№ 1201
гр. Пазарджик, 10.10.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Снежана Стоянова
при участието на секретаря Х.В.
и прокурора Б. В. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Снежана Стоянова Наказателно дело
от общ характер № 20225220200838 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:12 часа се явиха:
Подсъдимият З. К. се явява лично и с надлежно упълномощения адв. А.
Д. от АК Пловдив.
Явяват се свидетелите Т. И., Г. Т., Г. С., В. К..
Не се явява св.Т. К. К., като по сведение на служител от ОЗ Охрана
Пазарджик, същата е в неподходящо облекло – обута с чехли, поради което не
е допусната в съдебната палата.
За РП-Пазарджик се явява прокурор Б. П..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се гледа делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Сне се самоличността на свидетелите, както следва:
Т. А. И., роден на ****** в гр.Пазарджик, живущ в същия град,
българин, български гражданин, с висше образование, неженен, работещ,
неосъждан, с ЕГН: **********, без родствена връзка с подсъдимия.
1
Г. В. Т., роден на ****** г. в гр.Пазарджик, живущ в същия град,
българин, български гражданин, с висше образование, женен, работещ,
неосъждан, с ЕГН: **********, без родствена връзка с подсъдимия.
Г. Т. С., роден на ****** в с.Черногорово, живущ в същото село,
българин, български гражданин, с полувисше образование, женен, работещ,
неосъждан, с ЕГН: **********, без родствена връзка с подсъдимия.
В. З. К., роден на ****** в гр.Пловдив, живущ в същия град, българин,
български гражданин, с основно образование, неженен, работещ, неосъждан,
с ЕГН: **********, син на подсъдимия.
СВ.К.: Подсъдимият ми е баща.
На свидетеля се разясни разпоредбата на чл.119 от НПК.
СВ.К.: Желая да бъда свидетел.
Свидетелите предупредени за наказателната отговорност по чл.290 от
НК. Свидетелите обещаха да говорят истината. Свидетелите напуснаха
съдебната зала, като в залата остана само св.И..
ПОДСЪДИМИЯТ: Сега няма да давам обяснения. На по-късен етап ще
дам.
Пристъпи се към разпит на свидетелите:
СВ.И.: Във връзка със случая мога да кажа, че през 2021г. в РУ
Пазарджик е образувано ДП № 961 доколкото си спомням за извършване на
престъпление измама. Тъжителката – пострадалата беше от с.Сарая, за което
отговарям аз като оперативен работник от сектор криминална полиция.
В хода на проведените оперативните-издирвателни мероприятия по
това ДП за евентуално заподозрени бяха установени З. К., неговия син и
неговата съпруга. Тогава работих като разузнавач в сектор Криминална
полиция и тези факти са ми известни точно заради това. На 04.04.2022г.
разследващият полицай, който води въпросното ДП, беше призовал тримата
да се явяват в РУ Пазарджик за снемане на писмени обяснения по това ДП за
извършената измама през 2021г. – подсъдимия, неговата съпруга и неговият
син. Преди да започне работа с тях разследващият ни уведоми, че са се явили
в РУ Пазарджик и предложи преди да бъдат разпитани да бъде проведена
оперативна беседа с тях - разговор с цел изясняване на допълнителни факти и
2
обстоятелства дали имат отношение към извършената измама и тн. Поради
факта, че аз отговарям за с.Сарая където е извършена измамата и в стаята
беше поканен първо сина - В. К.. Около 5-6 минути провеждах разговор с
него в присъствието на колегите Т. и С.. Обясних му защо е призован.
Зададох му няколко въпроса относно това дали са ходили с баща му и майка
му в с.Сарая, дали си спомня дали имат отношение към случая и той заяви, че
няма спомени да са ходили, не са извършили деянието и не познава
тъжителката. След това беше поканен в стаята ми бащата – З.. Докато
разпитвах сина, бащата и майката бяха в РУ в коридора на стълбищната
площадка. След като беше поканен З. синът беше освободен и той отиде при
майка си на стълбищната площадка. След като З. влезна и седна в стаята и с
него беше проведен същия разговор, както със сина му – обясних му за
образуваното ДП и питах дали са ходили в с.Сарая, ако да кога и имат ли
съпричастност, дали притежават бус с модел и марка описан от тъжителката.
З. също като сина си заяви, че не се спомня и отрече да са ходили в с.Сарая,
като в хода на разговора започна да удря с юмруци по масата на която беше
седнал. С провеждане на беседата бях ангажиран само аз. Бях аз, Т. и С.
тогава в стаята. Кабинетът ни е общ и за това те бяха в стаята. Аз му обясних,
че трябва да се държи по-нормално и спокойно. В това време той стана,
изправи се от стола, направи крачка назад и след това със засилка с неговата
глава ме удари в областта на носа. В момента в който той се изправи и тръгна
назад аз се изправих, защото помислих, че той ще напусне стаята и тогава ме
удари с главата си в областта на носа. От носа ми започна да тече силна кръв
и в този момент Т. и С. станаха и задържаха К. и му поставиха белезници с
цел да му предотвратят действията. Той оказа съпротива. След това посетих
болницата в Пазарджик и съд. медицина и ми беше издадено медицинско.
Подсъдимият като стана и се засили към мен спомням си че говореше
нещо, но не си спомням точно какво. Показваше възмущение за това, че е
призован в РУ. След това беше задържан за 24 часа с пол. заповед в сградата
на РУ.
Освен с глава подсъдимият ми нанесе удар и с юмрук с дясната си ръка
в областта на лицето ми. След това се опита да ми посегне и с лявата ръка, но
колегите вече бяха станали и го задържаха. Като казах, че оказа съпротива по
време на задържането имам предвид, че започна да се дърпа и крещи, и
буташе и мен и колегите и не позволи на колегите да преустановят неговите
3
действия. Доколкото си спомням подсъдимият не удари някой от колегите -
С. и Т..
АДВ.Д.: Моля ако не се изготвя звукозапис да започне да се изготвя.
Съдът по изрично направеното искане на адв.Д.
О П Р Е Д Е Л И
Да започне изготвяне на звуков запис, който да запише показанията на
свидетелите. След приключване на СЗ да се пренесе на магнитен носител,
който да се приложи по делото.
СВ.И.: Пряк началник ми е главен инспектор А. С. и той е началник на
Криминална полиция. Той няма отношение към случая. В коридорите в РУ
Пазарджик са налични камери.
