№ 84
гр. Ловеч, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА АВРАМОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно гражданско
дело № 20224300500002 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 261/18.10.2021 г., постановено по гр.д. № 345 по описа за
2021 г., Ловешкият районен съд е признал за установено по отношение на СТ.
Т. В., с ЕГН **********, с адрес: ***, че "БНП Париба Пърсънъл Файненс"
С.А. - Франция, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон - България,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. "Младост 4", Бизнес Парк
София, сгр.14, представлявано от Д. Д., има вземане в размер на 1 025,51 лв. -
главница по вноски с настъпил падеж за периода от 05.12.2019 г. до
16.09.2021 г. по договор PLUS-17107163 от 08.07.2019 г., ведно със законната
лихва от 27.10.2020 г. върху част от главницата в размер на 411.28 лв. по
вноски с падеж в периода 05.12.2019 г. до 27.10.2020 г. и 17.46 лв.-
обезщетение за забава за периода 05.10.2019 г. до 12.10.2020 г., предмет на
издадена заповед № 260136 за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК от 28.10.2020 г. по ч.гр.д. № 1735/2020 г. на РС Ловеч, като отхвърлил
исковете за присъждане на вземане по главница до сумата от 5 140,00 лв.,
обезщетение за забава до сумата от 465,88 лв. и възнаградителна лихва за
сумата от 6 034,00 лв. за периода от 05.09.2019 г. до 05.08.2024 г.
Със същото решение ЛРС е осъдил на основание чл. 78, ал. 1 ГПК СТ.
Т. В., с ЕГН **********, да заплати на "БНП Париба Пърсънъл Файненс"
С.А. - Франция, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон - България,
1
със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. "Младост 4", Бизнес Парк
София, сгр.14, представлявано от Д. Д. сумата от 125,73 лв. - сторени
разноски в настоящото и в заповедното производство, съобразно уважената
част от исковете.
Срещу решение № 261/18.10.2021 г., постановено по гр.д. № 345/2021 г.
по описа на Ловешкия районен съд, е постъпила въззивна жалба вх. №
7579/01.11.2021 г. от "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А. - Франция, чрез
"БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон - България, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ж.к. "Младост 4", Бизнес Парк София, сгр.14,
чрез юрисконсулт Н. М.. В нея посочва, че обжалва съдебния акт само в
частта, с която е отхвърлена сумата в размер на 3571.98 лв. падежирала
възнаградителна лихва за периода от 05.09.2019 г. до 05.09.2021 г. Счита, че
неправилно районният съд е отхвърлил исковата претенция за тази сума и
направил извод, че клаузата за възнаградителна лихва противоречи на
добрите нрави поради това, че надхвърля трикратния размер на законната
лихва. Излага съображения, че подобно разрешение за нищожност на
клаузата за възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на
законната лихва, са релевантни преди приемането на чл.19, ал.4 и ал.5 от
ЗПК, в сила от 23.07.2014 г. Твърди, че при сключване на процесния договор
и към момента действа чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК, който точно и ясно определя
размера на оскъпяване на кредита. Възнаградителната лихва е компонент от
ГПР и размерът й подлежи на преценка от кредитодателя, като единственото
условие е същата, заедно с другите елементи на ГПР общо да не надвишава
максимално допустимия размер. Изтъква, че в случая ГПР не надхвърля
размера, предвиден в чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК, което налага извод за
неправилност на приетото от решаващия съд. Моли съда да отмени
решението на ЛРС в обжалваната част и постанови друго, с което уважи
предявения по реда на чл.422 ГПК установителен иск срещу СТ. Т. В. за
сумата в размер на 3571.98 лв. - падежирала възнаградителна лихва за
периода от 05.09.2019 г. до 05.09.2021 г., както и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00 лв. на осн. чл.78, ал.8 ГПК.
В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба
от назначения на СТ. Т. В. особен представител.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован не изпраща
представител. В постъпилата по делото молба вх. № 1640 от 17.03.2022 г.,
чрез процесуалния представител юрисконсулт Н. М. заявява, че поддържа
въззивната жалба и моли съда да постанови решение, с което я уважи изцяло,
като му сe присъдят направените по делото разноски за двете инстанции.
