№ 139
гр. София, 11.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Д. Чолаков
при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова
като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело №
20221800900052 по описа за 2022 година
„Ф.Г. 2010“ ООД, ЕИК ******** е предявил срещу „С.К.БГ“ ЕООД, ЕИК *********
обективно съединени искове с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД във
вр. с чл.294, ал.1 от ТЗ –
1. за заплащане на сумата от 30 899.32 лева, съставляваща дължим остатък от
незаплатено възнаграждение по договор от 21.05.2021 год. за изработка на изделия от
дървен материал, сключен между страните и издадена фактура № 1643/01.12.2021 год.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска, 14.03.2022 год., до
окончателното й заплащане и
2. за заплащане на сумата от 892.65 лева, съставляваща мораторна лихва за забава в
плащането на главницата – дължимото възнаграждение по договора за изработка за периода
от 01.12.2012 год. до предявяване на иска, 14.03.2022 год.
Претендират се и направените по делото разноски.
С исковата молба се твърди, че по силата на договор за изработка на изделия от
дървен материал от 21.05.2021 год., сключен между страните, ищецът в качеството си на
изпълнител се е задължил за срок около 40-50 дни да изработи срещу възнаграждение
изделия от слепен дървен материал съгласно одобрена от ответника – възложител
спецификация и оферта с изх. № 029_1/18.05.2021 год., а ответното дружество – да приеме
стоката и заплати цената за материалите и изработката, съгласно същата оферта.
Твърди се, че във връзка с изпълнение на задълженията си ищецът изработил и
предал на възложителя с три предавателни протокола – № 1/12.07.2021 год., № 1/27.08.2021
год. и № 1/31.08.2021 год., слепени греди от иглолистен материал и дървени ферми за
1
покривна конструкция по одобрен проект на възложителя, обработени с импрегнант, на
обща стойност 84 832.20 лева без ДДС съгласно офертата на изпълнителя изх. №
029_1/18.05.2021 год.
Твърди се, че съгласно чл.3 от договора възложителят се е задължил да заплати на
изпълнителя авансово 50 % от стойността на приетата оферта и съответно 50 % при
изработване на изделията и готовност за спедиция, но преди осъществяване на спедицията.
Твърди се, че възложителят не изпълнил задълженията си в срок, като извършил
следните авансови плащания :
- аванс в размер на 12 500 лева без ДДС, за който била издадена фактура №
**********/09.06.2021 год.;
- аванс в размер на 16 666.67 лева без ДДС, за който била издадена фактура №
**********/16.06.2021 год.;
- аванс в размер на 13 249.43 лева без ДДС, за който била издадена фактура №
**********/17.06.2021 год. и
- аванс в размер на 16 666.67 лева без ДДС, за който била издадена фактура №
**********/05.10.2021 год.
Общо заплатеният аванс по договора възлизал на 59 082.77 лева без ДДС.
Твърди се, че до момента на предявяване на исковете ответникът не е заплатил
сумата от 30 899.32 лева с ДДС, съставляваща дължимия остатък от възнаграждението по
договора от 21.05.2021 год. за изработка на изделия от дървен материал, за която сума била
издадена фактура № **********/01.12.2021 год.
Преписи от и.м. и приложенията към нея са връчени на ответника с указанията по
чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с
който е оспорил по основание само втория от предявените искове – с правно основание
чл.266, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.294, ал.1 от ТЗ, взел е становище по
обстоятелствата, на които се основават исковете и е направил възражения срещу тях.
С отговора ответникът признава наличието на сключен между страните договор за
изработка и предаване на изработеното по него от изпълнителя, но сочи, че горното е
станало със забава, което го е възпрепятствало да изпълни задълженията си по договор за
строителство, сключен с трето лице. Сочи, че крайният срок на договора за изработка е бил
09.07.2021 год.
С ДИМ, подадена в срока по чл.372, ал.1 от ГПК, ищецът допълва, че ответникът
неправилно сочи, че крайният срок на договора за изработка е бил 09.07.2021 год. – същият
е сключен на 21.05.2021 год., като страните се уговорили, че изпълнителят се задължава да
изработи възложената му задача в срок от 40-50 работни дни, при наличието на две
кумулатативно дадени предпоставки, вкл. авансово плащане от 50 %. Сочи, че едва с третия
заплатен на 17.06.2021 год. аванс горният процент е бил достигнат, поради което от тази
дата започва да тече времето за изработка от 40 – 50 работни дни и изпълнителят не е
2
изпаднал в забава.
С допълнителния отговор, подаден в срока по чл.373, ал.1 от ГПК, ответникът
развива доводи, че ако се приеме, че минималният срок за изработка е от 40 дни, същият
изтича на 16.08.2021 год., а максималният срок от 50 работни дни изтича на 26.08.2021 год.
За пръв път с този отговор ответникът навежда и възражения освен за забавено, и за неточно
изпълнение – че изпълнителят не бил спазил конструктивните чертежи и не бил поставил
необходимите количества винтове на всяка връзка.
Ответникът не е претендирал разноски.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
Видно от представения с и.м. договор от 21.05.2021 год. за изработка на изделия от
дървен материал, сключен между страните, със същия възложителят „С.К.БГ“ ЕООД
възложил на изпълнителя „Ф.Г. 2010“ ООД да изработи срещу възнаграждение изделия от
слепен дървен материал съгласно приета оферта изх. № 029_1/18.05.2021 год. за срок между
40 и 50 работни дни, считано от датата на извършеното авансово плащане по договора.