Разследващият полицай, който ми разпореди да проведа беседа с
подсъдимия, съпругата му и сина му е Г. С.. Аз поех трите лица от
площадката на третия етаж, където се намира моя кабинет. На площадката на
третия етаж няма маса, столове има пред кабинетите на колегите и няма врата
със затъмнени стъкла. Сепаре също няма. Там, където бяха оставени да чакат
съпругата и сина на подсъдимия има дървена пейка – на третия етаж на
площадката. Аз от там поех В. К.. Аз го заведох в десния коридор последната
стая в дясно – моята стая. Тя е трета по ред стая. Аз проведох беседа. Това,
което те ми казаха, не се обективира в никакъв писмен документ. Беше ми
разпоредено да проведа беседата устно, без да се документира. Разговор
проведох първо с В. – сина на подсъдимия и след това с подсъдимия. Беседа
със съпругата на подсъдимия не съм провеждал, защото след като ме удари
подсъдимия аз веднага след това отидох в болницата. Може би разсл.
полицай е провеждал разговор след това с жената.
Синът и бащата не се засякоха в стаята. Първо проведох разговор със
сина на подсъдимия и беше освободен и да отиде да изчака. Не си спомням
дали го изведох или му казах сам да отиде, но си спомням, че сам забрах З. от
там, където чакаха. Не си спомням дали синът и бащата са провеждали
някакъв разговор преди разпита на подсъдимия.
Не знам за такова нещо друг мой колега да е завел В. в друга стая след
като беше освободен от мен. По коридора, където се намира моят кабинет
няма видеонаблюдение.
4
След като колегите поставиха белезници на подсъдимия той беше
оставен да седне на дивана в стаята. Нямам спомен къде се намираха ръцете
му на подсъдимия дали отпред или отзад, защото целият бях в кръв.
Категорично заявявам, че не съм докосвал подсъдимия – никакви удари не
съм му нанасял. Всичко се случи много бързо и нямам спомен какво точно
направиха колегите при задържането на подсъдимия, аз в този момент се
бършех със салфетки и мокри кърпи. Аз не съм отвел подсъдимия до ареста и
не знам как е бил отведен до ареста. Аз бях в болницата след неговия удар.
Същият ден след това не съм извършвал никакви разпити на никакви лица.
Камери има на 2-ри етаж на всички входове и изходи, на третия етаж
няма камери. Там, където чакаха на дървената пейка подсъдимият и неговото
семейство, няма камери.
Поведението на подсъдимия беше изненадващо и не го очаквах.
Разговорът вървеше нормално и не очаквах такова негово поведение докато
започна да тропа по масата и в един момент се изправи.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да се прочетат показанията на свидетеля, защото
заяви, че не си спомня определени факти, а имено дали подсъдимият е
произнасял някакви думи преди или по време на нанасяне на ударите спрямо
свидетеля.
Съдът запитва подсъдимия и неговия защитник дали дават съгласие.
АДВ.Д. и ПОДСЪДИМИЯТ /поотделно/: Съгласни сме.
Съдът при изрично постигнато съгласие на страните в процеса и на
основание чл.281 ал.5 във вр. с ал.1 т.2 предл.2 от НПК
О П Р Е Д Е Л И
ПРОЧИТА показанията на св. Т. И., дадени на ДП пред расл. полицай,
инкорпорирани в протокол на л.4 в ДП.
СВ.И.: Потвърждавам това което съм казал.
АДВ.Д.: Ще моля свидетелят да остане в съдебната зала.
По изрично искане на адв.Д. св.И. остава в съдебната зала до
приключване на съд. заседание.
В залата влиза св.Т..
СВ.Т.: Знам за какво съм тук. В началото на месец април тази година,
5
като дата не помня, но беше около обяд около 13 часа, бях в стаята на
колегите И. и С.. Бях седнал на дивана зад вратата. Колегата С. си беше на
работното място от дясно на мен. И. и той си беше на работното място на
стола и при него беше К. /свидетелят сочи подсъдимия/. Колегата И.
провеждаше беседа с него във връзка с кражба в с.Сарая. По време на
беседата К. беше много афектиран и удари по бюрото пред него и вика „Аз за
какво съм тука, нямам нищо общо с това”. Колегата И. беше станал от стола и
обясняваше. Подсъдимия стана и го удари с главата в носа и в същия момент
го удари с юмрук в лицето. Тогава с колегата С. станахме и му поставихме
белезниците. Колегата И. му сложи белезниците. Ние го хванахме за ръцете.
Подсъдимият беше много афектиран, питаше за какво е тук да го разпитваме
или задържаме и че няма нищо общо и подсъдимия каза на И., че ще го
смачка, точно в момента в който стана и го удари с главата в носа.
Нямам спомен да съм присъствал на беседа, която И. е провеждал преди
това с друго лице.
Подсъдимият се дърпаше като го задържахме, той се дърпаше, но не ни
е посягал.
Аз не съм присъствал тогава на беседа с жена, но си спомням, че имаше
на третия етаж една жена, която беше даже извън коридора и изчакваше нещо
и беше сама. Това е в началото на етажа и след това има врата и след това е
целия трети етаж, има стъкло на вратата, но е матирано и не се вижда. Не си
спомням да съм свалял подсъдимия след това долу в ареста. Синът на
подсъдимия аз не го познавам.
Не сме употребявали физическа сила като юмруци и т.н. за да можем да
сложим белезници на подсъдимия. Физическа сила сме употребили само за да
му държим ръцете за да сложим белезниците. След инцидента имаше хора –
колеги в коридора и в стаята, все пак ни беше пострадал колега. Не си
спомням жена за която да е викала в коридора. Не мога да кажа къде е бил
синът на подсъдимия тогава.
АДВ.Д.: Моля да остане и този свидетел.
По настояване на адв.Д. св.Т. остана в съдебната зала.
В залата влиза св.С..
СВ.С.: На 04-ти април колегата Т. И. беше призовал З. К. по преписка за
6
евентуално извършено престъпление - измама в с.Сарая. В стаята бяхме аз,
това си е моят кабинет с Т. И. и колегата Т.. Колегата водеше беседа с К.,
когато без никаква причина той започна да нервничи и да вика „Аз защо съм
тука, защо ще ме разпитвате”. В един момент стана и колегата стана също, аз
се учудих какво се случва и К. удари с главата колегата в носа. Тогава с Т.
реагирахме и И. му поставихме белезници. Аз съм срещу бюрото на колегата
и няма как да стана през Т.. Т. след като стана го хвана и аз го хванах.
Бутнахме го на земята и му поставихме белезници. Аз хванах за ръцете
подсъдимия и заедно с колегата Т. го бутнахме на земята и му поставихме
белезници. И. му постави белезниците. Подсъдимият започна „Какви сте вие,
защо ще ме призовавате тук”. Поведението му беше изключително агресивно,
заплашително. Не ми се е случвало за 25 години в полицията такова
поведение.
