№ 5511
гр. София, 28.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20231110210590 по описа за 2023 година
Настоящето производство е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН,
образувано въз основа на подадена жалба от А. Т. А., чрез адв. П. С. от САК
срещу наказателно постановление (НП) № 23-4332-012670/29.06.2023 г. на
началник група към Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), Отдел
„Пътна полиция“ (О „ПП“) при СДВР, с което й е наложено следното
административно наказание: на основание чл.177, ал.1, т.2, предл.I от Закона
за движение по пътищата (ЗДвП) „глоба“-та е заменена с „обществено
порицание“ за нарушение по чл.150 от ЗДвП.
С жалбата се твърди, че НП е издадено в нарушение на
административнопроизводствените правила, както и не е обсъдено
направеното в срок възражение срещу съставения акт, налице били вътрешни
противоречия в НП от една страна, а от друга несъответствие между акт и
НП, твърди се, че нарушението е извършено на място, което не е „път“ по
смисъла на ЗДвП, оспорва се компетентността на актосъставителя, твърди се,
че автомобилът не е бил управляван, дори не е бил в движение с включен
двигател. Моли се за отмяна на НП и присъждане на направените деловодни
разноски.
Жалбоподателят редовно призован не се явява. Представлява се от
1
процесуален представител, който поддържа жалбата и по същество също я
поддържа, с изложените в нея основания и съображения, допълва, че от
събраните по делото доказателства се установило, че е имало свидетел, който
не е вписан в акта в нарушение на ЗАНН. Не се претендират разноски.
За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание не се
явява представител и липсва отразено становище по жалбата.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се
установяват от събраните писмени и гласни доказателства:
На 30.04.2023 г. около обяд свидетелите М. Г. и Г. Г. като полицейски
служители от АП 222 на работа дневна смяна от 07:00 ч. до 19:00 часа, докато
обхождали маршрута си в гр. Б. забелязали бял автомобил „**********“,
която се движела по асфалтовия път на бившата картинг писта между ул.
„*********“ и бл.7. Установили, че регистрационния номер на автомобила е
*********** и в него има две лица. Едното от женски пол, което управлявало
автомобила и до него като пътник лице от мъжки пол. Снели самоличността
им и установили, че водачката е жалбоподателката, която е неправоспособна
и непълнолетна към този момент на 17 години, а другото лице установили
като баща на водачката.
На 30.04.2023 г. е съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) на жалбоподателката за административно нарушение с
правна квалификация по чл.150 от ЗДвП.
Разпитан в качеството на свидетел актосъставителя Г. излага показания
изцяло в подкрепа на констатациите изложени в акта, както и твърди, че
процесното място е бивша картинг писта, което не е оградено, но не и улица,
както и че след съставянето на документите и свалянето на регистрационните
табели при двете лица е дошло трето, с което те са осъществили разговор.
АУАН е съставен от съответното оправомощено длъжностно лице по
силата на Заповед № 513з-5215/21.06.2022 г. на директора на СДВР М. В. Г.,
който е к. о. при 05 РУ-СДВР. В същия не са вписани възражения. Но са
депозирани в писмена форма такива от жалбоподателката на 03.05.2023 г.
Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно
постановление от началник група към СДВР, О „ПП“-СДВР – старши
инспектор Г. В. Б., назначена на длъжност началник на 01 група
2
„Административно-наказателна дейност“ на 03 сектор „Административно
обслужване“ към отдел „Пътна полиция“ при СДВР.
Издадена била заповед №23-4332-002079 за ПАМ на 04.05.2023 г. срещу
собственика на процесното МПС, което е било управлявано от
жалбоподателката „************“ООД. Същата е обжалвана пред АССГ и с
решение №5490/31.08.2023 г. е отменена с мотива, че твърдяното място на
извършване на нарушение не е „път, отворен за обществено ползване“.
Съгласно удостоверение на кмет на район „**********“ при Столична
община поземлен имот с идентификатор 07140.8104.68, с площ от 13 482
кв.м. по КККР е с трайно предназначение: друг вид поземлен имот без
определено стопанско предназначение, а поземлен имот с идентификатор
07140.8150.51, с площ от 12 4913 кв. м. с начин на трайно ползване: друг вид
дървопроизводителна гора. Приложена е извадка от публичния регистър,
кадастрална карта на АГКК-КАИС относно имот с идентификатор
07140.8150.51, с площ от 12 4913 кв. м. общинска частна, горска,
дървопроизводителна гора.
Установява се от писмо на 05 РУ-СДВР, че исканите записи от мобилните
камери на полицаи М. Г. и Г. Г. не са налични, поради изтичане срока на
съхранение.
Съдът е взел предвид събраните по делото доказателства: заповеди на
министъра на вътрешните работи, заповед на директора на СДВР, справка
картон на водача, както и изцяло кредитира показанията на разпитания в хода
на съдебното следствие свидетел Г., които намира за пълни, логични и
непротиворечиви, както вътрешно, така и помежду им. Взети са отчасти
показанията на свидетеля Г., в частта, в която твърди, че се е подписал под
акта като свидетел. В останалата част неговите показания, доколкото твърди,
че не си спомня не са взети предвид.
