№ 143
гр. Русе, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елена Ив. Балджиева
при участието на секретаря Галя М. Георгиева
като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело №
20214520103587 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК.
Ищецът „Теленор България” ЕАД твърди, че на 11.05.2018г. с ответника СТ. АЛ.
АЛ. бил сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за
срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал+ 20,99 с неограничени нац.минути и
роуминг в зона ЕС" със стандартен месечен абонамент в размер на 20,99 лв. А. не
изпълнявала задълженията си по договора в общ размер 99,46 лв., представляващи
неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 15.11.2018г. -
14.02.2019г. Вследствие на неизпълнението и съгласно т.11 от договора, мобилният
оператор начислява неустoйка в размер на 52,47 лв., която не надвишава размера на
три месечни абонаментни такси и е начислена във фактyра №**********/15.04.2019г.
На същата дата - 11.05.2018г. и по повод горепосочения договор с предпочетен
номер ++359*********, мобилният оператор като лизингодател, сключил със СТ. АЛ.
АЛ. - лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставил за
временно и възмездно ползване устройство марка ALCATEL U5 White с обща
лизингова цена в размер на 92,77 лв., дължима чрез внасянето на 23 лизингови вноски,
всяка една в размер на 2,99 лв., и първоначална лизингова вноска в размер на 24,00 лв.
По договора за лизинг А. дължи заплащане на сума в общ размер на 47,84 лв.,
формирана от лизинговите вноски за отчетен период 15.11.2018г. - 14.04.2019г., а
именно:
- 2,99 лв. -лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 15.11.2018г. -
1
14.12.2018г., начислена във фактура № **********/15.12.2018г.;
- 2,99 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 15.12.2018г. -
14.01.2019г., начислена във фактура № **********/15.01.2019г.;
- 2,99 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 15.01.2019г. -
14.02.2019г., начислена във фактура № **********/15 .02.20 1 9г.;
- 38,87 лв. - сбор от 13 лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на
предходните такива, сьгласно чл. 12 от Общите условия към Договора за лизинг за
отчетен период 15 .0З.2019г. - 14.04.2019г., начислени във фактура №
**********/15.04.2019г.
Вследствие на неизпълнението по договора за мобилни услуги с предпочетен
номер ++359*********, А. дължала сума в размер на 95,52 лв., представляваща
разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща
лизингова цена по гoрепосочения догoвор за лизинг и начислена във фактура
№**********/15.04.2019г.
По отношение на горепосочените задължения за лизингови вноски е налице
обща изискуемост, поради изтичане срока на договора за лизинг, посочен в чл. 2 от
същия. Към настоящия момент н въпреки неизплатената обща лизингова цена по
договора, предоставеното устройство не е върнато на мобилния оператор.
Горепосочените задължения са индивидуализирани следните фактури:
1. фактура № *********/15.12.2018г. за отчетен период 5.11.201$г, - 14.12,2018г„
срок за плащане - 30.12.2018г., издадена за сумата от 44,28 лв„ представляваща
неплатени абонаментна такса, използвани услуги и лизингова вноска за предпочетен
номер ++359*********, както следва:
- 41,29 лв. абонаментна такса и използвани услуги;
- 2,99 лв. лизингова вноска;
Фактурата претендирали в размер на 41,27 лв., поради извършено частично
абонаментни такса и използвани услуги до размера на 38,28 лв.
2. фактура № **********/15,01.2019г. за отчетен период 15.12.2018г, -
14.01.2019г. срок за плащане - 30,01.2019г., издадена за сумата от 43.13 лв.,
представляваща неплатени абонаментна такса, използвани услуги и лизингова вноска
за предпочетен номер ++359*********, както следва:
- 40,14 лв. абонаментна такса и използвани услуги;
- 2,99 лв. лизингова вноска;
3. фактура № **********/15.02.2019г. за отчетен период 15.01.2019г. -
14,02.2019г. срок за плащане - 02.03.2019г., издадени за сумата от 24,03 лв.,
представляваща неплатени абонаментна такса, използвани услуги и лизингова вноска
2
за предпочетен номер ++359*********, както следва:
- 21,04 лв. абонаментна такса и използвани услуги;
- 2,99 лв. лизингова вноска;
4. фактyра № **********/15.04.2019г. за отчетен период 15.03.2019г. -
14.04.2019г., срок за плащане - 30.04.2019г., издадена за сумата от 186,86 лв.,
представляваща неплатени неустойка, лизингови вноски и дължима сума за мобилно
устройство за предпочетен номер ++359*********, както следва:
- 52,47 лв. неустойка;
- 38,87 лв. лизингови вноски начислени накуп;
- 95,52 лв. дължима сума за мобилно устройство;
Било подадено Заявление по чл. 410 от ГПК на 21.01.2021г. от „Теленор
България" ЕАД срещу СТ. АЛ. АЛ. и било образувано ч.гр.дело №330/2021 г. по описа
на РРС, по което била издадена Заповед №146 от 26.01.2021 г., с която на ответника
било разпоредено да заплати на ищеца сумата от 295,29 лв. – главница, ведно със
законната лихва, считано от 25.01.2021 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и сумата от 25,00 лв. – разноски по делото и 360,00 лв. – адвокатско
възнаграждение, но тъй като ответника бил призован по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
претендират установяване по исков ред.