Преди подсъдимият аз присъствах на разпита на сина на подсъдимия.
Разпитът беше проведен в същата стая пак от И. и аз бях там. Синът не
присъства на скандала за който разказах. Първо се проведе разпита на сина на
подсъдимия и след това той отива в съседна стая на колега – на колегата Д.
М., но нямам спомням кой го отведе в другата стая. М. е инспектор по
икономическа линия. Не си спомням кой заведе сина на подсъдимия до
другата стая. Мисля, че след това И. отиде и доведе подсъдимия в стаята.
Аз не съм разпитвал жена по случая. Съпругата на подсъдимия не е
била при нас в кабинета и не сме я разпитвали.
Не сме удряли подсъдимия с ръце, крака и юмруци за да му поставим
белезници.
АДВ.Д.: Моля да остане и този свидетел в залата.
По настояване на адв.Д. св.С. остана в съдебната зала.
В залата влиза св.К..
СВ.К.: Викат ни за разпит и отидохме там във фоайето на коридора. В
стаята в дъното сме – двама души са в тази стая. Единият пази вратата вънка,
а другият ми вика „Признай си”. Аз му викам „Аз не съм човекът”. Той взе
палката и ме удря по ръцете с нея /свидетелят разтваря двете си ръце широко,
като показва, че е удрян по дланите/. Много ме заболя и за това си свих
ръцете, а той започна да ме удря с юмруци по гърдите. Аз започнах да викам
7
силно „Помощ”.
Аз бях в полицията с майка ми и баща ми. Докато аз бях в стаята майка
и татко бяха вънка в коридора.
На въпрос на съда: кое е било лицето, което го е удряло с палката св.К.
сочи св.И., а за лицето, което е застанало пред вратата - сочи св.С..
СВ.К.: Той беше от вънка на вратата. Запомних го, защото той беше
първо в стаята, а другият му каза да пази от вънка.
После този / свидетелят сочи св.С./ ме закара в друга стая отсреща и
там имаше друг човек, но сега го няма тук. Този човек само ме пазеше. Това
беше.
На въпроси на прокурора:
СВ. В. К.: И на двете ръце по дланите ме удряше с палката.
На въпроси на адв.Д.:
СВ. В. К.: Аз като стоях в другата стаята и ме пазеше и чух баща ми, че
вика „Помощ, утрепаха ни от бой”. Бях в другата стая, стоях горе долу един
час. Баща ми един час викаше помощ. И след това ме заведоха при друг да
дам показания, но го няма днес този човек. Това е този, който ни взе от входа
на РУ и след това той мен и майка ми ни освободи от РУ. Аз казах на този
човек, че няма да дам показания. Аз се отказах от показания да давам.
Подписах се че отказвам да давам показания. Аз казах „Няма да дам
показания”. Никой не ми е казвал да не давам показания.
Съдът отправи забележка на адв.Д. да не прави коментари касаещи
делото.
СВ. В. К.: И майка ми беше набита. Този третият на който казах, че
няма да дам показания и като ме освободи видях майка ми във фоайето на
пейката. Майка ми, като излзнахме на вънка, каза че са я били. Каза ми кой я
е бил – двама човека са я удряли на масата там където са я разпитали. Аз
незнам къде е разпитвана тя, но там са я били двама човека. Не знам кой я е
бил. Майка нямаше кръв по лицето. Каза, че в главата са я били. Майка
нямаше нищо по лицето от което да се личеше, че е била бита.
След това с майка ми ходихме на лекар – при нашата лекарка в Пловдив
на Пещерско шосе. Това стана същия ден.
8
Нашият зет С. И. беше с нас тук в РУ освен мен, баща ми и майка ми.
Зетят караше колата, тя е негова. Той дойде за да прибере колата. Ние с майка
като слезнахме долу той ни чакаше и ние му казахме какво се е случило. На
другия ден в три часа след обяд баща ми си дойде у нас – ние дойдохме да го
заберем от тук със С. И..
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания на настоящия етап.
АДВ.Д.: Майката е тук – Т. К.. Моля свидетелят да остане в съд. зала.
Малко по-късно ще направя искания.
Съдът по силата на служебното си начало намира, че са налице
съществени противоречия между показанията на св.В. К. и показанията на
св.Т. И. и св.Г. С. досежно релевантни към главния факт на доказване факти,
поради което и на основание чл.143 от НПК
О П Р Е Д Е Л И
ПОСТАВЯ в очна ставка св.В. К. със св.Т. И..
СВ.И.: Познавам го от въпросния ден в който проведох беседа с него, но
от преди това не го познавам.
СВ.В. К.: Не го познавам. От полицията го познавам този човек.
Виждал съм го когато ме биеха. Друг път не съм го виждал. Познавам го само
от полицията. Този човек ме удряше по ръцете, директно започна да ме удря с
палката, не ме е питал нищо и не ми е казвал нищо. Не знам каква е причина
за да ме удря. Той каза на другия полицай да стой пред вратата.
СВ.И.: Аз не съм упражнил насилие спрямо това лице.
СВ.В. К.: По ръцете ме удряше. След това ме закараха в друга стая,
свидетеля ме закара /свидетелят сочи св.С./.
СВ.И.: Не си спомням, възможно е и да е така.
СВ.В. К.: Първо като влезнах в стаята ме питаха „Ти ли си човекът”. Аз
казах „Аз не съм”. Пита ме „Ти ли си човекът” и ми каза да си дам ръцете и ме
удря с палката в ръцете.
СВ.И.: Аз казвам истината.
СВ.В. К.: Аз казвам истината.
Очната ставка приключи.
На основание чл.143 от НПК, съдът
9
О П Р Е Д Е Л И
ПОСТАВЯ в очна ставка св. В. К. със св.Г. С..
СВ.С.: Познавам това лице от случая.
СВ.В. К.: Виждал съм го тогава когато казах. Преди това не съм го
виждал. Този човек изобщо нищо не ме питал.
Този човек пазеше вратата. Този човек му каза да отиде да пази вратата
/свидетелят сочи св.И./.
СВ.С.: Това не е истина категорично. Аз въобще не съм излизал да го
пазя. Аз съм си бил на бюрото. Никой не го е бил с палка. Какво да пазя?
Няма логика в това което казва. Истината казвам
СВ.В. К.: Аз казвам истината.
Очната ставка приключи.
В залата влиза св.К..