Назначеният на въззиавемата особен представител адв. А. М. от АК-
Ловеч не се явява лично в съдебно заседание. В постъпилата молба вх. №
1734/21.03.2022 г. заявява, че оспорва въззивната жалба и моли съда да
постанови решение, с което потвърди решението на ЛРС в обжалваната част.
Излага подробни съображения в тази насока.
2
Ловешкият окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, прецени събраните по делото
доказателства и обсъди възраженията и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е допустима – подадена е от легитимирана страна в
процеса, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените
в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните.
Настоящият състав намира, че постановеният от ЛРС съдебен акт е
валиден и допустим.
Решение № 261/18.10.2021 г. по гр.дело № 1418/2020 г. по описа на
Ловешки районен съд е обжалвано само в частта, в която е отхвърлен иска за
сумата 3571,68 лв., представляваща падежирала възнаградителна лихва за
периода 05.09.2019 г. до 05.09.2021 г. В частта, в която е признато за
установено по отношение на СТ. Т. В., с ЕГН **********, че „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" С.А., чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон
България, има вземане в размер на 1 025,52 лв. - главница по вноски с
настъпил падеж за периода 05.12.2019 г. до 16.09.2021 г. по договор PLUS-
17107163 от 08.07.2019 г., ведно със законната лихва от 27.10.2020 г. върху
част от главницата в размер на 411,28 лв. по вноски с падеж за периода
05.12.2019 г. до 27.10.2020 г. и 17,46 лв. - обезщетение за забава за периода
05.10.2019 г. до 12.10.2020 г., предмет на издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 260136 от 28.10.2020 г. по ч. гр. д.
№ 1735/2020 г. на РС Ловеч, и са отхвърлени исковете за присъждане на
вземане по главница до сумата от 5 140.00 лв., обезщетение за забава до
сумата от 465.88 лв., както и падежирала възнаградителна лихва в размер на
2462.02 лв. за периода от 06.09.2021 г. до 05.08.2024 г. решението е влязло в
сила.
От събраните доказателства по гр.д. № 345/2021 г. по описа на РС –
Ловеч се установява, че на 08.07.2019 г. е сключен договор за потребителски
кредит PLUS-17107163 между „БНП Париба Пърсанъл Файненс С. А.", клон
България като кредитор и СТ. Т. В. в качеството на кредитополучател. В него
е уговорен размера на потребителския кредит - 5 000.00 лв., месечната
погасителна вноска – 211.19 лв., броя на погасителните вноски – 60, както и
общата стойност на всички плащания - 12 714.00 лв., включваща и
3
застрахователна премия в размер на 1680.00 лв. и такса ангажимент – 175.00
лв. Изрично е посочено, че договорната лихва е в размер на 35.52 %, а
годишният процент на разходите - 44.60 %.
От заключението на приетата по делото съдебно-икономическа се
установява, че на 08.07.2019 г. по сметката на СТ. Т. В. в банка „Сосиете
Женерал Експресбанк“ АД от ищеца по делото е преведена сума в размер на
4825.00 лв., след приспадане на „такса ангажимент" от 175.00 лв.
Ответницата не е погасила нито една вноска с настъпил падеж. Според
експерта размерът на непогасените вземания без прилагане на мораториума
върху лихвите е: главница - 5140.00 лв., в това число 140.00 лв. застраховка,
договорна лихва 6034.00 лв., обезщетение за забава от 05.10.2019 г. до
12.10.2020 г. - 533.99 лв. или общо - 11707.99 лв. С прилагане на
мораториума върху лихвите размерът на дълга е: главница - 5140.00 лв.,
договорна лихва - 6034.00 лв., обезщетение за забава от 05.10.2019 г, до
14.05.2020 г. и от 14.07.2020 г. до 12.10.2020 г. - 448.32 лв. или общо -
11622.32 лв. При липса на плащания по договора за кредит, договорната
лихва е 6034.00 лв. към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение - 27.10.2020 г. и съответно към датата на връчване на
препис от исковата молба на ответника - 11.06.2021 г. Съгласно заключението
на вещото лице Р. А., в ГПР, посочен в договора – 44.60%, са включени
договорната лихва по кредита и „такса ангажимент“. Ако се включи
застраховката „Защита на плащанията" от 140.00 лв., ГПР е 47.09%.