Иска да бъде признато за установено по отношение на ответника СТ. АЛ. АЛ.,
ЕГН:**********, че им дължи сумата от 295,29 лв., представляваща дължими и
незаплатени суми по договор от 11.05.2018г. , по които са издадени фактура №
*********/15.12.2018г., фактура № **********/15,01.2019г., фактура №
**********/15.02.2019г. и фактура № **********/15.04.2019г. , ведно със законната
лихва считано от 25.01.2021 г. до окончателното и изплащане.
В указания срок ответникът СТ. АЛ. АЛ., чрез проц.си представител
адв.К.Димова, е подал отговор, оспорва иска, не ангажира доказателства. Прави
възражение, че няма доказателства договорите да са прекратени предсрочно, както и че
представените фактури не доказват размера и изискуемостта на вземането на ищеца.
Прави и възражение за недължимост на претендираната неустойка.
В своята молба- становище вх. № 253/06.01.2022 год. адвокат В.Н. пълномощник
на ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД, излага съображения относно неоснователността на
възраженията на ответника.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
По заявление на ищеца е издадена заповед № 146 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 26.01.2021 год. по ч.гр. д. № 330/2021 год. по описа
3
на РРС, с която е разпоредено на длъжника СТ. АЛ. АЛ. да заплати сумата 295.29 лева-
главница, формирана от неплатени месечни задължения по Договор за мобилни услуги
с предпочетен номер ++359********* от 11.05.2018 год. и Договор за лизинг към него,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 25.01.2021 год. до изплащането на
задължението, 25.00 лева и 360.00 лева- разноски за държавна такса и адвокатски
хонорар. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и
съдът е дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, който е
предмет на настоящия правен спор. Ответникът възразява, че няма доказателства
договорите да са прекратени предсрочно, както и че представените фактури не
доказват размера и изискуемостта на вземането на ищеца. Счита за недължима
претендираната неустойка. За потребените от ответника услуги по тези два договора
ищецът е издал четири фактури. Първата е с номер № *********/15.12.2018г. за
отчетен период 5.11.2018г, - 14.12,2018г. срок за плащане - 30.12.2018г., на стойност
44,28 лв. и е за неплатени абонаментна такса, използвани услуги и лизингова вноска за
предпочетен номер ++359*********. Тъй като ответникът е извършил частично
плащане в размер на 3.01 лева, ищецът претендира 41.27 лева по тази фактура. Втората
фактура е с номер **********/15,01.2019г. за отчетен период 15.12.2018г, -
14.01.2019г. на стойност от 43.13 лв. и е за неплатени абонаментна такса, използвани
услуги и лизингова вноска за предпочетен номер ++359*********. Третата фактура е с
номер **********/15.02.2019г. за отчетен период 15.01.2019г. - 14,02.2019г. на
стойност от 24,03 лв., и е за неплатени абонаментна такса, използвани услуги и
лизингова вноска за предпочетен номер ++359*********. Четвъртата фактyра е с номер
**********/15.04.2019г. за отчетен период 15.03.2019г. - 14.04.2019г., на стойност от
186,86 лв., и е за неплатени неустойка, лизингови вноски и дължима сума за мобилно
устройство за предпочетен номер ++359*********.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е положителен установителен иск, в производството по който ищецът
цели да установи, че ответникът му дължи парични суми по Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ++359********* от 11.05.2018г. и Договор за лизинг към
него въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за
изпълнение, връчена на ответника на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Разгледан по същество, същият се явява основателен.
