№ 1872
гр. София, 19.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20241110202513 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Електронен фиш серия Г, № 0062091 на "**********" ЕАД, с ЕИК ******* е
наложена имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева на осн.
чл.638, ал.4, вр.ал.1, т.2 вр. чл.461, т.1 от Кодекса на застраховането КЗ) за извършено
нарушение по чл.438, ал.1, т.1 от КЗ.
Недоволно от издадения електронен фиш е останало санкционираното лице, което в
срочно подадена жалба го атакува с искане за отмЯ. с оплакване за неправилно установена
фактическа обстановка, доколкото към посочената в ЕФ дата и час за превозното средство е
била налице валидна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите."
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, не изпраща
представител. По делото е депозирана нарочна молба от адвокат М. за разглеждане на
делото, която моли за отмЯ. на електронния фиш по изложените в жалбата съображения.
Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззиваемата страна-редовно призована- не изпраща
представител.По делото са представени писмени бележки от процесуален представител на
СДВР, в които се моли за потвърждаване на атакувания електронен фиш като издаден при
спазване на процесуалните правила, правилно приложение на материалния закон към
установената фактическа обстановка.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и
извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство,
намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят "**********" ЕАД, с ЕГН *******, със седалище и адрес на
управление – гр.София, ****** № 16.
На 17.10.2023г., в гр.София, по бул. "Никола Й.Вацаров" се движело моторно
превозно средство- лек автомобил марка "*******", модел "*******", с рег. № ********, с
1
идентификационен номер на рама *******. Около 13.34 часа на посочената дата
автомобилът преминал в участък на булеварда, в който с автоматизирано техническо
средство за контрол - мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение тип TFR1-M бил осъществяван контрол по спазване на правилата за движение по
пътищата и изискванията към водачите и МПС.
При преминаване през контролирания участък, посочения лек автомобил, собственост
на жалбоподателя преминал със скорост от 79 км/ч при максимално допустима скорост от 40
км/ч, поради което бил регистриран от мобилната АТСС.
Видно от приложените справка от Гаранционен фонд и застрахователна полица, към
посочените дата и час за превозното средство с рег. № ********, с идентификационен номер
на рама *******, е сключен и действащ застрахователен договор по задължителна
застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите” № BG/01/********* към
застрахователно дружество "Алианц България" ЕАД, с начало на покритието 08.12.2022г.
17.00 часа и крайна дата на покритие 08.12.2023г.
Въпреки това на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП бил издаден ЕФ серия Г № 0062091, с
който на дружеството- жалбоподателя "**********" ЕАД, в качеството му на собственик на
МПС на осн. чл.638, ал.4, вр.ал.1, т.2 вр. чл.461, т.1 от Кодекса на застраховането КЗ) за
извършено нарушение по чл.438, ал.1, т.1 от КЗ. била наложена имуществена санкция в
размер на 2500 лева.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
приложените по делото писмени доказателства- Електронен фиш серия Г, № 0062091,
Справка за регистрация на МПС, Заповед на министъра на вътрешните работи за
утвърждаване на образец на ЕФ, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване,
справка от електронната система на Гаранционен фонд, Застрахователна полица по
застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", Свидетелства за регистрация на
МПС, веществено доказателствено средство- снимка от автоматизирано техническо
средство, както и останалите писмени доказателства, приложени по преписката и
представени от жалбоподателя.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл.283 от НПК,
писмени доказателства, като същите са логични, последователни съответни и не се
опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, и не са
налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници,
събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна
страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване,
като при липса на доказателства за датата на връчване на ЕФ, същата следва да се приеме за
подадена в срок. Разгледана по същество жалбата налага отмЯ. на издадения ЕФ.