Снема се самоличността на свидетелката, както следва:
Т. К. К., родена на ***** в гр.Пловдив, живуща в същия град, българка,
българска гражданка, определяща се като циганка, с начално образование,
омъжена, работеща, неосъждана, с ЕГН: **********, съпруга на подсъдимия.
На свидетелката се разясни разпоредбата на чл.119 от НПК.
СВ.К.: Искам да бъда свидетелка.
Свидетелката предупредена за наказателната отговорност по чл.290 от
НК. Свидетелката обеща да говори истината.
СВ.К.: Когато влезна първо синът ми и аз бях от вънка и той ми каза
„Утрепаха ме майко, много съм бит”. Вика „Много съм бит“. То има две
врати със стъкла и аз бяха от вънка в салона и направих две крачки и те десет
полицаи върху мен и ме изкараха от вън. Не си спомням колко време мина и
ме взе полицай. Влизаме вътре и на дясно в последната стая и започват
двамата полицай да ме бият – единият започна главата ми да удря в бюрото
много силно, а другият с ритници по колената ме удря. Аз казах тогава
„Господи, спаси ме”, а единият ми вика „Няма как да те спаси Господ, защото
няма Господ”. И те пак много силно главата ми в бюрото удряха. Влиза
началник, така мисля че е, и им казва „Стига сте я били тази невинна жена”. И
10
ми каза да излезна в салона да седна и тогава излезнах. След това в друга стая
ме взеха и давах показания и след това бях в салона. След това дойде синът
ми Васко и той даде показания. След това ни свалиха долу. Като излизаме на
първия етаж и виждам мъжа ми в клетките. Питах го какво стана и той ми
каза, че са го пребили много. Аз го видях – на главата, на коленете, няма
въздух да диша. Якето му беше скъсано.
Ние със сина ми излезнахме вънка. Аз звъннах на брат ми, а той на моя
зет С. и те идват адв.Д. и С.. Но аз бях много пребита и главата ме боли и до
сега. Мъжът ми е пребит. И синът ми беше бит с палки по ръцете. Аз мога да
покажа кой ме преби.
На въпрос на съда дали разпознава лицата, които са упражнили насилие
върху нея:
СВ.К.: Единият е по средата /свидетелката сочи св.И./, а другият го няма
сега. Единият беше много едър и имаше коремче, но него го няма сега в
залата. Двама ме биха. Този човек много ме би, който е сега тук. Този човек
ме взе в неговата стая – влизаш на дясно последната стая. Аз влезнах вътре и
бяха двама души и този като ме хвана за косата и само на бюрото. Този човек
ми каза „Виж ме хубаво, мъжът ти ме преби”. Аз му казах „Това не е вярно,
защото и ти си пребил мъжа ми”. Той каза „Това не е вярно“. Този Г.ев ме взе
и дадох показания и след това ми каза, че съм свободна и на същия етаж
имаше столчета и там седнах и изчаках сина ми, който отиде да дава
показания. Излизаме с Васко и гледаме мъжа ми в клетки. Мъжът ми каза, че
има много болки в главата от зад и много болки има в гърдите и не може да
диша – това като го видяхме в клетките.
След 24 часа като го пуснаха Златко от килиите и с него ходихме на
лекар. Моят зет С. И. ни взе от Пазарджик за да ни върне в Пловдив.
Аз с мъжа ми и сина ми дойдохме в полицията – дойдохме с кола. Само
тримата бяхме, но не помня кой кара колата. С. дойде след като го извикахме.
След като излезнахме вънка, това беше 6 или 7 часа вечерта. Излезнахме аз и
Васко. Мъжът ми беше задържан. Като излезнахме се обадих на моя зет С..
То беше вечерта. Аз бях с много болки в главата и коленете. Аз като излезнах
се обадих на брат ми, а той се обажда на моя зет С. и те идват С. с адв.Д. и
идват може би в 8 или 9 часа вечерта. След като се обадих може би след
половин час или един час и дойдоха. Бързо дойдоха. Ние бяхме вече
11
освободени. Като дойдоха С. беше отвънка и му казах на него, че имам много
болки по главата и краката и синът ми каза, че има много болки в ръцете и се
прибрахме.
На следващия ден в 3 часа пак той ни взе - С.. На другия ден пак идваме
в Пазарджик със зетя С. да вземем мъжа ми от полицията. След това се
качихме в колата и се прибрахме в къщи. Мъжът ми беше с адски болки в
главата и нямаше въздух как да диша. Синът ми беше много пребит с тези
палки – надуха му се доста. Мен ме болеше. Беше кошмар. В Пловдив
ходихме на лекар. При един доктор бяхме – съдебен лекар. Адвокатът ни ни
прати – г-н Д. ни каза да отиваме при този лекар /свидетелката гледа към
адв.Д./. Аз, мъжът ми и синът ми отидохме, но аз не си правих медицинско,
защото имах коса и не се виждаше от косата какво имах. На коленете бях
посиняла и много ме боляха, но не исках да си правя медицинско. Мъжът ми
и синът ми си правиха. Мъжът ми е болен човек.
Като дойдохме ние тримата в РУ и като бяхме на входа дадохме
тримата личните карти и дойде едно високо момче със сини очи - Г.ев и той
ни закара горе. Първо влезна Васко, после мъжът ми и последно бях аз. Като
мъжът ми влезна Васко не се върна и аз останах сама. След това ме взеха и
мен, биха ме. Мен ме взе И. от коридора и той най-много ме наби.
Този, който ни взе от входа на РУ и за койот казах, че е Г.ев, той най-
накрая ме разпита. Г.ев не участва в боя, а накрая ме взе. Аз бях в салона и
сядах, до стаята и ме взе Г.ев. Аз не знам този, който каза да не ме бият дали е
шеф – аз казвам, че е шеф, но не знам защо. Той ме спаси. Той каза да спират
да ме бият, а на мен да седна тук от пред.
АДВ.Д.: Моля да се допусне очна ставка между св. И. и свидетелката,
тъй като очната ставка се прилага в случаи в който има връзка между
страните, но св. И. посочи категорично, че не е извършвал разпити на
свидетелка и аз смятам, че не следва да искам тази очна ставка.
Съдът по силата на служебното си начало намира, че са налице
съществени противоречия относно релевантни по делото факти. На основание
чл.143 НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПОСТАВЯ в очна ставка св.Т. И. и св.Т. К..
12
СВ.И.: Не я познавам. Виждал съм я единствено на стълбището на
третия етаж в РУ въпросния ден.
СВ. К.: Познавам го. Той ми удари много главата в бюрото. Преди това
не съм го виждала. Той ми взе главата за косата и започна да ми удря главата
в бюрото.