В сключените между страните договори са посочени избраният от потребителя
абонаментен план и дължимата месечна абонаментна такса. В т. 5 от договора за
мобилни услуги е посочен идентификационния номер на активната CИM карта, която
С.А. е получила при сключването му, даваща достъп до мобилната мрежа на
4
оператора. От това следва, че мобилният оператор е изпълнил задълженията си по
договора за мобилни услуги, като е осигурил достъп на потребителя до своята мобилна
мрежа и предлагани далекосъобщителни услуги. Насрещните задължения за ответника
по договорите за мобилни услуги са да заплаща месечната абонаментна такса, както и
мобилните услуги извън пакет, когато такива са използвани. Съгласно т. 23, б. „б" от
Общите условия на Теленор България ЕАД, които са приети от потребителя, месечният
абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и
включва разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща от потребителя
ежемесечно, в размери съгласно избрания от него абонаментен план. Следователно
месечните абонаментни такси се дължат по силата на самото сключване на договора за
мобилни услуги, след като Стефанова е получила достъп до мрежата на оператора
факт, който не се оспорва от нея. В случая не са налице потребени мобилни услуги
извън месечния абонаментен план, поради което се претендират само такси. Размерът
на вземанията се установява от договорите за мобилни услуги, където са посочени
размерите на дължимите месечни абонаментни такси.
Фактът на предоставяне на устройство ALCATEL U5 White се установява от
представения договор за мобилни услуги.
Сумите за неустойки и за разлика в цената на мобилно устройство се
претендират поради неизпълнението от страна на ответника по договорите за мобилни
услуги на задължението за плащането на изискуемите абонаментни такси.
Ответникът не спори и не ангажира доказателства, че е изпълнил задълженията
си по договора за мобилни услуги за заплащане на изискуемите абонаментни такси,
поради което мобилният оператор е начислил процесната неустойка, която не
надвишава три месечни абонаментни такси и поради това не е прекомерна.
Особеният представител намира исковете за неоснователни и недоказани,
оспорвайки доказателствената сила на фактурите. Те обаче не са основание на
вземанията, а сключените между страните договори, както е посочено и в исковата
молба, и в допълнителното становище на процесуалния представител на ищеца.
Съдът намира, че всички вземания са изискуеми, тъй като е изтекъл срокът за
заплащане на месечните фактури, а ответникът не ангажира доказателства това да е
сторено.
По отношение на претендираната сума, представляваща разликата между цената
на предоставеното устройство без абонамент и преференциалната цена, на която
същото е предоставено, в т. 7 от договора е посочено какво устройство се предава на
абоната, каква е неговата стандартна цена, каква е преференциалната цена и размера
на направената отстъпка. В случая устройството е предоставено с отстъпка, като
мобилният оператор е очаквал в замяна на това изпълнение на сключеното
споразумение за целия срок на действие от 24 месеца. Това не е сторено от ответника,
5
който е преустановил плащанията на месечните си абонаменти, а е получил устройства
с обща отстъпка над 194.14 лева. Поради това, на основание т. 11, 6. 6) от договорите,
мобилният оператор начислява претендираните разлики в цената на мобилното
устройство, като е видно, че размерът му е по- нисък от този на направените отстъпки.
Поради изложеното исковете следва да бъдат уважени, а ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в заповедното и исковото
производство, които са в размер на 385.00 лева в заповедното производство
(възнаграждение за адвокат на заявителя и държавна такса) и 625.00 лева в исковото
производство (депозит за възнаграждение на особен представител на ответника, за
възнаграждение за адвокат на ищеца и държавна такса).
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, в отношенията между ищеца „Теленор
България” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София,
район Младост, ж.к.”Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6 и ответника СТ. АЛ.
АЛ., ЕГН:**********, от гр.М., обл.Р., ул.“И. В.“ № .., че ответникът дължи на ищеца
вземането по заповед № 146 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
от 26.01.2021 год. по ч.гр. д. №330/2021 год. по описа на РРС, а именно: 295,29 лева по
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 11.05.2018 год. и
Договор за лизинг към него, за които са издадени фактури № фактура №
*********/15.12.2018г., фактура № **********/15,01.2019г., фактура №
**********/15.02.2019г. и фактура № **********/15.04.2019г., ведно със законната
лихва върху нея, считано от 25.021.2021 год. до изплащането на задължението.
ОСЪЖДА СТ. АЛ. АЛ., ЕГН:**********, от гр.М., обл.Р., ул.“И. В.“ № .. да
заплати на „Теленор България” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Младост, ж.к.”Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6 ,
сумата от 385.00 лв. – разноски, за която е издадена заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК №146 от 26.01.2021 г. по гр. д. № 330/2021 г. по описа на РРС, както и сумата
от 625.00 лв.- разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от решението до страните.
6
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7