Договорено било същото да бъде в размер на 50 % от стойността на офертата – 50 % от 84
832.20 лева без ДДС /101 798.64 лева с ДДС/. Договорено било окончателното плащане да се
извърши при готовност за спедиция на изделията, но преди самата спедиция.
Видно от представените от ищеца три приемо-предавателни протокола – №
1/12.07.2021 год., № 1/27.08.2021 год. и № 1/31.08.2021 год., в изпълнение на договорните си
задължения същият изработил и доставил на ответника слепени греди от иглолистен
материал и дървени ферми за покривна конструкция, обработени с импрегнант и омаслени с
масло за дърво съгласно офертата към договора, като общата стойност на доставеното
възлиза на 84 832.20 лева без ДДС /101 798.64 лева с ДДС/.
Наличието на сключен между страните договор за изработка и предаване на
изработеното по него от изпълнителя с горните протоколи се признава от ответника с и.м. и
на осн. чл.146, ал.1, т.4 от ГПК с определение в о.с.з. на 02.12.2022 год. е обявено от съда за
безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване.
Между страните не е спорно и че ответникът е извършил следните плащания по
договора в общ размер на 59 082.77 лева без ДДС /70 899.32 лева с ДДС/ :
- в размер на 12 500 лева без ДДС, за който била издадена фактура №
**********/09.06.2021 год.;
- в размер на 16 666.67 лева без ДДС, за който била издадена фактура №
**********/16.06.2021 год.;
- в размер на 13 249.43 лева без ДДС, за който била издадена фактура №
**********/17.06.2021 год. и
- в размер на 16 666.67 лева без ДДС, за който била издадена фактура №
3
**********/05.10.2021 год.
Ответникът не твърди и не установява да е заплатил разликата от 30 899.32 лева с
ДДС до пълния размер на договореното възнаграждение от 101 798.64 лева с ДДС /84 832.20
лева без ДДС/.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи :
Първият предявен иск – с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД, е доказан изцяло по
основание и размер.
По делото бе установено от обсъдените горе писмени доказателства, като е обявено
за безспорно между страните, наличието на сключен между тях договор от 21.05.2021 год. за
изработка на изделия от дървен материал, както и че изпълнителят е изработил и доставил
договореното количество на обща стойност от 101 798.64 лева с ДДС. Установено бе и че
възложителят е заплатил само част от цената – 70 899.32 лева с ДДС, като последният не
твърди и не установява да е заплатил разликата от 30 899.32 лева с ДДС, поради което
същият на осн. чл.266, ал.1 от ЗЗД следва да се осъди да заплати на ищеца тази сума, ведно
със законната лихва, считано от предявяване на иска, 14.03.2022 год., до окончателното й
заплащане. Възражението на ответника за забавено изпълнение, освен че не бе доказано,
няма отношение към предявения главен иск, а възражението му за неточно /некачествено/
изпълнение, направено едва с допълнителния отговор, е преклудирано.
Акцесорният иск за лихви е доказан изцяло по основание и размер, поради което
ответникът на осн. чл.86, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.294, ал.1 от ТЗ следва да се осъди да
заплати на ищеца на сумата от 892.65 лева – мораторна лихва за забава в плащането на
главницата от 30 899.32 лева за периода от 01.12.2012 год. до предявяване на иска,
14.03.2022 год. Съгласно чл.3, ал.2 от договора крайният срок за заплащане на
окончателното възнаграждение е бил „при готовност за спедиция на изделията, но преди
самата спедиция“; очевидно е, че в този случай най-късният момент за плащане е при
получаване на изработеното, което спедицията предхожда, т.е. датата на последната
доставка – 31.08.2021 год. С и.м. се претендира лихва от по-късна дата – 01.12.2012 год.,
датата на издаване на фактура № 1643/01.12.2021 год., но съдът следва да се произнесе
съобразно заявения петитум – независимо, че лихва е дължима и за периода от 31.08.2021
год. до 01.12.2012 год. Размерът на дължимата лихва бе изчислен от съда с помощта на
онлайн-калкулатор /http://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html/.
С оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК съдът следва да осъди
ответника да заплати на ищеца в цялост направените по делото разноски – внесена ДТ от 1
274.84 лева и заплатен адвокатски хонорар в размер на 1 700 лева по договор за правна
помощ № 13/14.01.2022 год. /л.44 от делото/.
Воден от горното, съдът
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.266, ал.1 от ЗЗД чл.266, ал.1 от ЗЗД „С.К.БГ“ ЕООД, ЕИК
********* да заплати на „Ф.Г. 2010“ ООД, ЕИК ******** сумата от 30 899.32 лева
/тридесет хиляди осемстотин деветдесет и девет лв. и тридесет и две ст./, съставляваща
дължим остатък от незаплатено възнаграждение по договор от 21.05.2021 год. за изработка
на изделия от дървен материал, сключен между страните и издадена фактура №
1643/01.12.2021 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.03.2022 год. до
окончателното й заплащане
ОСЪЖДА на осн. чл.86, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.294, ал.1 от ТЗ „С.К.БГ“ ЕООД,
ЕИК ********* да заплати на „Ф.Г. 2010“ ООД, ЕИК ******** сумата от 892.65 лева
/осемстотин деветдесет и два лв. и шестдесет и пет ст./, съставляваща мораторна лихва за
забава в плащането на главницата от 30 899.32 лева за периода от 01.12.2012 год. до
14.03.2022 год.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК„С.К.БГ“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на
„Ф.Г. 2010“ ООД, ЕИК ******** направените по делото разноски в размер на 2 974.84 лева
/две хиляди деветстотин седемдесет и четири лв. и осемдесет и четири ст./.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
5