СВ.И.: Категорично заявявам, че това не е вярно. Тази свидетелка
въпросния ден не е влизала в кабинета ми. Аз само и единствено когато
излизах за да отида на съдебен лекар видях тази свидетелка. Като отидох да
взема сина й за разпит тогава пак я видях. Аз казвам истината.
СВ. К.: Той лъже в момента. Имаше още един човек, който ме би в
краката. Аз казвам истината.
АДВ.Д.: Правя искане за разпит на свидетеля С. И., който водим днес.
От останалите свидетели се отказваме. При разговор с клиента ми разбрах, че
те не се за релевантни по делото факти и няма с какво да изяснят истината.
ПРОКУРОРЪТ: Не се противопоставяме.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА като свидетел по делото С. И..
Предвид твърденията на адв.Д., че на останалите свидетели не са им
известни релевантни за делото факти съдът намира, че не следва да допуска
същите като свидетели по делото.
АДВ.Д.: Нека сега моят клиент да даде обяснения.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА подсъдимият със снета самоличност в РЗ да даде обяснения
по обвинението.
АДВ.Д.: Моля да приемете като писмено доказателство по делото
призовка във връзка с показанията на свидетелката.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приеме.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И
13
ПРИЕМА като писмено доказателства по делото призовка за явяване.
Обяснения на подсъдимия:
ПОДСЪДИМИЯТ: Като отидохме на разпит ни приеха от вратата –
този, който ни призова. Призоваха мен, сина ми и съпругата ми. Отидохме.
Дадохме си личните карти и призовките – това на входа. Този същият човек,
който ни беше призовал, слезна на входа. Преди това малко изчакахме,
защото беше обедна почивка. Качихме се горе между втория и третия етаж
във фоайето. Седнахме и този, който ни прие, се прибра. Той ни каза да
изчакаме. Излезна този човек, който стои по средата /подсъдимият сочи
св.И./. Той прие моя син и те влезнаха, а ние със съпругата ми останахме на
пейката да чакаме. Около 45 минути чакахме някъде и докато е станал
инцидентът за който синът ми ми разказа след това. 45 минути са се гаврили
със сина ми – удряли са го по ръцете и той си ги изтеглил и го удрят по
гърдите. Синът ми вика „Помощ, помощ” и тогава приемат и мен. Този човек,
който наби сина ми, излиза и мен да приеме, но синът ми от болки вика
„Тате, мамо пребиха ме от бой”. Аз само го чувам и не го виждам. Той И.,
като ме прие в стаята и почва още от врата да ме удря в главата от зад. Вика
ми дали познавам това лице. Аз му казах „Не знам, може и да съм го виждал“,
но аз нито имам контакт с нея нито я познавам. Започна да ме обижда
„цигани” и започна да ме удря жестоко зад врата. Аз казах, че съм болен, че
съм с лекарства и едвам стоя на краката си. Мен ме лекуваха тогава. Той ми
вика „Циганин мръсен, ти ли ще ми кажеш” и започна да ме удря и
последователно 4-5 удара зад главата и ме заболя и в този момент аз
отреагирах с глава и аз го ударих от силна болка. После като го ударих той
вика „Помощ, помощ” и влизат - и тримата бяха вътре в стаята. Този човек
/подсъдимият сочи св.С./ не ме удря, но този другия /сочи св.Т./ започна и той
да ме удря, слагат ме на земята и с ритници по ребрата. Двамата ме смляха от
бой – /сочи св.И. и св.Т.. Този само стои и гледа как ме бият /сочи св.С./. Аз
като го ударих и той беше сам в кабинета. В кабинета бяхме само аз и той. Аз
като го ударих и той излена от вратата и поиска помощ и те двамата влезнаха.
Те влезнаха и ме свалиха на земята и започнаха да ме удрят с ритници, като
куче в ребрата. Бяхме викани само за един разпит, а пребити като кучета.
Макар и цигани да сме, сме граждани на България. Това е дискриминация, че
сме от малцинството. Като се случваше това нещо аз не знаех къде е синът
14
ми. Когато влизах, когато И. ме вкараше в стаята аз чувах „Мамо, татко
пребиха ме от бой”. В това време ме вкара в стаята и още с влизането започва
да ме удря зад врата. Това беше.
Като дойдоха полицаите не си спомням дали ми сложиха белезници, не
си спомням. Като ме пребиха от бой и в същия коридор в друга стая ми взеха
разпит и след това ме свалиха в ареста. От дърпанията и ударите ми разкъсаха
якето. По лицето нямах наранявания. По главата от зад имах и по ребрата.
Средният човек ме удряше от зад /подсъдимият сочи св. И./, много жестоко
ме удряше. Аз със сина ми не съм се виждал след като го разпитаха него. Този
човек от призовката след като ме пребиха от бой и ме закараха при този
човек, който ме прие и той ме разпита и му казах, че няма да дам показания и
няма и да се разпиша и от там ме свалиха в килиите. Той ме видя, че съм бит,
аз го попитах защо толкова сме пребити.
Аз в ареста останах 24 часа. Около 3 часа на другия ден бях освободен.
Зет ми С. И. ме върна обратно в Пловдив.
След като ме освободиха от ареста не са ме викали да ме разпитват.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРЕДЯВЯВА на подсъдимия протокол за разпит на обвиняемо лице и
го запитва дали разпознава своя подпис.
ПОДСЪДИМИЯТ: Разпознах всичките си подписи.
По съвет на защитника си подсъдимият отказва да отговаря на въпроси
на прокурора.
ПРОКУРОРЪТ: Аз считам, че са налице основания за поставяне на
подсъдимия в очна ставка с всеки от тримата пол. служители – И., Т. и С..
На основание чл.143 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПОСТАВЯ в очна подсъдимия и св.Т. И..
СВ.И.: На 04.04.2022г. видях този човек за първи път.
ПОДСЪДИМИЯТ: За първи път го видях когато ме прие от фоайето.
СВ.И.: Лицето беше поканено в служебната ми стая за беседа и
провеждане на разговор с него във връзка с образувано ДП за измама в
15
с.Сарая през 2021г. Зададох му няколко въпроса – дали знае къде се намира
с.Сарая, дали притежава бус описан от тъжителката, извършил ли е
въпросната измама и в този момент той започна да вика, да нервничи, да
блъска по масата, изправи се и направи крачка назад и ме удари с главата си в
областта на носа ми, с дясната си ръка ме удари в лицето. Колегите го
задържаха. С. си стоеше тогава на работното си място срещу мен, а Т. беше на
дивана.