Жалбата е допустима, като подадена от надлежно легитимирано лице,
имащо правен интерес от обжалване и в предвидения от закона 14-дневен
срок, като разгледана по същество същата се явява основателна, поради
следното:
Съдът като съобрази съставеният АУАН, както и издаденото въз основа
на него НП с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези
3
административни актове и процедурата по съставянето им, намира, че същите
не страдат от пороци и са законосъобразно издадени. АУАН е съставен, а НП
е издадено от съответните компетентни органи. Като предвид оспорване
компетентността на актосъставителя следва да се посочи, че е налице заповед
за оправомощаване на същия да извършва проверки и съставя актове за
нарушения по ЗДвП съгласно Заповед № 513з-5215/21.06.2022 г. на директора
на СДВР. НП е съставено след като са събрани относимите към деянието
доказателства и след тяхната преценка от административно-наказващия
орган. Фактическата обстановка на нарушението, както в акта, така и в НП е
описано до степен, че е разбираемо и ясно, като същото съответства на
посочената като нарушена правна норми от ЗДвП. Както АУАН, така и НП са
съставени, съответно издадени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Налице е произнасяне по възражението в процесното НП.
Относно факта, че е нарушен ЗАНН, тъй като не било вписано като
свидетел посоченото и установено от разпита на свидетеля Г. лице, намира
същото за неоснователно, поради следното:
От разпита на свидетеля Г. се установи, че това лице се е появило на
мястото на полицейската проверка, след като са били съставени всички
документи, както и след като са били свалени регистрационните табели на
управлявания от жалбоподателката автомобил. Същото лице не е имало досег
с полицейските служители. Предвид което не може да се приеме, че се касае
за свидетел-очевидец на фактите и няма как да бъде отразено същото като
свидетел в акта, който вече е бил съставен.
Предвид на това съдът не намира основания за отмяната на атакуваното
наказателно постановление, поради нарушаване на процесуалните норми.
Съгласно нормата на чл.150 от ЗДвП: „всяко пътно превозно средство,
което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване,
трябва да се управлява от правоспособен водач”.
Разпоредбата на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП предвижда административно
наказание глоба от 100 до 300 лв. за водач, който управлява моторно превозно
средство, без да притежава съответното свидетелство за управление или то е
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4.
От събраните по делото доказателства, а именно разпита на свидетеля Г.,
както и писмените справки се установи, че жалбоподателката към момента на
4
проверката от контролните органи е била на 17 години и е управлявала МПС
без да притежава свидетелство за управление, тъй като е била
неправоспособен водач.
Но по делото от събраните писмени и гласни доказателства не се
установи осъществяването на така вмененото на жалбоподателката
административно нарушение, поради следното:
Дадено е легално понятие в §6, т.1 от ДР на ЗДвП за път: „Път“ е всяка
земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за
движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се
приравняват и улиците“. Съгласно чл.2, ал.1, изр.1 от ЗДвП: „Отворен за
обществено ползване е всеки път, условията за използване на който са
еднакви за всички участници в движението. “
По делото се установи, че осъществените от жалбоподателката действия
при управление на МПС лек автомобил „**********“, с ДК № ***********,
собственост на „************“ ООД е в рамките на бивша картинг писта и
само в нейния район. Установява се от приложените писмени доказателства, а
именно: удостоверение, издадено от кмета на район ********** при
Столична община, съгласно което въпросната картинг писта попада в
поземлени имоти с трайно преназначение на територията „земеделска“ и
„горска“. Съответно, от извадка от публичния регистър на АГКК-КАИС
относно имот с идентификатор 07140.8150.51, с площ от 12 4913 кв. м., че е
частна общинска собственост, вид територия „дървопроизводителна гора“.
Същевременно, същата извадката на АГКК КАИС показва очертана писта,
която съответства визуално на характеристиките на „път“ по смисъла на §6,
т.1 от ДР на ЗДвП. Но в същото време от показанията на свидетеля Г. се
установява, че бившата картинг писта не е оградена, но не е и улица. Поради
което е налице съмнение, че процесното място, на което е управляван
автомобила от жалбоподателката отговаря на определението по чл.2, ал.1,
изр.1 от ЗДвП: „път, отворен за обществено ползване за превоз на товари и
хора“. И след като не е безспорно установено, че въпросната бивша картинг
писта е път, отворен за обществено ползване, липсва основание за търсене на
административнонаказателна отговорност по чл.150 от ЗДвП, тъй като не се
установи, че управлението на МПС-то от непълнолетната и неправоспособна
жалбоподателка към процесния момент е по път, отворен за обществено
5
ползване.
Поради гореизложеното наказателното постановление следва да бъде
отменено изцяло като незаконосъобразно.
Не се претендират разноски от жалбоподателката до приключване на
делото в първата инстанция, като крайният момент, в който могат да бъдат
поискани такива е устните състезания, по аргумент от чл.80, ал.1 от ГПК, към
която препраща разпоредбата на чл.144 от АПК, към която пък препраща
разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, поради което и съдът не се произнася
по същите.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-4332-012670/29.06.2023 г. на
началник група към СДВР, О „ПП“ при СДВР, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението, на основание чл.63в от ЗАНН, подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд- София град на основанията
предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от
съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6