Р Е Ш Е Н И Е
№ ........../.........................., гр.Варна
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Административен съд – Варна, ІІІ тричленен състав
На десети февруари две хиляди двадесет и втора година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЯНКА Г.
Членове: ДАРИНА РАЧЕВА
ИВЕТА ПЕКОВА
при секретар: Веселка Крумова,
прокурор: Александър Атанасов, като разгледа докладваното от съдията Г. к. адм.
д. № 140 по описа за 2022 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208
от АПК вр. с чл.63в ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „Булфери”
ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Ж.Г.Й., чрез адв. П.Б., против
Решение №989/02.12.2021г. по НАХД №20213110204183/2021г. по описа на Районен
съд-Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление №23-0001194/12.07.2021г.
на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Варна, с което
на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. на основание
чл.96 г, ал.1, предл.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/.
В жалбата се твърди, че Решението на
ВРС е неправилно и незаконосъобразно, поддържат се оплаквания за допуснати
съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, както и че
същото е несправедливо. Твърди се, че дружеството не е нарушило целта на Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на МТ за
условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз
на пътници и товари и за условията и реда за провеждането на изпитите за
придобиване на начална квалификация./Наредбата/. Картата по чл.2, ал.2 от
Наредбата не е първичен документ, с който се признава и удостоверява
квалификацията и преминатото обучение. Навежда доводи, че не следва да се
прилагат едни и същи санкции за липса на удостоверение и за липса на такава
карта, предвид факта, че към момента на проверката водачът е разполагал с нова
карта, а удостоверението за професионална компетентност за извършване на превоз
на товари е достатъчно доказателство за придобито периодично обучение в
съответствие с изискванията на Наредба №41 на МТ и Директива 2003/59. Счита, че картата не доказва наличието на
правнорелевантни факти и обстоятелства, които не биха могли да се удостоверят с
удостоверението. Изискването за начална квалификация на водача е изпълнено,
когато водача притежава познания придобити чрез посещения на курсове и
обучения, и е положил успешно изпит. В случая това изискване е спазено. Извършеното
нарушение е първо, органът е следвало да предупреди водача, че при следващо
констатиране на нарушение, ще понесе съответната отговорност. Твърди, че
размерът на имуществената санкция е прекалено висок за такъв вид нарушение,
поради което са налице предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН. Моли да се
отмени решението и потвърденото с него НП. В с.з. процесуалния представител на
касатора не се явява, депозирани са писмени бележки, с които поддържа жалбата.
Ответникът – Регионална дирекция „Автомобилна
администрация” Варна, в депозиран писмен
отговор оспорва жалбата. Изложени са съображения, че картата за квалификация е
официален удостоверителен документ, издаван от Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, при спазване на предвидените за това
форма и ред. Посочва, че според чл.7б, ал.6 от ЗАвПр, макар и с издадено
удостоверение, законодателят е въздигнал като изрично, задължително и отделно
условие издаването на карта за квалификация, като при липса на последната
водачът търпи съответна санкция, уредена с императивна правна норма. Иска се от
съда да остави в сила оспореното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. В условията на евентуалност е направено възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на касатора.
Представителят на Варненска окръжна
прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли
да се потвърди решението на ВРС като правилно и законосъобразно.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към
наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
С обжалваното
решение, ВРС е приел, че „Булфери” ООД притежава
лиценз за превоз на товари, като на 01.07.2020 г. е допуснало един от
назначените водачи – Наско Тодоров Атанасов, управляващ влекач, марка „Ман“ от
кат. N 3, с рег. № B 5329 BC да извърши обществен превоз на товари в Република
България, без водачът да притежава валидна карта за квалификация, без същия да
отговаря на изискването за квалификация, като не е притежавал валидна карта за
квалификация на водача в периода от 17.02.2020г. до 26.10.2020г., видно от
справка в база данни към ИА“АА“, като в същият период е допуснат да извърши
множество превози. Тези обстоятелства са установени от информация от дигитална
карта на водача номер 3VR2000, пътен лист номер 1 6706503/01.07.2020г. и
товарителница номер 48257/01.07.2020г. ВРС констатирал, че във връзка с това на
дружеството бил съставен АУАН, нарушението било квалифицирано като
нарушение на чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвтП. АУАН е връчен на представляващ
дружеството, който го подписал без възражения, въз основа на него на
12.07.2021 г. било издадено НП №23-0001194, в което изцяло били възприети
описаните в АУАН фактически констатации и правни квалификации и на „Булфери” ООД
била наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв. за нарушение на
чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвтП.
Въззивният съд направил извода, че в
АУАН и НП нарушението е ясно и точно описано, правилно квалифицирано, че НП е
постановено от компетентен орган, че в АУАН и НП нарушението е описано в
достатъчна степен, правилно е определен размера на имуществената санкция. При
тези мотиви въззивния съд е потвърдил НП.