ПОДСЪДИМИЯТ: Той много лъже. Той ме преби от бой. След като го
ударих той викна „Помощ“ и като влезнаха от вратата с удари ме свалиха на
земята. Той постоянно ме удряше. Аз като получих силна болка от
неколкократни удари и аз отреагирах и го ударих и после той викна помощ.
Те ме свалиха долу и те с ритници на земята ме удряха в ребрата, аз бях свит.
Аз казвам истината.
СВ.И.: Аз казвам истината.
Очната ставка приключи.
На основание чл.143 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПОСТАВЯ в очна подсъдимия и св.Г. Т..
По съвет на адв.Д. подсъдимият отказа да участва в очната ставка със
св.Г. Т..
На основание чл.143 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПОСТАВЯ в очна подсъдимия и св.Г. С..
СВ.С.: Познавам лицето от както колегата го докара на 04.04.2022г. за
беседа.
ПОДСЪДИМИЯТ: Преди не съм го виждал. Само един път съм го
виждал когато разказах.
СВ.С.: През цялото време на беседата бяхме аз, И. и Т.. И. не е
употребил насилие спрямо подсъдимия. Аз бях на бюрото си и видях как
подсъдимия удря И. в носа с главата си и с юмрук в главата.
ПОДСЪДИМИЯТ: Чух какво каза, отричам за юмрука. Само за главата
признавам. Този свидетел беше в стаята, но нямаше никакво отношение. Този
16
човек дойде след като И. викна помощ. Дойдоха тези двамата. С. само
гледаше. Другите двама ме пребиха от бой.
Очната ставка приключи.
Полицейските служители бяха освободени от съдебната зала.
В залата беше въведен св.И..
Снема се самоличността на свидетеля, както следва:
С. В. И., роден на *****г. в гр.Пловдив, живущ в същия град, българин,
български гражданин, определящ се като ром, с основно образование,
неженен, работещ, неосъждан, с ЕГН: **********,
СВ.И.: Подсъдимият е баща на моята жена.
На свидетеля се разясни разпоредбата на чл.119 от НПК.
СВ.И.: Ще бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл.290 от НК.
Свидетелят обеща да говори истината.
Пристъпи се към разпит на св.И.:
СВ.И.: Аз казвам на подсъдимия дядо. В деня, когато дядо беше
задържан, ми звънна жена ми и ми казва, че баща й е задържан в Пазарджик
по незнайна причина. Опитах се да се свържа с дядо и с баба – Т. К., но не
можах да се свържа с тях.
Звъни ми жена ми, която в този момент беше у тях, и ми казва, че баща
й е задържан. Аз веднага отивам у тях при нея и там беше брата на Т., имаше
и други хора. Вуйчото на жена ми каза, че нямали ключ за дома на дядо и
баба, но имало някакви документи, които трябвало да се занесат в РУ и не е
трябвало да бъде бит дядо, защото разбрахме, че е бил бит. След като
вуйчото на жена ми се свърза с адв.Д. /свидетелят сочи адвоката в съд. зала/,
аз отидох при адвоката и с личния автомобил на адвоката дойдохме в РУ в
Пазарджик. Не помня точния час, но беше около 7 часа вечерта. Дойдохме
пред РУ и срещнахме баба ми – Т.. Адвокатът почука на вратата на РУ и
излезна един човек и адвокатът попита за дядо ми. Казаха да изчакаме и
изчакахме. Адвокатът влезна вътре. С баба ми Т. беше и Васко. Аз го питах
Васко какво се случва. Васко каза, че много го били с палка по ръцете. Ръцете
му бяха подути и посинели. Каза, че като не си давал ръцете го удряли по
17
тялото, по ребрата с юмруци с такова.
На следващия ден като освободиха дядо ми и той каза, че е бит – беше
ударен на главата от зад и имаше по тялото синини.
Баба, дядо и Васко до Пазарджик са дошли с техния личен автомобил на
дядо и аз след това върнах техния автомобил и прибрах Васко и баба.
ПРОКУРОРЪТ: Предлагам да бъде прието заключението без ВЛ.
АДВ. Д. и ПОДСЪДИМИЯТ /поотделно/: Даваме съгласието си за приемане на
заключението по изготвеното заключение без ВЛ.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРОЧИТА заключението на ВЛ д-р Б. П. по изготвената на ДП СМЕ.
Съдът при изрично постигнато съгласие на страните в процеса и на
основание чл.282, ал.3 от НПК
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА заключението на СМЕ без да провежда разпит на ВЛ.
ПРОКУРОРЪТ: След като чухме показанията на свидетелите днес и
обясненията на подсъдимия правя искане да се допусне като свидетел по
делото Д. М., тъй като се събраха доказателства, че след като е напуснал
стаята на св.Т.в св.В. К. е оставен в стаята на М.. За изясняване на всички
обстоятелства по делото следва да бъде разпитан.
Считам, че би било добре да се разпита и разследващия по другото дело
– Г. С..
Други искания нямам.
АДВ.Д.: Аз моля на първо място да се изиска от ОДМВР Пазарджик
записите на камери, които са за 04.04.2022г. от 12 часа, тъй като твърденията
от полицаите са различни и не може да бъде установено как самите лица са
разстлани по кабинети и е оказано насилие спряно нас, което ние твърдим.
Двама от пол.служители, които са били в една стая, казват- единият казва, че
лицето е било при М., а другия заявява, че е било изведено при неговите
роднини. Моля за един файл и за нас.
Беше посочено като име и началника на сектор Криминална полиция и
ние не можем да гадаем кой е лицето влезнало в стаята, когато св.Т. К. е била
18
в стаята. Ако прецените моля да се разпита.
Моля за нова СМЕ, като по делото са представени мед. документи за
наранявания на К.и – баща и син, с която експерта да отговори на въпроса
дали така дадените сведения от страна на подзащитния ми за нанасяне на
физическо насилие спрямо него в областта на главата, рамената и ребрата с
ритници и юмруци могат да бъдат нанесени описаните наранявания в
мед.свидетелство от съд.медик в Пловдив. На второ място същият да изготви
заключение по отношение на св.В. К., който посочва, че са му нанесени
наранявания и поражения по ръцете с твърд предмет - палка и да отговори ВЛ
на въпросите дали тези наранявания могат да бъдат нанесени с удар с
полицейска палка.
На последно място моля за нова очна ставка между двамата пол.
служители Т. И. и Г. С. и моля да се явяват за следващото СЗ за да се изясни
дали разпитания св. В. К. е бил изведен в друга стая или както твърди св.И.
лицето е било изведено и е оставено при майка му на стълбището.
Нямам други искания.