Атакуваният ЕФ серия Г, № 0062091, представлява електронен фиш по смисъла на §6,
т.63 от Допълнителната разпоредба на ЗДвП и като такъв следва да се подчинява на
изисквания на чл.189, ал.4 от ЗДвП относно съдържанието и реквизитите си и да е издаден в
съответствие с утвърдения от министъра на вътрешните работи образец. Макар санкционния
акт да е надлежно изготвен чрез попълване на утвърдената със Заповед № 8121з-
172/29.02.2016г. бланка, то същият не отговаря на изискванията на чл.189, ал.4 ЗДвП,
където изрично се посочва, че ЕФ следва да съдържа описание на нарушението, а така също
и на общите изисквания на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, относно съдържанието на санкционния акт
в производството по ЗАНН. В процесния ЕФ въобще липсва относимите към нарушението
факти, респективно не се сочи и в какво точно се е изразило същото, като твърдението "не е
сключил задължителна застрахов" не представлява описание на конкретно деяние- действие
2
или бездействие и неговите особености от обективна страна. Бланкетното посочване в
текста на ЕФ е напълно недостатъчно за да се опише конкретно нарушение, като в текста на
ЕФ дори не се споменава конкретния вид застраховка, с който е свързано същото.
Обстоятелството, че при нарушенията установени с помощта на технически средства,
законът допуска прилагане на олекотена процедура за санкциониране на нарушителя, не
дерогира изискванията към съдържанието на санкционния акт, с който освен да се определи
наказанието, следва да се даде и пълно и точно описание на нарушението както от
фактическа, така и от правна страна. В настоящия случай това не е сторено, като пропускът
съставлява съществено процесуално нарушение т.к. пряко и неминуемо рефлектира върху
правото на защита на нарушителя, иманентна част, от което е правото да разбере в какво е
обвинен. В същия смисъл е и константната съдебна практика, като например- Решение №
4718 от 14.07.2021г. по адм. д. № 4476/2021г., Решение № 4474 от 05.07.2021г. по адм. д. №
4848/2021г., Решение № 7036 от 07.12.2020г. по адм. д. № 9220/2020г., всички по описа на
АССГ, както и редица други. Предвид на изложените съображения процесния електронен
фиш следва да бъде отменен, като издадено в нарушение на процесуалните правила.
Наред с това видно от представените писмени доказателства въобще отсъстват
фактически основания за санкциониране на жалбоподателя Спасов, за неизпълнение на
изискването на чл.483, ал.1, т.1 КЗ, а именно в качеството си на собственик на МПС да
сключи за същото задължителната застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите". Съгласно приложената застрахователна полица № BG/01/********* за
посочения в ЕФ автомобил с рег. № ********, с с идентификационен номер на рама
*******, това изискване е било надлежно изпълнено. Сключеният застрахователен договор е
надлежно отразен и в електронната система на Гаранционен фонд, справка, от която е
приложена към административно-наказателната преписка, поради което санкционирането на
жалбоподателя се явява напълно необосновано и представлява самостоятелно основание за
отмЯ. на ЕФ поради липса на осъществено нарушение.
Предвид изхода на делото и на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК
жалбоподателят има право на присъждане на съдебни разноски- възнаграждение, заплатено
на един адвокат, за което е направено съответно искане. Съгласно приложения договор за
правна помощ, от страна на жалбоподателя е заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 720 лева с ДДС. Така претендираното възнаграждение незначително надхвърля
минималното такова, определено съобразно чл.18, ал.2 вр.чл.7, ал.2, т.2 Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 660 лева с ДДС. Предвид
на това и същото не може да се се определи като прекомерно и следва да бъде присъдено в
пълен размер, като сторените разноски в размер на 720 лева следва да бъдат възложени в
тежест на въззиваемата страна – СДВР.
Воден от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия Г, № 0062091 на "**********" ЕАД, с ЕИК *******
е наложена имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева на осн.
чл.638, ал.4, вр.ал.1, т.2 вр. чл.461, т.1 от Кодекса на застраховането КЗ) за извършено
нарушение по чл.438, ал.1, т.1 от КЗ.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на "**********" ЕАД, с ЕИК *******, сумата от
720/седемстотин и двадесет/ лева, сторени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр.София с касационна жалба по реда на
АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4