На 27.10.2020 г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника СТ. Т. В., въз основа на което
е образувано ч. гр. д. № 1735/2020 г. по описа на РС Ловеч. На 28.10.2020 г. е
издадена Заповед № 260136 за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК, с която е разпоредено длъжникът С.В. да заплати на кредитора „БНП
Париба Пърсънъл Файненс" С.А. – Париж, чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" С.А. – клон България сумата от 5 140.00 лв. - главница, 6 034.00 лв.
- възнаградителна лихва за периода 05.09.2019г. до 05.08.2024 г., 465.88 лв. –
мораторна лихва за периода 05.10.2019 г. до 12.10.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 5 140.00 лв., начиная от 27.10.2020 г. до
изплащането й, както и разноски в размер на 282.80 лв.
От доказателствата по ч.гр.д. № 1735/2020 г. на ЛРС е видно, че
заповедта е връчена при условията на чл. 47 от ГПК.
Между страните по делото не се спори, че поради допуснато
просрочие на кредита, за ищеца е възникнало правото да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Настоящият въззивен състав също приема, че преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, кредиторът не
4
е упражнил това свое субективно право, тъй като по делото не са ангажирани
доказателства, че писмо с изх. № PLUS-17107163 за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем е получено от ответницата. При тези данни следва
извод, че вземането не е изискуемо в заявения размер и правилно районния
съд е приложил задължителните указания на т.1 от ТР № 8/2017 г. на ОСГТК
на ВКС.
Спорен между страните по настоящето дело е въпроса за дължимостта
на падежиралата възнаградителна лихва за периода от 05.09.2019 г. до
05.09.2021 г. в размер на 3571.98 лв. и действителността на тази клауза от
договора. За да отхвърли предявения иск за сумата 6034.00 лв.,
представляваща договорна лихва до датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, районният съд е изложил мотиви, че
уговореният размер противоречи на добрите нрави, тъй като надвишава
трикратния размер на законната лихва. Този извод на районния съд се
споделя изцяло от настоящата инстанция.
При преценка съответствието на спорната договорна клауза с
императивните правила в закона, следва да се вземат предвид мотивите на ТР
№ 1/2009 г., на ОСТК на ВКС, в които се приема, че автономията на волята на
страните да определят свободно съдържанието на договора е ограничена от
разпоредбата на чл. 9 ЗЗД по отношение на съдържанието на договора, което
не може да противоречи на повелителни норми на закона. Добрите нрави са
морални норми, на които закона придава правно значение, защото правната
последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на
договора със закона. Добрите нрави са етични правила, които се възприемат
от голям брой лица, които съобразяват поведението си тях. Тяхното
нарушаване се изразява в накърнява на основни правни принципи като
добросъвестност, справедливост, еквивалентност на престациите,
равнопоставеност на страните и др. Добрите нрави са граница на свободата
на договарянеq предвидена в чл. 9 от ЗЗД, която от своя страна трябва да е в
рамките на императивните норми. Добрите нрави са морални норми, на
които законът е придал правно значение. Те не са писани, систематизирани и
конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат
от тях.
Съдебният състав не приема възраженията на въззивника, че подобни
5
разрешения са релевантни преди приемането на чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК, в
сила от 23.07.2014 г. Разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК регламентира
максималния размер на годишния процент на разходите по потребителски
кредити, който не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на МС на РБългария. Следва да се отбележи, че
възнаградителната лихва е компонент от ГПР, наред с другите разходи,
посочени в чл. 19, ал. 1 ЗПК. Нормативното определяне на ГПР обаче не е
аргумент да се приеме, че договорна клауза, предвиждаща размер на
възнаградителната лихва до петкратната стойност на законната лихва, е
всякога валидна и при липса на изрична законодателна уредба не лишава съда
от правомощието му служебно да провери съответствието с добрите нрави.