Съдът намира направените искания от страните за събиране на нови
доказателства за неоснователни.
Съдът намира, че от събраните до момента предимно устни
доказателства фактическата обстановка по делото се изясни, поради което не
е необходим разпит на поисканите от прокурора свидетели Д. М. и Г. С., тъй
като намира, че те с нищо не биха допринесли повече за изясняване на
обективната истина по делото. По същите съображения съдът намира за
неоснователно искането на адв.Д. за разпит в качеството на свидетел на лице
с неустановена самоличност, което според свидетелката К. било
преустановило физическото насилие спрямо нея.
Съдът като има предвид фактите поради които се иска евентуално
видеозаснемане за 04.04.2022г. от 13,00 часа намира, че такова доказателство
не би допринесло за разкриване на обективната истината, тъй като евентуално
би изяснило единствено намирали ли са се подсъдимият и свидетелите Т. и В.
Карагозови на оказаното място и в какъв ред са влизали за да бъдат
разпитвани. Отделно от това относно тези факти не се установи никакво
противоречие по делото. Ноторно е че видеозаснемане се съхранява за срок от
един месец, а и според разпитаните свидетели такова не е било налично на
19
местата за които евентуално запазени кадри биха имали значение за делото.
Неоснователно се явява искането за поставяне в очна ставка на св.Т. И.
и св.Г. С. за да бъде изяснено обстоятелството бил ли е изведен св.К. в друга
стая, тъй като този факт не е от съществено значение по делото.
Неоснователни са исканията за назначаване на СМЕ, които да се
произнесат по достоверността на отразеното в намиращите се ДП съд.
медицински удостоверявания, касаещи травматичните наранявани на
подсъдимия и св.К., тъй като тези факти не се отнасят към главния факт на
доказване по делото, който е нанасяно ли е травматично увреждане на св.И. от
подсъдимия и нанесено ли е то виновно, както и дали е обществено опасно.
Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ като неоснователни исканията на страните за събиране на
нови доказателства по изложените горе съображения.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме други искания.
На основание чл.283 НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРОЧИТА И ПРИЕМА като писмени доказателства по делото
събраните на ДП, а именно: лист за преглед на пациент л.7, акт за встъпване в
длъжност, формуляр за изготвяне на дл.характеристика, справка за съдимост,
докладни записки, характеристична справка, ДСМПИС.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам други доказателствени искания. Да се приключи
делото.
АДВ. Д.: Нямам други доказателствени искания. Да се приключи
делото.
Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо съдия, поддържам обвинението
20
както е внесено. Основният въпрос е дали подсъдимият е нанесъл ударите на
пострадалия - пол. служител пръв или след това. Версиите са две и ние чухме
и двете страни. Не се спори, че действително подсъдимият е нанесъл удар на
пострадалия с глава. Имало е и удар и с ръка, както се установи от
пол.служители. Подсъдимият е произнесъл думите – че ще смачка
пострадалия. В подкрепа на обвинението са показанията на св.Т. И., Г. Т. и Г.
С. и независимо от изнесената версия от подсъдимия, че не са се намира в
кабинета аз считам, че са били в кабинета когато е провеждана беседата с
подсъдимия. И двамата свидетели С. и Т. разказаха една и съща фактическа
обстановка. Както стана ясно са били зададени резонни въпроси, които се
провеждали за такава беседа. Подсъдимият очевидно се е почувствал
засегнат, но не става ясно причината. Започнал е да нервничи и да удря с ръка
по масата. Очевидно не е искал да отговаря на въпросите от страна на
пострадалия. Тези въпроси са обичайни за такава беседа. След това по
някаква причина подсъдимият изгубил контрол върху себе си и нанася удар с
главата си в носа на пострадалия. Никой не е очаквал, че ще реагира по този
начин подсъдимия. Виждайки какво се случва св.Т. и св.С. са принудени да
осъществят така нареченото прилагане на сила – да усмирят подсъдимия да не
продължава със същите действия. В изпълнение на това нещо те са задържали
подсъдимия. Подсъдимият каза, че бил съборен на земята, а другите казват, че
е не бил съборен. Нормално е да има малко противоречия, но няма как да се
заяви, че било осъществено някакво насилие. И самите свидетели заявиха, че
той продължавал да се дърпа, да се противопоставя да му се поставят
белезници. Това се е случило и на самия подсъдим са сложени белезници и
няма значение кой е сложил белезниците на подсъдимия. Факт е че се е
случило. Считам, че следва да се даде вярна на тези свидетели. Те са
разпитани още на ДП и последователно изнасят една и съща фактическа
обстановка.
Това което се е случило става на 04 април 2022г. и до наст. момент
повече от половин година няма подаден сигнал или жалба от подсъдимия или
неговия син или съпруга в полицията за осъществено полицейско насилия
спрямо тези лица. Подсъдимият и аз го запитах днес защо не е разказал
разказаното от него днес за нанесения му побой и той не даде никакъв
отговор и отказа да дава отговори от тук нататък. От показанията на
свидетелите - сина и съпруга на подсъдимия и обясненията на подсъдимия
21
става ясно, че са били бити часове. Мисля, че това са напълно несериозни
твърдения, още повече ако наистина е било така, че са били удряни с палката,
ритани и най-малкото в отразените увреждания в двете СМУ с дата
08.04.2022 – 4 дни по късно, тогава съд. лекар би констатирал много повече
увреждания по телата им. Много интересно е че св.Т. К., която също се
оплака, че била бита по главата и коленете и по каква причина е отишла със
съпруга си и сина си, но отказала да бъде изследвана от съд. лекар.
Обяснението което каза, че имала коса и не могло да се види каквото и да е
там – не логично и несериозно е да се твърди. Един съд. лекар не може коса и
подобно да го възпрепятства. Считам, че не следва да бъдат кредитирани
показанията им в тази част. Естествено е когато не са съгласни с полицията
което върши и след като е осъществил насилие спрямо пол.служител
естествено е да се твърди обратната версия – първо полицаите биха сина, мен
и майката. Но тази версия се появи едва по-късно. Дори и тези СМУ се
представиха по-късно и не с е посочиха в каква връзка се представят. За
подсъдимият пише в СМУ и цитирам. Ние си спомняме, че св.К. каза колко
силно бил удрян с палка и че ръцете му били подути. Изтъкват се едни неща,
които нямат никаква обективна обоснованост, които да говорят, че това нещо
е било така, извън обясненията на тези свидетели. Подсъдимият заяви, че още
когато бил въвеждан в коридора в последната стая на св.И. и тогава в
коридора чул сина му как викал „Помощ, помощ“. Но тогава синът му не е
бил в кабинета на Т.в. Той е бил изведен и едва след това е бил въведен
подсъдимия. Преди това подсъдимият казал, че 45 минути му синът му викал
помощ. Считам, че изобщо не бива да бъдат кредитирани тези показания.
