършени във връзка с
изпълнителни способи, които са останали нереализирани, тъй като взискателят е
бил удовлетворен чрез други способи. В последния случай нереализираните
изпълнителни способи се приравняват на такива, изоставени от взискателя. С
оглед гореизложеното съдът приема, че за извършените изпълнителни действия, след постъпване на цялата дължима сума
по сметка на съдебния изпълнител, длъжникът не носи отговорност за разноски.
При така изложените
съображения обжалваното постановление за такси и разноски на ЧСИ С.Я. по
изпълнително дело № 20148440400511, обективирано в съобщение за образувано
изпълнително дело изх.№ 011428/05.03.2019
г.,
следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
постановление за такси и разноски на ЧСИ С.Я. по изпълнително дело №
20148440400511, обективирано в съобщение
за образувано изпълнително дело изх.№ 011428/05.03.2019 г.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.