Този извод следва от обстоятелството, че ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК
законодателят е поставил не конкретно към възнаградителната лихва, а за
всички разходи, като по този начин се цели да се предотврати прекомерното
оскъпяване на кредита чрез въвеждането на твърде високи преки или косвени
разходи, комисиони и възнаграждения от всякакъв вид.
При нормативното отсъствие на конкретно предвиден размер, до който
е допустимо да се уговаря възнаградителната лихва, преценката относно
съответствието с добрите нрави следва да се извърши, изхождайки от нейната
същност и функции. Лихвата е граждански плод, възнаграждение, което се
дължи за използването на предоставения на кредитополучателя финансов
ресурс. Тя овъзмездява кредитора за времето, през което е лишен от
възможността да ползва паричните средства и да извлича облага от тях, като
се явява насрещна престация по договора. В този смисъл нейният размер е в
съответствие с морала, когато не води до несправедливо обогатяване на
кредитора. В съдебната практика (решение № 906 от 30.12.2004 г. по гр. д. №
1106/2003 г., ІІ г. о. на ВКС, определение № 901 от 10.07.2015 г. по гр. д. №
6295/2014 г., г. к., ІV г. о. на ВКС) се приема, че възнаградителната лихва
може да надхвърля размерът на законната лихва, с която се съизмеряват
вредите за времето, в което остава неудовлетворено кредиторовото парично
притезание. В цитираната съдебната практика е прието, че при необезпечени
кредити уговорка относно размера на възнаградителната лихва, надвишаваща
трикратния размер на законната лихва, противоречи на добрите нрави, а ако
вземането е обезпечено с ипотека, когато превишава двукратния размер на
6
законната лихва. В случая посоченият в договора лихвен процент от 35. 52 %
надхвърля трикратния размер на законната лихва, която към момента на
сключване на договора е 30.09%. Нищожната клауза не може да се замести от
такава за лихва за забава, тъй като тяхната функция е различна и такова
правомощие съдът има само за търговските сделки, а не r за договорите,
сключени с потребител. Въззивният съд, като съобрази необзепечеността на
кредита и предвидения фиксиран лихвен процент от 35.52%, който надхвърля
трикратния размер на законната лихва, го намира за противоречащ на добрите
нрави, тъй като води до несправедливо високо възнаграждение за кредитора,
поради което клаузата от договора в частта за лихвата се явява нищожна на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
Неизпълнението от страна на потребителя е нормален стопански риск
за дейността на кредитора, който следва да бъде ограничен чрез
предварително извършената при отпускане на заемната сума оценка за
финансовото състояние на потребителя. В този смисъл разпоредбите на чл.
16, ал. 1 и 2 ЗПК предвиждат кредиторът да извърши преценка за
имущественото състояние на потребителя въз основа на достатъчно
информация, в т. ч. получена от потребителя, а ако е необходимо, да
извършва справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни,
използвана в Република България.
Поради изложените съображения и съвпадане на правните изводи на
двете инстанции, обжалваното решение на Ловешкият районен съд следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и предвид обстоятелството, че въззивамоят
не е сторил разноски в настоящото производство, такива не следва да се
присъждат.
Водим от гореизложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК,
Ловешкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДВА като правилно и законосъобразно решение №
261/18.10.2021 г., постановено по гр.д. № 345/2021 г. на Ловешкия районен
съд в частта, с която е отхвърлен иска на "БНП Париба Пърсънъл Файненс"
7
С.А. - Франция, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон - България,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. "Младост 4", Бизнес Парк
София, сгр.14, представлявано от Д. Д. да бъде признато за установено, че
има вземане срещу СТ. Т. В., с ЕГН **********, с адрес: *** за сумата в
размер на 3571.98 лв. падежирала възнаградителна лихва за периода от
05.09.2019 г. до 05.09.2021 г. по договор PLUS-17107163 от 08.07.2019 г., за
която е издадена заповед № 260136 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК от 28.10.2020 г. по ч.гр.д. № 1735/2020 г. на РС Ловеч.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на
основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8