Действително констатирахме различни противоречия от страна както у
подсъдимия така и при свидетелите, нормално е да има, но те не променят
основни твърдения, че подсъдимият е нанесъл удар с главата на И. и това,
което е причинил като увреждане е описано в СМЕ – лека телесна повреда по
чл.130 ал.2 от НК. Подсъдимият е призован да даде обяснения и показания и
тази беседа е тя е била провеждана от св.И. и това което той е извършил му е
влизало в дл. характеристика и при провеждане на тези беседа с подсъдимия,
подсъдимият е нанесъл тази лека телесна повреда.
Считам, че това е основния момент кога е причинена телесната повреда
от подсъдимия на пострадалия. Ако констатираните някакви увреждания са
били причинени на подсъдимия от пол. служители, са били осъществени в
22
друг период, а не като е бил при св.И.. Същото се отнася и за уврежданията на
св.В. К. и те категорично не са били причинени в кабинета на св.И.. За св.Т. К.
дори и не подлежи на коментар, защото няма мед. документ.
Св.С. И. каза, че когато дошъл вечерта да вземе колата на подсъдимия и
да върне свидетелите Т. и В. К.и и той каза само, че В. му се е оплакал, че бил
много бит. Но не каза нищо за Т. дали била бита. Пак влизаме в тези
противоречия в показанията на Т., В. и подсъдимия – дали е имал побой, кога
е бил нанесен, от кого и как. Нас ни интересува в кой момента подсъдимият е
нанесъл телесната повреда на пострадалия.
Моля да признаете подсъдимия за виновен по така повдигнатото му
обвинение. Считам, че едно наказание ЛС в рамките от 6 месеца до 1 година
би било справедливо и това наказание да бъде отложено за изп. срок.
АДВ.Д.: Уважаема госпожо съдия, господин прокурор, с настоящето
производство ние търсихме яснота най-вече фактическа, че с дадените
законови средства за събиране на доказателства да се установи дали
подзащитният ми е извършил престъпление по начина по който е описано в
ОА. Под мое давление на ДП, след като беше задържан и извикани за разпит,
аз не дадох на ДП да даде обяснения и приложихме писмени документи
удостоверяващи за нанесеното насилие спрямо нас. Наст. производство след
разпита на две групи свидетели при които се развиха противоречиви версии
за нанасяне на телесните увреждания спрямо лицата, с оглед спецификата, че
такива наранявания са нанесени от пол. служители на моите доверители, аз
също смятам, че неуважаваните от съда на нашите последащи искания
досежно СМЕ, удостоверяващ нараняванията по механизъм и начин, по
отношение на подсъдимия и св. В. К., както и отказа за допускане на
видеоматериали, независимо, че в СЗ свидетелите казаха, че там няма, но те
не са определят фактор, както и за разпит на двама свидетели и двамата биха
могли да дадат данни за фактическата обстановка. Аз смятам, че бяхме
ощетени от док. маса, която до някъде би изяснила негодността на версията
на пол.служител и най-вече на пол. служител виновен за всичко това – Т. И..
Протоколите за разпит на свидетелите – пол. служители, не само
изразните средства, като механизъм, но и думите са им идентични, което
всеки един юрист със стаж повече от 10 години би разбрал, че това е копиран
текст, а подобен метод не се прилага когато говорим за индивидуалност,
23
обективност.
Голямата борба по наст. дело за нас е да докажем, че Т. И. не е действал
като пол.служител. Действал е в нарушение, упражнил е насилие и реакцията
на моя клиент, който е с черепно мозъчна заболяване и реакцията му е била
чисто човешка и е реагирал когато е бил ударен и наранен. Тя е била
продиктувана от атака на един човек спрямо него без основание и мотив за
сваляне на обяснения и признания по друго производство и е била
недопустима. Всичките лица, разпитани пред вас, аз оставих съда и ДП
повече от няколко месеца и не съм искал да повлияя по отношение на техните
показания пред вас. Това са хора от ромски произход, работещ и не са
вършели нито едно престъпление. Да, имат манталитета по някой път да
лъжат. Ако по наст. производство е имало някакво недоразумение е че те не
разбират много добре и че са с определени заболявания. Аз оставам на съда
да решите по справедливост. Аз смятам, че за вас фактическата обстановка е
ясна дори от малкото събрани доказателства. Ще акцентирам върху три
елементарни факта, които според мен доказват по безспорен начин, че пол.
служители, които с се сговорили преди това според мен, не успяха да докажат
своята версия, че в онази последна стая в коридора е налице нападение от моя
доверител. На лице е едно драстично разминаване между показанията на
свидетелите И. и С.. И. беше категоричен, че не е виждал тази жена. А се
оказа, че е виждал жената, но е извел В. и го оставил на стълбите. С. каза, че
той е бил в друга стая с друг колега. За тъй наречените действия, които са
извършени когато подсъдимият е задържан и когато са му слагани белезници.
За мен е едно огромно разминаване. Аз оставих моя клиент да дойде и да
каже истината, че е бил сам в стаята с този пол. служител и за това и той си е
позволил да го удари с глава, когато е бил бит, а преди това е чул сина си да
вика за помощ. Моят клиент го е ударил с глава и тогава пол.служител е
започнал да вика „Помощ, помощ“ по коридора и са дошли останалите
пол.служители. Не може цяло пол. управление да обере срама от такова
действие и горещия картоф го прехвърлиха насам.
Аз лично ви моля за съд акт, който прецените по справедливост и по
начин по който намерите за добре. Да, моят клиент е ударил пол. служител с
глава, а за юмрук не знам, но никога не го е нападал и нарушавал обществен
ред. Той го е нападнал когато е чул, че детето му е било бито преди това и
когато спрямо него е упражнено насилия.
24
Моля да ни оправдаете по така повдигнатото обвинение. От обективна
страна конкретното престъпление според мен самото деяние причинно-
следствена връзка не може да бъде направена такава, а от субективна страна е
ясно, че той е човекът, който е ударил пол. служител.
Моля да определите наказание по справедливост.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМИЯ: Присъединявам се
към казаното от моя адвокат.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ: Моля да ме оправдаете.
Съдът се оттегли на съвещание, за да постанови присъдата си, след
което обяви същата на страните и разясни сроковете за обжалване и
протестиране.
Протоколът написан в с.з., което приключи в 13.13 ч.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
25