Касационната жалба е процесуално
допустима като подадена в срока на обжалване по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд
съдебен акт.
При постановяване на решението, с
което е потвърдено НП районният съд не е допуснал съществени
нарушения на процесуални правила, извършил е цялостна проверка на обжалваното
наказателно постановление. В тази връзка е изследвал дали акта за установяване
на административно нарушение е издаден при спазване на разпоредбите по чл.40 -
43 ЗАНН, дали наказателното постановление съответства на изискванията за
съдържанието му по чл.57 ЗАНН, като е направил законосъобразен извод, че не са
допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването на обжалвания
акт. Районният съд не е нарушил и процесуалните правила относно събирането на
допустимите и относими към спора доказателства, подробно е обсъдил доводите на
страните и в частност оплакванията на жалбоподателя.
По наведените в жалбата възражения,
настоящия съдебен състав прецени следното:
В съставения АУАН, както и в
наказателното постановление много точно и ясно е посочено, че дружеството е
нарушило чл.7б, ал.1, изр.1 от ЗАвПр.
Съгласно посочената норма лицензираните
превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват
превози на пътници и товари с превозни средства, за управлението на които се
изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и
подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, само с водачи, които
отговарят на изискването за квалификация на водача. За съответствие с
изискването за квалификация на водача министърът на транспорта, информационните
технологии и съобщенията или упълномощени от него длъжностни лица издават карта за квалификация на водача със срок на
валидност 5 години. В чл. 7б ал.2 от ЗАвПр е посочено, че карта за квалификация на водач се издава на
лица, притежаващи удостоверение за професионална компетентност, удостоверяващо
начална квалификация или периодично обучение по смисъла на ал. 3 и 4.
Изискването за квалификация на водача по ал. 1 е изпълнено, когато водачът
притежава познания, придобити чрез посещения в курсове за обучение, и е положил
успешно изпит. Освен това, водачите, придобили квалификацията по ал. 2,
подлежат на периодично обучение за усъвършенстване на познанията си на всеки 5
години. На първо място доводите на касатора, че
има необходимата начална квалификация не е подкрепено с доказателства,
по делото не е представено удостоверение за професионална компетентност на
водача, удостоверяващо начална квалификация, отделно от това след изтичане на 5
години от придобиването на квалификацията, водача подлежи на периодично
обучение за усъвършенстване на
познанията.
За установяване съответствието с изискването за
квалификация на водача законодателят е създал специален ред, регламентиран в
Наредба № 41 от 04.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на обучение на
водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за
провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация, която наредба е
издадена именно на основание чл. 7б, ал. 9 от
ЗАвП. По аргумент от чл. 18 от посочената
Наредба периодичното обучение се провежда за
усъвършенстване и актуализиране на знанията на водачите на всеки пет години,
като водачите преминават курс за периодично обучение преди изтичане на срока на
валидност на картата за квалификация на водача, а водачите, които притежават
карта за квалификация на водача, чийто срок на валидност е изтекъл, както и
водачите по чл. 4 от Директива 2003/59/ЕО, които са
престанали да изпълняват професията, подлежат на периодично обучение, преди
отново да започнат да упражняват професията.
Съдът споделя доводите на въззивния съд, че от
събраните по делото доказателства е установен състава на вмененото на дружеството нарушение. При извършената
проверка и въз основа на представените им документи и направена служебна
справка в база данни към ИА „АА”, контролните органи са констатирали по
несъмнен начин осъществяването на превоз на товари от водач, който не отговаря
на изискването за квалификация, удостоверено с валидна карта за квалификация на
водача. От събраните по делото доказателства е установено, че водача е допуснат
от превозвача „Булфери” ООД да управлява превозно средство на 1.07.2020 г.
без да притежава валидна карта за квалификация.
Ирелевантен е факта, че към момента
на проверката, водачът е разполагал с нова карта, издадена на 27.10.2020 г.
Наредба № 41 от 4.08.2008 г. определя
условията и реда за провеждане на
курсове за начална квалификация на кандидатите за придобиване на карта за
квалификация на водача и провеждането на курсове за периодично обучение на
водачите. Доводите на касатора, че не са нарушени изискванията, свързани с
основните функции на Наредбата са ирелевантни, в случая отговорността на
касатора е ангажирана за извършено нарушение на чл.7б от ЗАвПр, а не за
нарушение на изисквания, свързани с функции на Наредбата.
Възражението за определяне на случая
като маловажен по реда на чл.28 от ЗАНН е неоснователно.
Доколкото нарушението е типично и не
се отличава със степен на опасност по-ниска от останалите нарушения от същия
вид същото не попада в обхвата на чл. 28 от ЗАНН – не е маловажно. Предвидената квалификация на водачите извършващи обществен превоз
на товари не е самоцелна.
Водим от горното и на основание
чл.221 ал.2 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №989/02.12.2021г. по НАХД №20213110204183/2021г. по
описа на Районен съд-Варна.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: